Физически качества на човека
Изтегляне 96.21 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
|
Реферат на тема: Физически качества на човека Изготвил: Росица Кадинова фак.№ 2206487041 ПНУП поток 1 група 1 Ръководител: проф.дпн В. Маргаритов 2024
Характеристика на бързината: Бързината се определя като способност на човека да извършва движения с голяма скорост и честота в продължение на минимален, за дадени условия период от време. Бързината е комплексно качество, което включва в себе си три форми: Бързина на двигателната реакция - представлява латентното време от появяването на даден сигнал (светлинен, звуков, тактилен) до началото на ответното действие. Намира приложение при стартирането в леката атлетика, плуването, ските и други. Скоростта на едининичното движение се изразява в способността на човека с отделни части на тялото да изминава определено разстояние за възможно най-кратко време. Максимална честота на движенията - присъща е за цикличните движения, които се срещат при бягането, плуването, ските и други. Когато тази способност е добре развита, темпът на движение може да се увеличи значително, създават се условия за по-ефективно изпълнение. Характерно за тези форми на бързина е, че те до голяма степен са независими една от друга. Например човек може да е с много бързи движения, но да няма бърза реакция. Характеристика на мускулната сила: Тя характеризира способността на човека да преодолява или противодейства на външно съпротивление. Якостта се определя като максималната сила, която може да се развие в мускула или група от мускули по време на едно максимално свиване. Пример за това е най-тежкото тегло, което можете да вдигнете в бицепса с добра форма. Според характера на проявление се различават следните форми на силата: динамична - проявява се в движение при определен режим на работа на мускулите; статична - при изометричен режим на работа на мускулните усилия. Според величината на мускулните усилия бива: максимална (абсолютна), характеризираща се с най-голямото усилие, което човек може да прояви при динамичен или статичен режим на работа; относителна – представлява реализираното усилие, отнесено към един килограм телесна маса. Характеристики на гъвкавост: Способността за изпълнение на упражнения с голяма амплитуда, характеризира качеството гъвкавост. Тя съдейства за по-рационалното проявление на бързината, силата и ловкостта, и за по-бързото усвояване на спортната техника. Гъвкавостта зависи от еластичността на ставните връзки, тонуса на мускулите, конфигурацията на ставите, температурата на околната среда. Методика за развиване гъвкавост - гъвкавостта се развива успешно с повторния метод на тренировка. Гъвкавостта е двигателно качество, което относително лесно се развива и бързо се губи, ако не се поддържа. Средства за развиване на гъвкавост - най-използваните средства за развиване на качеството гъвкавост са гимнастическите упражнения. Те могат да бъдат активни и пасивни, по двойки, на уреди, с уреди, без уреди, с тежести. Активната подвижност може да се развива с пружиниращи, махови и общоразвиващи упражнения, различни сгъвания и разгъвания. Пасивната подвижност се повишава чрез спомагателни упражнения, които увеличават амплитудата на движенията чрез натискане или преодоляване на съпротивление. Най-бързо се развива гъвкавостта в раменните, коленните и глезенните стави, а най-бавно в гръбначния стълб и тазобедрените стави. Характеристики на ловкост: Ловкостта е способност на човека бързо да преустройва двигателната си дейност в съответствие с неочаквано променящата се обстановка. Тя е комплексно проявление на координационните способности, степен на развитие на бързината, гъвкавост и скоростно-силови възможности. Проявява се по различен начин при различните видове двигателна дейност. Голяма роля за това играе дейността на анализаторите и по-специално на двигателния апарат. Физиологична основа на тази способност е подвижността на нервните процеси на кората на главния мозък. Методика за развиване на ловкост - За развиването и усъвършенстването на ловкостта в спортно-педагогическата практика найефективен е повторният метод – той се използва с активна почивка до почти пълно функционално възстановяване. Интервално-променливия метод се използва при честа смяна на обстановката. Характеристики на издръжливост: Издръжливостта се характеризира като способност на човека да изпълнява продължително дадена дейност, без да намалява нейното качество и ефективност. С други думи това е способност за противопоставяне на умората, настъпила от определен вид мускулна работа. Възможностите за проява на по-голяма или помалка издръжливост се обуславят от състоянието на сърдечносъдовата и дихателната системи; дейността на централната нервна система и от степента на усвояване на двигателния навик. От спортно-педагогическа гледна точка издръжливостта се дели на два вида: обща и специална. Общата издръжливост е основата, върху която се развива другата разновидност. Представлява способност за извършване на продължителна мускулна работа с ниска интензивност. Развитието и се осъществява чрез усъвършенстване на аеробната обмяна. Специалната издръжливост е фукционална способност, която се характеризира с ефективно изпълнение на специфична работа, свързана с големи, относително продължителни физически усилия. Методи за развиване на издръжливост: Равномерният метод се характеризира с продължително изпълнение на определено упражнение с равномерна скорост. Извършва се голям обем от работа при сравнително малка интензивност. Подходящ е при развиване на общата издръжливост. Намира по-голямо приложение в предучилищна и начална възраст. Повторния метод се характеризира със субмаксимална и максимална интензивност. Между отделните повторения се дават почивки. Тяхната продължителност се определя от специфичните особености на използваните средства и вида спорт, както и от субективното чувство на изпълняващият. Методът е подходящ за развиване предимно на скоростната издръжливост. Променливият метод се характеризира с непрекъснато редуване на работа с различна интензивност. Изследванията показват, че най-ефективно средство за повишаване на издръжливостта на децата от предучилищна възраст е продължителното бягане с ниска интензивност. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Маргаритов В. „Методика по физическото възпитание”, П-в 1999г. 2. Маргаритов В. И Рачев К. „Теория и методика на физическото възпитание” , П-в Университетско издание Паисий Хилендарски 1996г. 3. Какво е мускулна сила и как се измерва? (julinse.com) /интернет/ БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! Изтегляне 96.21 Kb. Сподели с приятели:
|