„божествените пеласги (Прото-траките)



Дата09.09.2016
Размер129.07 Kb.
„БОЖЕСТВЕНИТЕ ПЕЛАСГИ”
(Прото-траките)
Варта Корисян – МЕОНЛИНА (Пловдив)
В последно време се чуват все по-чести апели с пожелателен тон, Науката и Религията да си подадат ръце в името на човешкия прогрес, което е несериозно, защото тогава животът на Земята би се влошил още повече. Съвременната, стигнала дъното на материализма наука, базирана на „маймунската теория на Дарвин”, трябва да стои колкото се може по-далеч от една институция, която вместо да извисява духа на хората, се е отдала на неудържимото трупане на влияние и пари, с което се занимават от векове почти всички официални световни религии, воглаве с Католицизма, Православието и Мохамеданството. В този смисъл, ако Науката е решила наистина да се реформира, най-добре би било да подаде ръка на ненавистната й Езотерика, която единствена пази древните Ключове към нашето Минало. Въпреки всички усилия, не може да бъдат заглушени посланията на ТЕОСОФИЯТА на Елена Блаватска, АНТРОПОСОФИЯТА на д-р Рудолф Щайнер, възкресената след седем столетия от Макс Хайндел „КОСМОГОНИЯ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ” и няма как да не се имат предвид почти непознатите на европейците „МАХАБХАРАТА” и „ВЕДИТЕ” (”Знанията”!). Във всички тях човешките раси фигурират като Златната – „Крита”, Сребърната - „Трита”, Медната – „Двапара” и Желязната – „Кали” юга. По абсолютно същия начин ги е подредил в своята „ТЕОГОНИЯ” великият Посветен Хезиод – „Златното”, „Сребърното”, „Медното” и „Желязно” поколение, като между последните две е вмъкнал и „ГЕРОИТЕ” – междинната раса, която възниква при тяхното застъпване. За расите пише и в древноиранската „ЗЕНДА ВЕСТА” (”Живото Знание”) и ги споменава в „БЕСЕДИ-те” си Учителя БЕИНСА ДУНО (д-р Петър Дънов). Проследено е и възникването на живота на нашата планета от чиста енергия и плавното развитие на СПИРАЛАТА НА ЕВОЛЮЦИЯТА, продължаваща и в наши дни. Не може да се говори за ИСТОРИЯ, без макар и беглото познание за четирите предходни човешки РАСИ - „Четирите угаснали Слънца” на Маите и очакваното от тях „Пето Слънце”, което съответства на нашата пета - БЯЛА раса и съответните им КУЛТУРИ, физическите особености и ареал на действие, но най-вече – на задачите, които е трябвало да разреши всяка от тях, за да върви НАПРЕД цялото човечество! Преходът от Лемурийската към Атлантската цивилизация е осъществен от междинната раса на ЛЕМУРО-АТЛАНТИТЕ, а когато Атлантида вече е изиграла своята роля и е трябвало да „предаде Щафетата” на АРийците - представителите на нашата раса, на Земята се появяват въпросните „Герои”, известни още и като „Морските народи”, на които е посветен този доклад и бъдещата ми едноименна книга. Всичко казано дотук се потвърждава и от „Библията”, която е що-годе най-познатото на европейците езотерично четиво, въпреки доста неточните тълкувания на нейните кодове и персонажи. От нея знаем за „оцелелият от Потопа заради своята Праведност” Патриарх НОЙ и тримата му „Синове”, от които най-големият ХАМ символизира първата - „Черна” човешка раса, вторият – ШЕМ/СИМ – на „Червената”, докато ние „Бледоликите” вече сме потомци на най-малкия - ИАФЕТ. По тази тема доста подробно са писали и нашите „доморасли” историци Паисий Хилендарски и Поп Йовчо от Трявна.

