Енциклопедични и лингвистични речници
Изтегляне 1.56 Mb.
|
|
Енциклопедични и лингвистични речници Мястото на лексикологията в нейното отношение към думата като предмет на изследване е тясно свързано с възникване и развитие на философията и лингвистиката. Въпросите за природата на думата, за връзката между мислене и език, между звучене и значение, за възможността чрез езика да се осъзнават и назовават предметите и явленията, занимават както философията, така и лингвистиката, вкл. лексикологията. Независимо от по-късното обособяване на лексикологията като отделна лингвистична дисциплина (към средата на ХХ в.), интересът към речниковото богатство на българския език, както и към лексикографското му представяне е сериозна предпоставка и условие за насочване към думата с нейното значение и история, с нейните признаци и свойства, базирани на способността ѝ да обобщава, да назовава и съобщава фактите от обективната реалност. Според предмета и целта на изследване традиционно се обособяват обща и специална (описателна), историческа и съвременна (синхронна), както и съпоставителна/сравнителна лексикология. При систематизираното представяне на българската лексикология като лингвистична наука е целесъобразно да се изясни теорията като база за описване и класифициране на езиковите факти и явления, за да се разгледат особеностите на лексикалната система, както и на отделната дума с нейните семантични връзки и взаимоотношения. Изясняването на терминологичния апарат, който е основа на всяко успешно изследване, е особено необходимо, когато се дават основни познания, нужни за създаване на интерес към по-нататъшни занимания в съответната научна област. Неговото попълване и уточняване предполагат не преназоваване поради подражание на чуждоезикови влияния, вкл. заемане на термини, които заместват или изместват вече съществуващи, а изискват съобразяване с установената практика и традиция. За пръв път раздел „Лексикология“ е включен в Съвременен български език – учебник за учителските институти (1953). През 1993 г. В. Вътов включва „Лексикология“ и „Фразеология“ като втора част в Основен курс по съвременен български език (преизд. 1995), а през 1998 г. издава Лексикология на съвременния български език (лексемика, ономастика, фразеология, лексикология); Ст. Георгиев и Р. Русинов са автори на Лексикология на съвременния български език (1975) и на Учебник по лексикология на българския език (1979, 1983), а Ст. Георгиев издава и Българска семасиология (1993); трудът Българска лексикология (1986) на Т. Бояджиев е преиздаван няколко пъти, като допълван и преработван е включен в учебник за студенти Съвременен български език (1998). В. Зидарова е автор на Очерк по българска лексикология (1998), Лексикология на съвременния български език (2009) и трудът Българска лексикология, лексикография и фразеология (2013) – три тома. Лексикографията е наука, която се занимава с теорията и практиката за съставяне на различни типове речници, със систематизацията и описанието на лексиката в тях. С термина лексикография се означава и самото описание на лексикалния материал и съвкупността на съществуващите речници в езика. Лексикографията се опира на успехите на останалите дялове на лексикологията, а и самата тя е задължена да даде отговор на много въпроси, свързани със семантичната структура на речниковите единици и функционирането им в речта. Освен това пред нея стоят за разрешение и някои специфични научни задачи във връзка със събирането н обработката на речниковия материал (критерии при подбора на материала, начини на тълкуване на значението, лексикограматична характеристика, функционална характеристика и др.). Следователно лексикографията е научно-приложен дял на лексикологията. Някои автори отделят лексикографията в самостоятелна лингвистична дисциплина с научно-приложен характер. Това гледище не е лишено от основание, тъй като в сравнение с останалите дялове тя има по-специфичен предмет и задачи, а и равнището на теоретическите и практическите изследвания в тази област вече позволяват да се обхване твърде пълно нейната проблематика. От друга страна обаче, лексикографията е тясно свързана с останалите дялове на лексикологията, схващана най-общо като наука за речниковия състав на езика, и трудно може напълно да се отхвърли традиционното гледище, според което тя е неин дял. Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|