Г блогосфера



Дата19.01.2018
Размер201.41 Kb.
#48442


11.11.2008 г.

БЛОГОСФЕРА
Полупреходът

Templar, http://templar.blog.bg/
Деветнадесет години години след началото на прехода прочитът на случилото се безпощадно показва няколко неща.
Не само в България, а и в повечето страни от Източна Европа този преход беше (полу-)режисиран. Или поне неговото начало със сигурност беше режисирано. Режисурата се състоеше в това да не бъде допуснато създаване на истинска опозиция. Репресираната от комунистическия режим, истинската преддеветосептемврийска "гнила буржоазия" не трябваше "да хване ръка" в началото на прехода.
Вместо нея начело бързо излязоха перестройчиците дисиденти, вътрешни за структурите на комунистическата система. Комунизмът започна да се разгражда от комунисти "на особено мнение" и от децата на настоящи към онзи момент комунисти. Българският антикомунизъм започна с уговорката, че да скандираш "долу БКП!" е политически некоректно и екстремизъм.
Въпреки слабото си и смешно начало преходът скоро доби естествения за всички (без изключение) развити демокрации двуполюсен политически модел. И този модел започна бавно и полека да подменя гнилото начало с все по-нормално функционираща политическа структура. Затова вторият погром върху прехода, вече съвсем умишлен и дирижиран от ДС и производната й мафия, беше успешното разбиване на двуполюсния модел и заменянето му с хаотична и непредвидима политическа пихтия. Този удар беше фатален, защото направи качеството в политиката невъзможна мисия. А в отсъствие на предвидимост с политика се захващат предимно авантюристи.
Това е най-голямото зло на българската политика - отсъствието на смислен и стабилен елит, на хора, които знаят, че влизайки в "голямата политика" (парламента), ще стоят там 20 години и ще работят (поне) в такава перспектива.
Без двуполюсен модел символите на българската политика неизменно ще бъдат Жорж Ганчев, Яне Янев, Весела Драганова и Бойко Борисов - хора, довяни и отвяни от екрана по силата на неведомите пътища Божи...
Дори възпошлият избор на Обама има едно основно предимство пред всеки български избор - че е направен в рамките на традиционната, стабилна и утвърдена рамка на двуполюсния модел "демократи - републиканци". Обама не е кацнал от Марс, а е преминал през селекцията на проверена вековна политическа традиция.
Въпреки недостатъците си българският преход има няколко, малко на брой, но много съществени предимства и постижения, случили се въпреки идеологията на "ракийката и салатката" (новата форма на марксизма-ленинизма):
- Преходът донесе лична физическа свобода
До 10 ноември 1989 границите на България бяха оградени с бодлива тел. Това беше сторено не за да не влезе някой враг, а за да не могат българите да напуснат страната си. Онези, които опитваха да го направят, биваха застрелвани от собствената си армия. Този факт е достатъчен, за да смаже всяко тъпо умиление по картата за почивка във ведомствено бунгало в Ахтопол.
Преходът отвори бодливата тел и спря стрелбата по границата. И този доволен от социализма народ се втурна като изоглавен презглава да бяга към тъпите американци, мързеливи гърци и педерастващи французи (защо ли никой не побягна към Русия - страна с впечатляваща литературна и музикална култура?). Напливът навън беше толкова голям, че злият Запад се принуди да затвори границите си. Вече не ни спираха бодливата тел и шмайзерите, а дългите, денонощни унизителни опашки за визи.
Днес и те са забравено минало. Българинът, който само преди 19 години не можеше да отиде до Малко Търново в собствената си страна без разрешение от Народната милиция, днес минава всяка държавна граница с усмивка и размахване на личната си карта.
- Надежда за правила
По щастливо стечение на обстоятелствата и с усилията на малко на брой много мразени хора България е член на ЕС и, ще не ще, с огромна съпротива от цялата държавна администрация и подопечния й народ ще й бъде наложено стъпка по стъпка да приема правилата, валидни в останалите европейски държави. А когато това се случи, ще бъде много по-голяма революция от избора на Обама.
Преходът успя в много неща, частично успя в други неща, поиздъни се в трети неща... и тотално и чудовищно се провали в едно-единствено нещо:
- Справедливост
Нито едно правителство, нито един парламент, нито една политическа воля - иначе толкова различни в икономическите и външнополитическите успехи и провали, не можаха да накарат държавата да наложи справедливост, правосъдие и усещане за законност, което да се споделя от гражданите на страната. Липсата на справедливост и набралият 19-годишна устойчива традиция отказ от правосъдие е дълбокият проблем на българското общество, на българската политика и на България днес.
За държавния отказ от правосъдие съществува политически консенсус. Затова и надеждата за европейски правила е само желание, а не реален факт. Следователно преходът не е завършил. Поне половината от него тепърва предстои.


11.11.2008 г.



ГЕРБ се обиди на мутра
Подписка срещу думи­те на премиера, че ГЕРБ ще мутризира страната, започнаха хората на Бой­ко Борисов.

Начинанието е на гру­па интелектуалци, които ни симпатизират, обяви вчера независимият де­путат и шеф на столич­ната организация на ГЕРБ Лъчезар Иванов. Той обясни, че в еписто­ларния спор вече са се включили Иван Ласкин, Христо Мутафчиев и Лили Вучкова. Те сложили парафите си в знак на несъгласие да бъдат на­ричани мутри. От ГЕРБ обявиха също, че са ре­шени да отговарят на всяка реплика на Станашев. Първата стъпка ще бъде да бомбардират соцлидера с 110 писма от кметове и общински съвет­ници, жегнати от изявлението на премиера.




11.11.2008 г.

Станишев и Борисов ни правят на глупаци
Двамата все повече се превръщат в съквартиранти в „Биг брадър”, които разчитат на наивността на публиката
Диян Божидаров
"Здравей, безпаметен, глупав, наивен и видиотен народе" е лозунгът, с който лидерите на водещите партии стартираха предизборната кампания. Няма съмнение, че тя е започнала, след като сегашният и вероятен бъдещ премиер се обиждат на "мутра" и "хомосексуалист". Не знам кой какъв е, но знам със сигурност, че двамата не се познават от вчера и нямаше изведнъж да изпаднат в такива "откровения", ако приближаващите избори не ги докарваха до истерия.

Залогът за Борисов е "Всичко или нищо". "Всичко"-то не е просто победа, а достатъчно голяма, за да не влезе в коалиция с БСП или ДПС. Очевидно меракът е по-голям от войнстващата му мъжественост. Станишев пък се бори не само за личната, но за честта на 120-годишната си партия. И той има повод да излиза от нерви, тъй като не е лесно да управляваш власт, за която всеки пълнолетен счита, че с корупция е взета и от корупция се издържа.

Не знам дали е важен сам по себе си фактът, че двамата все повече приличат не на политици, а на съквартиранти в "Биг брадър". Ако искат, нека си налетят дори... Лошото е, че циркът, който разиграват, е поза, той е нечестен, непродуктивен... А направо трагично е, че очевидно считат публиката за малоумна, тъй като дори и
не се опитват да прикрият двойните стандарти в поведението си
Докато с едната ръка грижовно стискат десницата на народа, с другата му показват среден пръст.

"Няма да допусна ГЕРБ да мутризира целия обществен живот", зарече се Станишев. С което просто каза на глас това, от което много българи се опасяват от 7 години, след като чуха биографията и видяха маниерите на гражданина полицай. Но защо чак сега? Та нали точно БСП покрай Първанов, Румен Петков, генералите, които го препоръчваха, имат дейно участие в "политическото израстване" на Борисов. И точно БСП ли ще спре мутризацията?! Два дни преди Станишев да заклейми столичния кмет, членът на Изпълнителното бюро на БСП и водещ законотворец Мая Манолова даде пълна подкрепа от името на "Коалиция за България" на управлението на Дупница, чиито патрони са прочутите братя Галеви. БСП имаше цели четири години да спре мутризацията, като вкара поне една мутра в затвора. Станишев сериозно ли мисли, че някой му вярва?

Сега червената пропаганда приглася, че Борисов трябвало да подаде оставка, за да не пречи на разследването срещу Велизар Стоилов. Искането само по себе си може да е основателно, но точно БСП да го отправя, след като Батко бе изпратен с почести и нито един негов началник не си отиде, е, меко казано, нагло. Знаем какви размисли и страсти причиниха и все още причиняват опитите да се замаже далаверата в пътния фонд. Щом БСП има смелостта да проповядва морал в момент, в който личат собствените й срамотии, значи твърдо е убедена, че избирателите нямат нито очи, нито уши, или пък помнят от ден до пладне.
А Бойко Борисов стигна и по-далеч
- не се посвени да подплаши държавата с тероризъм заради една, умишлено или не, сгрешена дата (1985 г.) от предсмъртното писмо на Ахмед Емин. Докато Доган стоеше вцепенен в сарая, Борисов вече бе изобретил версията за атентатите, които готви ДПС. После хвърли още бензин в пожара, оправдавайки т.нар. възродителен процес. Непремерен ли е Борисов, нетактичен, първичен? Сигурно, но заедно с това той, от една страна, трупа националистически симпатии на цената на етническите страхове, а от друга, провокира дандания и суматоха, които да заглушат шумната стъпка на прииждащата корупция в Столичната община.

Скандалът с Велизар Стоилов се нуждае още веднъж от стоп-кадър. Чухме оправданията на кмета - знаел бил за записа (ма може ли да не знае), обадил се в ДАНС, уволнява заместника си, но нямало доказателства... И, естествено, той нищо не бил чувал за далаверата, въпреки че от записа се разбира точно обратното... Добре, нека приемем, че не е знаел за действията на дясната му ръка, макар че той, топченгето, нищо не знаеше и за лявата ръка - Гален Ганчев. Но с "изключителните" си умотворения за събитията по света и у нас Борисов вече не обижда слушателите, а себе си. Уволнил Стоилов, защото била опетнена партията ГЕРБ. Ако не била - нямало. Не знаел дали гласовете на лентата са достоверни, затуй питал ДАНС... Ами да беше питал самия Стоилов, той, оказа се, нищо не крие...


А сега се сетете какво правеха Станишев и Борисов,
преди записът да бъде спуснат към медиите. Нека наистина сме наивни и повярваме, че БСП притежава диска едва от септември. Щом чак Борисов е знаел за него, няма начин да не е знаел и Станишев. През тия два месеца те си крадяха подписки, наричаха се "циркаджии", диспути си "организираха", палеха и тушираха етнически страсти... все измишльотини, виртуална политическа борба на фона на запис, който е стрела в сърцето. Нали не се съмнявате, че сега, когато се замерват с мутри и гейове, също държат истински и страшнички неща един за друг? Но ще ги изкарат в подбран момент, и то не в името на истината, а просто за конюнктурен удар по врага.

Но стига черногледство. Винаги съм си мислил, че българските политици преднамерено правят народа на глупав с цел да въртят конспирации. Но увереността ми се сломи, щом чух новия предизборен лозунг на БСП - "Да си върнем Европа". Честно казано, опасният ум, който е родил това, никаква конспирация и преднамереност не може да изобрети. Лозунгът е естествено следствие от критичен минимум на сиво вещество. И какво се получава - гражданинът Борисов радее за европейско развитие, а гражданинът Станишев ще ни връща в Европа. Пълен "Биг брадър" наистина - че публиката трябва да бъде видиотена е ясно, но за да бъде убедена, май повечето герои просто трябва да бъдат себе си докрай.




11.11.2008 г.

Говори, не ми пречиш!
Ина Михайлова
Неформалният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов вчера заяви, че съжалява за това, че е паднал на нивото на Сергей Станишев. Каза още, че не можело да го оценява човек, който бил довел мутрите в България. Рече го, след като два дни по-рано премиерът и лидер на социалистическата партия намекна, че ГЕРБ е в състояние да "мутризира" целия обществен живот у нас. Борисов пък му отвърна, че би направил всичко възможно хората с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната. С което новият словесен рунд между Борисов и Станишев премина всякакви граници.

Репликите по върховете на голямата политика толкова започнаха да падат под нивото на общоприетия и що-годе спазван благоприличен стил на общуване и правила на поведение, че заприличахме на държава на абсурда. Почти всеки ден хора, на които се предоставя трибуна, си позволяват да ни заливат с цветисти изрази, понякога граничещи с безумието.

Ако малко повече от половин година преди парламентарните избори езикът на бъдещите участници в управлението е такъв, какъвто демонстрират Бойко Борисов и неговите съпартийци, горко на държавата ни и на гражданите й. Ще продължим да сме сред най-големите скептици по отношение на спазването на принципите на демокрацията. Ако продължават със същата реторика, кандидатите за нови управници твърде скоро ще се сблъскат със собственото си падение - рейтингово и морално.

Крайно време е българските политици да се замислят кога, пред кого и какво говорят. Първо, защото ако не днес, то най-късно утре ще разберат, че си приказват сами, защото никой не иска и не ги чува. Второ, словоблудството и заиграването с търпението на гражданите може да изиграе лоша шега и на тези, които непрестанно декларират, че не ги е страх. Трето, най-важното! Изобщо не бихме обръщали внимание на епитетите и разменените квалификации, бихме казали дори "Говори, не ми пречиш!", ако всичко ни беше наред. За жалост не е! Затова по-добре политическите мачовци и гринговци да се отърсят от нарцисизма и избиващия на цинизъм жаргон. За да не се наложи след време да ни се извиняват. Късно ще е за покаяние.




11.11.2008 г.

Гримасите на чалгата
Политическата класа все повече се самозабравя и се характеризира с непоносимо излъчване на арогантност и високомерие
Според социологически, пък и всякакви други проучвания, страната бодро и с усилени темпове се чалгализира. Вече всичко е чалга политика, култура, бизнес. Родното училище също не изостава от този процес. То продължава да бълва добре охранени и добре облечени (пу, да не им е уроки!) полуграмотни хайванчета. Хайванче не е непременно обидна дума. Така умилно наричат недорасло добиче.

Тук някои чистофайници могат и да се намръщят и да кажат, че пресолявам манджата. Само че в тази материя аз имам и личен опит. Бил съм известно време и „народно кандило“, както през Възраждането са наричали даскала. Та в ония отминали благатки времена ученикът беше ученик и отлагаше шапка, колчем срещнеше някое „кандило“. Пък си и учеха уроците децата, щото маймунарници дискотеки нямаше. И толкова добре се учеха, че успешно се реализираха на пазара на труда в така наречените напреднали държави, където цицийски си стискат евростотинките и ги отпущат само срещу добре свършена работа.

И българинът вред по планетата доказа, че умее да си плюе на ръцете и да работи за трима, когато обаче му плащат, а не го залъгват с минимални заплати.

Но тия новите, хай-ванчетата, нямат никакви шансове да се превърнат в успешни икономически емигранти или гурбетчии. Щото не знаят (и не искат да научат!) таблицата за умножение. Примерно. Да не говорим за Питагоровата или Хероновата теорема. Те са далечни, небулозни съзвездия като Млечния път.

Да не говорим за правописа майко мила! тук направо зейва силажната яма на неграмотността. Е, след като един министър, от свян няма да му кажем името, написа думичката сбогом със „з“!

А за правоговор въобще да не говорим. Подрастващите дърдорят на ужасен сленг. Това е някаква мешавица от уличен жаргон и найдолнопробна ъндърграундска чалга.

„Език свещен на моите деди!“ каза някога дядо Вазов. Вече няма такова нещо. Забравете.

Езикът е паднал до найдолната октава на вулгарността и немарата.

Ама били виновни учителите, не произвеждали качествен образователен продукт, както засукано се изразяват умчовците социолози. Ама виновен бил министърът на образованието подрънквал на фортепиано, вместо да тегли ушите на нескопосани даскали.

Ние пък ще кажем виновна е баба Гюрга от Злокучене, че не е награбила семенясала коприва, та да нашари с нея пищялките на хайванчетата. Ама се оказва, че и това вече не можело, щото децата цветята на живота не бивало и с пръст да се досегват. Личности били. И я докараха дотам, че тия „личности“ посягат на Рада Госпожина.