Не може да се говори за липса на писмени сведения за Атлантите, дори защото в Приказките на всички народи се споменава за някогашните ВЕЛИКАНИ. Това са митологичните ГИГАНТИ, ТИТАНИ и ЦИКЛОПИ и библейските „АНАКОВИ СИНОВЕ”, ЕМИМИ, които българите са наричали ЖИДОВЕ. Тяхна емблема е и легендарният цар НИМРУД, сочен като създател на всички МЕГА-литни обекти в Мала Азия – Баалбекската платформа, напоителните системи на междуречието и множеството Пирамиди в този район. Но тези обекти ги има из целия древен свят и те маркират „Десетте провинции на Атлантида”, каквито са били Египет, съседните Либия и Етиопия, Иберия, Апенините, тези по западното крайбрежие на двете Америки и не на последно място – средиземноморското и черноморското крайбрежия на Балканите. А у нас мегалити „дал Бог”! Лошото е, че никой не гледа на тях като на паметници на предходната раса, защото „официалната наука” не се и опитва да проникне по-назад от библейските „шест хилядолетия”, което е базисна грешка, защото те не отразяват човешко Време, а са символика. Нека хвърлим бегъл поглед на най-емблематичните атлантски паметници по света и техните събратя на Балканите и в България. Запазената марка на „Червената” раса са:

1. Всички подравнени скални върхове, които са СВЕТИЛИЩА, върху които жреците са установявали пряк контакт с НЕБЕТО – Богът – БАЩА. У нас такива са „Белин-таш”, съседният, неизследван още „Караджов камък”, феноменалният „Кръстов връх” и „Пер-Пер-ек” в Родопите, Белоградчишките скали, Мадарският поднебесен Храм, многобройните „КОЗИ скали”, свързани с тотемното животно на главния атланткси бог Кронос (Сатурн). Освен самите церемонии, на тях са извършвани и съответните Посвещения в култа на този бог, т.е. – подготвянето на следващите поколения „Хора на Знанията”, на чиито плещи е лежала Мисията по съхранението на Извечните Знания.

Там където са липствали планини и скалисти възвишения, атлантите са изграждали ПИРАМИДИ, от чийто връх са отправяли молитви към Ур-АН, Т-АНг-РА, ЯН, а специалните камери или ниши в недрата им са служели за гореспоменатите Посвещения. Единственият засега открит на Балканите пирамидален камплекс се намира в Босна, като от него е реставирирана само условно наречената „Пирамида на Слънцето”. Държа да подчертая, че археолозите нямат никаква заслуга нито за откриването, нито за изследването му. В Пелопонес могат да се видят сравнително добре запазеният „Хеликон” и полуразрушеният „Лигурион”, а третата – единствената в нашия регион конусообразна Пирамида – е в Крит. Нека не забравяме, че светилището край с. Татул също е офармено в пирамидална форма! При разкопките на пловдивския Акропол, археологът Атанас Пейков попада на уникална стилизирана Пирамида – седем вписани един в друг квадрата, която вместо да стои редом до „Панагюрското съкровище” като уникат без аналог в света, тъне в хранилището на местния археологически музей. Нещо повече – там той е бил подложен на изкуствено „осъвременяване”, т.е. ФАЛШИФИЦИРАН!, за да се вмести някак в официалната версия за българската история на...„1300 години”. За целите на Посвещенията Траките вече изграждат скромните по размери ХЕРООНИ – местата, в които един обикновен човек се е превръщал в ГЕРОЙ, за които „официалната наука”, кой знае защо, прадължава да твърди, че са гробници, въпреки че никога и в нито една от тях не са открити ничии тленни останки.

Във формата на Пирамида са изградени и самите атлантски и пеласгийски градове, чиито задължително три на брой „Циклопски стени” са разграничавали едно от друго различните му нива, като в най-високата точка на най-вътрешното се е извисявал неговият АКРО-ПОЛ – „Свещена зона”, където се е намирал храмът на неговия ПАТРОН.

2. За отдаване на почит към съвсем равнопоставената на Бог-Отец ЖЕНСКО НАЧАЛО са били използвани всички естествени или изкуствено прокопани ПЕЩЕРИ, като „Козарника” до белоградчишкото светилище, „Проходна” и „Очите” около Карлуково или отверстия от типа на „Тангърдък-кая” в Кърджалийско. Богато декорираните пещерни интериори, с неподатливи на Времето багри (Магурата, Деветашката пещера), доказват високото интелектуално ниво на атлантските и пеласгийски Посветени, закодирали в тях не „ловни сцени” и „дивеч”, а своите недостижими за нас космични Познания.

3. СФИНКСЪТ е емблема на Духовната Школа, защото никой не е прониквал в нея без задължителния, щателен изпит за определено ниво предварителни Знания. Знае се за блестящото представяне на Орфей в Карнак, но за това, че на Балканите също не са липсвали такива, свидетелстват многобройните Сфинксове, изобразени върху керамичните съдове. В онази древност Свещената планина Хеликон (на Коринтския залив) се е наричала СФИНГЕОН, което дори не се нуждае от коментар.

4. ЛАБИРИНТЪТ е критският вариант на друг тип Духовна школа. Нему подобен има и на о-в Самос.

5. МЕНХИРИТЕ са били побивани за ознаменуване на важно за социума събитие. В „Библията” се споменава за „Стълба”, който Иаков изидигнал за „Прослава на Бога”, като в по-късни времена тази роля е изпълнявана от Стелите. Насред двореца в метрополията Атлантида се е извисявала огромна колона от Ори-халк (сплав от злато и мед), върху която били записани законите на тази раса. Най-големият Менхир в света се намира в Бретан и се нарича ЕР-ГРАК. Един негов по-малък събрат стърчи предизвикателно над поднебесния храм на Тесалия – „Метеора”, като отрицание на любимото клише на учените за „игра на природата”, чрез която те са свикнали да оправдават своето безсилие пред феномените. Друг по-малък Менхир има на о-в Миконос от Цилкадския архипелаг, а у нас са ми известни само този край селото с емблематично име Остър камък (Харманлийско) и двуметровият „Чучул камък” или „Деве кая” („Божият камък”!) от землището на сакарското село Овчарово.

6. КРОМЛЕХ е лесно преводим на български език чрез „хром” = крив. Най-прочутият паметник от този тип е английският „Стоунхендж”, чийто по-голям събрат се намира в Южна Армения. У нас също не липсват подобни „свещени кръгове” – „Харман кая” край с. Биволяне и Долни ГЛАВАнак (Кърджалийско), с. Визица (Бургаско). Последният, най-малък кромлех у нас извикна през 2003 г. край Старо Железаре (Пловдивско), но оставен на произвола на сезоните, той е на път пак да потъне в небитието.

7. В ДОЛМЕНИ също можем да открием познатото ни „дол” = нисък, защото тези така наречени „Змейови дупки” или „къщи” са покрити с плоски плочи. Нашите Долмени от Сакар и Сранджа са със сравнително малки размери. В съседство до този в с. Хлябово има цяло архаично светилище, което се унищожава планомерно, защото се експлоатира като...кариера. Долмените и „Сините прозорци” са „запазената марка” и на Малта. На о-в Евия има няколко доста внушителни градежа от този тип, но най-големият известен засега Долмен е дъблинският НАУТ.

Спрях се подробно на най-емблематичните градежи на Атлантите, защото те са били използвани с векове и от техните преки потомци – тъй наречените „МОРСКИ народи”, които преживели големия Потоп (ката-клизмос), се разселват върху цялата новообразувала се суша около Средиземноморския и Черноморския басейни. Най-яркият пример за казаното ни предлага самата Варна, защото зад дебелите каменни стени от допотопния град, открит от екипа на д-р Роберт Балард под водите на Черно море, до преди около 9,000 г.пр.н.е. са живяли Атланти – А/р/КАДЦИ, докато в „Халколитното гробище” вече са погребани Пеласги или Кари, които имат свое доказано присъствие в този район. Някога в околностите на нос Шабла се е намирал техният „КАРон лимен” (Карийско пристанище), а десетте КАРеатиди, които крепят тавана на архаичния храм в резервата „Сборяново”, обезателно имат пряка връзка с тях. В акваторията на Крим изникнаха няколко Пирамиди, около които също не се шуми излишно, защото те също никак не се вписват в клишето за „маймуните” и бананите...

С потъването на Посейдония – последният връх на бившата атлантска метриполи, преди около споменатите по-горе малко повече от 9000 г.пр.н.е., се ознаменува условният край на предходната „Червена” раса, което обаче не означава, че нейните представители изчезват от лицето на Земята, защото тяхната древна кръв циркулира и днес във вените на всички „Индианци” от двете Америки, на Ескимосите от полярните области, на Тибетците и още на сума ти наши смугли съвременници. На Диодор Сицилийски дължим прелюбопината информация, че някога „Черно море било едно голямо езеро” и още, как „Предците им (на Дарданите – б.м.), които живеели по черноморското крайбрежие, наблюдавали как потопа постепенно напредва и започнали да се отдалечават от земите си”. Но не само на тях им се наложило да се простят със своите стари обиталища и да се оттеглят навътре в сушата. Нито едно от тези „Деца на морето” не е пропуснало да предаде на потомците си спомена за преживения ужас. Всъщност, тъй наречената „Гръцка митология” приналежи на всички тях, а не само на нашите южни съседи. В нея подмяната на атлатския пантеон и останалите цивилизационни стойности е предаден в два варианта – „Титано-махията” и „Гиганто-махията”. Чрез тази епична битка Младите Богове развенчали своя тираничен „Баща” – Сатурн и възкачили на трона му Зевс (Юпитер, Бел, Пер) и Хера. Същото събитие се разиграва и в архаичните нашенски мистерии, извършвани в навечерието на пролетта, наречени ТРИФОН – „Зарезан”!, а знайно е, че ТРИТОНите са съставлявали свитата на владетеля на моретата – бог Посейдон. Важно е да се знае, че за победата на Новото допринесли и великаните – Киклопи (Циклопи), чието име произлиза от Киклос – Кръг и затова означава ”Съвършените”!!! В „Титаномахията” участвали и Диос-курите – „Синовете на Бога”, чието друго име КУРИТИ пък е оцеляло в името на о-в КРИТ. Те също имат доказано присъствие у нас, но са почитани като КАБИРИ – жреци на култа към бога-ковач Хефест и подземните огньове. Знае се за „Кабириона” в потопения под водите на язовир „Копринка” Севтополис и за „Кабиле” (”Зайчи връх”) край Ямбол.

През VI в.пр.н.е. на просветения Ономакрит е била възложена задачата да възстанови и запише епосите „Илияда” и „Одисея”, които дотогава са били разпространявани само устно - изпълявани от Аедите/Рапсоди на дворцовите и общонародни тържества. Тяхното по-известно име ОМИРИ е наложено вече от траките и на санкритски означава Поет – А-МИР (”Човек не от този свят”!). В двата епоса срещаме Минойците и Кидоните от Крит, Етиопците, Колхите, Магнетите, Амазонките, Еолийците, Лигурите, Пафлагонците, людоедите - Лестригони от Южна Италия, Данайците (Дануа), Ахейците (Аквайша), Финикийците (Турша), Пеласгите (Пелешет), Карийците (Шардини) и т.н. Последните пет народа се коалират и нападат Египет по времето на царуването на Рамзес II и са сразени от него. На етническия кариец Херодот дължим твърдението, че „Лидийците, Финикийците и Карийците са братя”!!! Изразът „Божествените Пеласги” принадлежи на Омир, но те са известни още и като Лелеги, защото и двете понятия дори в съвременния гръцки означават ЩЪРКЕЛИ, вероятно заради неспокойния дух и...вездесъщност на тези велики мореплаватели! За изцяло „морския” произход на тези наши далечни Предци свидетелстват и имената СИНТИИ – жителите на о-в Лемнос, както и на Шумерите, защото ШУ (Су, Зу) е Вода, а Меру – Земя, Родина. След потопа, на нашия полуостров се установяват Терспротите, Лапитите, какъвто е бил и ослепеният от Одисей великан Полифем, Перибеите, Флегите, Феаките, Крусаите, Дарданите, Дриопите от о-в Евия, Локрийците, ТИРсените (Финикийците) и Карийците, като постепенно всички са групирани под етнонима ПЕЛАСГИ... Безспорно, най-голям интерес сред тях представляват БРИГИТЕ (Бригои или Фризийци), за които Херодот твърди, че „БАЛКАНСКИТЕ БРИГОИ СА НАЙ-СТАРИЯТ НАРОД НА СВЕТА”!!!

Има български автори (не са историци), които откриват голяма прилика в името на съвременните БЪЛГАРИ с вариантните имена на Пеласгите - ПелаЗги, Белезги, Пелгари и БЕЛГАРИ, в което има много логика, защото тези наши далечни Предци, известни като ПРОТО-ТРАКИ, са били неразлъчна част от народите, създали балканската и цялата европейска цивилизация и затова, без никакви комплекси, ние трябва да отстояваме своето място и заслуги към общочовешкото Минало. Още повече, че за Пеласгите пише и в нашата летопис „Джагфар тарихи”, в която те фигурират като БЕШ-АТАР (Пет-Рода) и се проследяват техните миграции към Индия, където стават известни като ПАНД-АВИ (”Пет-Бащи”) и на юг към Мала Азия, където са наричани от съседите им Албани, Хети и Гети!!! Моето лично мнение е, че ние по-скоро сме Потомци на гореспоменатите БРИГИ, чието име чрез ФРИГИ се родее съвсем с ТРАКИ!

Цялото поколение на хезиодовите „ГЕРОИ” се е отличивало от нас по своя по-висок ръст, а от Атлантите – чрез изсветлялата вече кожа и очи, както и чрез ”огнените” (рижи) коси. Такава е позната външността и на Нитево от Шри Ланка, Гуанчите от Канарите, Пиктите от Хебридските о-ви, Свакиите от Крит, Перите, чието име носи цяла Персия и още много други „Деца на Девкалион и Пира”. Това е името на Предците от Тесалия, докато в Атика Патриархът спасил се от Потопа е наричан Огиг, а в Тракия – Дардан. Малоазийските Акадци и Шумери го наричат Зиа-суд-ра (Зие-зи), Ат-ар-хас или Ут-напищим, като цялото разнообразие се дължи на многобройните атлантски диалекти.

ПЕЛАСГИ означава дословно „Потомци на Пеласг”, когото Страбон представя за фригиец – „Пелопс доведе от Фригия (Мала Азия – б.м.) народ в названия в негово име Пелопонес”. Други източници го сочат за „Син на Тантал и Ниоба”, които пък са финикийци, а трети – за потомък на Фороней – „първият царувал след потопа”! В митологията се казва, че Пеласг имал и „Брат” – АТРЕЙ и това име носи царската династия на Аргос – Атридите, чиито потомци Менелай (Менесът Лай) и Агамемнон (Акадът Мемнон) подпалват Троянската война.

За „Племенник” на Пеласг е сочена една друга емблематична личност от същата епоха – ФЕСТ, чието име носи едноименният град в южен Крит, където беше намерен малкък, двустранно изписан с йероглифи керамичен диск – все още неразчетеният „Фестски надпис”.

На територията на архаичното Олимпийско светилище все още могат да се видят основите на ПЕЛОПИО-то, издигнато от признателните Пеласги в чест на Предтечата Пелопс, където преди началото на едноименните игри е извършвано жертвоприношение на черен овен.

Египтяните са наричали Пеласгите – ПЕЛЕШЕТ, а земята им ПАК-ХА-НАН, от което вързниква библейският ХАНААН, обитаван от ненавистните на юдеите ФИЛИСТИМЛЯНИ. За другите им съседи те били ПИЛИЩИМ. Но много преди тяхното появяване по тези земи, Междуречието е било арена на действие на АКАДИТЕ /АГАДИ, чиито ярки следи срещаме и на Балканите. И няма как да не е така, защото АРКАДИТЕ оформят гръбнака на VI-та Атлантска Култура. Елена Блаватска извежда тяхното име от АРКА – „женската зародишна мощ на Луната”, което е пряко свързано с Матриархата, който възниква именно при Атлантската раса и който превръща тях и следпотопните им потомци в ЛУНОПОКЛОННИЦИ! Това е много важна разграничителна особеност между тях и Арийците - Траки, които като СЛЪНЦЕПОКЛОННИЦИ спадат вече към „Конните народи”.

Преди финикийската инвазия Пелопонес е бил наричан Апийска АРКАДИЯ. Там и досега има област АРГОлида и град АРГос, където е царувал АКАДЪТ Мемнон (Агамемнон). Пак в онази приказна епоха владетел на Атина е бил цар АКАДЕМ, на когото потомците посветили „Свещената гора” в нейните покрайнини и където векове по-късно Платон изгражда своята „АКАДЕМИЯ”!

У нас, освен „Дългите гробове” на Жидовете (Великаните) има и „Чудни”, по-точно - ЧУТни (Великански!) мостове. Дело на Атлантите е и техният по-голям събрат във врачанско – „Божият мост”. Към неизразимото в пари пеласгийско наследство спадат и мистериозните „Ниши” в източните Родопи, нямащите аналог в света идоли от „Лепенски вир” и културата „Винча” в сръбския отсек на дунавското крайбрежие, напълно идентичните с Етрурия и Микена уникати на „Кукутени” в Румъния, за които ние „нямаме очи”, т.е. – сетива. Пеласгийските паметници са разпръснати из целите Балкани, а не само в Пелопонес, Егея и Цикладите, така че от нас зависи да ги изследваме в тяхната реална светлина.

Не по-малко значимо от мегалитите е и нематериалното завещание на представителите на „Морските народи”, а това са тяхната Митология, изцяло живите все още Традиции и Фолклор, езиковото богатство на множеството им диалекти и не една и две, а няколко типа писмености. Всъщност това, което разчете д-р Стефан Гайд ,са Пеласгийски, а не Тракийски послания, защото на базата на акадския клинопис Арийците създават РУНИТЕ .

За духовното здраве на Атланти и Пеласги са се грижили поколения Учители - Миноси (Менеси, Мануши), Кабири, Кентаври и други Ордени на Посветени, които измислят за целта многобройни Притчи и Легенди. За целите на физическото пък, са обособени безчет Асклепиони и Оброчища (Капища). Те са ръководели ежедневието им според астрологичните аспекти, учейки ги на земеделие и животновъдство. За тях са били учредени и общонародните игри със състезателен характер и ако днес знаем само за Олимпийските, Питийските, Истмийските и Немейските, виновни сме си само ние. Цялото неподправено минало на Българите е закодирано в нашия безсмъртен Фолклор и Народните приказки, които очакват своя изцяло нов прочит.



Западноевропейската Арийска Култура, протекла под знака на зодиакалния знак Риби, през пролетта на 1914 г. отстъпи своето място на „Славянската”, която през слезващите 2,160 години ще бъде под влиянието на въздушния Водолей. Това налага ние, представителите на славяно-говорящите народи, да преразгледаме всички погрешни насоки и тенденции в науката на „западняците”, а не да ги преповтаряме. Това важи особено при интерпретацията на човешката История, което няма нищо общо нито с...маймуни, нито с други примати. НОВИЯТ ДУХ НА ВРЕМЕТО има своите специфични изисквания към нас и ние трябва да реагираме адекватно на тях, което означава да ОДУХОТВОРИМ всички аспекти на Живота!!! Ние – БЛАГАРИТЕ, както ни нарича Учителя Беинса Дуно, притежаваме и ДУХ и КУЛТУРА, за да можем да въздигнем и науката, и религията на техните достойни висоти.

Затова – НАЗАД КЪМ „ВЕДА СЛОВЕНА”, НАРОДНИТЕ ПЕСНИ и... ПРИКАЗКИ!
Каталог: Dokladi -> Text
Text -> Черепът в българската обредност праисторически корени светлозар Попов, Варна
Text -> Таньо Танев, Ангел Манев Археометричният Сонометър на сент ив дꞌалвейдър
Text -> Древната традиция в българските обичаи, празници и бит Павел Серафимов (Амстердам)
Text -> Странджа и древната металургия. Основни етапи в технологичното развитие на европейския Югоизток
Text -> Космогонични измерения на празника Св. Георги Светлозар Рулински, Русе
Text -> Археологическият феномен „Дуранкулашко езеро“ в праисторията на Долния Дунав и Западното Черноморие. Култура Хаманджия в Добруджа
Text -> Керамична плочка (икона) с надпис †bolgar† от крепостта край град виница, македония
Text -> Сабазий и св. Атанас – за един древен ритуал по нашите земи
Text -> Доклад за 2011 година за качеството на повърхностните води
Text -> Доклад за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване в обхвата на управление на Басейнова дирекция Западнобеломорски район


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница