Глобалните проблеми пред световната икономика



Дата11.01.2018
Размер220.34 Kb.


МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ

ГР. БОТЕВГРАД


КАЗУС

по

МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

на тема:
Глобалните проблеми пред световната икономика –

същност и възможности за разрешаване

ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:

Надя Страшимирова профЗ.Гъргаров

ФАК.№ 10 255

IV курс

гр. София, 2011г.

I. Увод
Глобалните проблеми започват сериозно да тревожат международната общност в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Те се появяват с първите тревожни констатации за деградацията на околната среда, за демографския взрив, за заплахата от изтощаване на природните ресурси и недостига в световен мащаб на енергия и продоволствия, с растящата пропаст между бедните и богатите страни. Непрестанните войни в Близкия Изток, растящия тероризъм, всички тези проблеми се задълбочават и трудно се намира решение. Формират се различни организации, някои отговарят само за Зелена планета, други за продоволствените проблеми, някои са по-глобални и включват всички сфери като ООН. Всъщност истината е, че не трябва да чакаме други хора да решат общите проблеми. Всеки би могъл да допринесе с нещо, макар и малко, за по-добрия живот на цялото човечество.

II. Изложение

Влиянието на процеса на глобализацията върху световната икономика и върху международните отношения се оказа много противоречиво. Огромните, по своите мащаби, транснационални търговски, капиталови и миграционни потоци, движени предимно от законите на пазара, се оказаха способни да предизвикват финансови и други кризи от международен характер (пример е настоящата световна финансова и икономическа криза, провокирана от кризата във финансовата система на САЩ в началото на 2008 г.). Едновременно с това, с нова сила напомниха за себе си национални, исторически, културни, религиозни, етнически и други проблеми.

Макар и разнообразни, глобалните проблеми притежават обща специфика, отделяща ги на фона на другите процеси и явления в световното развитие. Техните най-характерни черти и признаци се определят от много международни експерти като:


  • Планетарни по мащаб и характер, засягащи интересите на цялото човечество;

  • Реалност на заплахата от регрес в по-нататъшното развитие на производителните сили и в условията на самия живот;

  • Необходимост от неотложни решения и действия за преодоляване и предотвратяване на откритите и скритите заплахи за безопасността и живота на хората;

  • Необходимост от обединяване на усилията на всички държави и цялата световна общност за решаването на глобалните проблеми.

Основните глобални проблеми, които ще разгледам в настоящата курсова работа са:

  1. Демографската криза – нарастване на населението, намаляване на смъртността;

В 1650 г. населението на планетата е наброявало около 0.5 млрд. и се е увеличавало приблизително с 0.3 % годишно, което му е позволявало да се удвоява за 250 години. Към 1900 г. числеността на населението достига 1.6 млрд. при годишен прираст 0.5 % и време за удвояване 140 г. В 1970 г. населението е 3.6 млрд., а темповете на прираста достигат 2.1 % годишно, което е резултат и на намалена смъртност. Раждаемостта също спада, но в по-малка степен. От 1971 до 1991 г. смъртността продължава да спада, но раждаемостта намалява по-бързо и населението достига 5.4 млрд., а темповете на прираста спадат до 1.7 % годишно.

В първите години на 21-я век населението надхвърли 6.5 млрд. жители. И даже при изключително оптимистични прогнози относно спада на раждаемостта се очаква значителен ръст на населението, особено в развиващите се страни. По оценки на ООН към 2025 г. се предполага населението да достигне 7.8 млрд. души. Смята се, че няма реална заплаха от демографска криза, тъй като естественото движение на населението, като цяло, притежава способност за саморегулиране и се очаква към 2100 г. числеността му да се стабилизира на нивото 10-12 млрд.

В неголямата група на развитите страни, където живее около 1/7 от населението, се произвежда 4/5 от световния БВП, което пресметнато на човек от населението е 20 пъти повече, отколкото в развиващите се страни.

В същото време, сериозен проблем е фактът, че границата между бедни и богати минава не само между развити и развиващи се страни, но и вътре във всяка от държавите. Например 20 % от най-богатата част от населението превъзхожда по своите доходи 20 % от най-бедните: в ЮАР – 45 пъти, в Бразилия – 32 пъти, в Гватемала – 30 пъти, в САЩ – 13 пъти, във Великобритания и Китай – 7 пъти, в Германия и Република Корея – 6 пъти, в Индия – 5 пъти и в Япония – 4 пъти. В света като цяло, от 1960 до 1999 г. разликата нараства от 30 до 60 пъти. Тази поляризация на доходите наред с безработицата и екологичните проблеми, войните в отделни региони и етническите конфликти доведоха до прогресиращ ръст на трансграничния поток от хора. Броят на бежанците от 1 млн., в началото на 1960 г. се увеличи до около 30 млн. в края на века, а числото на мигрантите се оценява на 110-130 млн. човека. Подобни мащаби на принудително раздвижване на хората на планетата подсказва, че е необходим нов световен ред, нова система за регулиране на международната миграция.



  1. Продоволствения проблем произтича от различията във възможностите да се използват природните ресурси за удоволетворяване потребностите на населението от хранителни продукти. Неговата същност се изразява, от една страна, в гладуването на близо 1.2 млрд. души, съчетано с преяждането на също толкова хора по света, и от друга страна – във влошаване на качеството на продоволствените продукти.

В началото на новия век населението на земята нараства с над 80 млн. души годишно. Да се изхранват 80 млн. души повече всяка година, означава добивите от зърно да се увеличават с 26 млн. т. годишно или 71 000 т. дневно.

Технологичният напредък през 20-ти век утрои продуктивността на земите, засети със зърнени култури в световен мащаб. Той спомогна да се разшири световния добив на зърнени храни от около 400 млн. т. през 1900 г. до почти 1.3 млрд. през 1998 г.

Възможността да се разширява световното производство на зърно чрез обработка на повече земя практически е изчерпана. Увеличението на площите за зърно през последните 50 години се дължи главно на разчистване на нови земи за земеделие и разширяване на поливните площи. През следващия половин век не се очаква площта, предназначена за отглеждане на зърно да се промени много. По-вероятно е увеличението и намалението да се редуват в неголям диапазон. Тревожното е, че в периода между 1950-1998 г. площите за зърно на човек от населението в световен мащаб се свиха от 0.23 ха до 0.12 ха, с тенденция да продължат да намаляват до 0.07 ха през 2050 г. Най-засегнати от недостига на земеделска земя са страните с многочислено население и неконтролируема раждаемост като Етиопия, Нигерия и Пакистан. Например, очаква се населението на Пакистан към 2050 г. да достигне 345 млн. човека при 146 млн. сега. В резултат на това земеделската земя на човек от населението в тази страна ще намалее до 0,04 хектара (площта на един тенис корт). В посочените и десетки други развиващи се страни ще се стигне до драматичен недостиг на земеделска земя.

Предходните запаси от зърно са най-чувствителния показател за продоволствената безопасност. За минимално количество се приемат запаси, които могат да гарантират изхранването на света най-малко за 70 дни. Когато обаче запасите паднат под потреблението за 60 дни, нестабилността в цените се засилва. При положение, че границата на сигурността е така крехка, котировките на зърното реагират на всяко съобщение на метеоролозите за времето. Така през 1996 г. резервите отбелязаха равнище, еквивалентно на потребление за 50 дни на пшеницата и царевицата (двете култури с най-голямо производство).

В началото на 21-ви век възможностите за хранене са истински рог на изобилието. Повече и по-разнообразни храни стават все по-достъпни за хората, от когато и да било. В същото време, според изследване на Световната здравна организация, приблизително половината от населението на всички нации (и бедни и богати) страда от един или друг вид неправилно хранене. В това число влизат и гладуващите, в чието хранене калориите са недостатъчни, и тези, които са на другия полюс – консумират прекалено много. Една огромна трета категория, от няколко милиарда души, която отчасти се припокрива с първите две, така наречените „невидимо гладни”, които като че ли се хранят достатъчно, но въпреки това са изнемощели, поради липса на важни витамини и минерали.

Неправилното хранене е едновременно и причина, и следствие от процеса на общественото развитие. То забавя умственото и физическото развитие на подрастващите и ги прави по-уловими на болести, което натоварва здравеопазването, а е и пречка за икономическото развитие. От друга страна, неравномерното разпределение и потребление на производствените ресурси е причинено от важни обществени тенденции. Това, което се слага на масата и това, което липсва на нея е тясно свързано с цяла палитра от обществени проблеми, включваща равнището на доходите, положението на жените, миграцията в градовете, разпределението на земята и т. н.

За последните десетилетия гладът – най-страшната от трите форми на неправилно хранене, отчасти е намалял. Ако се вземе предвид делът на децата с тегло под нормата, гладът в развиващите страни за последните две десетилетия е намалял с 10 %. Най-голям абсолютен напредък има Азия, а относително най-много е намалял гладът в Латинска Америка, където броят на децата с тегло под нормата е спаднал с 50 %. Но от друга страна броят на децата с тегло под нормата в Африка се увеличава. Там той почти се е удвоил. Въпреки прогреса в някои региони, гладът остава с трайно присъствие в голяма част от развиващите се страни. В някои райони от развитите страни също има гладуващи. Дори в САЩ, по оценки на Министерството на земеделието, през 1998 г. в 10 % от домакинствата има „несигурни за прехраната си” хора – гладуващи, на ръба на гладуването и опасяващи се от гладуване. В такива домакинства живеят почти 20 % от децата в САЩ. Днес възрастното население там е по-често с наднормено тегло, отколкото с нормално. От 1980 г. насам делът на затлъстелите възрастни американци се е увеличил от 15 до 23 %, а 20 % от всички деца са с наднормено тегло или са затлъстели. Подобна тенденция се наблюдава и в Европа. Но наднорменото тегло и затлъстяването не е вече привилегия само в богатите страни. Според проучване на ООН през 1999 г. в развиващите се страни се наблюдава също затлъстяване в степен, необходима да бъде отчетена. И това затлъстяване бързо се разраства дори и в страни, където продължава да има гладуващи.

Днес, продължава да се гледа на глада като резултат от недостатъчни запаси от храна. Истината, поне засега, е по-различна и се корени предимно в организацията на обществото и в разпределението на продоволствените ресурси. Корените на глада са често пъти в бедността, а не в недостига на храна. В началото на 90-те години 80 % от всички гладуващи деца в развиващия се свят живеят в държави, в които има излишък от храна. Бедността и гладът се пораждат преди всичко от неправилната политика на правителствата, отнасяща се до неправомерното разпределение на земята и на другите ресурси. Това води до социално напрежение, а дори и до въоръжени конфликти, които от своя страна задълбочават проблема. От Ангола в Африка, до Афганистан в Азия гладуват милиони, защото воюващите фракции използват храната като оръжие, прекъсвайки пътищата за снабдяване и разпределение или пък прогонвайки хората от стопанствата им. Разрушаването на селскостопанската инфраструктура, на училища, болници и предприятия означава, че вредите, нанесени на нормалното снабдяване с продоволствия, остават за дълго и след приключване на конфликтите. В Афганистан мините пречат да се разорават между 50 и 65 % от цялата обработваема земя.

По отношение на океанския риболов и необработваемите земи – две, преди всичко, естествени природни системи, светът почти е стигнал тавана. Океанският риболов достигна или е близо до границата на своя възпроизводствен добив. Същото може да се каже и за необработваемите земи. След утрояването му в периода 1950-1990 г. производството на говеждо и овчо месо през последното десетилетие се увеличи незначително, тъй като прекалената паша е намалила производителността на необработваемите земи в големи райони на света.

В миналото размерът на улова на риба се е определял от инвестициите за разширяване на риболовния флот – колкото повече траулери, толкова по-богат бе уловът. Но този подход доведе до свръх улов и до изчерпване на запасите от риба в океана и съответно – до намаляване на добива. Традиционната икономическа граница за размера на улова бе заменена от екологичната – възможностите за възпроизводството на този природен ресурс.



Причините за възникване и съществуване на продоволствения проблем са основно социално-икономически и екологични.

Социално-икономическите причини се изразяват в следното:



Първо – Несъответствие между темповете на нарастване на населението и темповете на селскостопанското производство, като основен източник на продоволствие. Както вече беше отбелязано, продължава да съществува диспропорция между производство и потребности от продоволствени продукти. В развиващите се страни сега живее две трети от населението, като средната осигуреност с храна е около 2200-2400 к. кал. на жител дневно, или с една трета по-малко от това на развитите страни. По отношение на белтъчините, осигуреността е около 50 гр. дневно, или два пъти по-малко. Това означава че отделни слоеве от населението на развиващите се страни поради ниската си платежоспособност, употребяват значително по-малко от средното за тези страни.

Второ – Бавното внедряване на техническия прогрес в селското стопанство поради ниска инвестиционна активност.

Трето – Несправедливо изградените отношения между развитите и развиващите се страни на базата на нееквивалентния стоков обмен. Развитите страни доставят на развиващите се страни средства за селскостопанско производство и химически торове и препарати на много високи цени, а изкупуват селскостопанската продукция при изкуствено ниски цени.

Четвърто – Непрекъснато увеличаващото се производство на продукти за износ, произвеждани в развиващите се страни с ниска хранителна стойност като кафе, чай, тютюн, подправки и други за сметка на посвени площи, които биха могли да се използват за отглеждане на продукти от първа необходимост.

Екологичните причини, влияещи върху изострянето на продоволствения проблем се свеждат основно до следното:

Първо – Непрекъснатото намаляване на обработваемите земи и влошаване на почвеното плодородие, особено в развиващите се страни, поради ерозия, засоляване, стихийни бедствия – суши, наводнения, опустиняване и други.

Второ – Нерационалното използване на биологичните ресурси, унищожаването на реколтата от болести и неприятели, недостатъчното усвояване на разнообразните ресурси на световния океан.

Трето – Нарастващата зависимост на производството на продоволствия от използването на други естествени ресурси.

Продоволственият проблем може да бъде решен, тъй като ресурсите на планетата позволяват това. За целта е необходимо да се използват комплексно всички природни, икономически, социални, научно-технически и други фактори и условия. Всичко това предполага по-пълното използване на ресурсите на селското стопанство и целият комплекс от нетрадиоционни източници на продоволствие – хранителна и микробиологична промишленост, световен океан, горски ресурси и други. Конкретните подходи в отделните страни ще се обуславят преди всичко от характера на природните ресурси, условията и възможностите за използване на научно-техническите постижения. Но за всички е задължително да осигуряват рационално използване на природните ресурси, без да се уврежда околната среда.



Основните направления за решаването на продоволственият проблем в света, според специалистите и експертите, се свеждат до следното:

Първо – Да се увеличи селскостопанското производство в развиващите се страни по пътя на използване на съвременната селскостопанска наука. Поради ниското равнище на средните добиви в тези страни, използването на торове, техника, пестициди и високопродуктивни сортове, може да увеличи селскостопанското производство чувствително. Познатият подем в селското стопанство, наречен „зелена революция”, за някои страни обаче е опит да се увеличат добивите и продоволствената продукция с помощ отвън. В повечето случаи такъв подем в производството е чисто технологичен, а не е свързан с преобразувания в аграрните отношения, не се опира на собствена материално-техническа база и не води до рационално използване на почвено-климатичните ресурси.

Второ – По-пълно да се използват научните постижения за решаването на белтъчния проблем. Недостигът на белтъчини от животински произход е в основата на продоволствения проблем. В тази връзка науката предлага големи възможности, главно в следните направления:

    • увеличаване производството на белтъчини от растителен произход, нужни както за директно преработване и консумация, така и за фуражния баланс за животновъдството;

    • по-ефективно превръщане на растителната биомаса в животинска продукция;

    • производство на белтъчини от нетрадиционни източници с помощта на микробиологичната промишленост;

    • дълбочинно и безотпадно преработване на селскостопанските суровини и ресурсите, добивани от световния океан;

    • възможности за производство на повече растителни белтъчини, именно чрез усъвършенстване структурата на културата, като се увеличи площта на високо белтъчните култури – треви (люцерна, фий, детелина) и едногодишните бобови (грах, соя и др.). Характерна особеност за България е, че високо белтъчните култури се реализират едва с 35-40 % от потенциалната продуктивност на използваните сортове. Подобно е състоянието и в други страни.

3. Глобалното затопляне

Въглеродният диоксид естествено затопля повърхността на планетата като задържа слънчевата топлина в атмосферата. По този начин нашата планета става обитаема. Но с изгаряне на природни горива като: въглища, газ и нефт, отсичането на горите, ние увеличаваме количеството на въглероден диоксид в атмосферата на земята и температурата се покачва.

Огромно мнозинство от учени е съгласно, че глобалното затопляне е истина, то вече се случва и е в резултат на нашата активност, а не е естествено явление. Доказателствата са изумителни и неоспорими.

Рекордно високите температури на морската повърхност през последните две години са довели до унищожаването на 70 % от кораловото богатство в Индийския океан. А кораловите рифове представляват сложни екосистеми и затова често са наречени „тропическите гори на океана”, които не само приютяват множество морски видове, но и защитават крайбрежията от бури и наводнения.

Покачването на средната температура на океаните предизвиква ураганите и тайфуните, които стават все по-мощни. Типичен пример е ураганът "Катрина", разрушил изцяло Ню Орлиaнс през 2005 г. През същата година светът видя първия в историята на човечеството "научно забранен" ураган в Южния Атлантик, ударил бреговете на Бразилия. Япония също изтърпя рекорден брой тайфуни. България позна последиците от глобалното затопляне, което предизвиква и повече поройни валежи, с наводненията през същата тази 2005 г.

Концентрацията на парникови газове в атмосферата е равновесен процес, което значи, че може да се променя в желана посока. Ако емисиите на вредни газове се намалят, а дърветата се увеличат, парниковият ефект ще изчезне и средната температура на Земята ще се понижи до нормалните си стойности.


Според еколозите проблемът е по-глобален и няма да се реши напълно само чрез екологични регулации, но и чрез повишаване на екологичната култура на всеки отделен човек. Хората по цял свят трябва да се научат да събират разделно боклука си, да палят колкото се може по-малко огньове, да карат хибридни коли. И ако в Европа и САЩ това изглежда лесно постижима цел, нека си представим какво ще се случи с климата на планетата, когато над 2 милиарда индийци и китайци придобият по-висок стандарт на живот.

Един от най-трудно осъзнаваните проблеми, пред който ще се изправи човечеството в бъдеще с особена острота е може би намаляването на водните ресурси. Според последните изследвания за състоянието на глобалните водни запаси, свръх експлоатацията на водоизточниците в Китай, Индия, Северна Африка, Саудитска Арабия и САЩ възлиза на повече от 160 млрд. тона годишно. Като се знае че за производството на един тон жито са необходими около 1000 тона вода, се разбира че посоченото количество вода стига за добива на 160 млн. тона зърно или половината от годишната реколта на САЩ. По друг начин казано хлябът на 480 млн. души от общо 6,5 милиардното днешно население се осигурява чрез хищническа експлоатация на водните запаси на планетата. Най-тежък е проблемът в Китай и Индия. От 1950 г. насам населението на Индия се утрои, а потреблението на вода двойно надхвърля капацитета на водоизточниците. Вода не достига из цялата страна, а в хиляди села изворите са пресъхнали. В Китай четирикратният икономически прираст от 1980 г. насам доведе до пълно изтощаване на водоизточниците. Нивото на подпочвените води в Северно-китайската равнина, която дава 40 на сто от житната реколта на страната, спада с 1,6 м годишно.



4. Унищожаването на флората и фауната

Горите като природен ресурс, също са подложени на прекомерно използване. Според прогнозите сегашните 0,56 хектара на човек от населението ще намалеят през 2050 г. до 0,38 хектара. На много места нарасналото потребление на дървесина за строителството, за огрев и за производство на хартия далеч превишава възможностите на горите за само възстановяване.

Най-тъжната тенденция в използването на природните ресурси на планетата е непрекъснатото и необратимо унищожаване на растителни и животински видове. Днес делът на унищожените риби, птици и бозайници вече се измерва с двуцифрени числа: 11 на сто от общо 8615 вида птици; 25 на сто от общо 4355 бозайника и 34 на сто от всички рибни видове вече са безвъзвратно изчезнали. Главна причина за това е унищожаването на тяхната естествена среда.

Киселинността на океаните, от друга страна, убива местната фауна. Най-застрашени са коралите и черупчестите животни, тъй като разтварянето на въглеродния двуокис във водата блокира образуването на калциевия карбонат, който е жизнено важен за формирането им. Изследването е показало необратими тенденции при някои видове.



5. Енергийни ресурси – глобалното замърсяване

Друг глобален проблем, пред който е изправено човечеството, са енергийните ресурси. Той има две страни: икономическа, която изразява необходимостта да се преодолее недостига на невъобновими енергийни източници и екологична – да се ограничи вредното въздействие на енергетиката върху околната среда.

Изхвърлянето на въглероден двуокис (СО2) в атмосферата предизвиква увеличаване на киселинността на океаните, което от своя страна не само заплашва флората и фауната във водата, но и забързва процеса на глобалното затопляне. Това е заключението на 2500 учени, участващи в Международния панел на ООН за промени в климата. Изводите са част от поредния доклад на панела, който от началото на годината периодично алармира за различни аспекти на глобалното затопляне.

Според учените през последните години киселинността на океаните се е повишила с 30 процента. До този момент океаните на практика са забавяли глобалното затопляне, като са абсорбирали половината от изхвърления в атмосферата СО2 от индустриалната революция насам. Солената вода обаче е станала толкова киселинна, че вече не може да абсорбира нови количества СО2, а оставането им в атмосферата рязко ще забърза процеса на глобалното затопляне, обяснява докладът.

Най-злокобните предзнаменования на учените са, че ако темповете на затопляне продължават и светът не предприеме действия, ледовете на Гренландия може да се стопят, новото на океаните да се повиши с около 10 метра и това да доведе до заливането на крайбрежни брегове и острови. Докладът също така прогнозира превръщането на амазонската джунгла в суха савана, недостиг на вода за около 250 млн. души в Африка и изчезването на една трета от видовете, населяващи Земята.

Същността на енергийния проблем се определя от съотношението между производството и потреблението на енергия и неговото въздействие върху природата. Отличителната черта на този баланс е че през последните десетилетия енергопотреблението се развива на основата, предимно на невъзобновими източници – въглища, нефт, природен газ, ядрена енергия, на които се падат 85 % от произведената енергия. Недостигът на енергийни ресурси се дължи на високите темпове на потребление и на ограничените в природата запаси на въглища, нефт и газ. Основните причини за ускорените темпове на производство и потребление на енергия, според редица специалисти, се свеждат първо до увеличението на съответното промишлено производство и второ до високите темпове на нарастване на населението.

Изследвания на експерти сочат, че образувалите се през последните 300 млн. години находища на въглища, нефт, газ и уран, които икономически на този етап са най-благоприятни за експлоатация, при сегашните темпове на добив ще бъдат изчерпани в следните ориентировъчни срокове: нефтът за 32 год.; газта – за 39 год.; уранът за 45 год.; въглищата – над 300 год. Смята се, че етапът на енергийното изобилие на Земята е завършен още през 70-те години на 20-ти век и енергетиката се нуждае от нови енергийни източници.

Екологичните последствия от съвременната енергетика се изразяват най-общо в следното:



  • разрушаване и замърсяване на ландшафта;

  • замърсяване на световния океан при добива и транспорта на нефт;

  • пренасищане на атмосферата с въглеродни оксиди при изгаряне на енергоностели;

  • нарушаване на кислородния баланс в резултат на огромните по мащаби горивни процеси;

  • замърсяване на атмосферата със серни и азотни оксиди, причиняващи киселинни валежи;

  • топлинно замърсяване на водоемите при охлаждане на реакторите на АЕЦ;

  • замърсяване на околната среда край ТЕЦ с пепел, утайки, дим, аерозоли на тежки метали и др.

Изчерпването на традиционните източници на енергия и вредното въздействие на енергетиката върху околната среда налагат да се търси промяна в структурата на производството и потреблението на енергия.

Освен, че концентрира богатство и власт, съвременната енергийна система, основана на изкопаемите горива, породи голямо неравновесие в енергийното потребление и общественото благополучие. В наши дни най-богатите 20 % от населението ползва 58 % от произвежданата в света енергия, докато най-бедните 20 % използват по-малко от 4 %. В САЩ, където живеят 5 % от човечеството, се използват близо 25 % от енергийните доставки в света. Разпространената през 20 век в САЩ култура на масовия потребител е предназначена за общество с високо развита енергетика, което възприема евтината и изобилна енергия като вид конституционно право. Този начин на живот и това разбиране не предлагат модел за устойчиво развитие и нормални международни отношения за население, чийто брой ще надвиши 9 млрд. пред 21 век.

Много по-лесно биха се посрещнали потребностите на хората в бъдеще, ако разточителното потребление се замени от разумното, в качеството му на основен принцип в следващата енергийна система. Това ще изисква по-скоро напредък в ценностите и жизнения стандарт, отколкото в науката или технологиите. Редица проучвания показват че общества, чиято цел не е абсолютният размер на потребление, а повишаване благоденствието на хората, могат да се развиват със значително по-малки енергийни потребности. С незначителни промени, като притежаването на по-малки автомобили и жилища или придвижването с велосипеди, а не непременно с мощни автомобили, може да запази висок жизнен стандарт, който да бъде в много по-голяма степен съвместим с една рационална енергийна система. Създаването на нова енергийна система, подходяща за 21 век, може да заздрави позитивните, но често пъти пренебрегвани връзки между енергетиката, жизнения стандарт и околната среда.

Изкопаемите горива (въглища, нефт и природен газ), които се извличат от Земята, осигуряват над 90 % от енергията в развитите страни и 75 % от енергията в света. Водеща роля има нефтът, който даде облика на 20 век и в момента изглежда незаменим. Досега са използвани 800 млрд. барела, което означава, че първоначалната ресурсна база е намаляла с почти 50 %. Проблемът не е само в големия обем на използвания в наши дни нефт (67 млн. барела дневно), а в тенденцията в много от развиващите се страни, които не разполагат със собствени запаси, да се увеличава използването на моторни превозни средства.

Грижата за опазването на околната среда и здравето на хората изисква търсене и преход към по-чиста енергийна система, много преди пълното изчерпване на изкопаемите горива. Тяхното изгаряне е в основата на замърсяването на въздуха и е причина за влошаването на качеството на водата и почвата. Петролните разливи, производството в рафинериите и въгледобивът отделят токсични отпадъци, които влошават качеството на водата. Освен това, извличането на нефт разрушава крехките екосистеми, а въгледобивът унищожава цели планини.

През 21 век движещата сила на енергийните пазари ще бъдат нуждите на развиващите се страни, където ще се осъществят над 80 % от инвестициите в енергетиката.

Силициевият полупроводников чип дава възможност да се увеличи производствената мощност и да се намали размера на електронните уреди и позволява енергийното потребление в по-голяма степен да съответства на потребностите на обществото. Напредъкът в химията и точните науки също играе важна роля в енергетиката. Създават се модерни и олекотени материали, а новите супер изолации намаляват нуждите от енергия в сградите. Модерните електрохимически покрития за прозорци могат да отразяват или да поглъщат топлина и светлина в зависимост от атмосферните условия.

Технологиите на 20 век възродиха и един древен източник на енергия – вятъра. Вятърната енергия се появи като сериозна алтернатива за производство на електричество, след като започнаха да се прилагат модерни техники и материали. Най-новите модели вятърни генератори в Германия, Испания и САЩ имат витла от стъклопласт с променлива дължина, която стига до 40 метра, електронни устройства за определяне на скоростта и сложна микропроцесорна система за контрол. Пазарният дял на вятърната електроенергия (от 2 млрд. долара през 1998 г.) нараства всяка година с над 25 %.

Модерните технологии ускориха и процеса на използването на слънцето като енергиен източник. Слънчевата фотоклетка (устройството, превръщащо слънчевата светлина направо в електрически ток) намира широко приложение в уреди, които не използват електрическата мрежа – сателитите, отдалечени комуникационни системи, битови електронни устройства и др. През последните две десетилетия те се вграждат в покривни плочи и в стъклата на прозорци, позволявайки на сградите да произвеждат собствено електричество. Слънчевите батерии, след като поевтинеят с още 50-75 %, могат да станат напълно конкурентноспособни на електричеството, произвеждано от въглища.

Енергийната система, в близкото бъдеще, в най-голяма степен може да бъде преобразена от използването на технологията „горивни клетки”. При нея се използва електрохимически процес, който свързва водорода с кислорода и дава като краен ефект вода и електричество. Двигателите, изградени на тази основа са два пъти по-ефективни от обикновените двигатели, нямат движещи се части, изискват малка поддръжка, почти са безшумни и отделят единствено водна пара. Те могат да променят самата представа за електроцентрала и тя да прилича по-скоро на битов електроуред. Днес първите горивни клетки работят на природен газ, който се разгражда на водород и въглероден диоксид, но в перспектива може да се използва чист водород, отделян от водата чрез електролиза. Химиците вече разработиха, задвижван от Слънцето, разделител на водата. Той почти удвоява ефективността на процеса на превръщането на слънчевата енергия във водород. Учените отбелязват, че откриването на евтин и ефективен метод за електролиза на водата, може да направи водорода основен носител на енергия през 21 век, какъвто през 20 век беше нефтът.

Съществуват няколко взаимосвързани тенденции, привличащи вниманието на здравомислещите хора. Тяхното подценяване е опасно, а игнорирането им е безотговорно.


  1. Увеличаването на населението става с изключително високи темпове, което води до пренаселяване на планетата.

  2. За последните десетилетия рязко се увеличи потреблението на природни ресурси – по-често неефективно и нерационално, ресурсите които са възобновими, не успяват да се възстановят. Човечеството все повече живее за сметка на капитала на Земята, а не за сметка на „лихвите” от него.

  3. Увеличаващото се население и разточителното използване на природните ресурси води до разрушаване на много от компонентите на околната среда. Най-голяма вреда се нанася на най-продуктивните площи.

  4. Разрушените екосистеми водят до загуби в биологичното разнообразие и генетичните ресурси. Много от пагубните тенденции са необратими. Тези загуби придобиват устойчив характер.

  5. Нерационалното използване на ресурсите се съпровожда със замърсяване на атмосферата, водата и почвата с такива съединения, които се разлагат в продължение на много години. Но най-сложен и потенциално най-опасен проблем е изменението на климата и устойчивостта на системите за циркулация на въздушните маси.

Сблъсъкът между продължаващото нарастване на човешките потребности и различните естествени граници на природата засяга не само запасите от храна, но и ресурсите за общия икономически растеж. Икономическият растеж, който през 60-те години достигна 5,2 % годишно, спадна на 3,4 % през 70-те и на 2,9 % през 80-те. През 90-те години той е средно 1,4 %, което означава, че производството на храна, енергия, жилища и други стоки и услуги на човек от населението, които определят жизнения стандарт, е намаляло средно с 0,3 % годишно. Деветдесетте години на 20 век са първото десетилетие след голямата депресия (1929-1933 г.), когато доходите на човек от населението в световен мащаб практически намаляват. Глобалната финансово-икономическа криза, обхванала света от началото на 2008 г., няма аналог по своите негативни последствия върху човечеството като цяло.

За да бъде накарана пазарната система по-скоро да отразява отколкото да замъглява екологичните реалности, обществото трябва да приложи в действие принципа – хората и техните дейности да плащат пълната стойност на вредата, която причиняват на другите. Повишаването на цената на унищожаването на природата ще бъде за бизнеса мощен стимул да заработи в полза на околната среда. Ако бизнесът също прехвърли на своите потребители по-високите разходи, по-безкомпромисните цени ще отразят истинската стойност на щетите. Така потребителите ще бъдат насърчени да изразходват парите си за по-малко вредни стоки и услуги. Също така данъците и системата от разрешителни могат да стимулират по-чистите и по-ефективните от гледна точка на ресурсите технологии и жизнени модели.



III. Заключение

Човечеството прекрачи в 21-вия век със сложен комплекс от глобални проблеми в условията на динамично развиващ се и вътрешно противоречив свят. Земята има нужда от равновесие, което само съвестните граждани на планетата могат да запазят. Нека поддържаме „зелените организации”, да се стремим да пестим енергия като купуваме икономични уреди, да събираме отпадъците си в определените за това места, вместо да хвърлим всичко на земята и да очакваме, че някой ще мине след нас и ще почисти. Демографският проблем също е много важен. Затова отговорност носят най-вече правителствата на отделните страни. Ако наистина се заинтересувате от по-доброто бъдеще за нашите деца, ще успеем да намерим правилния път за опазването на Земята.




Използвани източници

Учебник по МИО – издание Б 2009;



  1. http://savetheworld.hit.bg/globalproblems.html

  2. Уикипедия- Свободна енциклопедия



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница