Г., към 20. 00 часа, на стадиона в с., общ., обл., непосредствено след края на футболната среща от „**“ между отборите на с., общ и с., общ., Б. Д. Б., като съизвършител с ц л. Л. Л. Б., Ударил с юмрук в гърдите М. Г. Г

И срещу обвиняемия

В съдебно заседание представителят на обвинението моли съда да приеме, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява описаната в постановлението фактическа обстановка. Прокурорът счита, че посочената правна квалификация на извършеното от двамата обвиняеми е установена въз основа на събраните и приложените по делото доказателства. Същият иска от съда да признае и двамата обвиняеми за виновни, като им бъде наложено административно наказание глоба, ориентирано към средният размер, с оглед тяхното виновно проявление, имайки предвид двата квалифициращи признака, посочени в обвинението.

Обвиняемият *** Б. /сега уволнен/ в съдебно заседание даде частични обяснения, като посочи, че не е нанасял удар на Г., а приближавайки се към него той вече се е намирал на земята. Не се признава за виновен. Б. моли съда да постанови оправдателен съдебен акт.

Обвиняемият гр. л. Б. в съдебно заседание се възползва от предоставеното му право по закон да не депозира обяснения. Не се признава за виновен. Б. моли съда да постанови изцяло оправдателен съдебен акт.

Защитата на двамата обвиняеми, в лицето на адв. Л, от АК - ***, моли съда да приеме, че обвинението срещу подзащитните му не е доказано, досежно посочения квалифициращ признак „по хулигански подбуди”. Не са налице непристойни действия, не е нарушен обществения ред и не е налице неуважение към обществото. Ето защо адв. Л моли съда да признае и двамата обвиняеми за не виновни по този квалифициращ признак.

По отношение на участието на двамата адв. Л моли съда да се позове на показанията на свидетеля З., който в показанията си показа, че не е възприел тези две лица да нанасят удари. Ако все пак съдът приеме за доказано авторството на деянието, защитникът счита, че са налице предпоставките по реда на чл. 78а от НК и моли съда размера на глобата да бъде определен към минималния размер, тъй като и двамата са финансови затруднени.

Обвиняемият *** Б.Д.Б. е постъпил на ***

По време на службата си военнослужещият Б. се е проявявал като изпълнителен и дисциплиниран. Веднъж е бил награждаван, не е бил наказван.

До момента не е бил осъждан.

С Решение № 162/06.11.2006 г. по АНД № 162/2006 г. на Военен съд – Пловдив, обвиняемият Б. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 325, ал.1 от НК и на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лв. Решението е било обжалвано и с решение № 24/18.01.2007 г. по АНД № 24/2006 г. Военно-апелативният съд е потвърдил решение № 162/2006 г. по АНД № 162/2006 г на Военен съд – Пловдив.

Решението е влязло в сила на 18.01.2007 г.

С ПКО № 60015/06.01.2009 г. Б. е изплатил наложената му глоба по АНД № 162/2006 г. на Военен съд - Пловдив в касата на РД на АДВ – Пловдив, която сума на 10.01.2009 г. е била преведена по сметка на Висш съдебен съвет. /Съдът се позовава на постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. Пленума на ВС, т. 4 - от наказателна отговорност по чл.78а от НК могат да се освобождават и лица, които са били освободени, но са реабилитирани, ако е изтекла ЕДНА ГОДИНА от внасяне на наложеното глоба по административен ред/.

До момента не е бил осъждан.

Двамата обвиняеми *** Б.Д.Б. и гр. л. Л. Л. Б. били футболисти от отбора на *** *** – с. ***, общ. ***.

На 27.08.2011 г., в 18.00 часа, на стадиона в с. ***, общ. ***, обл. *** се провела футболната среща между отборите от „А“ окръжна футболна група /***/ - *** *** – с. *** и *** *** - с. ***. Видно от приложения по делото съдийски протокол № 9/27.08.2011 г. /л. 58, том І от дос. пр-во/ от председателя на Областния съвет на *** -*** – ц.л. С.И. за *** на срещата бил назначен пострадалият св. ц.л. М.Г.Г.. Той бил футболен съдия към Областния съвет /ОС/ на *** - ***. За странични съдии /***/ на срещата били назначени: като асистент № 1 – гр. л. св. Т.С. *** /*** към ОС на *** – ***/. За асистент № 2 - гр. л. св. С.Г. *** /*** към ОС на *** – ***/. За дежурен делегат на ***, на футболната среща бил назначен св. ц.л. С.И.Н.,***. Той бил и председател на дисциплинарната комисия на ОС на *** – ***.

Съгласно съдийския протокол в отбора на *** – с. *** под № 13 бил включен обвиняемия Б.Д.Б.. Той бил и капитан на отбор, което му вменявало и задължението да подпише съдийския протокол. Под № 16 бил включен обвиняемия Л. Л. Б..

Футболната среща започнала в 18.10 часа. Главният асистент свидетеля С. се намирал на страничната линия на терена, от страната на съблекалните на стадиона. Вторият асистент св. П. бил на отсрещната странична линия.

Футболната среща започнала нормално, но когато в петата минута пострадалият Г. свирил дузпа в полза на *** *** – *** и макар, че не бил реализиран гол във вратата на *** *** - *** постепенно започнало да нараства напрежението в публиката от с. *** и на терена сред футболистите на *** ***: първо спонсорът на *** *** - *** започнал да обижда и псува съдиите, факт потвърден в показанията на съдийския делегат. Към него се присъединила и част от публиката от с. ***. Първото полувреме на мача било продължено с една минута и приключило при резултат 1:0 в полза на *** *** – *** /виж съдийския протокол/. След като била възобновена играта, през второто полувреме, към края на полувремето – в 87 - 88-та минута, футболистите на *** *** – *** изравнили резултата.

Главният *** - св. Г. дал продължение от 4 минути за второто полувреме . В третата минута на продължението футболист от *** *** – *** вкарал гол и резултатът станал 2:1 за домакините. Негативният резултат за *** *** - *** още повече нагнетил обстановката - „Мача беше нервен” - св.Т.С.. На трибуните и на терена се стигнало до нервни изблици и от страната на публиката от с. *** и от страна на футболистите на *** *** – ***. В 20:00 часа главният съдия свирил края на мача. Резултата бил 2:1 в полза на *** *** – ***. След подаване на последния съдийски сигнал към св. Г., който като *** се намирал в това време в центъра на терена, с лице към съблекалните, към него тръгнали неговите помощници – св. Т.С. /който идвал от към гърба му/ и св. С.П. /който вървял срещу Г./. В този момент обвиняемият Б. се приближил към св. Г., като започнал да му търси сметка за воденето на срещата – „Ти подиграваш ли се с нас?”. Свидетелят Г. не му отговорил нищо и съвсем изненадващо обвиняемия Б. му нанесъл десен юмручен удар в областта на гърдите.

В този момент съвсем неочаквано, откъм гърба на главния ***, се засилил обвиняемият Б. и с крак го ударил в дясната половина на гърба, в областта на бъбреците и дясната седалищна област. От удара главният *** отскочил на два-три метра напред. Паднал по очи на терена. При ставането си св. Г. залитнал, но бил хванат от втория си асистент - св. П.. На въпроса на св. Г. „Кой ме удари отзад ?” и двамата му помощници - св. С. и св. П. и дежурния делегат – св. Н. му отговорили, че това бил футболист с № 16 от отбора на *** *** – *** – обв. Б..

Присъстващите на срещата полицейски служители – св. полицейски инспектор Л.А.К. и св. младши полицейски инспектор С.Г.П., от РУ “Полиция“ – гр. ***, които към този момент наблюдавали публиката се обърнали след като чули последния съдийски сигнал. Видели стълпотворението от хора и се намесили за предотвратяване на понататъшни сблъсъци. Междувременно поискали и допълнително помощ от ОДЧ при РУП - ***. На място пристигнали два патрулни автомобила с още шестима полицейски служители. Положението било овладяно.

След случилото се св. Г. депозирал доклад до председателя на дисциплинарната комисия на ОС но *** – *** /л. 61, том І дос. пр-во/, в който описал получените от него удари от двамата футболисти на *** *** – *** – обв. Б. и обв. Б.. Такъв доклад изготвил дежурният делегат на *** на срещата - св. С.Н. /л. 62, том І дос. пр-во/, в който описал, че на главния *** е нанесен удар от обв. Б.. Доклади постъпили и от двамата помощник – съдии – св. С. /л. 63, том І от дос. пр-во/ и св. П. /л. 64, том І от дос. пр-во/. Те двамата подробно описани възприетите от тях удари, нанесени на главния ***, като посочили и лицата, които ги нанесли - обв. Б. /№ 13/ и обв. Б. /№ 16/.

Въз основа на тези доклади Областният съвет на *** – *** се произнесъл с протокол за наказания /л. 63 , том І от дос. пр-во/, като обв. Б. бил лишен от състезателни права за ЕДНА ГОДИНА на основание чл. 25 от Дисциплинарния правилник на ***. Обвиняемият Б. бил лишен от състезателни права за ДВЕ ГОДИНИ на основание чл. 26 от Дисциплинарния правилник на ***. На ****** - с. *** на основание чл. 36, ал. 1, т. 2 „б” била наложена глоба от 500.00 лв.

На 29.08.2011 г. св. Г. бил освидетелстван от съдебен лекар съдебна медицина при „МБАЛ ***” - г *** и му било издадено СМУ № 112 /2011 г. - л. 78, том І от дос. пр-во.

В хода на досъдебното производство е била назначена СМЕ № 24/2011 г. на л. 2, том ІІ дос. пр-во, изготвена по писмени данни. В нея се посочва, че на М.Г. са били причинени - кръвонасядания в дяната половина на гърба и дясната седалищна област.

Тези увреждания добре отговарят по време и начин да са получени, така както е посочено, а именно в резултат на нанесен побой и са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК.

Липсата на травматични увреждания в областта на гръдния кош, където е попаднал юмрука от обв. Б., според показанията, може да се дължи на това, че ударът е нанесен на това място с по-малка жива сила. Това му е причинило болка и страдания по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

В хода на съдебното следствие не бе оспорена и бе приета изготвената СМЕ.

С горното, по безспорен и категоричен начин, се доказа, че обвиняемият *** Б. е осъществил състава на престъплението по реда на чл. 131,ал. 1, т. 1, пр. 2 и т. 12, предл. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а обвиняемия Б. по реда на чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 2 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля Г., който бе категоричен, че след края на мача, към него е тръгнал капитана на *** *** - *** – обвиняемия Б.. Двамата са били лице срещу лице, поради което не е възможно да бъде допусната грешка и свидетеля Г. да е посочи друго лице. Без да бъде предизвикан от страна на свидетеля Г., обвиняемият Б. казал по адрес на свидетеля Г. – „Ти подиграваш ли се?”, непосредствено след което нанесъл удар с юмрук в гърдите. Неочаквано свидетеля Г. получил и удар отзад в бъбреците от страна на обвиняемия Б.. Следва политане напред и падане на стадиона по лице. Тези действия били ясно възприети от страна на свидетеля Т.С. - ***, който в този момент, след края на мача, както и самият той показа ”...бях зад главния *** в гръб и наблюдавах от 3-4 м…всичко което се случи ...”. Същият свидетел показа, че ясно е възприел извършените от обвиняемия Б. „безумни действия” - удар с юмрук в гърдите и извършените от обвиняемия Б. действия - ритник с крак в областта на бъбреците. При поставянето му в очна ставка със всеки един от обвиняемите по категоричен начин се доказа авторството, относно причинените травматични увреждания от двамата обвиняеми спрямо Г.. Тази „ненормална тяхна реакция”- св. Т. С. е била възприета ясно и от св. С.П.. Той по категоричен начин показа, че ”...Б. удари Г. от негово ляво с юмрук, а Б. се засили и го ритна с крак отзад в гърба…”. Тези негови показания се потвърдиха и при поставянето им в очна ставка с всеки един от обвиняемите. Свидетелят П. бе отново категоричен, че именно обвиняемия Б. е лицето, нанесло ритник, а обвиняемия Б. и лицето нанесло удар с юмрук. Свидетелят П. показа, че не е възможно да обърка лицата, защото като страничен *** е участвал и в други мачове с този отбор. Фактът на насените удари били възприети и от намиращия се страничен делегат, който ясно показа, че е възприел обвиняемия Б., който се ”...засили и с крак удари Г., не е възможно да объркам Л.…”. По отношение на действията на обвиняемия Б. съдът дава вяра и на показанията на св. Х., тъй като макар и да бяха прочетени неговите показания на основание чл. 281, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 1 от НПК л. 117, том І от ДП, абзац първи и втори същият бе категоричен, че е възприел удар от обвиняемия Б., но номера, с който е играел този футболен мач е разбрал в един по-късен момент.

Съдът възприема като достоверни показанията на двамата полицейски служители - св. К. и св. П. относно факта, че мачът в действителност бил напрегнат. Поради, което те са поискали съдействие от свои колеги от РУ „Полиция” - ***. Те не са станали очевидци на случващото се зад гърбовете им, тъй като и двамата показаха, че са били с гръб към играчите, а с лице към публиката. Едва при приключване на футболната среща и при отправянето им към стадиона, за да съпроводят съдиите са възприели, че главният *** е бил на тревата.

По категоричен начин всеки един от свидетелите показа, че постъпките на двамата обвиняеми са ”…Безумни …” - св. Г., са ”...Нередни и ненормални…” - св. Т.С., а и „...не са били предизвикани от Г., за да така с него …” - св. П., с което е ”...допуснато нарушение на обществения ред….” - св. К. и св. П..

На следващо места съдът не кредитира показанията на св. Е.З., тъй като те противоречат на показанията на св. Г., св. С.П., св. Т.С., св. С.Н., св. Х., както и прочетените показания на св. М. на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК на л. 122, том І от дос. пр-во. Самият св. З. показа, че не е видял Б. и Б. да нанасят удари на Г., макар същият да се е намирал през цялото време до св. С.Н.. След като св. З. с категоричност твърди, че не е видял никой да нанася удари, то при поставянето му в очна ставка със св. Г., относно факта, че при нужда св. ЗАХИРИЕВ, ще му дари бъбрек, той не оспори тази факт. Това налага извода, че е възприел действията на двамата обвиняеми, но с цел да им бъде в помощ, като съселянин е изразил според съда горната позиция, на невъзприемане на лицата нанесли ударите спрямо св. Г.. Тези негови показания съдът счита, че са израз на помощ, с цел защита на двамата обвиняеми, тъй като се установи, че той като кмет на с. *** се намира в близки отношения с Б. и Б.. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля З. и не ги приема за достоверни, тъй като те не съответстват на нито едно от събраните многобройни гласни и писмени доказателства.

На следващо место съдът не приема депозираните обяснения, дадени от страна на обв. Б., че след като се е приближил към св.Г., той вече е бил на земята, като само му е задал въпроса ”Не те ли е срам да се подиграваш ?”. Фактът, че той и обвиняемия Б. /който не депозира обяснения/ отрича те двамата да са автори на деянието е тяхна защитна позиция, имайки предвид процесуалната им фигура в този наказателен процес - обвиняеми. По категоричен начин се установи противното, че именно те двамата са причинили описаните травматични увреждания на св. Г..

Горната фактическа обстановка се потвърждава и от писмените материали – съдийски протокол № 9/27.08.2011 г. – л. 58 - 59 - том І, назначително писмо № 9 - л. 60 – том І, доклад към съдийски протокол № 9 от 27.08.2011 г. от М.Г. – л. 61 - том І, доклад от С.Н. -л. 62 – том І, доклад от Т.С. - л. 63 – том І, доклад от Г.П. – л. 64 – том І, протокол за наказание на дисциплинарната комисия към ОС на *** – *** - л. 65 – том І, съдебномедицинска експертиза - л. 1 - 6 – том ІІ, протокол за следствен експеримент за проверка показанията на св. Г. от 16.08.2012 г., ведно с фотоалбум – л. 7 - 13 – том ІІ, видеозапис на следствения експеримент от 16.08.2012 г. на диск – 14 – том ІІ, протокол за следствен експеримент за проверка показанията на св. П. от 28.06.2012 г., ведно с фотоалбум - л. 15 - 22 – том ІІ, протокол за следствен експеримент за проверка показанията на св. Х. от 28.06.2012 г., ведно с фотоалбум - л. 23 - 29 – том ІІ, протокол за следствен експеримент за проверка показанията на св. Н. от 28.06.2012 г., ведно с фотоалбум - л. 30 - 35 - том ІІ, протокол за следствен експеримент за проверка показанията на св. С. от 28.06.2012 г., ведно с фотоалбум - л. 36 - 42 – том ІІ, видеозапис на четирите следствени експеримента от 28.06.2012 г. на диск – л. 43 – том ІІ, дисциплинарен правилник на *** - л. 46 – том ІІ, писмо изх. № 755/18.04.2012 г. на ВС – Пловдив, ведно с Разпореждане № 3090/2007 г./000003/19.01.2009 г. – л. 48 - 49 – том ІІ, договор за военна служба ведно с акт за стъпване в длъжност на Б. - л. 128 - 131 – том ІІ, кадрова справка на *** Б. - л. 133 том - ІІ, служебна характеристика на *** Б. - л. 134 – том ІІ, служебен картон на *** Б. - л. 135 – том ІІ, писмо рег. № 3-1152/19.09.2012 г. от в.ф. *** – Пловдив – л. 136 – том ІІ, характеристична справка за Б. – л. 137 - том ІІ, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Б. - л 138 – том ІІ, характеристична справка за Б. - л. 139 – том ІІ, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Б. -л. 140 – том ІІ, свидетелство за съдимост на Б. - л. 141 - 144 – том ІІ, свидетелство за съдимост на Б. – л. 145 - 152 – том ІІ.

С оглед горното по категоричен начин се доказа посоченото и подробно описано по–горе деяние за всеки един от тях от ОБЕКТИВНА страна. Съобразно правната доктрина съдът приема, че с деянието се засяга целостта на определени човешки части от тялото на св. Г., чрез противоправно, физическо въздействие върху него. В конкретния случай са засегнати интересите на личността, свързани с посегателството върху личността му с нанасяне на удари. Действията /ударите/ са реализирани и от двамата обвиняеми. Установи се по делото, че не е имало причина за нанасяне на тези удари от страна на двамата спрямо св. Г., никой свидетел не депозира сведения в тази насока. Те безпричинно са отпочнали тези свои действия, в резултат на което са причинени доказаните по-горе травматични увреждания.

Съдът е на мнение, че е налице и съучастие в реализиране на самото престъпление от страна на двамата. Налице са две наказателно отговорни лица, като между действията на всяко едно от тях е налице връзка помежду им относно реализираните посегателства по тяхната последователност, спрямо св. Г.. Установи се, че всеки един от тях двамата има участие в престъплението, тъй като възприемайки, че обвиняемия Б. отправя удар /юмрук в гърдите/, то обвиняемия Б. също е нанесъл своя удар /ритник в бъбреците…/.

Съучастническото деяние, каквото в случая е налице и по отношение на обвиняемите се явява елемент от една комплексна дейност, която е съчетала проявите на тези две лица.

Наличието на тази връзка между действията на всеки един от тях предава характер на техните деяния като части от едно сложно цяло. В конкретния случай налице са доказателства в показанията на свидетелите с изключение на свидетелските показания на свидетеля З., че двамата обвиняеми, нанасяйки описаните по-горе удари по тялото му са участвали в изпълнителното деяние на престъплението.

Именно чрез удара на обвиняемия Б. е настъпил вредоносният резултат - причинени са му болки и страдания без разстройство на здравето /чл. 130, ал. 2 от НК/, а от удара на обвиняемия Б. е настъпил вредоносният резултат – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /чл. 130, ал. 1 от НК/.

Телесната повреда е понятие с медицинско и правно съдържание. В медицински аспект понятието „телесна повреда” съдържа медикобиологичната характеристика на анатомични и функционални нарушения на организма, които той е претърпял от външния вредоносен фактор. Правното понятие „телесна повреда” съдържа в себе си както медикобиологичната характеристика на увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на деянието, както и субективният елемент /вината в съответен вид и форма/. Здравето на човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално функциониране на органите му като конкретно състояние по време на посегателството. Към леките телесни повреди се отнасят, както онези, които са причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота, така и онези, които са причинили само физическа болка и страдание. Разграничителният критерий между двете форми на леката телесна повреда е онова кратковременно разстройство на здравето на пострадалия, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и леки изменения във физиологичните функции извън болката и страданието /Постановление № 3/79 г. ОСНК/.

Съдът приема изцяло депозираните изводи в съдебномедицинската експертиза, приети от съда, че на свидетеля Г., именно в резултат на нанесения побой са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК. Липсата на травматични увреждания в областта на гръдния кош – където е попаднал юмрука, според показанията, може да се дължи на това, че ударът е нанесен на това място с по-малка жива сила. Това му е причинило болка и страдания по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

На следващо място по категоричен начин се доказа, че с действията си нанасяне на удар на св. Г. по време на провеждане на футболния мач са му причинени описаните травматични увреждания, нанесените удари са на лице, което съгласно представеният по делото съдийски протокол № 9 от 27.08.2011 г. / л. 59, том І, ДП/ е вписано като главен ***. Същият, съгласно нормата по реда на чл. 131, т. 1, предл. 2 от НК, се явява лице, което е представител на обществеността, тъй като, съгласно чл. 93, т. 3 от НК, той е лице, което е посечено от обществена организация да упражнява въз основа на правилника на *** определени функции - ръководство на футболната среща между отборите на *** ”***” - с. *** и *** *** - с. ***.

По категоричен начин се установи, че двамата обвиняеми, въз основа на своите притовоправни прояви са осъществили и квалифициращият признак на състава, посочен в нормата по реда на чл. 131, т. 12, пр. 1 от НК - ” хулигански подбуди”.

Тази факт е безспорен, поради което доводите на адв. Л са, че липсват хулигански подбуди, а това са футболни страсти. Съдът не ги възприема. Всеки от нас е част от едно общество, в което има установени норми на порядки и поведение, които съгласно моралните закони, а и писаните закони следва да се спазват.

От поведението им по категоричен начин се доказа, че всички разпитани свидетели са възмутени, тъй като действията им са ”…Безумни..” - св. Г., ”...нередни и ненормални…”- св. Т.С., а и „...не са били предизвикани, за да постъпят така с Г. …” - св. П., с което е ”...допуснато нарушение на обществения ред….” - св. К. и св. П.. С действията си те са демонстрирали неуважение на установените привички в обществото и са нарушил установеният правов ред.

След края на мача се доказа по неоспорим начин, първо, че са последвали действия, които са в разрез с установените порядки - удар и ритник - действия, с който и двамата обвиняеми са демонстрирали липса на уважение първо към личността на св. Г., второ - към себе си и трето - към публиката, като всички заедно са част от обществото ни, за което има установените обществени порядки,уважение на всяка една от личностите в това общество.

С оглед горното съдът приема, че двамата обвиняеми Б. и Б. по категоричен начин са осъществили престъпния състав на престъплението, за което са предадени на съд и при наличието на хулигански подбуди, тъй като с поведението си те са демонстрирали явно неуважение към обществото. Резултатът от самите им действия са израз на хулиганска проява, с цел унижение на личността на св. Г.. Те със своето поведение са демонстрирали явно неуважение на установения обществен ред и грубо са нарушили изградените обществени порядки. Факт, установен и в показанията на пристигналите служители на реда св. К. и св. П., с което се нарушава общественият ред на обществено място, в присъствието на много хора.

Именно чрез хулиганското си поведение съдът счита, че деянието е осъществено и от СУБЕКТИВНА страна, тъй като това им поведение е елемент от субективната страна на престъплението, а именно демонстриране на явно неуважение към обществото, като не са зачели човешката личност на св. Г. /Р.600-79-ІІ, стр. 58/.

Хулиганските подбуди са налице, съгласно практиката на ВКС, когато от обективна страна са налице непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а от субективна страна деецът е съзнавал общественоопасния характер на това деяние, т.е. че действията им са насочени към реда, установен в страната и общественото спокойствие и са искали или допускали настъпването на общественоопасните последици. За да бъдат окачествени като непристойни действията на обвиняемите по време на инкриминирания инцидент, то съдът възприема същите като неприлични, безсрамни, изразяващи се в буйство, невъзпитаност и др. прояви, скандализиращи обществото. Точно такава е били деятелността и на двамата обвиняеми по време на инцидента със св.Г.. Тя се доказва по категоричен начин, а именно че не ги е провокиран по какъвто и да е повод нито с думи, нито с жестове. Поради, което самото им поведение съдът възприема като поведение, осъществено по хулигански подбуди относно последвалите действия на всеки едни от тях.

Не следва да се оспорва СУБЕКТИВНАТА страна на престъплението, защото – ритайки /обв. Б./ и нанасяйки удар /обв. Б./ и липсата на възможност за съпротива от страна на св. Г., това по своята същност е израз на съзнаване от тяхна страна на а обществено-опасните последици и на обществено-опасния характер на извършеното. Те са целели причиняване на описаните травматични увреждания на св. Г..

ПРИЧИНИ: ниско правно съзнание. Ниско правно съзнание. Незачитане на установения законов ред и телесната неприкосновеност на гражданите от двамата обвиняеми.

МОТИВИ: стремеж у двамата обвиняеми да наложат волята си по престъпен начин.

По отношение на обвиняеми Б. съдът намира, че са налице условията за приложението на чл. 78а НК. Същият е пълнолетно лице, извършил е умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до три години, не е бил осъждан за престъпление от общ характер, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV Глава VІІІ от НК, от деянието няма причинени имуществени вреди. Той следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание ГЛОБА. При определяне размера на глобата съдът съобрази имущественото му състояние – същият е безработен, семеен е с две деца, а и съпругата му е безработна, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни от друга страна като деец той не е с висока степен на обществена опасност, но същевременно самото деяние е със завишена обществена опасност, предвид на зачистилите напоследък аналогични случаи на нанасяне на побой на граждански лица. Съдът намира, че на обвиняемия Б. следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 1234.00 лв. Съдът счита, че с този размер биха се постигнали целите на генералната и личната превенция за въздържане от подобни агресивни прояви.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва обвиняемите *** Б.Д.Б. и гр. л. Л. Л. Б. да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски общо в размер на 58.00 лв., направени във фазата на съдебното следствие, или от по 29.00 лв. всеки един от тях в полза на държавата по бюджета на съдебната власт и общо в размер на 50.00 лв., във фазата на досъдебното производство или от по 25.00 лв. всеки един от тях по сметка на Областна дирекция на МВР - ***.