Екзистенциално-антропологическа философия
Изтегляне 37.97 Kb.
|
Свързани:
Doc1
- Навигация на страницата:
- Екзистенциална философия
|
Тракийски Университет – Стара Загора Стопански факултет КУРСОВА РАБОТА по Философия на тема: Екзистенциално-антропологическа философия Изготвил: Проверил: Иванина Боянова Караиванова Специалност: Регионална икономика и управление 1 курс, Фак. N: 05024000015 Задочно обучение Стара Загора 2021 Съдържание:1.Екзистенциална философия 2 Проблеми на екзистенциалната философия 2 Светът за ексистенциалистите 3 2. Антропологическа философия 3 Философската антропология според Марк Шелер 3 Учението на немския философ Артур Шопенхауер (1788 – 1860) 4 ,,Волята за власт'' според Фридрих Ницше 4 3.Философия на живота 4 Според Фридрих Ницше 4 Основните идеи на Зигмунд Фройд 5 4.Залючение 5 Екзистенциалната филосфия е наука за ориентирания индивид. Това е светът на свободата, на която човек е обречен. Антропологията е учение за същността на човека, за неговото място в света и жизненото му признание. Екзистенциално-антропологическата философия изучава ориентирания индивид, неговия свят за живеене, разбирания, развитие и неговият АЗ. Екзистенциална философия Като направление екзистенциализмът включва в себе си програма, имаща за цел да замени класическата „философска същност” с „философия на човешкото съществуване”. Проблеми на екзистенциалната философия Един от основните проблеми на екзистенциалната философия е проблемът за отчуждението. Отчуждението и понятие, което характеризира: 1.процеса и резултатите на превръщането на продуктите на човешката дейност, а също и свойствата и способностите на човека в нещо, независимо от хората, и господстващо над тях; 2.превръщането на дадени явления и отношения в нещо по-друго от това, което те са сами по себе си, изкривяването и изопачаването в съзнанието на хората на техните реални отношения в живота. Според екзистенциалистите отчуждението се явява обща характеристика на живота на човека в обществото. Те стигат до извода, че то е свързано с особеностите на предходните етапи на историята, когато чувството за страх се поражда от опасността за унищожаването на човечеството. Екзистенциалната философия формира у читателите идеята за индивидуалните отговорност на човека за всичко, което става със самият него и другите хора. Човека е „проект”, който живее, развива се, реализира се или не се реализира и „процес”, при който продължителността на човешкия живот се изразява чрез понятията „човешка същност”, не загубвайки своята индивидуална острота, напрежение и драматизъм. Светът за ексистенциалистите За екзистенциалистите светът на екзистенциалното ориентирания индивид, това е светът на свободата, на която човек е обречен. Човекът създава самият себе си, човекът е това, което се направи, човекът създава човека (Сартр). Свободата е неотнемаем атрибут на човека и никой не може да го лиши от нея. Човек се ражда със свободата. Това е неговата съдба, отговорност и трагедия. Тревогата е естественото състояние на човека преди правенето на неговият избор. Той се безпокои заради отговорността, която поема чрез избора си. Проектът е онази трансцедентна, която човек създава в съзнанието си и се стреми да осъществи като битие. Изборът е средство, чрез което човек достига до своя проект, предпочитайки един от много възможни. Изборът е сърцевината на стартровата концепция за свободата. Свободата е обективно отношение, но тя не може да зависи единствено от съзнанието и волята на субекта. Не съществува пълна и безкрайна свобода. Човек не може да бъде абсолютно свободен и да прави каквото си пожелае, тъй като има и свобода на другите, която свобода също е ценност и закони, който не позаволяват пълната свобода на действия, но позволяват пълна свобода на съзнанието и мисълта. Така че идеал в обществото може да бъде само свободата, основана на равноправие. Една от водещите теми на философията на ХХ век е темата за човека, разглеждана като изходен пункт и централен предмет на всяко философстване. Изтегляне 37.97 Kb. Сподели с приятели:
|