Economist Conferences 2007 Седма бизнес кръгла маса с Правителството на Република България



Дата04.02.2017
Размер147.71 Kb.
#14213
Economist Conferences 2007

Седма бизнес кръгла маса с Правителството на Република България

Да накараме членството в ЕС да работи за бизнеса”



Участие в дискусия на тема „Развитие на човешките ресурси в България”

София, 11 декември 2007 година

Уважаеми ДАМИ И ГОСПОДА,

За мен е удоволствие да участвам в Седмата бизнес кръгла маса с Правителството на Република България под надслов “Да накараме членството в ЕС да работи за бизнеса”.

Днес, когато България е част от единното европейско пространство, пред страната ни се откриват много нови възможности, но и сериозни предизвикателства за по-голяма гъвкавост, адаптивност и иновативност на българската икономика. Общоизвестен факт е, че повишаването на производителността на труда винаги и навсякъде е резултат от ново знание, приложено в производствения процес. Това налага формирането на висококвалифицирани човешки ресурси, които да бъдат солидна основа за нашата икономическа конкурентноспособност и основен фактор за повишаване качеството на живота в България.

Място на ИКТ в социално-икономическото развитие на България

Понастоящем българската конкурентоспособност се основава на създаването и обмяната на хомогенни и трудоемки продукти, движещ фактор за които са ниските разходи. Това представлява сериозна котва за ускорено развитие на страната и за постигане на висок и устойчив икономически растеж от 7-9 % годишно. В тази среда единствено възможен път е приоритетното насочване на усилия към сектори от икономиката, които имат доказан потенциал за създаване на висока добавена стойност. Това са високотехнологичните производства и дейности, в това число и информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Бих искал да спомена само, че 80 на сто от иновациите са базирани на ИКТ. Повечето от тези иновации се базират на моделирането, а то е невъзможно без ИКТ. Така че ясно е, че през следващите години в света, в ЕС и в България, ИКТ ще определят темпа на икономиката. Ако искаме устойчиво да се развиваме, трябва да се ориентираме към такъв тип производство.

През последните двадесет и пет години, страните, които успешно проведоха реформи на пазара на труда и финансовия сектор, и осигуриха продуктово разнообразие с подчертано внимание върху знанието и иновациите, се справят по-добре в днешния глобален свят, отколкото държавите, отложили тези процеси. Днес националната политика в областта на ИКТ подпомага и задълбочава в голяма степен структурните реформи, което води след себе си до по-висока производителност, конкурентоспособност и заетост на базата на повишена ефективност и ефикасност.

1. Високотехнологична и конкурентоспособна икономика

Значението на ИКТ, като сектор от икономиката, ще продължи да надхвърля преките икономически измерения като участие в производствената добавена стойност или броя заети специалисти. Като пример може да посочим високия дял на българския ИКТ сектор (8.4%) от БВП за 2006 г., като процентно средният ръст на ИКТ сектора в България за последните пет години изпреварва над два пъти реалния ръст на БВП. В допълнение ИКТ имат структуроопределящо значение за изграждане на икономика, базирана на знанието, в резултат на създаване и управление на знания и специфични умения, което води до допълнителен икономически ръст от 0.4-0.8 пункта на годишна база.

2. Иновативен ИТ сектор

Бъдещият успех минава през капитализиране на творческото мислене и изобретателността на българските граждани като най-голямото ни национално богатство. Още повече, че иновациите и разработването на нови идеи са абсолютно задължителни, за да се гарантират и създадат нови качествени работни места, успешни предприятия, по-добри продукти и услуги, както и нови, по-екологично ориентирани процеси.

3. Човешки ресурси

Когато говорим за предимства на България, бих желал да посоча нашите граждани като единствен възстановим стратегически ресурс, с който страната ни може да се похвали. Сега повече от 12% от ИТ специалистите в Източна Европа са българи. От 30 години насам България заема лидерско място в класирането на международните олимпиади по математика, физика и информатика. Страната ни е четвърта след държави като САЩ, Русия и Китай.

По отношение на връзката хора – ИКТ, трябва да се спра на две направления – заетост и достъпност.

На първо място е устойчивият и висок ръст на българската ИТ индустрия. Този процес поставя сектора пред сериозното предизвикателство от посрещане на нарасналото търсене на висококвалифицирани специалисти. Незапълнени работни места се намират на всички нива – от ИТ техници и мениджъри до програмисти, системни аналитици, мрежови и системни инженери, графически дизайнери и др. Необходими са също така ИТ преподаватели и учители. Търсенето на допълнителни знания и най-вече умения в динамично изменящите се, високотехнологични професии, води след себе си до по-високо ниво на средната работна заплата във фирми, развиващи бизнес с ИКТ решения. През 2006 г. средното заплащане в ИКТ сектора е 1040 лева, което представлява над два пъти средната работна заплата за страната. В тази насока трябва да споменем и няколко заплахи пред устойчивото развитие на сектора. Това са засиленото търсене на висококвалифицирана работна ръка, надминаващо 20 % в дадени сегменти на пазара, в съчетание на изпреварващ ръст на заплащането над производителността на труда.

При такива високоспециализирани професии заплащането е много високо и това неминуемо натоварва бюджетната сфера, преди всичко училищата. За да се запълни този вакуум от ИТ специалисти, които могат да преподават такива дисциплини, ние се опитваме чрез проектът «Телецентерове», да предлагаме обучение. Оказа се обаче, че можем да обучаваме в нашите телецентрове, но не можем да го правим в училищата, защото има неизменно изискване тези, които преподават на учениците, да са педагози. И се получи парадокс – учителите не са достатъчно подготвени, за да преподават ИКТ, често децата знаят повече за тези технологии от самите тях, а в същото време не могат да навлязат специалисти, които познават ИКТ, тъй като те нямат педагогическо образование. Това е един въпрос, който трябва да бъде разрешен.

На второ място е осигуряването на равен достъп до ИКТ като един от основните проблеми на модерното общество. Всички български граждани имат нужда от ИТ знания и умения, за да се възползват от предимствата на новите технологии. Оттук поставянето на една или друга социална група в положението на изолиран потребител, без възможности за достъп до съвременни ИКТ услуги, представлява сериозна пречка пред икономическото и социалното ни развитие.

Отчитайки своята роля в процеса на развитие на човешките ресурси и настоящото състояние на пазара на труда, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), от своето създаване в края на 2005 г. до днес, се ангажира с реализирането на мерки в следните области:

  1. Осигуряване на високоскоростна интернет свързаност на училищата, университетите и научните институти. В следващите няколко години ще бъде осигурен високоскоростен интернет (100-1000Мbps) на всички висши и средни училища в страната и международната свързаност oт 2,5 Gbps. Проектът ще обхване повече от 1 млн. български граждани;

  2. Възстановяване на системата за работа с талантливите и изявени ученици и студенти. Одобрен е състав на работна група “Младежки иновации и информационни технологии”, която си поставя задачата да съдейства на правителството и други държавни органи при разработването и провеждането на държавната политика за развитие, съхранение и реализация на интелектуалния потенциал на българската младеж. Искам да спомена само един факт. През 2009 година страната ще бъде домакин на международната олимпиада по информатика, точно 20 години след провеждането на първата олимпиада по информатика в Правец през 1989 година. В тази връзка предстоят редица дейности, които са свързани с осигуряването на ученическото творчество по информатика.

  3. Разширяване на националната мрежа от публични места за достъп до он-лайн услуги (и-Център). Към момента има изградени 120 телецентрове на територията на страната. До края на 2009 г. във всяка община трябва да бъде изграден поне един телецентър. Целта ни е не само разширяване на съществуващата мрежа, но и увеличаване на обхвата и качеството на предлаганите услуги. Например само за миналата година бяха обучени над 40 000 държавни чиновници в тези центрове, главно на ИТ умения и езиково обучение.

Не на последно място, за развитието на ИКТ сектора в страната и успешното представяне на силно глобализирания и интегриран пазар е необходима по-силна ангажираност на държавата в образованието и обучението по ИКТ. В тази връзка ние виждаме допълнителни възможности за развитие на човешките ресурси в страната чрез конкретни действия по отношение на:

  1. Въвеждане на ИТ образование от най-ранна детска възраст и подобряване на ИТ обучаващите системи в основното, средното и висше образование – Министерство на образованието и науката (МОН);

  2. Осигуряване на възможности и стимули за продължаващо обучение на работещите (включително възрастни и хора с увреждания) и гъвкави форми на заетост – Министерство на труда и социалната политика;

  3. Осигуряване на качествено цифрово съдържание за нуждите на образованието и продължаващото обучение – МОН.

Положителният икономически ефект от конкретни действия в тези области, в съчетание с присъединяването ни към ЕС, ще се изрази в по-висок среден годишен ръст на ИКТ пазара от 16-18% за периода до 2011 г. В резултат може да очакваме по-висок годишен ръст на българската икономика от 1.5 %. Разбира се, за постигане на такива резултати, водещите организации трябва да намерят успешната формула за участие и взаимодействие по различни проекти и програми. Например, чрез общата европейска “политика на реално сближаване” могат да се насочат значителни ресурси за повишаване на квалификацията на човешките ресурси, технологична модернизация на фирмите, регионалното сближаване и др.

Не мога да подмина въпросите, които са разпространени във връзка с днешната дискусия. Най-напред развиването на необходимите качества и умения: В България сме в една коренно нова ситуация. Уменията на работната сила в момента по-малко се отчитат като фактор главно, заради рекордно ниската безработица. През октомври 2007 година тя е 6,73 на сто и е по-ниска от тази в Евросъюза и Еврозоната. Това безспорно е едно постижение за нас. В сравнителен план средното равнище на безработицата в Еврозоната и Евросъюза за 2006 година е съответно 7,8 на сто и 7,9 на сто, а за 2006 година процентът на нeзаeтите в България бе 8,9 на сто.

В момента за малкия и средния бизнес e критична липсата на умения и управленска квалификация, ето защо в 95 на сто от фирмите доминира един лош усреднен показател. Това води до ситуация, в която започва постоянна борба, война за таланти. В нея малките и средни фирми, по-голямата част от които са български, почти нямат шансове. Големите компании имат бюджети за набиране на кадри, имат възможност да подбират тези кадри стратегически, в по-дълъг период от време, разполагат с по-добри възможности да отидат в университетите и още от скамейката да си осигурят най-добрите студенти за работа.

Още един проблем е, че големите фирми, които навлизат в ИТ сектора прилагат стратегии, на които българските фирми не могат да противодействат при задържане на персонала – например за периода на навлизане и установяване на пазара не преследват печалби, а с високите си бюджети осигуряват такова заплащане, което дава възможност за подбор на качествени специалисти.

За съжаление, през 2006 година, растежът на производителността на труда е по-нисък от ръста на заетостта в България, което означава, че икономиката се развива в по-голяма степен благодарение на по-голямата заетост, а не на по-ефективния труд на заетите. Изпитваме известни трудности при намирането на решения на проблема висока заетост-ниска ефективност, което е пряка последица от недостига на висококвалифицирани кадри и изтичането на мозъци.

Разбира се, има много въпроси, на които още мога да се спра. Един от сериозните проблеми, това е демотивацията на преподавателите в училищата и университетите. Това се получава, защото заплащането им не е свързано с постигнати високи резултати. По тези въпроси се работи, особено в средното образование. Ние всички бяхме свидетели последните месеци колко неща там се промениха и се променят. Изключително са остарели и методите на обучение, образователните практики.

В образованието трябват много инвестиции, трябва да се промени управлението на цялата система и да се хармонизират интересите на заинтересованите страни. Това е един особено важен въпрос. Ако в момента от структурните фондове на Евросъюза навлизат пари, които трябва да бъдат адресирани към образованието, те по някакъв начин трябва да преминат през държавните чиновници, които работят в структурата на образованието на всички нива. И ако се окаже, че тези чиновници не са достатъчно мотивирани за това да извършват дейности, свързани с усвояването на тези ресурси, те трудно могат да изпълнят ролята си. Трябва да се ограничат апетитите за печалба в някои сектори, понеже сега говоря за образованието, там има много примери, които биха могли да се дадат. Не винаги печалбата трябва да е критерий за успеха, специално в този сектор, и много трябва да разчитаме на бизнеса за промяна в образованието - да инвестира в кадри, каквито са необходими. Освен това трябва да се използват модерни методи, като виртуалното обучение. Това е нещо от което тепърва има нужда. Нашата агенция работи много по тези въпроси, съвместно с някои от висшите училища в страната и смятаме, че там има възможности да се активизират хората да използват модерни технологии и да имат механизми за симулиране на преподавателите за въвеждане на тези модерни технологии.

За изтичането на мозъци може да се говори много. Искам само да спомена, че вместо да се оплакваме от това, че мозъци изтичат, трябва да се опитваме да им създаваме такива условия, че те да остават. В това отношение правителството обмисля мерки. Мисля, че те скоро ще бъдат представени на обществеността. Единственият начин да се противодейства на изтичането на мозъци е силната икономика. Няма измислен по-добър начин. Искам да напомня и за една инициатива на вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин, който наблюдава икономиката. Той лансира идеята за привличането на висококвалифицирани кадри от страни от региона, където има българоговорящи и за създаване на българска зелена карта.

Какви са според мен другите противодействия на проблема. Няколко неща трябва да се направят. На първо място: по-тясно да се обвържат университетите с бизнеса. За това няма да говоря, мисля, че всички сте наясно какво имам предвид. В момента кадрите които се готвят там не са директно насочени към уменията, които бизнеса очаква от тях. Второто противодействие е активно, интензивно фирмено обучение. За това трябва да се погрижат фирмите, мисля че те ще го направят, тъй като най-силно чувстват недостиг на кадри. Фирменото обучение трябва да бъде съобразено с европейските критерии за висок професионализъм. Следвайки общопризнати европейски и световни системи, държавата има изключително важната роля по сертифициране на резултатите от това обучение. Нашата агенция още през следващите години има намерение да представи една по-обстойна система за сертифициране на обучението в областта на ИТ.

Друго противодействие е да се проявява изобретателност в задържането на талантливи служители.

Понеже стана дума за това какво наследство има България, ние винаги сме се гордеели със специалистите, които България има в областта на високите технологии и в частност ИТ. От над 1 милион емигранти в чужбина, по неофициални данни, 120 000 са в областта на ИКТ. Положителен факт е, че наблюдаваме първи признаци на завърнали се. Искам да дам един пример със САП Лаб (дъщерна фирма на един от най-голямите софтуерни разработчици в областа на корпоративни ИТ решения). Те още миналата година откриха център за разработка на софтуер и „обраха” всички специалисти, които могат да пишат на програмния език Java. В резултат на това, те привлякоха 48 души от Германия - специалисти, на които се плаща като в Германия. Към момента този опит е успешен. Така че България има наследство, само че трябва да сте наясно, че бъдещото му задържане е много проблематично и трябва да се върнем към такива важни ценности като патриотизъм, социална отговорност на бизнеса и силна държава по отношение на това, което тя предлага като регулации в областта на човешките ресурси.

Необходими са действия и политики на всички нива, ефективно управление и най-вече контрол на това управление.

В заключение ще споделя увереността си, че в процеса на преструктуриране на българската икономика, някои работни места ще излязат от пазара на труда, но много други ще бъдат създадени, особено във високотехнологични области. Задача на държавата е да подпомага гражданите и бизнеса във взимането на правилни решения, чрез осигуряване на ясни и прозрачни правила на пазара на труда и нови възможности за образование и квалификация.

Благодаря ви за вниманието!


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница