Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Икономика(експлоатация, стрес, мизерия и контрол)
Изтегляне 6.47 Mb.
|
Икономика(експлоатация, стрес, мизерия и контрол)Икономиката е най важният фактор, определящ живота на индивида и обществото. Характерът и структурата и определят видът и ценностите на обществото, неговите нагласи, социалните процеси, културата, начина на живот, възможностите, здравиня статус на населението и какво ли още не. Икономиката обаче не е нито демократична, нито справедлива. Все повече и повече, в тон с всеобщата концентрация на капитала, уж свободният пазар се определя от малък брой монополисти и картели, които не само диктуват условията в него, а дирижират и самото общество чрез явни и неявни способи и механизми. За хората остава само да се примиряват и напасват към все по стресовите изисквания на бизнеса и все по дифренцираните възнаграждения на труда. Малкият бизнес намалява своя дял, задушаван от корпорации и монополи, а в крачка с него и средната класа. Условията на труд стават все по стресови и натоварващи, работните часове растат, а растящите цени изпреварват растежа на заплатите. Това е ефектът от „икономическата свобода“ - тя се изразява в правото на големите да изядат малките и да налагат своите условия на обществата. Докато средната класа се свива по целия свят, една нова класа се увеличава. Тази класа се нарича Прекариат. Това са хора, които нямат сигурност, предвидимост и постоянност в доходите, и статуса си. Препитанието на тези хора е изпълнено с несигурност, те най често нямат постоянна работа и работят „на парче“, без да са сигурни в намирането на следващия си трудов ангажимент. Това се отразява както на начина им на живот, така и на психологическото им състояние. Те живеят ден за ден и месец за месец. През 1997 година Алан Грийнспан, тогавашният ръководител на Федералния Резерв на САЩ, оповести появата на Прекариата като целенасочена политика, преследваща икономически успехи, чрез създаване на „по-голяма нестабилност за работника“. Чрез натискане на хората в калта, мизерията и стреса, олигарсите на САЩ преследват по голяма икономическа мощ и власт. Наистина, въпреки антисоциалния и антихуманен характер на условията в които живее тази класа, в средите на едрия бизнес се счита, че тя е полезна за икономиката, тъй като създава непретенциозен и склонен на всякакви условия на труд персонал, като по този начин се намаляват разходите за труд, за подобряване на работните условия, както и за социални придобивки. Гарантира се и политическа стабилност за системата, тъй като хора, вкопчени в отчаяна битка за своето физическо оцеляване нямат време, енергия, възможности и спокойствие да водят една по организирана битка със системата за социална справедливост и да предявят претенции за по добър живот. Живеейки в деградиращи условия те не представляват реална опасност, докато не се намери някой, който да ги организира. А системата ще се погрижи за това, такъв да не се намери. В „най-добрия“ случай тя ще го изфабрикува, така че той да канализира целият гняв и възмущение в безопасно и контролируемо русло, като освен това създаде илюзия за релна представеност на тези хора в системите на властта. Факт е, че служителите навсякъде по света са длъжни да се примиряват с все по деградиращите условия на труд, създаващи все по голям стрес и обсебващи все по голяма част от времето. В САЩ например голяма част от неквалифицирания персонал няма постоянно работно време, а може да бъде извикван на работа във всеки момент, често според калкулация на алгоритми. Пак там работата на две или три работни места вече е съвсем нормално явление, за да може човек да свърже двата края. Това поставя индивида в състояние на психологически и физически стрес, и прави почти невъзможно измъкването му от този тежък и деградиращ режим на оцеляване ден за ден. Още не мога да забравя, при връщането ми от посещение в САЩ(командировка в Лас Вегас, тогава работех като програмист и дизайнер на хазартни игри), разговора ми със служителка на гише на летището. Беше рано сутринта, около 5:00 часа и едва беше започнало да се развиделява. Завързахме кратък разговор, започнал с упрек към мен от страна на жената, че не съм знаел как да си вкарам паспорта в една машина за проверка на документите, като след това разговорът се разви в по непринудена насока. Разбрах, че въпросната служителка(вече не и помня името, за съжаление) току що била започнала смяна, която щяла да трае до два следобяд, след което в три часа следобяд отивала на втората си работа в казиното, до късно вечерта... Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|