Екологични рискове и екологична безопасност на стопанската дейност
Изтегляне 223.59 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЕКОЛОГИЧНИ РИСКОВЕ И ЕКОЛОГИЧНА БЕЗОПАСНОСТ НА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ Юлия Илчева 1 , Мина Вълкова 2
- ENVIRONMENTAL RISKS AND ECOLOGICAL SAFETY IN THE BUSINESS Julia Ilcheva 1 , Mina Valkova 2
- ABSTRACT .
- Рискът възниква в процеса на взаимодействието на човека с околната среда” Уортън
- Аз не мога да повярвам, че Господ си играе на зарове със света” Айнщайн
| ГОДИШНИК НА МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. ИВАН РИЛСКИ”, Том 57, Св. IV, Хуманитарни и стопански науки, 2014
ANNUAL OF THE UNIVERSITY OF MINING AND GEOLOGY “ST. IVAN RILSKI”, Vol. 57, Part IV, Humanitarian sciences and Economics, 2014 ЕКОЛОГИЧНИ РИСКОВЕ И ЕКОЛОГИЧНА БЕЗОПАСНОСТ НА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ Юлия Илчева1, Мина Вълкова2 1 Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски“, София 1700, България, julia_ilcheva@abv.bg 2 Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски“, София 1700, България, mina.valkova@gmail.com РЕЗЮМЕ. Човек непрекъснато се сблъсква с различни видове риск – геополитически, политически, социален, икономически, финансов, търговски, технологичен, екологичен и т.н. – както в своето ежедневие, така и в професионалната си дейност. Рискът е обективен неизбежен фактор и на всяка стопанска дейност. Възможността за постигане на отрицателни резултати вследствие поемане на риск изисква пълно анализиране на този проблем. Тази необходимост е продиктувана и от факта, че с развитието на икономическата глобализация, рискът непрекъснато се разширява, а размерът на възможните негативни последствия се увеличава. Екологичният риск е разгледан като екологично събитие в екологична среда. Понятия като „екологичен обект“ и „екологична вреда“ са описани качествено. Посочени са основните видове екологични рискове в стопанската дейност. Екологичната безопасност (сигурност) е представена съгласно различни гледни точки. Екологичният бизнес е разгледан чрез екологичен мениджмънт, екологични инвестиции, финансови инвестиции, екологичен одит и екологично застраховане. Засегнати са и въпроси, свързани с приемствеността на рисковете за околната среда и формиране на екологичната култура. ENVIRONMENTAL RISKS AND ECOLOGICAL SAFETY IN THE BUSINESS Julia Ilcheva1, Mina Valkova2 1 University of Mining geology “St. Ivan Rilski”, Sofia 1700, Bulgaria, julia_ilcheva@abv.bg 2 University of Mining geology “St. Ivan Rilski”, Sofia 1700, Bulgaria, mina.valkova@gmail.com ABSTRACT. A man is constantly confronted with different types of risks - geopolitical, political, social, economic, financial, commercial, technological, environmental, etc. - both in their everyday lives and in their professional activity. The risk is inevitable factor in any business. The possibility of obtaining negative results due to risk-taking requires a complete analysis of this problem. This need is driven by the fact that with the development of economic globalization, the risk is constantly expanding, and the size of the potential negative consequences increases. The ecological risk is considered as an ecological event in the ecological environment. Concepts such as "ecological site" and "environmental damage" are described qualitatively. The main types of environmental risks in the business are stated. Environmental safety is presented according to different perspectives. Environmental business is viewed by environmental management, environmental investment, financial investment, environmental auditing and environmental insurance. It also covers issues related to the continuity of the environmental risks and the formation of ecological culture. „Рискът възниква в процеса на взаимодействието на човека с околната среда” Уортън Човек непрекъснато се сблъсква с различни видове риск – геополитически, политически, социален, икономически, финансов, търговски, технологичен, екологичен и т.н. Рискът е обективен неизбежен фактор и на всяка стопанска дейност. Възможността да се постигнат отрицателни резултати вследствие на поемане на риск изисква този проблем да се разгледа всеобхватно. Задълбочено изследване е необходимо и защото с развитието на икономическата глобализация рискът непрекъснато се разширява, а размерът на възможните негативни последствия се увеличава. Относно оценката и измерването на риска в литературата и стандартите се предлагат много и разнообразни методики. В Европейския стандарт EN 1050 и в Наредба № 5 рискът се разглежда като функция от тежестта на възможната вреда и вероятността за нанасяне на тази вреда. Екологичният риск е екологично събитие или група от родствени случайни събития в екологична среда, нанасящи екологична вреда с вероятностен характер на екологичен обект. Околната среда, като основно екологично понятие, включва всички основни компоненти на факторната екология, т.е. съвкупността от абиотични, биотични и антропогенни фактори, разглеждани в тяхното единство и непрекъснато взаимодействие. Понятието „екологичен обект” се отнася за обект, намиращ се под влиянието на околната среда (биосфера, техносфера, социосфера). Измененията в околната среда могат да имат както еволюционен, така и скокообразен характер и са способни сериозно да влошат състоянието на екологичния обект, да предизвикат в него качествени промени и да доведат до пълното му разрушаване (гибел). В качеството на екологичен обект може да бъде избрано обществото като цяло или отделни специфични социални групи. От гледна точка на настоящето изложение екологичен обект е субектът на стопанска дейност – компания, предприятие или „стратегическа бизнес единица“ (оперативна единица – обект на анализ и планиране, произвеждаща относително обособена съвкупност от продукти или услуги, продаваща на група еднотипни потребители и съперничеща си с определен устойчив кръг конкуренти. (Паунов, 2007)). Терминът „екологична вреда” означава влошаване или загуба на свойствата на екологичния обект. В качеството на екологична вреда може да бъде разгледано замърсяването на заобикалящата ни околна среда (водите, почвата, въздуха, наднормативни изхвърляния и изтичането на вредни емисии). Това замърсяване може да се появи под формата на произволно разпределени във времето и пространството екологично опасни събития (аварии), последствията от които могат да бъдат близки и далечни. Близките са носители на непосредствена вреда във вид на разрушаване на здания, оборудване, замърсяване на територии, травми и гибел на хора и т.н. Далечните се разглеждат и като дълговременното замърсяване на почвата, водата и другите природни ресурси, и като дълготрайно въздействие върху здравето на хората, проявяващо се във вид на различни заболявания, повишаване нивото на смъртност и т.н. Понятието „екологично събитие”, разгледано в контекста на проблема за екологичния риск на предприемаческата дейност, означава реализиран екологичен риск. „Екологичната среда”, в която функционира субектът на предприемаческата дейност, се формира от околната природна среда, околната техногенна среда и от екологично-социалната среда. Според Н. Пахомова (Пахомова и др., 2003) екологичният риск е заплаха, която може да възникне за предприемача вследствие недооценяване на ролята и значението на екологичните фактори в бизнес дейността, и на неопределеността на последствията от взетите решения. Основните видове екологични рискове в стопанската дейност са: 1. Природо-екологичен риск; 2. Технико-екологичен риск; 2.1. Риск на устойчивите техногенни въздействия; 2.2. Риск на катастрофални техногенни въздействия; 3. Социално-екологичен риск; 3.1. Еколого-нормативен риск; 3.2. Еколого-политически риск. Технико-екологичните рискове принадлежат към групата на „новите екологични рискове”. С оглед на промените и нововъведенията през последните години в държавните закони и норми и действията на обществените екологични организации и политически партии социално-екологичните рискове също могат да се впишат в цитираната група. Технико-екологичните и социално-екологичните рискове не могат да се разглеждат като абсолютно самостоятелни единици. Те безспорно оказват влияние и на първата група рискове. Вследствие на това взаимодействие и природо-екологичните рискове се явяват променливи величини, които видоизменени влизат в групата на „новите екологични рискове”. Към класификацията на изброените групи екологични рискове може да бъде добавена още една - „еколого-икономически рискове“. Те могат да се разглеждат от гледна точка на различни субекти: физически и юридически лица, които са собственици на екологично опасни обекти (оценяват се чрез плащания на предприятието по иск на пострадали и глоби за замърсявания на околната среда); държавата като собственик на природно-промишлени системи. Екологичните рискове се отнасят и към групата на “извънпазарните рискове“. Обособяването им е наложено от изострилите се в последните десетилетия на миналото