Гр. Варна Юридически факултет Специалност Психология

„Черноризец Храбър”

Още през XVІІ век ,Християн Волф (1679 -1754 г.) ,издига тезата за измерването в психологията в своята „Емпирична психология”(1734г.) и „Рационална психология” (1734г.).Той излага идеята ,че по продължителността на аргументацията може да се проследи,измери величината на вниманието.Също така Волф въвежда и понятието „психометрия”.В този период измерването на психичните процеси се свързва с измерването на времето на реакция,като един от обективните показатели за дълбинните и скрити

Процеси.

В началото вниманието на изследователите се фокусира върху измерване на времето на реакция на различни дразнители и различни указания за работа.Холандския физиолог Ф.Дондерс (1818 -1889г.),предполага ,че времето за реагиране ,което е по-високо от установеното от Хелмхолц време за преминаване на нервния импулс,трябва да се отнесе към психическите процеси.Чрез т.нар. от него „ментална хронометрия” Дондерс,диференцира 3 вида реакции.Главно в тези негови изследвания на видовете реакции е ,че психичното се превръща в област на експериментиране,различна от физиологията.

Английския естествоизпитател Френсис Галтон (1822-1977) поставя началото на научното изучаване на индивидуалните различия.Галтон се насочва към въпросите за унаследяване на физическите и умствените особености на човека ,и именно тази идея го отвежда към психометрията.Той отстоява възгледа,че един отрасъл на знанието може да претендира за название и статус „наука” единствено след като явленията и се поддават на измерване и количествени изчисления.Една от основните цели на Галтон измерването на човешките способности.По време на световно изложение в Лондон, през 1933г. Галтон изгражда антропометрична лаборатория така той запознава широката публика с неговите тестове ,различните измервания върху човека.След закриването на лабораторията и в резултат на обработката на масивните данни върху 9000 изследвани души Галтон прави едно историческо заключение.Именно ,че индивидуалните различия са толкова значими ,че трябва да станат предмет на научно изследване.Той дава своя принос в психологическите измервания въвеждайки метода на „асоциациите” („асоциативен експеримент”) .Тази идея за асоциациите на идеи се оказва един от всички източници на проективни методи. По този начин работите на този велик учен слагат началото на историята в английската и световната психология за: измервани на интелекта;предпоставки за създаване на тестове за измерване на личността;въвеждане на статистически апарат за изчисляване на резултати от психологически изследвания.В основата на временната теория и практика на психологическите измервания лежат трудовете и идеите на Фр.Галтон.Той извежда правилото: При тестирането трябва да се дават еднакви задачи на голям брой лица, а резултатите да се обработват статистически.В работата си се ръководи от максимата –„Пресмятай всичко,което може да се пресметне”.
Теория на измерването в психологията
Обикновено понятието „измерване” се свързва с действия,при които като краен продукт се получава число,даващо информация за количеството на измервания признак на обекта на изследване (напр. резултат от измерването на няколко чаши с вода показващи тяхното тегло.)В такива случай измерването има нагледен характер.Човешките сетива обаче ,също са инструмент за измерване,но тук се получава не числов а качествен показател.Чрез измерването се установяват различните параметри на психически свойства,състояния,процеси.
Дефиниция,предмет и обект на психологическото

измерване.

Най-популярното определение принадлежи на Стенли Смит Стивънс (1906-1973) - американски психолог и психофизик.През 1950год. в своята „Експериментална психология”(29) Стивънс дефинира измерването в психологията така:

„Измерването е процедура на приписване на числа или други символи на обект или негов признак по определени правила най-важното от които е правилото за еднозначност”

„ Измерването е процес ,чрез който нещата могат да бъдат разграничени”

Тоест в този смисъл процесът на измерване не включва по необходимост използване на числа.
Целта при измерването е отнасяне на изследвано лице или оценявания от него обект към определен клас,точка на скалата или към

пространство от признаци.Психологическото измерване е измерване на поведението на изследваното лице т.е.измерване в първото значение на това.

На основата на измерването се изграждат различните методи за решаване на практически и изследователски задачи.Измервайки особеностите на поведението на изследваното лице, психологът определя сходството и различията между хората, т.е. измерването е измерване на психологични параметри на изследвани лица.

възможност за пряко измерване,основно във физическите науки. Прилага се в практиката при изучаване, опериране, ползване на реални материали в психологията по отношение размер на група, за изследвания на брой лица, но числата от това измерване не съдържат информация за качествата на самия обект.

2.Измерване на стимул като скалиран обект.

3.Съвместно измерване на стимули и хора.Поведението на изследваното лице се разглежда като проява на взаимодействието на личност и ситуация.

Методите на измерването са въз основа на правилата в психологията и е прието да се различават няколко типа скали:

емпирично съответствие между заданията на теста и оценяването на поведението. В основата на конструирането на тестовете е заложена парадигмата ,че психичното свойство е едномерно и еднолинейно.Всяко измерване цели въздействие върху изследвано лице с цел стимулиране на реакция ,отговор,поведение което да бъде измерено.Тоест понятието тест означава стандартна експериментална изпитна ситуация, служеща за стимул на поведение, действие.

Конструирането на тест се основава на интервалната скала.Всяко измерване е своебразна независима реакция на променливата „X”,а всяко измерване съдържа и статистическа случайна грешка,която се отчита.

Целта на теста е да установим познанията и общата осведоменост на изследваните лица по зададени параметри. Теста е предназначен за измерване на общата осведоменост на лица от юношеска до средна възраст.Въпросите към теста са закрити.Теста не е скоростен и времето за решаването му е нерегламентирано.Тъй като този тест е от типа „лист-молив” ще бъде попълнен групово. На изследваните лица ще бъде предоставен под формата на бланка.Тестовата задача е двуалтернативна.

2.Пешеходци ли са лицата които бутат велосипед,мотопед или мотоциклет?

3.Забранено ли е на пешеходците да пресичат пътното платно при намалена видимост?

4.Длъжни ли са пешеходците да използват пешеходна пътека при наличието на такава наблизо?

5.Пешеходци ли са инвалиди,които се придвижват с инвалидни колички,задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател,ако се движат със скоростта на пешеходец?

6.Наложително ли е и длъжни ли са пешеходците преди да навлязат на пътното платно да се съобразяват с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение?

7.Забранено ли е на пешеходците да извършват търговия и услуги на платното за движение?

8.Разрешено ли е на ли пешеходците да преминават през ограждения от парапети или вериги?

9.Могат ли пешеходците да се движат по пътното платно за движение противоположно на посоката на движението на ППС,по възможност най-близо до лявата му граница?

10.Длъжни ли са пешеходците да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика?

Изследвано лице 1.

Ивелина Борисова -44год.

Пол -Женски

Образование-Више

Тест за интелигентност C.F.2A Личностен въпросник на Айзенк