Таньо Танев, Ангел Манев Археометричният Сонометър на сент ив дꞌалвейдър



Дата23.07.2016
Размер132.13 Kb.
#2146


Таньо Танев, Ангел Манев

Археометричният Сонометър

на СЕНТ ИВ ДꞌАЛВЕЙДЪР

и Рабошът за писане и смятане

на нашите предци

2011 г.

А. Сонометрия

на Числата на Свещеното Слово

  1. Космологична музикална корона на Небесната планисфера на Археометъра:

След Диференциалната числова скала (корона) от 360 и Зодиакалната и Планетарната корони на Небесната планисфера на Археометъра, следва нейната Космологична музикална корона (фиг. 1).

Фиг.1.


Археометрична небесна планисфера

Музикалната корона е съставена от двойна диатонична хексада, като всяка нота съответства на цвета, числото и буквата на същия градус (или декан) от другите зони (или корони). Всеки акорд, благозвучен или неблагозвучен, образуван от хомологичните двойки (диаметрално противоположни и взаимно допълващи се букви от двусрични думи), съответстващи на тези ноти, отстоящи на 180 една от друга, винаги съдържа в слънчевия център на Археометъра централната музикална нота МИ. Тази музикална система се определя като диатонична, енхармонична и хроматично (цветово) транспонираща (съответстваща) чрез специфичните числа на буквите, особено чрез числата на Принципа (на Твореца и Неговото Творящо Слово), тези на трите негови букви: Y-Ph-O, Божие Слово, зодиакално име на основния триъгълник на Небесната планисфера на Археометъра (триъгълникът на Иисус, Y-Sh-O).

Тези числа са: 10 (Y); 80 (Ph); 6 (О; Vau)  Y-Ph-O

Определянето на музикалната система посредством числата на буквите извършваме чрез:



  1. Сумиране на числата: 10 + 80 + 6 = 96

  2. Прибавяне на двата модула (основни букви от триъгълника на Иисус), а именно: 10 + 6 = 16

  3. Умножаване на същите тези модули: 10 х 6 = 60

Получихме числата: 96; 16 и 60

Следователно Сонометрията (вибрационното звучене) на Археометъра е образувана върху тези числа от Троицата – Майка (основа; конструктивен ред; Y-Ph-O). Останалите числа, свързани с числата 96; 16 и 60, съставят една качествена аритмология (математически изразима закономерност), която предшества и управлява самата Сонометрия. Археометърът представя седем диатонични лада. Основната емисивна нота е СОЛ от втора октава, съответстваща на буквата Y (Й) и на синия (основен) цвят.

Петата буква от морфологичната азбука на Патриарсите „Ватан“ – Е с число 5, свързана с единадесетата буква на същата тази азбука Ка с число 20, образува ватанската дума Е Ка с число 25, т.е. Е + Ка = 5 + 20 = Е Ка (25).

Следователно тук 5, цифрова стойност на Е, става функция на единството или в самото себе си или в 25. По тази причина Е Ка означава Нееднаквост и от там Единство, разглеждано от определен аспект, т.е. Единият, Същият, по отношение на Другия. В този смисъл числото 5 е екстензивната сила на Единството, т.е. сила, разширяваща количествено единството, поради което числото 5 е типичен „разтегател“ на Единството и съответства на лъчистата Топлина. В същия този смисъл числото 25 = 5 + 5 + 5 + 5 + 5 = 5 х 5 разширява това (вътрешно) Единство и е негов „Разширител“. По тази причина в Сонометрията, от двойната гледна точка на говорещите Числа и на Цифрите, обратно пропорционални на вибрациите, които те предизвикват във флуидните или претеглими Тела („разтегателят“ и „разширителят“ са вибрации в своята същност – б.а.), значението на числото 25 като „разширител“ е:



25/24 за говорещата или музикална Аритмология и 24/25 за функционалната Аритметика на вибрациите.

По тази причина всеки звук, отбелязан с бекар (основен, цял тон на звука – б.а.), дали просто или чрез хармонична мултипликация на числото 25, като функция на Звуковото единство, ще даде своя диез на струната на числото 24. Същото е и при всеки звук „бемол, който ще даде своя бекар при същите аритмологични условия. По тази начин се получават числата:



  1. За бекар – 600 = 24 х 25

  2. За бемол – 625 = 25 х 25= 600 х 1,04166666....

  3. За диез – 576 = 24 х 24 = 600 : 1,04166666....



Тук: к1 =  = 1.04166666

к2 =  = 0.96



Коефициенти при пресмятане на вибрациите на Музикалната Аритмология и Музикалната Метрология

За Музикалната Метрология числата са следните:

1) За бекар – 600 = 24 х 25

2) За бемол - 576 = 600 х 0,96

3) За диез - 625 = 600 : 0,96

Тук числото 24(240) е цяло число от струната на основната емисивна нота СОЛ с число 144000 за Музикалната Аритмология и 144 за съответстващата Метрология, където числото 144 = 24 х 6, като:

Числото 6 е числото на Святия Дух и е самата вътрешност на числата: 3 + 2 + 1 = 6.

Тук числото 6 е вътрешен смисъл на 3, атрибут на неговата симетрична сила - както 2 въоръжава 1 с вътрешна симетричност (1 ражда в Себе си Идея, която е 2 и 1 има своя симетрична идея, т.е. 1 + 1 = 2), така и 6 е същото по отношение на 3.

Но числото 6 геометрично се представя като два взаимно свързани равностранни триъгълника посредством точката, която е Единния или още Единицата Начало – Отецът. Тогава 2 и 3 като числа, и като родени от 1 ще бъдат Синът, а 6 ще бъде Универсалния Творящ Дух Святий на Триединния Бог Могъщ и Творящ формите на материята в Света на Славата.



  1. Специфични числа на струните:

Според Еталона на Сент Ив Д‘Алведр специфичните числа на отделните струни, като пропорционални отношения спрямо струната „сол” и нейното цяло число 240, са следните:

За струната „до“ – 180 (90)

За струната „ре“ – 160 (80)

За струната „ми“ – 144

За струната „фа“ – 135

За струната „сол“ – 240 (120)

За струната „ла“ – 216 (108)

За струната „си“ – 192 (96)

С изключение на числото 135 всички други числа могат да се получат след съответните математически операции от „Троицата – Майка“ с число 96 = 80 + 10 + 6 Y, Ph и O“.Числото 135 се получава от отношението 27:25 = 1,08м : 1м като направим числото 5 вътрешен разтегател на число 27 и го разширим до 135=27х 5

Числ


Специфичните числа на отделните струни Сент Ив Д‘Алведр извежда като пропорционални отношения от цялото число на струната „СОЛ”, 240, както следва:

¾ х 240 = 180 число на нотата до от І-ва октава

2/3 х240 = 160 ,, ,, ,, ре ,, ,, ,,

3/5 х 240 = 144 ,, ,, ,, ми ,, ,, ,,

9/16 х 240 = 135 ,, ,, ,, фа ,, ,, ,,

½ х 240 = 120 ,, ,, ,, сол ,, ,, ,,

9/10 х 240 = 216 ,, ,, ,, ла от малка октава

9/20 х 240 = 108 ,, ,, ,, ла от І-ва октава

4/5 х 240 = 192 ,, ,, ,, си от малка октава

4/10 х 240 = 96 ,, ,, ,, си от І-ва октава

3/8 х 240 = 90 ,, ,, ,, до от ІІ-а октава

Като се имат предвид специфичните числа на струните, ето как се подреждат вербалните музикални тонове от „острото“ (високото) към „тежкото“ (ниското) като основни тонове:

600 х 90  do (ut) „горно до“

600 х 96  si

600 х 108 la

600 х 120  sol

600 х 135  fa

600 х 144  mi

600 х 160 

600 х 180  do (ut) „долно до“

Посочените по-горе вербални музикални тонове са основните „бекарови“ музикални тонове на I – ва октава.


  1. Музикална линия на Сент Ив Д‘Алведр:

Тази музикална линия се отличава от другите музикални линии, познати до сега с това, че отговаря на следните условия:

  • Тя е аритмологична чрез своите числа и дава пропорциите.

  • Тя е морфологична чрез своите вибрации и дава формите.

  • Тя е метрологична, защото точно съответства на метъра.

  • Тя е археометрична чрез своите съответствия с Археометъра(360 от Диференциалната числова скала (корона)на археометричната небесна планисфера, умножени по 400 - числото на последната буква Тх-а от ватанската азбука, е равно на 144000).

  • Тя е съоръжена с двойни числа и представлява двойна пропорционална линия. В лявата й страна всяка музикална нота е отбелязана с напречно деление, съответстващо на тази нота число. Тази част на линията е предназначена за пресмятане на естетическите пропорции. В дясната страна на линията са отбелязани броя на вибрациите, съответстващи на всяка музикална нота.

  • Линията на Сент Ив Д‘Алведр съответства на струната „сол“, разделена на 144000, а не на струната „до“, която е музикалната линия от кабинетите по физика.



  1. Музикален еталон на Сент Ив Д‘Алведр:

Съставен е от една метрична линия с дължина 1.44 м (един метър и 44 см или 144 см), която е маркирана напречно с деления, наречени интервали. Те са определени с числа, които носят от едната стана (лявата част на еталона) името на Словесната серия, а от другата страна името на физическата (вибрационната) серия. Тази двойна система, дадена в Археометъра, потвърждава системата на физиците, базирана върху простите числа и техните също прости отношения.

Така Еталонът на Сент Ив Д‘Алведр отговаря на съвременната Наука и на Християнското откровение на св. Йоан, чиито аритмологични и аритмометрични отношения към числата той (Еталонът) носи – 144000 за музикалната Аритмология и 144 за съответстващата Метрология (на вибрациите).

Най-важното обаче е, че Музикалният еталон на Сент Ив Д‘Алведр „вързва” физическия метър с вибрациите на струната „ре бемол“ и че по този начин цялата словесна серия на числата от музикалния еталон съвпада точно с френската метрична система, което е уникално и липсва при всички други сонометрични линии, при които към метъра се прилага струната „до“ ( фиг.2).

Фиг. 2.


Музикалният еталон на Сент Ив Д‘Алведр

Върху Еталона е отбелязано, че точното място на струната „до“ съответства на 1.08 м (1 м и 8 см или 108 см). Така „ре бемол“ ще съответства на 1.000 м и точността на еталона е разширена до 1.00 м. На свой ред „до“ съответства на 1.080 м и на еталона е на 1.08000. При Еталона метърът е разделен на интервали 10; 100 ; 1000; 10000; 100000. Най-голямото число, т.е. целият метър има функция на интеграл, на аритмологично качествено единство, на числова и аритмологична универсалност.

Той олицетворява цялата мярка за дължина, а в сонометричната система – цялата струна на „до“; основен (бекаров) звук, наречен „тоника“. Иначе казано, струната е линия, делима естетически на толкова интервали или вторични линии, колкото серийни музикални звука включва цялото число. Следователно метърът вече има логичен смисъл и определено качествено значение, а не само физически или количествен смисъл. Интервалите, на които е разделен метърът носят още името „интеграли“. Последният интеграл 100000 е наречен „тежък“ (нисък тон – б.а.). Нарастването към острото (към високите тонове – б.а.) ще бъде 1/100000 от метъра и ще бъде 1/100000 от естетическата линия, ако метърът, съдържащ този интеграл, е свързан със сонометър. В музикалния еталон „до“ е отдалечено на 1 до 1.08 м или на своя енхармоничен интеграл 108000 от началото на метъра. Това отдалечаване към „тежкото“ дава отношението „до“ 108 към „ре бемол“ 100 = 27 : 25 = 1.08. По този начин всичките числа от скалата на 22-те енхармонични струни, като словесна серия, съответстват без изключение или разделяне на съответните деления на метъра. Така съответстващият точно на струната или на линията „ре бемол“ метър става едновременно и сонометър, а от там и естетически морфометър.

В това му качество Археометричният еталон на Сент Ив Д‘Алведр се използва, когато музикалните тонове се транспонират в съответните дължини от метъра в архитектурата и изкуството при проектирането и строителството на „говорещи” или „пеещи” с определена тоналност сгради. При изработването на съдове, чаши и други художествени произведения на човека, за да бъдат те вибрационно свързани с Космоса и с Творящото Слово на Живия Бог, Син и Глагол на Твореца.



Б. Рабошът за писане и смятане на нашите предци

1. Рабошът – таблица за писане и смятане:

В наши дни все още може да се чуе изразът „пиши на рабоша”. Младите едва ли вникват в смисъла му, знаейки само, че се отнася за нещо важно, което трябва да се запише и да остане трайно във времето. По-възрастните знаят, че писането на Рабоша е не само записване на нещо, което трябва да остане трайно, но и че самото писане е свещенодействие, което прави написаното неподвластно на забравата на времето. А най-възрастните си спомнят за табличките на своите дядовци и баби, на които те са писали и смятали от първи до четвърти клас (от първо до четвърто отделение, както е било едно време) и чак след това им е било позволявано да пишат на хартия. При това не защото е нямало такава за тетрадките, а защото според „даскалите”, първо е трябвало много добре да изучат „Таблата”, сиреч Рабоша, а след това да пишат на хартия. (фиг. 3)



Фиг.3.


„Таблата” (Рабошът) на нашите предци

2. Рабошът–таблица за писане и смятане, устройство:

„Таблата” или Рабошът е разчертан вертикално и хоризонтално, като е запълнен с квадратчета в 22 колони по дължина и в 13 редове по височина. Общият брой на квадратчетата е 286. На пръв поглед нищо особено. И все пак защо точно така е разчертан Рабошът? Ако служеше само за случайно записване на какво да е, въпросът можеше и да се отмине, но Рабошът е служил за писане на букви и цифри при това не какви да е, а на букви от свещената българска азбука (все едно е дали е Глаголица или Кирилица) и на цифри, в голямата си част съответстващи на същите тези букви! Рабошът е бил неразделен спътник на нашите предци през цялото време на тяхното начално образование – от 7 (седем) до 12 (дванадесет) години, т.е от времето, когато детето за пръв път произнася своето „АЗ” (Аз съм българче!) до времето, когато юношата и девойката казват „МОЙ” (Мой Народ!) или „МОЯ” (Моя Родина!). (фиг.4)



Фиг.4.


Рабошът – таблица за писане и смятане, устройство

3. Рабошът – невидимият Лик на Словото:

Очевидно разчертаването на Рабоша точно по този начин не е случайно. Само казаното дотук обаче не е достатъчно, за да сме сигурни ,че това е така. Необходими са още доказателства. Да ги потърсим.

Ако не пропускаме, че броят на колоните с квадратчета по дължината на Рабоша е 22, колкото е броят на буквите на древната свещена азбука „Ватан” и на свещената българска азбука „Глаголица”, подредена и археометрирана по „Ватан”, както всички известни свещени азбуки, в това число и еврейската „Иврит”, като че ли сме близко до истината.... По ширината на Рабоша

броят на редовете с квадратчета е 13, толкова, колкото е броят на апостолите заедно с Божия Син, записан в Светото Евангелие и толкова, колкото са зодиакалните съзвездия заедно със Слънцето на Славата. Очевидно сме на прав път, но все още нещо убягва от погледа ни... Броят на квадратчетата в Рабоша е 22 х 13 = 286... А ако бяха 288... Впрочем преди да е имало таблицата на Рабоша, е имало „Начало”, което е родило идеята за формата и съдържанието(квадрат и правоъгълник) на таблицата, след което е материализирало идеята си, за да стане тя това, което виждаме – Рабошът на нашите предци. „Началото” е било „съвършено в своя квадрат”, а идеята му е отразена(или материализирана) под него. И когато материализираната таблица изчезне, под нейното последно квадратче ще остане квадратът с „Краят”, който е също толкова съвършен, колкото и „Началото”, родило идеята за таблицата. Да поставим квадратчетата на „Началото” и „Края” на местата им. Да поставим в тях и буквите им от свещената българска азбука „Глаголица” – АЗ-ъ и УК-ъ. И ето, че скритите и явните квадратчета на Рабоша станаха ...288, а Рабошът проговори с гласа на Словото: - Аз Съм Началото и Краят на На всичко!, фиг.5.



Фиг.5.


„Началото” и „Краят”

И тъй като „ Начало” и „Край ” на всичко е Божият Син и Глагол, да оставим глаголическите Му букви в техните квадратчета. Да отделим първия ред на таблицата на Рабоша за Свят на Славата на Глагола, където Той ще ражда идеите и ще сътворява формите им, за да ги снеме в света и да ги материализира. Останаха 12 реда с квадратчета, т. е 12 = 4 х 3. На езика на Свещената геометрия това означава, че излязлата от Света на Славата идея-форма, като изява на Триединната същност на Твореца и на Неговия Син и Глагол, трябва да премине през 4 основни нива на отражение, за да приеме окончателните си материални форма и съдържание, фиг.6.



Фиг.6


„Сродяването” между Небето и Земята

Получи се нещо невероятно, което нашите предци са закодирали в таблицата на Рабоша! Пред очите ни се открива тяхното цялостно виждане и знание за генезисния път на сътвореното със Словото! Откриват се невидимите и видими светове, през които минава Светият Дух, носещ идеите и формите, сътворени в Света на Славата, за да слязат те във физическия свят на Земята на живите хора като точно отражение в човешката реч! Открива се невидимият Лик на Словото! Пред очите ни е „сродяването” между Небето и Земята - една от най-големите тайни на древните знания! И тъй като квадратите на съвършенството, в които става всичко това са 288, то между „Началото” и „Краят”, чрез числото на Глагола, което е 2, ще действа пълнотата на Космическата вибрация на Струната „сол”, със своето число: 288 : 2 = 144 х 1000 = 144000!

И тъй като написаното на Рабоша се изтрива веднага след прочитането му от ученика или от Учителя, налице е доказателство за технология на древен свещенопис, правен от древните ученици, пишейки свещени букви или свещени текстове, които са били веднага изтривани след прочитането им от Учителя, за да не бъдат осквернени от лоши очи или от очите на непросветени.

От изложеното дотук можем спокойно да кажем, че нашите предци са пренесли чрез Рабоша през времето знания, които не се побират в парадигмата на съмременната фрагментална Наука. Можем да кажем, че нашите предци са пренесли и са носили през времето в Рабоша 32-та пътя на Божествената Мъдрост, която е Могъществото на Творящото Слово, отразено в 22-те букви на свещената българска азбука „Глаголица” и в 10-те числа на Божествения Генезисен Цикъл на Твореца. И всичко това, през цялото време, е било под пълнотата на Космическата вибрация на Струната „сол”, чието божествено число е 144000, основното вибрационно число и на Археометричния сонометър на маркиз Сент Ив Д‘Алвейдър! Велики хора – велики времена!



Литература

1. D’Alveydre, Saint-Yves, L’Archéomètre, Guy Trédaniel 1912, 65, rue Claude-Bernard, 75005 Paris

2. Папюс, Ж. Д’Анкос, КАБАЛА-Наука за Бога, Вселената и Човека, Издателство АРАТРОН п.к.1587, София 1000, 1994год.

3. Библия , София, Държавна печатница, 1925 год.


4. Андрей Андреев, Питагор и учението му за хармонията на сферите, философско-музикална студия, Издателство Печатница Светлина – Марангозов – Ямбол 1939год.
5. Б. М. Яворский, А. А. Детлаф, Справочник по физике для иженеров и студентов ВУЗОВ, Издательство „Наука”, ГРФМЛ, Москва, 1975 год.


Каталог: Dokladi -> Text
Text -> Черепът в българската обредност праисторически корени светлозар Попов, Варна
Text -> „божествените пеласги (Прото-траките)
Text -> Древната традиция в българските обичаи, празници и бит Павел Серафимов (Амстердам)
Text -> Странджа и древната металургия. Основни етапи в технологичното развитие на европейския Югоизток
Text -> Космогонични измерения на празника Св. Георги Светлозар Рулински, Русе
Text -> Археологическият феномен „Дуранкулашко езеро“ в праисторията на Долния Дунав и Западното Черноморие. Култура Хаманджия в Добруджа
Text -> Керамична плочка (икона) с надпис †bolgar† от крепостта край град виница, македония
Text -> Сабазий и св. Атанас – за един древен ритуал по нашите земи
Text -> Доклад за 2011 година за качеството на повърхностните води
Text -> Доклад за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване в обхвата на управление на Басейнова дирекция Западнобеломорски район


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница