Решение за лъчелечение на пациенти Те получават законова сила след приемане от глб чрез общо съгласие ( консенсус)

Слънчев бряг, 2009

Изработили и оформили:

Те получават законова сила след приемане от ГЛБ чрез общо съгласие ( консенсус)

1. 
   Задачи на лъчелечебните стандарти
   

• 
  Да ограничат отклоненията от правилата в лъчелечебната практика.
  

• 
  Да ограничат възможността за отрицателно влияние на ресурсните възможности на дадено лечебно заведение върху лечението на болни.
  
• 
  Да осигурят възможности за въвеждане на нови лечебни стратегии.
  

2. 
   Източници за изграждане на медицинските стандарти.
   

Стандартът се приемат в определено време, поради което носят ограниченията на времето и трябва периодично да бъдат актуализирани

Стандартът са хармонизирани с европейските правила, но отразяват българските културни и социални разлики

Стандартът са създадени да улесняват и подпомагат професионалистите в грижите им за здравето на пациента.

Създадените от медицински специалисти стандарти не трябва да се използуват за законови санкции извън лекарското съсловие.

Стандартът предлагат, вместо да изискват, поради това, те не бива да бъдат прекалено строги и да ограничават свободата на вземане на решение.

Едновревременно с това трябва да се предвиждат правно-медицински възможности за санкциониране на личност, която практикува извън приетите стандарти.

КАРЦИНОМ НА НАЗОФАРИНКСА
ВЪВЕДЕНИЕ

Карциномът на назофаринкса (КН) у нас достига честота 0,5/100000 (68 души за 2006 г ). Най-често засяга възрастта между 4-то и 6-то десетилетие. Съотношението мъже/жени е 2:1.( 46 мъже и 22 жени за 2006 г. Смъртността за 2006 г е респ. 24 мъже /52%/ и 3 жени /14%/ Около 60% от всички болни се диагностицират в III и IV клиничен стадий, особено при мъжете, което обяснява и по-високата смъртност.

Поради анатомичното разположение на назофаринкса и близостта му до жизненоважни органи, както и невъзможността за радикално оперативно лечение, КН е показан за самостоятелно или комбинирано лъчелечение.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ЛЕЧЕНИЕ
Карциномите на назофаринкса се характеризират с висока лъчечуствителност. Поради това, лъчелечението (ЛЛ) играе водеща роля при пациентите с локо-регионален ранен и авансирал карцином на назофаринкса. В ранните стадии (I, IIa), ЛЛ се прилага самостоятелно, при напредналите стадии се комбинира с химиотерапия (ХТ) / индукционна, едновременна или адювантна/ за постигане на канцерициден ефект – локо-регионален туморен контрол (ЛТК) и свободна от заболяване преживяемост (СЗО).

Обширните рандомизирани проучвания и няколко мета-анализа показаха, че съчетаната лъчехимиотерапия няма алтернатива при лечението на авансиралите карциноми на назофаринкса в ІІb, ІІІ и ІV клиничен стадий.

До 98% от карциномите на назофаринкса са с епителен произход. Според СЗО се класифицират в три основни групи:

• 
  Спиноцелуларен карцином
  
• 
  Некератинизиращ карцином
  
• 
  Недиференциран карцином /Лимфоепителиом Regaud-Schmincke / 30-50% /.
  

Стандартът разглеждат лечебното поведение при плоскоклетъчните карциноми.

При диагностициране на заболяването до 80% от пациентите са с ангажирани от туморния процес регионални лимфни басейни (РЛБ).

Хематогенни метастази се диагностицират в 3% от новозаболелите. Между 7% и 18% от пациентите развиват далечни метастази в последствие, предимно тези с ангажирани лимфни вериги в долните шийни отдели. Най- често се засягат белите дробове, черния дроб и костите.

При всички заболели съществуват инидикации за лъчелечение.

Българските лъчелечебни стандарти препоръчва стадиране по TNM ( Приложение1 )
Стадирането по ТNM е основно изискване за определяне на лечебното поведение. Лечебното поведение се определя съобразно стадий по UICC¹ /AJCC² /Приложение 1/
Диагнозата и стадирането на КН се поставя въз основа на:

• 
  Локален УНГ- статус и анамнеза на заболяването.
  
• 
  Биопсия от първичния тумор, а не от неговите шийни метастази /допуска се когато е невъзможно хистологичното доказване на тумор в назофаринкса/
  
• 
  Рентгенография на белите дробове.
  
• 
  КТ/МРТ на първичния тумор и РЛБ /назофаринкса, околоносните синуси, базата на черепа, носните кухини и шийните лимфни вериги двустранно.
  
• 
  При N+ се изисква КТ/МРТ на горния медиастинум.
  
• 
  Ехография на коремни органи.
  
• 
  Костна сцинтиграфия /ІІІ и ІV стадий/
  
• 
  Лабораторен минимум: ПКК, СУЕ, тромбоцити, АЛАТ, АСАТ, АФ, креатинин, общ билирубин, кръвна захар.
  
• 
  За определяне прогноза на заболяването - EBV серологичен тест.
  
• 
  Зъбен статус /включва саниране и лечение/.