Фрактури на китката (долна предмишница, дистален радиус)

Счупванията на дисталния радиус са едни от най-честите увреди на скелетната система.

Има множество типове фрактури на китката - вътреставни и извънставни, разместени и неразместени, тип “зелена конка” и инфракции (пропукване) при деца.

Тези счупвания са най-често срещани при възрастни хора, но понякога засягат и по-млади. Получават се най-често при падане на длан. Те са известни също като счупвания на радиус на типично място.

Клиничната картина се демонстрира с оток, деформация, болка при натиск, болезнени или невъзможни движения в гривнената става и ротация на предмишницата. За диагностика се изпозва най-често рентгеново изследване и компютърна томография.

За лечение се използват многобройни техники – от гипсиране и заигляне до кръвна репозиция и вътрешна фиксация (РСОМ). Лечението започва със закрито наместване при разместени фрактури под локална анестезия. Гипсовата шина започва на нивото на дистална дланна гънка и продължава до лакътя, а в някои случаи и над него. Стандартният срок за гипсовата имобилизация е 35-45 дни, като се правят контролни рентгенографии на 7-мия и 14-тия ден.

Ако се предприема оперативно лечение, главно при тежки раздробени и вътреставни счупвания, е препоръчително то да се извърши възможно най-скоро и не по-късно от 10 дни след травмата, когато е началото на костното срастване.
Вътрешната фиксация включва плаки, винтове и игли. Предимствата на вътрешната фиксация са: стабилност, възможност за по-ранно раздвижване, възстановяване на ставната повърхност, анатомична репозиция. Модерен начин за лечението на фрактурите на дистален радиус е използването на заkлючващи плаки - locking plate, при които главите на винтовете също са резбовани.

Външна фиксация - при нея се използва рамка и игли или пирони, които минават през коста през малки инцизии от двете страни на фрактурата. Външната фиксация се използва най-често при открити фрактури.