столетие екологични и природно-ресурсни проблеми. Названието “извънпазарни” е условно, тъй като екологичните проблеми и проблемите на изчерпване на природните ресурси в голяма степен са породени от пазарните фактори. Глобализацията с нейните дълбоки икономически, технологични и социални преобразования определено влияе на световната екосистема, а това е типичен проблем за общочовешката безопасност. Общоприето е, че основната вина за състоянието на околната среда се вменява на развитите страни, макар че основните щети те причиняват на самите себе си. Могат да се посочат няколко източника на бъдещи конфликти, които могат да възникнат във връзка с неправилното използване на екосистемите: борбата за водните ресурси, която е възможно да прерасне в остри регионални конфликти; бъдещето на тропическите гори и последствията от тяхното изсичане, които вече са предмет на дълбоки раздори между държавите, имащи различни интереси и политически цели. Светът вече не може да си позволи безумно да изразходва ресурсите като нанася непоправими вреди и щети на околната среда. В специализираната литература понятията „сигурност“ и „безопасност“ се използват като синоними и означават функционално състояние на защитеност на жизненоважни интереси на личност, организация, предприятие и общество от потенциално или реално съществуващи заплахи. Според Доклад на американския Национален съвет за проучвания (National Research Council), обобщен от „TechNews.bg“ (динамичен информационен ресурс за новини, анализи, пазарни данни, диалог и съвети за технологиите и тяхното приложение в бизнеса и личното пространство), безопасни за човека могат да бъдат само обекти, несъдържащи включени в тях енергия или химично и биологично активни елементи (www.technews.bg). Напоследък произходът на заплахите за сигурността и комфортното съществуване на човека все повече се свързва с неблагоприятното състояние на околната среда. На първо място това е рискът за здравето на човека. Най-общо под „сигурност“ или „безопасност“ следва да се разбира състояние на спокойствие, увереност, защитеност, надеждност и гарантираност. Не така обаче стои въпроса с понятията „екологична сигурност“ и „екологична безопасност“. Много автори тълкуват тези термини, но все още в българската правно-нормативна уредба няма общоприетиопределения за тях. Реймерс счита, че „екологичната безопасност е съвкупност от действия, състояния и процеси, които не водят до жизнено важни щети по отношение на отделни хора или цялото човечество“ (Ненова, 2008). „Екологичната сигурност е състояние на даден обект за генериране на рискови фактори, в което не се установяват диференциални и интегрални критичности и не се появяват критични ситуации и събития за обектите на въздействията – хора, животни, растителност и материали, намиращи се в околната среда“ (www.newscientist.com). Според П. Христов екологичната сигурност се дефинира като „способност на държавата да защити гражданите и обществото от разрушаващото действие на природните явления като следствие от неразумното вмешателство на човека в обкръжаващата го среда“, а някои автори разбират и описват екологичната сигурност като обезпечаване на устойчиво и за продължителен период от време равновесие между природните и антропогенните екосистеми, техносфери и населението. В. Томов разглежда сигурността като увереност, безопасност, защитеност, надеждност, гарантираност, а несигурността – като алтернатива на сигурността (Томов и др., 2007). Екологичната безопасност е състоянието на защитеност на околната среда и жизненоважните интереси на хората от възможното негативно въздействие на стопанска или друга дейност и от заплахите, породени от възникване на извънредни ситуации от природен и техногенен характер, включително и последствията от тях. Заплахите за екологичната сигурност се разглеждат като вероятност за възникване на явления и процеси, чиято реализация може да доведе до негативни въздействия върху околната среда и здравето на населението. Тези явления и процеси могат да се изразяват в преднамерено или непреднамерено въздействие върху околната среда на дейност на физически и юридически лица (или държави) или да са резултат от възникване на природни и стихийни бедствия и катастрофи. Заплахите за екологичната сигурност могат да се класифицират по различни критерии. Например, според мястото на възникване, по отношение на отделна държава, те могат да бъдат външни и вътрешни, а според мащаба могат да се класифицират на глобални, национални, регионални и локални. Разделянето на природни и техногенни заплахи е на базата на източника на възникване. „Аз не мога да повярвам, че Господ си играе на зарове със света” Айнщайн Екологичният риск е свързан с екологичните вреди, по-точно с оценени екологични вреди. Оценките на екологичните рискове се явяват основни за управлението им. Основна оценка за еколого-икономически рискове за юридически и физически лица е оценката на екологичната вреда – вредата на околната среда, приведена към вредата на имуществените интереси на природоползвателя (собственика, ползвателя, арендатора на природните ресурси) във вид на пропуснати ползи. Стойностната оценка на екологичната вреда е необходима и за определяне размера на негативно въздействие по отношение на източника. Тя може да се направи по два начина: въз основа на загубата на стойността на разглежданите обекти по отношение на първоначалната им стойност и по разходите за възстановяване на техните качества до предходно ниво. Използва се също и експертно оценяване на еколого-икономическите рискове с помощта на качествено-количествени скали за реализируемост на опасни събития и последствията им. Функционирането на всяко пазарно стопанство има като своя неотменима предпоставка конкуренцията. Колкото по-богата на ресурси и сложна е околната среда, толкова по-голям е броят на потенциално значимите променливи, по които всеки от видовете може да търси своето уникално конкурентно преимущество. Ако всеки бизнес имаше достъп до неограничени ресурси и можеше да расте безкрайно, пазарът на нашата крайна планета също би трябвало да е безграничен. Всъщност нито пазарът е такъв, нито ресурсите. Екологичният бизнес включва:
Съществен принос за развитието на теорията на корпоративния екологичен мениджмънт имат редица автори като А. Пракаш, Р Фриман, Н. Зум, С. Финеман и др. Управлението на екологичния риск е важна съставна част на фирмения екологичен мениджмънт и е предпоставка за подобряване на управлението на фирмената екологична сигурност. Системата за екологичен мениджмънт е част от общата система на мениджмънта, включваща организационна структура, планиране на дейността, разпределение на отговорността, практическа работа, а също и процедури, процеси и ресурси за разработка, внедряване и оценки на постигнатите резултати и подобряване на екологичната политика, цели и задачи. Елемент на екологичният мениджмънт е планиране на дейност, насочена за реализация на екологична стратегия, т.е. осигуряването на изпълнението на нормите и изискванията, ограничаващи вредното антропогенно въздействие върху околната среда, а също и рационално използване на природните ресурси, осигуряващо тяхното възпроизводство. Понятието „екологичен мениджмънт” за първи път е въведено в стандарта на Великобритания BS 7750 през 1992 г. Няколко години по-късно Международната организация за стандартизация (ISO), обединяващи органите за стандартизации в 111 държави от света, е разработила международни стандарти за създаване на насоки за управлението на качеството на околната среда (серия ISO 14000). Денотатът (десигнатът) на целите за управление на екологичния риск се постига посредством природозащитната дейност. Защитата на околната среда – това е дейност на държавните органи, органите за местно самоуправление, обществени и други организации с нестопанска цел, юридически и физически лица по осигуряване на екологична безопасност, насочена към опазване и възстановяване на околната среда, рационално използване и възпроизводство на природни ресурси, предотвратяване на негативното въздействие на стопанска и друга дейност върху околната среда и ликвидиране на последствията. Мерките за опазване на околната среда от замърсяване, изтощаване, деградация, повреждане, унищожаване и други видове дейност с негативно въздействие, осигуряващи екологична безопасност (временни ограничения, пределни норми за изхвърляне, локализация на източници на изхвърляне и др.) могат да се класифицират по следните признаци: време на провеждане (предупреждение или предотвратяване – до въздействия, включително държавно нормативно регулиране, техническо регулиране, лицензиране, икономически механизми, екологичен бизнес, екологичен контрол, формиране на екологична култура; снижаване нивото на негативно въздействие върху околната среда – по време на въздействие по пътя на използването на технологии за икономии на ресурси, филтри и очистващи съоръжения, реагиране на екологично опасни ситуации; смекчаване на техните последствия – след въздействието по пътя на ефекта на компенсациите – екологично застраховане и прилагане на екологична отговорност); ниво – международно, регионално, държавно и локално; сферата на регулиране – административна, политическа, технологична, социална, юридическа и обществена; обекти за защита – мерки по охрана на атмосферата, водните ресурси, земята, недрата, почвата, ландшафта, лесния генофонд и културната среда. За управление на екологичните рискове държавната власт трябва да определи механизми, системи от мерки за въздействие върху екологичното поведение на природоползвателите, наложени нормативни и правови актове с цел предотвратяване, ограничаване и отстраняване на замърсяването, както и на други форми, влошаващи качеството на околната среда. Различават се два метода за екологично регулиране: метод на прякото регулиране – основан е на принципа на административно-правното принуждаване (екологични стандарти, норми, нормативи, правила, разрешителни процедури, които са въвели забрани или ограничения за изхвърлянето, използването на едни или други технологии, качествените параметри на хранителните продукти или изделия и т.н.) и метод на косвеното регулиране – основан е на принципа на икономическото мотивиране на замърсителите към снижаване на замърсяването. Стандартните механизми за екологично регулиране предполагат използване на два инструмента: поощрение за данъци и норми за пределно допустимите изхвърляния. При достигането на нормите данъците и плащанията се прекратяват, като по този начин не се допуска социално неприемливото използване на екологични ресурси. Икономическите инструменти имат предимства пред използването на нормативно регулиране, които могат да бъдат обобщени като: възможност за използване на гъвкави решения (избор на подходящи технологии), стимулиране на иновационна дейност за запазване на природните ресурси и предотвратяване на замърсявания, прозрачност в оценката на размерите на издръжката в борбата със замърсяванията. Механизмът за пряко регулиране притежава голяма гъвкавост, т.е. възможност за диференциране на подхода към обектите за регулиране на различните екологични и икономически ситуации, а също и за дозиране на твърдостта на контрола. Основни механизми за пряко регулиране са държавното нормативно регулиране, лицензирането и др. Държавното нормативно регулиране въздейства върху стопанската и друга дейност за околната среда и се провежда по пътя на поетапно установяване на екологични изисквания (ограничения) към стопанската и други видове дейност. Държавната екологична регулация е организирана от държавата нормативно-правна дейност по установяване на екологични норми, правила и регламенти в стопанската дейност с цел защита на околната среда и предотвратяване на екологични катастрофи. Екологичният стандарт (числено значение на показателя) е измерване на човешкото натоварване, което е получило правен статус. Стандартът носи времеви характер, обусловен от нивото на развитие на науката, технологиите и икономиката. В повечето случаи екологичните стандарти не бива да се разглеждат като строга граница, разделяща опасните от безопасните за здравето нива на замърсявания. В някои случаи тяхното установяване има предимно икономически съображения. Спазването на екологичните стандарти е задължително, т.е. тяхното неспазване има правни последици. Даден стандарт представлява постигнатия на съвременен етап компромис, който не преследва за цел задължителното постигане на желаното качество на околната среда. Общите екологични стандарти за опазване на околната среда служат за запазване на техните динамични качества. Икономическото регулиране е управление, провеждащо се основно върху икономически оценки както на природни обекти и природно-антропогенни обекти, така и на въздействие на стопанската и други дейности върху околната среда. За икономическото регулиране се използват два подхода: Финансов трансфер между икономическите субекти – замърсители на околната среда и съответното население (чрез органите за местно или държавно управление); Създаване на нови пазари, например, като търгуването на разрешителните за изхвърляне на замърсени вещества. При първия подход се реализират следните механизми: Поощрителни – инвестиционни субсидии, привилегировани заеми и кредити, дотации, данъчна диференциация (привилегировани данъци), гаранции по заеми и др.; Принудителни – екологични данъци и плащания (например, плащания за изхвърлянето на замърсени вещества, плащания за използването на ресурси, изхвърляне на отпадъци, плащания и данъци за неекологична продукция), глоби за замърсявания и т.н.; Възстановяване или компенсация (създаване на специални фондове за борба със замърсяванията; застрахователни отговорности за екологични вреди и материална компенсация на държавата, регионите, фирми и лица, пострадали от замърсяването на околната среда). Държавата осъществява подкрепа на предприемаческата, иновационната и други дейности (в това число и екологичното застраховане), насочени към охрана на околната среда. Данъчните и други обезщетения се предоставят при внедряване на най-съвременни технологии, нетрадиционни видове енергии, използване на вторични суровини, преработката им и осъществяването на други ефективни мерки за охрана на околната среда. Целевото финансиране също влиза в програмата за нормативно регулиране. Юридическите лица и индивидуалните предприемачи, осъществяващи стопанска и друга дейност, оказваща негативно въздействие на околната среда, са задължени да планират, разработват и осъществяват мероприятия за защита на така нар. „дружелюбност към околната среда” (Лазаров, 2001). Плащанията са цената, която трябва да бъде платена за екологични ресурси или услуги. Класификацията на плащанията е:
В съответствие с Европейските директиви от 01.01.1995 г. всички продукти, попадащи в т.н. регулирана зона, трябва да бъдат маркирани със знака за съответствие СЕ. Трябва да се подчертае, че този знак не е знак за високо качество, а за съответствие със заложените в директивите минимални изисквания за безопасност. Европейските директиви от новия подход вече обхващат голяма група продукти с повишена опасност, като обикновени съдове под налягане, газови уреди, машини, асансьори, лични предпазни средства, играчки, опаковки, медицински устройства, телекомуникационни и съобщителни устройства и т.н. В тях са определени и процедурите за оценка на съответствието и присвояване знака на СЕ. В Германия със „Закон за безопасност на уредите” от 1979 г., за продуктите с потенциални опасности е въведен знакът GS (Gepruefte Sicherheit) „изпитана безопасност”. Изпитването се прави от независими изпитателни лаборатории по показатели като: честота и опасност на повредите; натоварвания на хората при работа с уредите; опасност от появата на професионални заболявания и ергономична пригодност.
Възможността за гибел на човешката цивилизация в резултат на някои причини изисква да се установи неприемливото ниво на съответно въздействие. Като точка на разделяне на околната среда, деляща я на невъзможна за съществуването на човечеството, може да се приеме експлозия за кратко време с ядрен заряд със сумарен тротилов еквивалент 105 – 106 Мт, която ще доведе до глобално изменение на климата („ядрена зима”), свързано с понижаване на средната температура с няколко градуса и водещо до гибелта на значителна част от биосферата. Аналогични ефекти ще има при сблъсъка на Земята с астероид с диаметър по-голям от 1,5 км. Ежегодно в атмосферата се изхвърлят повече от 250 млн. тона прах, 145 млн. тона серни диоксиди, 1 млн. тона оловни съединения, повече от 30 млн. тона токсични вещества, десетки хиляди тонове хлорни и флуорни съединения и мн. др. Резултатът е многостранен – засилва се „парниковият ефект”, разрушава се озоновият слой на планетата. Еколозите твърдят, че ако вредата за околната среда не превишава 5% от нейната обща ресурсна маса за конкретната местност, то природата съхранява способността си за пълната си самостоятелна реабилитация. Указаната величина на екологичен риск може да се счита за приемлива. На нейна основа може да се създадат класове за екологична безопасност в производството: безопасни, приемливи опасности, повишени опасности, опасни и извънредно опасни. Екологичната безопасност не може да бъде осигурена, ако природозащитните принципи не бъдат внедрени в съзнанието на обществото и в неговата култура, изграждана по пътя на професионално образование и масово възпитание. Ръководителите на организации и специалистите, отговорни за вземането на решения при изпълнения на стопанска и друга дейност и които оказват или могат да окажат негативно въздействие върху околната среда, трябва да имат подготовка в областта на защита на околната среда и екологичната безопасност. По тази причина трябва да бъде създадена ефективна система за екологично образование и възпитание. С цел формиране на екологична култура и професионална подготовка на специалисти в областта на охрана на околната среда е организирана система от всеобщо и комплексно екологично образование, включваща средно и висше образование, курсове за повишаване на квалификацията на специалисти и разпространение на екологични знания, в това число чрез средствата за масова информация, агенциите за култура, природозащитните организации и т.н. Екологичното образование може да се разглежда и като организиран целенасочен процес на обучение, възпитание и самоподготовка, и като резултат от такъв процес. Основна негова цел е изграждането на екологична култура, съзнание, поведение, готовност и способност за опазване и възпроизводство на природата. В специализираната литература понятието екологично образование се използва наред с понятията природозащитно възпитание, природозащитно образование и образование по опазване на околната среда. В повечето случаи посочените понятия се тълкуват като синоними. Терминът екологично образование исторически започва да се прилага по-късно от другите, които се разглеждат в контекста на осъзнатата тревога за състоянието на природата. Научният анализ на екологичната ситуация позволи да се установят гносеологичните причини за пораждането й – непознаване и неспазване на екологичните закони. Екологичните изследвания, преобразуващата и природозащитната дейност трябва да водят до изпълнението на една цел – поддържане на екологичното равновесие. Опитът показва, че отговорно отношение към природата може да бъде изградено на основата на задълбочени знания по екология. По тази причина в литературата и в практиката все по-често се налага използването на термина екологично образование. За изграждане на екологична култура, съзнание и поведение трябва да се използва система от подходи: системно-структурен, комплексен, интегрален, междупредметен, обяснително-илюстративен, проблемен, изследователски, деонтологичен, аксиологичен, прогностичен и др. (Костова, 1985). Изборът на система от подходи и вътрешната им субординация зависи от общите цели на екологичното образование и от конкретните цели на всяка методична единица, каквато може да бъде и „стратегическата бизнес единица”. Над всички подходи доминира екологичният подход. Проблемите за екологичните рискове и безопасност на предприемаческата дейност могат успешно да се решават чрез формиране на екологично отговорно поведение на фирмите, формиращо се под въздействието на фактори като: развитието на мисията и стратегията на фирмите; утвърждаването на нейните нови парадигми; засилването на международния натиск за опазване на околната среда; развитието на процесите на глобализация; търсенето на екологично чисти и безопасни продукти; промените в екологичното законодателство в развитите страни в света и в Европейския съюз; утвърждаването на международните екологични стандарти като национални и др. Фирмите са основните субекти, чиито решения определят равнището на екологична сигурност на местно ниво и за страната като цяло. Тези решения са резултат от екологичните ориентири, философия и култура на фирмите. Развитието на фирмен екологичен мениджмънт, включващ управлението на екологичните рискове, се явява важна и необходима предпоставка за фирмена екологична сигурност. Литература Вишняков, Я., Н. Радаев. 2007. Общая теория рисков. М., изд. „Академия“. Костова, Здр. 1985. Екологично образование. С., изд. „Народна просвета“. Лазаров, Ил., 2001. Мениджмънт на качеството. С., изд. „Софттреейд”. Ненова, Ан., 2008. Екологични аспекти на сигурността. В., изд. „Черноризец Храбър“. Паунов, М. 2007. Стратегии на бизнеса. С., изд. „Стопанство“. Пахомова, Н. и др. 2003. Экологический менеджмент, изд. „Питер”. Томов, В. и др. 2007. Екологична сигурност. В., изд. „Черноризец Храбър“. Статията е препоръчана за публикуване от кат. „Физика“. Каталог: sessions sessions -> Изследване чистотата на слънчогледово масло за производство на експлозиви anfo sessions -> Laser “Raman” spectroscopy of anglesite and cubanite from deposit “Chelopech” Dimitar Petrov sessions -> Св иван рилски sessions -> Modeling of sessions -> Управление на риска от природни бедствия sessions -> Oценка на риска от наводнениe в елховското структурно понижение в района на гр. Елхово красимира Кършева sessions -> Гравиметрични системи използвани в република българия и оценка точността на системи igsn-71 и unigrace при точки от гравиметричните и мрежи sessions -> Toxicological assessment of photocatalytically destroyed mixed azo dyes by chlorella vulgaris sessions -> Field spectroscopy measurements of rocks in Earth observations Изтегляне 223.59 Kb. Сподели с приятели:
|