Не че пледираме да се възродят като втора употреба възпитателните техники от времето на достопочтения Хаджи Генчо, но и не може да се отрече, че класните стаи понякога заприличват на панаирни градчета всеки си прави, каквото си иска, и то с възторга на изобретателна хлапашка разюзданост.

Вихри се жизнерадостна чалга.

Учителят и той се чалгализира. Разцъфтява позабравеният битов идеал ден да мине, самун да загине. И как не, като всичко неспасяемо се срива. И „народното кандило“ си вика: аз ли ще оправям бакиите. И то срещу мизерна плата.

И със стачка опитаха сиромасите да си подобрят хала и да сложат ред в класните стаи, но синдикалисти и перфидни в демагогията си образователни чиновници вкупом ги изиграха и предадоха. Тогава министър един, който не е много наясно с функциите на т.нар. променливо „Я“ рече, че е крайно време да се разтури даскал

ската „седенка“. Което и стана.

И чалгата пожъна своя пореден триумф. Тя направо подигравателно изгримасничи в лицето на безпомощните даскали. И те като наритани се прибраха в класните стаи, където с нескривано злорадство ги срещнаха хайванчетата.

Да, никой не обича победените. Но и победителите в случая също са

за окайване, защото тяхната победа е пирова. И в крайна сметка победи чалгата на властовия разгул. Тъкмо поради този разгул и поради управленско бездарие, което си е вид чалга, 33 % от българите живеят под прага на бедността. Но и халът на другите 67 % не е за завиждане те обитават пространство малко над тоталната мизерия.

Е, има и някакъв си 1 % т.нар. преуспели българи, но процентчето е толкова мършавичко, че клони към статистическата нула.

А ни клатят пръст, че трябвало да мислим позитивно. При целия си несносен хал това означава да се държим като щастливи идиоти. Да, ама не, гледали сме мрачно и с тази си мрачност сме вредели на имиджа на страната.

По този повод гостенинът от Мадрид пак ни изтегли ушите. И това той стори в интервю в едно почти никому неизвестно списанийце „България Ер“. Та Симеон Сакскобургготски, видимо каздисан (ядосан) на „дадения му от Бога народ“, както е по средновековната владетелска

формулировка, рече: „Хората тук са мързеливи и черногледи.“

Апропо, казано по французки, но в ранната пролет на 2001 г. насред зелената морава на двореца Врана Особата му прочувствено наблегна на „прословутото българско трудолюбие“. А сега мързеливи сме били. Може и така да е, след като години се тутаме да му върнем още и още имоти, към които той има претенции.

И докато изнервящо вървеше чалгата със засвояването на рилските гори (в крайна сметка и тях напъха в бездънния си таржик), той не се удържа високомерно да ни посъветва „да си сменим чипа“.

Малко в много ни идват тия салонни комплименти, но тук пък звучи чалгата на нашата хайванска дълготърпеливост.

Някои говорят, че яко сме затънали в тресавището на т.нар. чалга култура. Може и да са прави, но някои оправни синковци се радват, че е тъкмо така, че държавната каруца е заглъзнала в прословутото блато на Андрешко. При такава една ситуация всичко е позволено и не се знае кой пие и кой плаща. А са зейнали широки гръцмули и в тях потъват и еврофондове, и бюджети за две Българии.

И няма ляво, няма дясно. Всички са си омешали капите. А Андрей Райчев пророчи, че вече тъй ще е. Ще имало не идеологии, а консенсуси. Демек спазаряване. Което изглежда така аз на тебе,ти на мене. Както е според формулата, че сговорни калугери и през пости блажат.

И настъпва безкраен чалгаджийски празник. Всички са доволни, всички пляскат с ръце и се прегръщат пред изумените взори на електората.

А НЦИОМ отбелязва: „Хората са политически объркани, а не апатични“. Но как няма да са объркани, ако пророчествата на Андрей Райчев досежно консенсуса се сбъдват. Подобно сбъдване означава обезличаване на партиите и превръщането на политиката в чалга. И не че досега не е била тъкмо такава, но изглежда голямото развихряне тепърва предстои. Обезпокоителните симптоми са налице: т.нар. политическа класа все повече се самозабравя и се характеризира с непоносимо излъчване на арогантност и високомерие. Въпреки всеобщата отврата.

Наскоро Ахмед Доган на упрека, че се е плацикал с яхта, докато хората едва свързват двата края, най-безцеремонно отвърна, че ако поиска, ще си купи и летяща чиния.

Изказването е аморално. И има привкус на кафанска чалга. Защото чалгата освен всичко друго малокултурие, разпасаност, алчност е и манталитет, начин на мислене, начин на живот.

А Ахмед Доган казва, че животът си бил негов и щял да си го живее както си иска без да се съобразява с морални норми и с хигиената на благоприличието.

След подобна нахакана безпардонност политиците по едни други географски ширини обикновено си вземат бохчичката и си отиват, защото просто обществото ги остракира. У нас такива работи не се случват. Защото до голяма степен и населението е чалгизирано.

След сглобяването на тройната коалиция, което си е чист политически оксиморон, вече всичко е възможно. Мислими са всякакви сглобки. В съзнанието на всеки четвърти електоралец е съвсем в реда на нещата съвместно управление между формациите БСП и ГЕРБ.

Вижда се, че общественото съзнание е опасно деформирано от безпринципни заигравания и непрекъснато вихреща се политическа чалга. Тя се произвежда по високите партийни етажи, където се промишляват стратегии и се зографисват идентичности.

Та зографите от „Позитано“ 20 за предстоящия конгрес на БСП са сътворили едно прелюбопитно документче. Там пише, че БСП е „народна партия“, не на работниците и селяните, както беше според старата идеологема.

To вярно, всеки има право да се променя, ама чак пък толкоз!

Провокиран от идеята за това внезапно онародняване, почнах да си подреждам един малък политически пасианс. И ето какво излезе. Народните партии по презумпция обитават дясното пространство. Трите кита, върху които стоят, са: либерални идеи, класически консерватизъм, пазарно стопанство. У нас партиите, обозначили се като народни, по примера на своите европейски посестрими, са СДС, ДСБ, БЗНС, ГЕРБ.

И се питаме какво прави в тази компания БСП. И как тя е хем „народна“, хем „партия на социалистическия идеал“.

Имаше един филм „Боговете са полудели“. Изглежда, и на „Позитано“ някои идеолози са прегрели и луднали, щом ни сервират подобен чалгаджийски омлет. Защото наистина става въпрос за политическа чалга.

Ако ли документът бъде приет на конгреса, това ще бъде поредната гримаса на всякак сбъркания модел на прехода. И ново изпълнение на нестихващата чалга.

Объркването е пълно.




11.11.2008 г.

Изненадата „1989”
Георги Коритаров
И след 20 години в политиката могат да се правят сензации! Една от тезите, които напоследък разпалиха обществените страсти в България, бе за връщането към истината за възродителния процес. Някак си въпросът изникна от нищото. Или по-точно – от една лична трагедия, коментарите върху която така се насложиха, че изведнъж българите се оказаха във водовъртежа на една дискусия за събитие, чиито корени на няколко пъти през годините на прехода биваха заклеймявани. Става дума за т. нар. възродителен процес.
Смъртта на Ахмед Емин – началник на кабинета на Ахмед Доган, така и си остана в категорията самоубийство. Някак си много бързо спря разговорът около предсмъртното писмо на Емин. В него началникът на кабинета на Доган бе написал, че не е предател на Република България и че е налице чудовищен сценарий, който иска да върне страната към 1989 г. Ако в България имаше сериозни институции по сигурността, то би трябвало да хвърлят огромни ресурси, за да разгадаят крие ли се някъде наистина този чудовищен сценарий и какво е имал предвид Емин в твърдението, че не е предател на Р България. Очевидно никой у нас нито се е захванал с подобен въпрос, нито възнамерява да го стори.
За сметка на това дебатът отиде в посока на взаимни обвинения между неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и ДПС. Повод стана едно злополучно и не дотам ясно разбрано изказване на Борисов за възродителния процес, според което „е имало опасност България да последва примера на Кипър”, а възродителният процес можело да се извърши и по цивилизован начин – с наставки -ов и -ев към имената. Тези думи на Борисов взривиха ДПС. И бездруго движението търсеше поводи за консолидация и сякаш ги намери при противниците си в ГЕРБ. Стигна се дотам, че депутат от ДСП като Кеман Костадинов обяви, че движението ще подготви закон за обявяване на възродителния процес за престъпление против човечеството. Този закон трябвало да има и лустрационни елементи.
Думите на Костадинов завариха лидерите на ДПС неподготвени. Там не бяха и сънували за подобни намерения. Спонтанно спорът се пренесе и вътре в самото ДПС – за или против закона, за или против лустрация. Въртележката от безсмислици едва ли би спряла, ако не се обърнем към фактите. И тъкмо тук е сензацията с 20-годишна давност. В паметна записка за среща на Тодор Живков с посланика на Република Турция Юмер Юпен, проведена на 13 юни 1989 г., четем цитат на Живков: „Отговорни в Турция говорят за кипърски вариант по отношение на България. Не бива да се забравя, че България се намира в центъра на Балканите.
Тя не може да бъде пренебрегвана като фактор на стабилността в нашия район. С такива призиви, каквито се чуват в Турция, някои хора искат да върнат времената към годините на студената война. Те трябва добре да знаят, че България не е Кипър. Впрочем на турските ръководители е добре известна неизменната и последователна политика на България по кипърския въпрос, която е по-скоро в подкрепа на турската политика. Точка. А всъщност тук би трябвало да има удивителна. Или въпросителна. Показва се, че по думите на самия Тодор Живков българската политика за Кипър е била по-скоро в подкрепа на турската политика. Нещо, което се чува сигурно за първи път, а може би и за последен. За последен, защото вече няма живи личности, които да хвърлят светлина по този въпрос.
Истината обаче е, че наистина среди в Турция са обмисляли България като втори Кипър, но и че българската политика по онова време едва ли дава основание да се правят преки аналогии с днешния ден и да се извличат примери за етническо напрежение. Оказа се, че има още един документ от 1989 г. Той е адресиран до Политбюро на ЦК на БКП. Това е информация за българо-турски разговори, проведени в Кувейт на 30 октомври 1989 г. Посредник на срещата е бил емирът на Кувейт шейх Джабар ал Джебер ас Сабах. В протокола на тази среща личи, че не друг, а тогавашният външен министър на Турция Месут Йълмаз предлага проблемите с българските турци да се решат на основата на действащия тогава в България закон за имената.

Йълмаз предлага да се потърси възможност българите мюсюлмани, които по това време са с български имена, ако поискат, да могат да сменят само личните си имена. А фамилните им имена да си останели български. Както пише в информацията до Политбюро, според Йълмаз това било приемливо решение и подобна стъпка нямало да накърни решението на българското правителство. Това означава, че не друг, а Йълмаз и турската държава предлагат решение за имената с наставки -ов и -ев. Нещо, заради което Борисов беше атакуван от ДПС. Голямата дипломация е сложно нещо. И когато се връщаме към спомена към някаква година, трябва да сме подготвени за всякакви изненади. Сигурно никога няма да разберем какво е имал предвид Ахмед Емин. Но ако четем внимателно политически документи от 1989 г., ще разберем, че в нея изненадите са много повече, отколкото сме мислили и говорили през последните 19 години.




11.11.2008 г.

Софиянци на студено
Пускат парното само в болници и школа заради недостиг на газ
СОФИЯ. Софиянци ще посрещнат зимата на студено. Това стана ясно от вчерашното изказване на изпълнителния директор на "Топлофикация-София" Петко Милевски пред БТА. Той призна, че заради намалените количества газ, които дружеството получава, няма да може да загрее радиаторите в домовете ни. Единствените сгради, в които парното ще бъде пуснато, са болници, детски градини и училища.

Милевски обясни, че в момента столичната топлофикация работи на летен режим и получава газ, който е достатъчен единствено да загрее топлата вода. За да бъде пуснато и парното, трябват по-големи количества синьо гориво. До снощи никой от ръководството на "Топлофикация-София" не беше открит за коментар.

Днес шефовете на "Булгаргаз" ще проведат работна среща с големите потребители в страната, сред които и с началниците на софийското парно. От държавната компания заявиха, че продължават да се търсят варианти за изплащането на дълговете на "Топлофикация-София", които в момента са 58-59 млн. лв. "Булгаргаз" умува и как да увеличи доставките на газ за столичното парно. От газовия монополист заявиха, че Топлофикация ежедневно погасява част от дълга си. Въпреки това обаче ние все още имаме проблеми със средствата, които ни трябват, за да купим газ за следващия месец, обявиха от "Булгаргаз".

От вчера започна пускането на топлото и в детски градини, училища и болници в Плевен, Враца, Бургас, Велико Търново и Сливен. Днес и битовите абонати ще имат парно, съобщиха от петте дружества, собственост на бизнесмена Христо Ковачки.



Кристиан КОСТУРКОВ



11.11.2008 г.

БИТОВИТЕ АБОНАТИ НА СТУДЕНО, ЗАСЕГА ОТОПЛЯВАТ САМО БОЛНИЦИ И УЧИЛИЩА
Пуснаха ледено парно
58 млн. лева са текущите задължения на “Топлофикация - София” към “Булгаргаз”
ТЕОДОРА ТОДОРОВА

“Топлофикация - София” изненада неприятно абонатите си и остави и редовните платци на студено. Въпреки обещанията на софийското дружество, че от понеделник започва да пуска парното на всички с изключение на големите длъжници, радиаторите в жилищните и обществените сгради останаха студени.

Парно от вчера имат само детските градини, училищата и болниците. В същото време срокът, в който “Топлофикация” трябва да пусне парното, по закон е 7 работни дни, след като в три последователни дни са били отчетени средноденонощни температури под 12 градуса.

“При намалените количества газ, които “Топлофикация-София” получава от доставчика “Булгаргаз”, в момента може да се осигури парно само на детските градини, училищата и болниците. “Това каза пред БТА изпълнителният директор на дружеството Петко Милевски.




11.11.2008 г.

Държавата пак била готова да вземе "Топлофикация"
Софийското дружество засега работи на летен режим
Столичната община е получила отговор на писмото до премиера Сергей Станишев за уреждане на собствеността върху "Топлофикация". "То всъщност е подписано от министъра на енергетиката Петър Димитров. В него се казва, че държавата е готова да вземе безвъзмездно общинския дял от 58% в дружеството", съобщи председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов и добави: "Готови сме да прехвърлим акциите си и решението може да бъде гласувано още този четвъртък." До предложението се стигна, след като държавата блокира опита на общината да налее 55 млн. лв. в компанията чрез увеличаване на капитала.
От министерството на икономиката обявиха, че ще изчакат решението на общинския съвет за прехвърлянето на акциите и след това ще изясняват дали има юридически пречки за придобиването им. От ведомството на Димитров добавиха, че е получено становище от Световната банка срещу увеличаването на общинския дял в "Топлофикация".
Въпреки че дружеството обяви, че ще пусне парното от понеделник, се оказа, че засега това ще се случи само в детските градини, училищата и болниците. Причината е по-малките количества газ, подавани от "Булгаргаз", каза директорът на компанията Петко Милевски пред БТА. Все още работим на летен режим и получаваме газ, който стига само за осигуряване на топла вода за жилищните сгради, каза Милевски. Доставките на синьо гориво за "Топлофикация" в момента са намалени до 30% заради задълженията й към "Булгаргаз". Ръководството на държавното дружество не беше открито за коментар. Във вторник то трябва да се срещне с Милевски, за да се разберат ще бъдат ли възстановени нормалните доставки.
Във Варна и Бургас вече са на топло

Приватизираните топлофикации във Варна и Бургас съобщиха, че пускат отоплението на абонатите си. Варненското дружество, купено от френската "Далкия", дори предвижда 5% отстъпка за сградите, в които 80 на сто от живеещите ползват централизирано отопление и плащат редовно.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница