Гнезда на стара вяра

Светлозар Рулински - Русе

Става дума за допълнение към 6-томния речник, който включва 450 езика от всички континенти. Поръчката е на руския цар Петър I. Пропуска на българския език обясняват със силното сръбско лоби. Сърбите по него време имали апетити докъм р. Искър. А кой ще им бъде там източен съсед. Да не би Русия, устремена към Константинопол. Вижда се азбучен пример за максимата „Разделяй и владей”. Това е изкуствено насаждане на омраза между два съседни народа, която се реализира по уродлив начин. На тази несправедливост се мъчи да се противопостави Караджич. Негов вдъхновител е словенецът Копитар.

Доста преди Юрий Венелин в научните среди се прокарва понятието „български език” и „български етнос”. Там е дадена и кратка граматика на българския език – върху 9 страници. Караджич помества и 27 български песни, записани от него от разложки търговци. За делото на Караджич в България се знае малко, главно по политически причини. В Пловдив има улица и училище на негово име и като че ли това е всичко. Открих две брошури за него в Русенската регионална библиотека. Едната е на Стефан Каракостов, Вук Караджич и българската народна песен, София 1943. Там може да се намерят споменатите 27 песни. А самият „додаток” трябва да се търси в библиотеката на БАН.

В интернет е обявено заглавието на студията на Венета Ташева „Вук Караджич – за величието на българското слово и народност” (под печат). Ще бъде чудесно да посрещнем ако не 190-та годишнина, поне 200-тата от излизането на Додатока, с негово издаване в България.

Желаейки да работя с изворов материал, потърсих връзка с изследователи от Сърбия. Получих линкове, където намерих събраните съчинения на Караджич. Но без том I. А там би трябвало да се намират 793 женски песни (както ги е подредил авторът през 1841 г.). Женски песни са всички песни, които не са юнашки (мъжки). Юнашките в Сърбия имат десетсричкови строфи и се пеят в съпровод на гусла.

Тъй като аз работя предимно с „женски” песни, продължих да настоявам с търсенето на първия том. Любезната г-жа Обровски, уредник на движението „Свевлад” ме свърза със своя приятелка, която се занимава с фолклор, но и с митологии.

На електронната страница на Свевлад www.svevlad.org.rs/sadrzaj.html има множество книги на различни езици, включително български. Има публикации и на въпросната дама – Александра Баич. Тя е лекар – психиатър с разностранни интереси. Публикувала е няколко книги „Велика богиньа словена” 2007, „Богови старих словена” – 2008, статия „Триглав и Троян”. Занимава се с келтска митология. Превежда и издава на сръбски език „Прича о KILHWICH - у и OLWEN – келтско словенске паралеле II”. Преводите са от английски. Тя се оказа точният човек на точното място и скоро държах в ръце първия том от съчиненията ва Караджич. Но и още няколко книги и куп идеи.

В момента г-жа Баич подготвя за печат книга за Богово Гумно. Когато чух за това място, направо подскочих. Понятието „гумно” има достатъчно божествен смисъл.

За гумното пише македонският автор Никос Чаусидис (2) (интернет). Той е запознат с работите на Иван Венедиков и Тодор Моллов на същата тема.

На територията на бивша Югославия има три обекта със същото име. Единият е до Босилеград (с. Извор), а другият в Косово. Госпожа Баич се занимава с Богово гумно на планината Девица, близо до Сокобаня. Това е Източна Сърбия, на около 60 км западно от Чипровци. По-точно, това е в землището на с. Скробница, община Княжевац, съседно на с. Дуго Поле. Координати : 43, 565 СШ 22,029 ИД.

Районът е обезлюден, пътищата са лоши, горски, полупланински. Там може да се отиде с високопроходима техника при добро време. Необходим е и водач.

За Богово гумно г-жа Баич чува случайно в началото на май 2011 г. и два месеца по-късно е готова с черновата на книгата си. Ползвайки GOOGLE EARTH, тя открива на месността очертани кръгове, успява да измери техните размери и взаимно разположение. Интересно, че тези измервания се потвърждават на място (с изключение на надморската височина). Големият кръг има около 120 м. диаметър, по-малкият 80. Линията минаваща през центровите им сочи точката на изгрева на Слънцето в деня на лятното слънцестоене. Точката е изчислена с помощта на програмата REDSHIFT-3. Това дава идеята да се разглеждат кръговете като слънчева астрономическа обсерватория.

Теренът на кръговете е подравнен, камъните са извадени. От по-високия край е отнето близо два метра. Не се забелязват стари дървета. По периферията има каменен зид без спойка, висок в момента до 60 см и метър дебел. Надморската височина е около 900 м и целият хоризонт е открит.

Малкият кръг е на около километър от големия и е на съседния хълм Овнарника. Впечатлението от цялата обстановка е за свещено място, където е почитана някоя велика богиня. Това се потвърждава от почти всяка следваща подробност. Близо до центъра на големия кръг има кръст с характерна антропоидна форма. Същата форма имат и още няколко оброчни кръстове, които ще разгледам по-нататък. Кръстът е ориентиран по световните посоки, а на Западната му страна има надпис: „У славу Огньена Мария...”. Той дава идея коя точно богиня са почитали на това плато. Огнена Мария е една от четирите основни персонажа в българския фолклорен пантеон. Другите са братята и Св. Илия, Св. Иван и Св. Никола. Това е богиня на живота, раждането и ръкоделието, лечителка. В славянския пантеон е Мокош, Жива, а във фолклора се явява още и като Св. Марина и Св. Петка.

Кръстът е оброк на Огнена Мария, която е покровителка на змиите. Св. Петка наказва работещите на нейния ден, като им се появява като змия. А г-жа Баич отбелязва, че на Боговото гумно гъмжи от змии. Малък щрих, но точен.

Кръгове с подобни размери има също и на съседните хълмове Бусарник и Грозден (Гвозден) Камен. Бусарник извеждам от Басарей – Дионис. До него стои добре обект с име от „грозде”. Кръговете на Бусарника са в направление Север – Юг. На същия меридиан, в подножието на хълма има кладенец – твърде различен от нормалното – с триъгълна форма. Кладенецът е символ на брата Св. Никола (Енки). Често го наричат бог на сладките подземни води. Сегашната му дълбочина от 3 м, не пречи вътре в него да расте дебела върба. Това дърво свързахме (5) в лазарските ритуали на Връбница отново с бога – баща, оплодител – Пта – Енки – Велес – Никола.

Другият брат Енлил – Иван присъства на терена като бърдото Йованова Капа (капище?).

Идеята е да разгледам месността около Богово гумно на планината Девица като свещено място, където всичко или почти всичко е подчинено на вярата. Ако е така, ще наричам подобно струпване на свещени имена на върхове, реки, месности, легенди и храмове „гнездо на стара вяра”. Ако Богово гумно е център на такова гнездо, ще се опитам да намеря и други гнезда, като същевременно уточнявам центъра, големината и общата структура на гнездата, географския им обхват и др.

Така поставената задача надхвърля обема на настоящия доклад и се оформя като доста трудоемка.

От сътрудничеството с г-жа Баич произтекоха непосредствени ползи. В Сърбия имало обичай, когато някой иска да се закълне, вместо „бога ми” да казва „бора ми”. Избягвало се излишно споменаване на бог. От тази гледна точка, песента „Два са бора ред поредом расли” става „Два са бога ред поредом расли”. За сестра им няма нужда от промени, защото „Елица” директно отива на „Богиня” от разпространеното „ел”, „ил” – бог. Но два бога и сестра им са трима от началната четворка творящи, главни богове. Както видяхме, те имат представителство на Богово Гумно. Тройката се вижда и в изображения на богинята Мокош – между две кончета (два змея). Щом братята са коне, сестрата е кобила. Може да се прави връзка между син на сестрата Нинхурсаг – Хатор – Мокош, а именно Нинурта – Георги и юнак, син на кобила. Това е сръбският юнак Милош Обилич или Кобилич. Георги е единственият мъжки потомък на тройката Енки, Енлил, Нинхурсаг и той трябва да присъства съществено в свещеното гняздо. Остава да уточня в каква форма.

На Гергьовската люлка се люлеят за конопи. Конопени са и въжетата на люлката. Те са здравата връзка между Св. Георги и божеството, владеещо конопа. Това е Мокош, както беше казано – майката. Следователно, люлеенето за конопи не е случайно хрумване, не е ритуал за някакъв произволен берекет, за лен, вълна, жито и пр., а за фитоморфния образ на майката на юбиляра.

Поради голямата важност, образът на Георги ще се появява в няколко варианта. В Египетския пантеон го откривам като Хор(хе), както го произнасят испаноговорящите. Може да се каже, че той е изроден от Хатор. Зачеването му тъне в мъгла и изглежда пак Хатор е замесена (6). У Хор има видима особеност. В битка със Сет губи окото си, а чичото – тестисите си. Това е начин да бъде лишен от поколение, а за Хор – да добие различни прозвища. Например „крив”. На руски език „кривой” има значение на „едноок”.

При изследване на лазарските ритуали (5), стигнахме до връзки на Хор и хорото. Ще използвам този резултат. Има тип хора, известни с термина „копаница”. Той е скорошен и обединява хора с размерност 11/16, буйни, различни за мъже и жени, различни в отделни селища. Ето някои от имената им : Лудо копано хоро, Кьорчово хоро, Криво хоро, Кокиче. Осмелявам се да приложа към Хор епитетите на тези хора: луд, кьорав, крив. Тук „луд” в смисъл на „буен”. В Североизточна България с „буенец” се означават няколко несключени хора. Хор може да се разпознае и в птичия му образ –сокол.

В книгата на Милош Линдро „Заборавеният Кадмо”, авторът стига до заключението, че „Крива река” значи „Света река”. Градът-предшественик на Охрид, разполагащ се на съседния хълм се казвал Хермелея с друго име Клавдунум (Криворечки –лат.). Госпожа Баич посочи още една свещена „крива” река. Тя течала между древния Уелс и Шотландия.

В системата на едно гнездо трябва да има обекти с епитетите на Хор или директно да присъства Георги. Разбира се, не всяка поява на Георги ще доказва гнездо. Обикновено до всеки храм Св. Петка има храм Св. Георги (и той трябва да е по-северно от храма на майка си, грубо казано, защото функциата му е защитник).

Близо до Богово гумно има рекичка с име Криви вир. За сега не са ми известни имената на храмове и манастири в района.

Трябва да се отбележи, че в района на Богово Гумно растат предимно люляци и глог. От цветята се откроява див божур. Божурът си е божие цвете, а люляк на сръбски е „йоргован” – на Георги, св. Георги. В сръбската народна митология глогът расте между белия свят и света на мъртвите, като не позволява преминаването през границата. Трите растения подчертават божествения смисъл на месността.

Районът на Богово Гумно разполага с прекрасни ориентири, маркиращи основните посоки. На Изток е Стара планина с връх Миджур 2165 м, който е най-високият връх в Сърбия в момента (след отпадането на Косово). Добри ориентири има и на Север и Юг.

Богово Гумно насочва какви елементи задължително трябва да съдържа едно гнездо. На първо място, гнездото трябва да е ориентирано астрономически. Трябва да има елементи на обсерватория, да притежава характерни микро и макроориентири. На второ място, при него трябва да доминира „женското” начало, с други думи там да присъства безспорно богиня-майка. На трето място, в гнездото трябва да бъдат представени светците Георги, но и Илия, Иван и Никола. Четвърто – това трябва да бъде място за поклонение, поне доскоро. Накрая, всичко трябва да бъде концентрирано в един радиус от 10 км. Нагледен пример за гнездо на старата вяра дава гнездо картофи, в което всички картофи си приличат, но и различават по форма, но са свещени по съдържание. Характерни белези ще бъдат „гумно”, „девица”, „Мария”, „Св. Петка”, оброчен кръст, „кобила” и пр.

Може да си мислим, че местност с име „гумно” ще бъде белег на гнездо. Във всеки случай, заслужава да се провери. Случайно, разглеждайки туристическа карта на Рила, попаднах на връх и рид Петково гумно. Това е в непосредствена близост до с. Сестримо. Изведнъж заедно се събраха три компонента – Св. Петка, гумно и сестра. И не точно сестра, защото от сестра трябва да стане „сестрино”, а по-скоро от „посестрима”. Все пак богинята е полу-сестра на мощните си братя.

В т. 11 на сборника Българско народно творчество е поместена легенда за заселването на района. Дошли от реката Олга четирима братя и една сестра. Съставителят услужливо ни обяснява, че става дума за река Волга. А той откъде знае? Олга по-лесно може да се изведе от Олвен – персонаж от келтската митология. (От преводите на г-жа Баич знам, че наставката „wen” значи жена). Та всеки от братята и сестрата основали по едно село. Когато се преброят по селата, братята даже стават 5, но раздвояването може да се обясни. Синът Георги се явява в няколко ипостаси. На практика села заселват Сестра, Баща, двама братя и син. А че синът е Георги, свидетелстват храмовете. Св. Георги в Белово, Св. Георги в Сестримо и параклисът Св. Георги източно от селото. Белово носи името на Бела Бога или Балвир, по-голям брат на Черна Бога или Кришна. Не бива да се очудваме, че храмовете в гр. Бяла, Русенско и Белоградчик също носят името на Св. Георги Победоносец. В съседното на Сестримо село Голямо Белово не правят изключение при именуването на храма – пак Св. Георги. (Църквата Св. Никола в Сестримо е изгорена след Априлското възстание. Тримата свещеници, отслужили молебен при идването на Хвърковатата чета на Бенковски, били убити).

Съборът на с. Сестримо е на първия петък след Великден. По нашето изследване в „Енки – създателят и светителят”(5), това е 4 дни след раждането на Хор (По Юнг, Хор имал 4 сина). Цялото село се вдига до параклиса Св. Петка и там ядат курбана. Празнуват и на Петковден. По народен обичай, тогава се коли ялово животно. С прости инструменти се вижда, че направлението от връх Петково гумно до връх Яловарника сочи точката на залеза на Слънцето в деня на лятното слънцестоене. В Богово Гумно подобна роля играе връх Овнарника (но за изгрева).

Основни празници за Сестримо са и Гергьовден, и 15 август – Голяма Богородица. Всички тези празници се отбелязват масово, което дава основание на местните хора да смятат себе си за по-вярващи и почитащи обичаите от чужденците.

От разговорите с местни жители научих, че думата „гумно” не им е присъща. Там се употребява „харман”. Освен това, нямат представа какво значи името на рида Елбетица и на потока Ошляк. Да ги разгледам.

Елбетица е извесната народна шевица с осем върха. Най-простият пример за елбетица дават два равнораменни кръста един върху друг, след което единият се завърта на 45 градуса. Образува се осемлъчева звезда. Или свастика. Някои елбетици са издължени, други не са симетрични. Астрономическият смисъл на елбетицата е звездата Венера, оттам е любовен и семеен символ. От позициите на Слънцето, в нея се съдържат изгревите и залезите при равноденствие и двете слънцестояния. Останалите две точки са Север и Юг. С това показах, че теренът е астрономически ориентиран, а това е повторение на качество, присъщо на гнездо № 1 – Богово Гумно.

Трябва да се добави и връзката между елбетица и мандала. Последното е пренатоварено от смисъл за космически център, център на душата и т.н.

За смисъла на „ошляк” ще използвам руската дума „ошалить” със значение „да полудея”, „да побеснея”. Това са качества на планински поток, който за кратко време може да забучи и да направи големи пакости. Името ще срещнем в още два варианта.

До потока Ошляк и близо до Сестримо има обект Студен кладенец. По-точно кладенец е имало, защото свлачище го е отнесло по склона. Той е бил каптиран и от каптажа сега може да се видят тръби от печена глина, водещи към селото. Трудно може да се определи кога е правен каптажът. Тръбите са като нови, но така изглеждат и тръбите от водопроводи в Девня и с. Пейчиново, Беленско, а те са от римско време. Преди до кладенеца са расли върби, а сега не се забелязват.

Важно място в живота на хората от Сестримо заема минаващата през селото Сестримска Крива река. Сега тя изтича от язовир Белмекен и е с контролиран дебит. В началото на ХХ в. нейният отток е бил няколко м.куб/сек. В селото са работели 18 бичкии (гатера). Свещената Крива река заобикаля от две страни в. Петково гумно и е важна част от месността. Така Хор е обозначен от река и поток, като „крив” и като „луд”. Но потокът се влива в реката близо до съединяването й с река Марица. Най-голямата българска река свързвам с Огнена Мария, която и тук се явява най-важният елемент на свещеното гняздо. Женският елемент се засилва от прохода Момина клисура. Всичко това е много близо до Петково гумно. В радиус от 10 км се намират обекти, вписващи се в божествената схема, като с. Голямо Белово, в. Соколов връх, Вълчи дол, Мечи валог. Ако разширим малко кръга, ще включим Момин проход и Костенец (основан от брата Косте) с множество църкви и манастири. Да не забравяме, че цяла Рила е под егидата (покровителството) на Св. Иван Рилски. Ще добавя и върха, който с големи усилия изкачих – Киселца. Той за малко не достига 1300 м, но доминира над Петково гумно. На върха има каменен кръг с диаметър 7-8 метра, а в средата му расте явор. Това може да се разгледа в митологична светлина, но все пак по важното е, че връх обрасъл със стара букова гора е наречен „дива ябълка”. В сръбската народна митология киселицата е дърво на смъртта.

На по-малко от километър от устието на Крива река е в. Божура (690 м). Друг връх също припомня бога – Хвала Богу – западно от Петково гумно. Близо до селото имало оброчни места. От друг източник зная за характерен кръст в района на ж.п. спирката.

Мога вече да твърдя, че съм открил второ гнездо на стара вяра. Тук може и да се запитам: Колко стара? Този район е обитаван от стари времена. В близост до селото има 10 тракийски могили. Могила и храм изписвали с един и същи йероглиф. Сега селото е заобиколено с три параклиса. Иречек (Пътувания из България) пише, че близо до селото видял 7 запуснати манастира.

Ще изброя още няколко обекта, чиито имена считам за част от общата канава на свещеното гняздо: Влашка река, Вучкова река, Клисурица, Иверов връх (Юг), в. Шпаньовица 2029 м (Запад), Трифонов връх (Север).

Най-западната част на Стара планина е Светиниколската. Тя пък се поделя на още няколко части, последната от тях, която свършва на Връшка чука, е Баба. Баба или Гула е съпругът на Нинурта – Георги. Тук считаме, че Баба е означение на свекървата с нейната акушерска функция. Налице са два гнездови елемента. Към тях бързо ще присъединим и трети. Белоградчишкия проход, минаващ през с. Салаш, се е наричал Кадъ Боаз (Момин проход). Споменахме за храма в Белоградчик Св. Георги. Салаш е заобиколено от ридовете Било, Жребче и Ведерник. Жребче присвоявам на кобилиния син – Георги. Няма еднозначно тълкуване на името на Ведерник, затова обръщаме внимание на „вед” – зная, което е белег на бога на мъдростта – Енки, Вишну, Волос, Св. Никола. Съседното село Ошане приобщавам към обектите, сродни на потока Ошляк, още повече, че наблизо в Сърбия има село Ошляне и река Шашка. Малко встрани е с. Вещица, което има съвсем магическо име. Ще добавя и връх Студен кладенец – 895 м.

В близост до Салаш е месността Зарен, където има издигнат оброчен кръст. Той по нищо, освен по размери и надпис, не се различава от кръста на Богово Гумно. Отново виждам място със широк обзор, което ме кани да потърся неговите микро и макроориентири. Между Зарен и планината Озрен край Девица, съществена разлика не се забелязва. Ще добавя, че доскоро планината Озрен се е наричала Видин. Разликата е малка, смисълът е един и същ. За оброчните кръстове се счита, че се поставят от името на селото или от отделен род и след това около него правят курбан или молебен. Досега имам основание да считам, че кръстът се издига на свето място, добило качествата си предварително. Вероятно не всеки оброчен кръст ще бележи гняздо, но добре е да се разгледат всички случаи.

Намериха се още два подобни кръста. Един край с. Заноге, западния край на община Своге. Другият е край с. Мало Малово, Годечко. И трите кръста са близо до западната граница на България.

В Сърбия има още два Салаша, като един от тях е Майчин Салаш. Очевидно е, че смисълът на тая дума клони към женското начало.

Още няколко имена от района: Райкова ливада, Поляна Крива, пл. Глоговица, пл. Крушка (Крушна – Кришна), Царев кладенец, с. Куцаровци.

Четвърто гняздо на стара вяра може да потърсим в района на гр. Криводол. Там е имало две древни култури, като включвам и Градешница. Очевидно е повторението с името на рекичката Градашница край Сокобаня, вливаща се в р. Моравица.

Това е информация, събрана от карта и не може да се сравни с изучаване на микротопонимията, както и от работа с писмени свидетелства, направени от пряк наблюдател.

Заключение.

Откриха се теренни структури с астрономическа ориентировка, с топоними и ороними, вписващи се добре в славянския и от друга страна в шумеро-египетския и оттам във фолклорния български пантеон. Вижда се, че те до съвсем скоро са били поддържани във функционално състояние, следователно ползвани. Засега не може да се даде отговор за броя на запазилите се гнезда, техните точни размери и евентуално иерархия. Но с увереност може да се твърди, че те са обособени отдавна и трябва да търсим корените им в тракийската култура.

Трябва да потвърдя уважението си към г-жа Баич, чиято е главната заслуга за това изследване. Всичко, което съм споменал за обектите в Източна Сърбия, ми е предоставено от нея.

2. Никос Чаусидис, Митологизираното гумно во словенската традиционална култура – I. STUDIA MYTHOLOGICA SLAVICA – 2007.

7. Писма от Александра Баич до С.Рулински

8.10.2011, Събота

........................................

Старо име Охрида, Клавдунум, може сугерисати и келтско порекло, обзиром да онај суфикс "дун" значи "утврђени град на брду." Прво име Београда је Сингидун(ум), основали су га Келти, Таурисци. Старо име Лондона је Луд-дун(ум), Лиона Луг-дун(ум), има доста примера. "Clid" значи "уточиште" или "склониште;" "Clod" значи "чувен" "познат по добру; "Cloff" или "clov" значи "хром," "онај који храмље;" "Clwid" је име свете реке измећу некадашњег Велса и Шкотске. Све ове речи се читају врло слично, нашла сам их у речнику старог Велшанског језика, који се може наћи на интернету. Морам да ти кажем да ми се душа буни кад се све што је лепо приписује Грцима и Римљанима.

Оно "cloff" или  "clov," што би значило "хром" или "онај који храмље" или "криви" опет води до твог тумачења имена Криве реке. Хромост је особина многих Богова, Дионис је био хром, словенски Дабог је био хром, предање га описује као "хромог Дабу," Велеса бајке описују као "кривог старца са кривим магарцем," реч је баш о македонској бајци.

........................................
9.10.2010 20:59 Неделя

Драги Светлозаре,

Што се тиче "кривости" и Один нема једно око. Кривих вирова, кривих река и кривих насељених места има много: одмах могу да се сетим реке Криваје у Босни, словенског племена из Помераније Кривића, Криве Феје (рудник у Србији), очигледно је да "има ту нечега."

Кад си поменуо Скопље, сетила сам се да тамо има један много паметан човек, Никос Чаусидис, археолог, професор на филозофском факултету. Писао је и о ГУМНУ, два његова рада се могу наћи на интернету о томе. Написао је и једну невероватну књигу о митским сликама у словенском фолклору, пре неколико година. Све што напише је "чисто злато." Потражи на интернету, на оном "академском" делу, има неколико његових радова у ПДФ формату. Бави се баш словенском митологијом и религијом. Пре неки дан сам нашла тај његов текст о гумну, фасцинантан је.

Оно што ме у последње време брине, то је што се око "мог" Боговог Гумна окупља превише Богиња. Баш Чаусидис тврди да је име "Бусарник" (брдо поред кога се налази први круг који сам видела), у ствари име "женске куће" у коју се смештају жене и девојке у време менструације и бабиња, и за то време уче предењу, ткању и везу, а подучавају их старије жене. Не могу да верујем да су и ту "астрономску" традицију чувале жене, то ми некако није природно, мада није ни немогуће, јер су жене конзервативније, а покрштавање је ипак одавно обављено. Гумно јесте "Богово" али су око њега и Баба (Мокоша) и Бусарник, и Морана (река Моравица) и Жива (Огњена Марија) и Вида (Видин, старо име планине Озрен) и Девица (Девана-кобила), и "вилинско игриште" и Калина (господарица извора). И онај заветни камен на Боговом Гумну је подигла жена, Роса са синовима. Мислим да ме све ово збуњује, јер нигде нисам наишла на нешто слично. Има података да је народна религија у источној Србији била нешто више "матрицентрична" него што је уобичајено, тамо су и данас брачни и породични односи помало необични и либералнији него на другим местима, али овако нешто баш нисам очекивала. Чини ми се да се помало намеће прилично радикална идеја... Тек да се кувам "на тихој ватри."

                                                                               буди са срећом,