"Европейци сме ний, ама все не дотам!"
Изтегляне 34.31 Kb.
|
| Никол Тошева 11 „А“, №20 "Европейци сме ний, ама все не дотам!" Книгата ,,Бай Ганьо“, издадена 1895г. от Алеко Константинов, съставена от две части, носи белези на разкази, фейлетони или анекдоти и засяга основни теми като пътят и пътуването, срещата и разминаването между българското и европейското, криворазбраният патриотизъм, политическата действителност в България и ценностите в псевдокултурното общество. Последните думи на автора в творбата, които са графично откроени, се съотнасят с встъпителното изречение на книгата и така се образува смислова рамка на текста. С тях е засегнат и проблемът за мястото на българина спрямо европейската културна общност в годините след Освобождението. Европеизмът остава неосъществен и е само външна проява - фиксиран е само в дрехите на героя, но не и в ценностите и духовното му израстване. Финалната поанта на книгата: "Европейци сме ний, ама все не дотам!", загатва за невъзможността напълно да се осъществи европейският ценностен модел в балканската действителност. Обобщеният образ на Бай Ганьо е израз на всички социални и нравствени пороци на времето. Героят си остава малокултурен човек , политически хамелеон, който лавира между силните на деня в името на келепира. Той мисли само за своето оцеляване и личния си просперитет, които няма връзка с националното или културното самоизграждане. Далеч от европейското, е засегнат мотивът за цялостния упадък на българския обществен живот след Освобождението. Ярко е очертана опозицията свое – чуждо. Повествованието е наситено с ирония и сарказъм и погледнато като цяло, създава гротескова картина на нашата действителност, която разкрива ориенталската изостаналост на родината в сравнение с модерните европейски държави. Разликата между истинския европеец и образа на героя се проявява най-вече чрез размислите, държанието и действията. С груба лексика, високомерие, изкривени политически виждания и фалшивост, все повече се отдалечава от „цял европеец“. Хуманистичните ценности – духовна свобода, вяра, надежда, любов, честност са противоположност на Бай-Ганьовата аморалност. Българската следосвобожденска действителност е родила събирателния образ на Бай Ганьо, който е жив и до днес и дори се развива. Прояви на байганьовщината като егоизъм и безотговорност, простащина и духовно-нравствена уродливост, агресивност и нахалство можем да наблюдаваме и в нашето ежедневие, макар да сме далеч от епохата, в която е създаден този колоритен Алеков герой. Такива са си българите - байганьовци: жизнени и гениални, груби и необуздани, героични и безсмъртни, примитивни и инстинктивни, знаещи всичко за живота, имащи оправдание за всяка допусната грешка, роби на предразсъдъците, суеверията и на хорското мнение. Все ни се иска да сме като другите европейци, но все нещо не ни достига. Българинът се люлее в своя живот като неуравновесено махало от родното към непознатото и обратното, защото неговата историческа участ също е едно непредсказуемо махало, което ту застива векове в безвремие, ту се мята напред - назад, за да догони пропуснатата политическа и икономическа преднина на света. Държанието му носи отпечатъка на икономическата, техническа изостаналост, която е тъжното ни наследство от петвековното робство. Често пъти при срещата си с чуждото, българинът не успява да изтъкне сполучливо предимствата на нашата народопсихология, на нашия манталитет, основанията ни за национално самочувствие - или е потиснат, носещ бремето на нашата изостаналост от света, или е с агресивно, стъписващо настъпателно самочувствие. Материалното благополучие е същност на егоистичното съществуване. Мисълта за него прониква в речта, постъпките, мечтите. Лишен от благородни стремления, чужд на съзиданието, човекът егоист гради и живее в свой нереален свят, в който в принцип на хармония е превърната себичността. Той си въобразява, че е надхитрил останалите, че е постигнал блаженството на самореализацията…………. Сляпото следване на общоприетия модел на поведение не променя мисленето и манталитета, прави българите европейци, „ама все не дотам“. Стремейки се да достигнем европейския поведенчески модел, рискуваме да забравим своята култура и ценности. Винаги съм се старала да се разгранича от тази група хора Приобщаването на следосвобожденския българин към света е драматичен процес, в който има лековерие и неверие, големи надежди и разочарования, стремеж към чужди светове и бягство „назад“, към познатото, родното, но това не трябва да слага преграда на развитието…. Човек трябва да разбере, че пътят към Европа трябва се извърви не физически, „по повърхността“, а чрез духовно самоусъвършенстване и вглеждане преди всичко в собствените си недостатъци, избягвайки духовната слепота. Изтегляне 34.31 Kb. Сподели с приятели:
|