Да се върнем към споменатото в началото на статията многократно повтарящо се сведение у старите автори, че българите са получили името си от родоначалника си Българ (или Булгар). Ако това е наистина така, какво е означавала думата “Българ” и защо целият народ е получил същото име?
Тук би трябвало да съобразим, че в далечното минало личните имена са били обикновено прозвища – прякори и още не са имали тази връзка с християнски светии и празници, която е налице днес. Старите имена са имали конкретен смисъл, най-често са представлявали име на предмет или пък качество. Така например Петър означава “камък”, Арон – “светъл”; за смисъла на имена като Милчо, Върба, Светла, Камен е лесно да се досетим.
Какъв предмет или качество биха могли да се крият зад името “Българ”? Най-вероятно точно този предмет или качество е в основата и на названието “българи”. Затова легендата за произхода на нашето народностно име от личното име “Българ” дава основание да предполагаме с голяма вероятност, че “българи” има връзка с (и съответно е образувано от) названието “бълга”, или “бълг” или нещо подобно, на предмет или качество.
4. “Българи” = “български еретици”.
“Българската ерес” във Франция, Италия и Византия
В миналото името “българи” се е срещало на доста места в Европа. Разпространението му е било свързано главно с “българските” християнски ереси богомилство и павликянство.
Веднага трябва да отбележим, че много от западните специалисти не виждат особена разлика между тези две учения. Наистина, такава гледна точка изглежда оправдана по ред причини, но тук няма да се спираме на изясняване на подобни детайли, които не са необходими за целите на нашето изследване. Важното е, че българските еретици - богомили и/или павликяни – са се ползвали с голям авторитет сред последователите на сродните на тяхното учения в Западна Европа: катари, албигойци и др. Например според италианеца Райнер Сакони1, писал около 1250 г., еретическите общини в българските земи са били най-първи и основни организации, по чийто пример били създадени всички други общини на “дуалисти” на Балканския полуостров, в Италия и Франция2.
В “Песента за кръстоносния поход срещу албигойците” Гийом дьо Тудел изразява идеологически отрицателно отношение към cels de Bilgaria (тези от България), защото ги счита за основен източник на катарската ерес3.
В своето изследване за богомилското учение Ф. Рачки цитира две сведения, според които корените на тази “ерес” са в България:
“Бургари, на които някои Булгари им казват .... Бургари, на които леговището (бърлогата) определено е в България.”1
“Еретиците, на които Булгари им казват, (Philippos Augustus) анализира и изучи ... По неговото време ереста на Булгарите заглъхна.”2
Във френските извори името "българи" се явява в различни форми: bulgari, bulgri, bugari, burgari, brugi, bogr, boulgres, bugares3. У Дуран де Хуска срещаме формата "bulgarenses"4. Името "българи", в неговите различни варианти и главно във формата "бугр"(женски род бугреса) запазило своята популярност във френските земи не само през XIII- XIV век, но и през следващите столетия, за да достигне чак до наши дни като трайна съставка в лексикалния фонд на съвременния френски език5. Думата "бугр" има двояко и противоречиво значение - ту в добър, ту в лош смисъл, което е резултат от различното отношение към някогашната “българска ерес”6.
В своето изследване “Отгласите на богомилството в английския език” Георги Василев обръща специално внимание на значенията на думата bugger, която произлиза от етнонима българин7. Там той пише:
“... в английския език съществува думата bugger, трансформация на френската дума bougre (българин)”1
Същият автор посочва оксфордския речник, където намираме:
“Bugger. Също bougard, bouger (от старофренското bougre; от латинското Bulgarus, т.е. българин) – име давано на сектата еретици, която дойде от България през 11 век.”2
Сравнението на френския вариант на “кожена чанта” – bouge, а и на всички изброени по-горе форми на “кожена чанта” и “кожа” в много индоевропейски езици в западна и централна Европа показва много голяма близост с доста от посочените форми на името “българи”. Затова би следвало да очакваме, че името на българите е било асоциирано със смисъл “(кожено-) чантаджии” или нещо подобно.
За да изясним този въпрос, трябва да се обърнем към езици, в които няма дума “булга” (или близък вариант) със смисъл “кожена чанта” (или нещо подобно). Как е било схващано в тях името “българи”? Какъв смисъл са виждали в него говорещите такива езици? Тъй като във Византия и на Балканския полуостров “българската ерес” – богомилството - е било даже по-разпространено, отколкото в Западна Европа, с какви имена е била назовавана тя на балканските езици?
В западната част на България, в контактната зона с албанско и латинско говорещото население, богомилите са били наричани “торбеши”, т.е. “торбалани”, а във Византия – “фундаити” и “фундагиагити”3, т.е. отново “торбалани”. Така установяваме важния за нашите разсъждения факт, че и в тези случаи чрез “българската ерес” името на българите е било свързвано с “хора, които правят нещо с торба”.
Но в гръцки и български съответно думите фунда и торба не са фонетично близки до “бълга”. Значи вероятно някои църковни дейци или политици (писатели, хронисти) във Византия и България са “превели” думата “българи” по смисъл, за да я употребяват подигравателно и осъдително.
Фактът, че думата “бугри”1, с която са били наричани съмишлениците на “българите” богомили във Франция, отговаря на “торбеши” и “фундагиагити”, говори, че наистина името “българи” за много европейски народи е означавало “чантаджии, торбалани”.
Тук трябва да направим по-внимателен анализ на този извод.
Смисълът на “торбеши” и “фундагиагити” не е “торба” = “булга”, а малко по-различен. Той е “хора, които правят нещо с торби/чанти” (или “които правят торби/чанти”). Т.е. той точно отразява нюанс, който европейската наставка “-ар/-ер” придава на корена “булга” = “торба/чанта”.
С други думи, “българи/булгари” е била схващана не само от западноевропейците, но и от българите, и от сърбите, и от гърците като съставена по правилата на европейските езици от европейския корен “булга/бълга” и европейската наставка “-ар/-ер”.
Това е най-същественият аргумент в подкрепа на нашата основна хипотеза:
Етнонимът “българи” 1) има европейски произход, и 2) е имал значения, близки до (или съвпадащи с) някой (или някои) от приведените по-горе 4 варианта.
“Българи” от “булга” или обратно?
В цитираното по-горе изследване на П. Голийски авторът категорично защитава тезата, че от етнонима “българи” произлизат вариантите на “булга” в европейските езици.
Аргументите му са:
“Думи за чанта сред индоевропейските езици, сходни с нашето етническо име, съществуват … само при народи, с които някога българите са имали контакти. Заимстването ще да е станало по пътя на търговията – открай време българите са се славели с великолепните си кожени изделия. Най-вероятно това са били понятия от рода на “българска чанта” или “българска кожа”, от които постепенно е останала само първата част.”1
За качеството и може би славата на българските кожени изделия П. Голийски вероятно е прав. Те се споменават в стари документи не само в Европа и Азия, но и в Африка. Д. Дечев2 цитира изследвания на Весели3, в които се дава текст (отчасти повреден, липсващите букви възстановени от Весели) от папирус от началото на VІІ в., съдържащ израза “български кожен пояс”4. Въпреки това обаче още на пръв поглед по-вероятна изглежда другата теза, защото варианти на думата “булга” със смисъл на кожена чанта или кожа се срещат у народи, които са били доста отдалечени от България и българите: британци и норвежци. Едва ли “великолепните кожени изделия” на българите са достигали Норвегия и Ирландия толкова отдавна, че да породят дума от общия прото-индо-европейски език1, и в такова голямо количество, че със своята популярност сред старите норвежци да изместят местните думи за “кожа”, ако те са били други. Особено като имаме предвид, че норвежците са използвали в много по-голяма степен собствени изделия от кожа – преди всичко дрехи.
От чисто формална гледна точка се вижда, че ако наистина някои народи са взели названието на кожата от “българските кожени изделия”, то съответната дума би била “булгари”, а не “булга”. В същото време ние установихме по-горе, че смисълът на “булгари” не е бил “кожа” или “кожена чанта”; той е съответствал на нюанса, внесен от наставката “-ар/-ер”, и е бил близък до “хора, които правят нещо с (кожени) чанти/торби”. Това противоречие отхвърля тезата на П. Голийски.
Горните разсъждения установяват връзка на bulgari със съответните разнообразни форми на bulga и наставката “–ар”. Макар и косвено, те ни дават информация и за това, кое от кое е произлязло: bulgari от bulga или bulga от bulgari.
Сподели с приятели: |