Факултет по журналистика и масова комуникация

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

1. 
   Правно положение на телевизионната програма. Необходимост от правно регулиране Разграничение на принципите на телевизионната дейност. Регулиране и законодателство за създаване и разпространяване на телевизионни програми
   
2. 
   Телевизионно програмиране и телевизионна аудитория. Телевизионната аудитория като адресат на телевизионната комуникация. Социални и демографски характеристики на аудиторията. Методи на изследване на телевизионната аудитория. Телевизионен рейтинг и телевизионен маркетинг.
   
3. 
   Телевизионно програмиране. Исторически аспекти на телевизионното програмиране. Основни понятия - телевизионна програма, телевизионно програмиране, телевизионна програмна схема и програмна политика. Насоченост на телевизионните програми към определена аудитория.
   
4. 
   Телевизионната среда в България. Съвременни процеси. Типологизация на телевизионните програми. Универсални и тематично насочени телевизионни програми, регионалната телевизия-мястото им във визуалния пейзаж в България.
   
5. 
   Конвергенция на медиите. Медии и цифрови платформи. Управление и разпространение на медийно съдържание и телевизионни програми чрез мултиплекс.
   
6. 
   Телевизионното предаване като елемент на телевизионната програма. Основни телевизионни жанрове. основни телевизионни формати. Лицензни формати в българския ефир, развитие в българската среда. Изразни средства на телевизията.
   
7. 
   Обществени и частни телевизионни канали-функции, финансиране, принципи на програмиране. Големи телевизионни корпорации, големи медийни и телевизионни групи в България
   
8. 
   Работа на телевизионната организация в специфични условия: предизборна политическата кампания, програми за специфична аудитория- деца, специализирана аудитория. Излъчване на социални кампаниии, големи спортни събития, работа при кризисни ситуации.
   
9. 
   Управление на телевизионната организация Основни продуцентски принципи. Финансиране и излъчвае на програми. . Дирекция „Програма”. Насоченост на телевизионните предавания и телевизионните програми към отделни групи от аудитория. Изграждане на зрителски стереотипи, Основни програмни принципи.
   
10. 
    Реклама и спонсорство в телевизионната програма. Законови рамки. Автореклама и промоция на телевизионната програма. Телевизионен програмен дизайн.
    

1. 
   АНГОВ, К. Телевизионната среда. С., 2002.
   
2. 
   АНДРЕЕВА, Л. Отвъд видимото. Телевизионни жанрове. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1999.
   
3. 
   АНДРЕЕВА, Л. Телевизионни жанрове. С., Симелпрес”, 2010.
   
4. 
   БАУЕР, Р. Аудитория. Психотехника на убеждаващото въздействие. С., 1992.
   
5. 
   ВАСИЛЕВА М., За стърчането. Слави Трифонов, http://www.newmedia21.eu/proekti/za-starchaneto-slavi-trifonov/
   
6. 
   ДИМИТРОВ, В. Радиопрограмата. С., ИК „Витраж”, 2007.
   

7. Драганов И , Особености на телевизионния мениджмънт НБУ 2014

8. 
   Драганов И „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст”, НБУ, 2012
   
9. 
   ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ (2010) Директива 2010/13/ЕС ва Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (кодифицирана версия) http://www.cem.bg/cat.php?id=185; http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CONSLEG:1989L0552:20071219:EN:PDF
   
10. 
    ЕКО, У. Дали публиката вреди на телевизията? Съвременна журналистика, 1988, № 1.
    
11. 
    Електронната медийна среда: 2001-2012 г. Програмите, аудиторията, рекламата, регулацията, цифровизацията. Финално обобщение http://www.newmedia21.eu/razdel/proekti/elektronna-mediina-sreda/
    
12. 
    Етичен кодекс на българските медии http://www.mediaethics-bg.org/index.php?do=17&lang=bg
    
13. 
    ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ http://lex.bg/laws/ldoc/2135553187
    
14. 
    ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА http://lex.bg/laws/ldoc/2134447616
    
15. 
    Иванова П., Христоматия по история на телевизията в България: Българската телевизия 1959-1990
    
16. 
    КАСТЕЛС, М. Възходът на мрежовото общество. С., ЛИК, 2004.
    
17. 
    КУНЧИК, М., А. Ципфел. Въведение в науката за публицистика и комуникации. С., 1998.
    
18. 
    ЛИПМАН, У. Общественото мнение. С., 2001.
    
19. 
    ЛОЗАНОВ, Г., ДЕЯНОВА, Л., СПАСОВ, О. (съставители) Медии и преход. С., 2000.
    
20. 
    МАНЛИХЕРОВА, М. Форматното радио. С., 2008.
    
21. 
    Медийно право, речник на основните понятия. София: Труд, 2005.
    
22. 
    МИШЕВ, Д. Телевизията в България. С., 1996.
    
23. 
    МЛАДЕНОВ, М. Телевизионна журналистика. С., 1996.
    
24. 
    Николова Р Медиите и предизборната кампания (сп. “Съвременно право”, брой № 2, 2005 г.);
    
25. 
    НИКОЛОВА, Р. Настоящи правомощия на Съвета за електронни медии: анализ и възможни решения (Информационен бюлетин на СЕМ, брой № 6а, 2004
    
26. 
    НИКОЛОВА, Р. Рекламата и медийните потребители (София, 2010 г.).
    
27. 
    НИКОЛОВА, Р. Медийно аудио- и аудиовизуялно право И „Фенея” С 2010
    
28. 
    НИКОЛОВА, Р. Телевизионната програма на обществената телевизия. С., Сиби, 2004.
    
29. 
    НОЕЛ-НОЙМАН, Е. Въздействието на масмедиите. Психотехника на убеждаващото въздействие. С., 1992.
    
30. 
    ОГНЯНОВА, Н. Аудиовизуална политика и законодателство на Европейския Съюз. С.: Св. Климент Охридски, 1996 и 2005.
    
31. 
    ПЕТЕВ, Т. Комуникационната спирала трансформации и конфликти. С., 2009.
    
32. 
    ПЕТРОВА, Т. Телевизионната програма, 2002.
    
33. 
    Пешева, М. Радио и телевизионната среда в България 2001-2010 http://www.newmedia21.eu/content/2011/12/Margarita-Pesheva-Radio-i-TV-sredata.pdf
    
34. 
    Продуцентски наръчник. Стандарти и ценности на Би Би Си. София: ФЖМК, СУ, БНТ, БНР, 2002.
    
35. 
    РАЙЧЕВА, Л. Творческият процес в телевизията. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991.
    
36. 
    РАЙЧЕВА, Л. Феноменът телевизия: Трансформации и предизвикателства, С, ”Типтоп прес”, 2013
    

37. ХРИСТОВА Св. „Сценарният сюжет” НБУ С2013