XX век, забелязваме, че не само младежите, тийнейджърите и едва излезлите от тийнейджърска възраст юноши живеят заедно, но това го правят и по-възрастните, което е най-ироничното. Сред хората, които са на 80, на 60 или на 75 години, ние забелязваме двойки, които си казват: „виж, Марта, те го правят. Защо и ние да не го направим. Защо просто да не живеем заедно." И шокиращо голям брой жени на 65-, 70- и 80-годишна възраст отговарят: „Ами да, защо не." С това аз не искам да се обявя против брачната институция. Тук само изследвам онова, в което сме превърнали брачната институция в по-големия брой случаи. Има много бракове, които са създадени с такава любов, че в тях не се поставят никакви условия или ограничения. Щастлив съм да кажа, че ние с моята съпруга можем да дадем пример за такива взаимоотношения. И тъкмо по тази причина това са най-хубавите взаимоотношения в живота ми. Защото моята съпруга и аз не познаваме какво значи ограничение и няма да позволим любовта ни да бъде подчинена на условия от никакъв характер или на изисквания на определено поведение. Единственото ни поведение, което ние с Нанси очакваме един от друг, е: „Живей автентично. Живей според своята истина. И ако ме обичаш за нещо, обичай ме затова че. Аз живея според своята истина." Случвало ли ви се е да чуете такова нещо? Ето, тогава можете да сте сигурни, че сте постигнали благословени взаимоотношения.
След като бях живял около три години с Нанси, един ден се обърнах към нея и казах нещо неочаквано и за себе си. Погледнах я и съвсем спонтанно й казах: „Знаеш ли, да се живее с теб е все едно да живееш сам." Това е нещо върховно. Защото аз съм най-автентичен, най-верен на себе си когато няма друг наоколо. Мога да стана от леглото и да ходя гол из къщата цели десет минути. Мога дори да се промъкна в кухнята без дрехи или да скоча в басейна. Мога да си говоря нещо; мога да си пея; мога... Мога просто да върша какво ли не, да бъда такъв, какъвто си представям, че мога да бъда само когато съм напълно сам. Само че сега аз съм с този прекрасен човек и да бъда с нея е сякаш да бъда сам.
Тя ми даде възможност да се върна към себе си и ми каза: „Знаеш ли какъв най-много те обичам?" Аз й отвърнах „Не."
А тя ми казва: „Точно такъв, какъвто си сега." „искаш да кажеш такъв надебелял и всичко останало? Смеещ се гръмогласно, така ли?"
„Не само че те обичам, въпреки начина, по който се смееш, обичам те точно заради това. Не само че те обичам, въпреки всички недостатъци, които си представяш, че имаш, но те обичам поради тях."
Ето това е любов. Всичко останало е обратното на любовта.
Между другото знаете ли какво представляват недостатъците? (Оставих си някъде кърпичката и сега дори не мога да се разплача от собствените си думи.) Знаете ли какво представляват недостатъците. (някой му подава хартиена кърпичка.) Много благодаря. Неверни свидетелства, които с пълна сигурност, приемаме за достоверни. Навремето си мислех, че аз притежавам всякакви дефекти на характера и тъкмо заради това не мога да имам нормални взаимоотношения.
Мислех си, че ако се стегна, ще мога да се представя във форма, която другият да може да понесе, ако не да й се наслаждава. Защото аз наистина вярвах, че имам всякакви дефекти, понеже всички хора в живота ми включително (Бог да ги прости!) родителите ми в един период от време ми внушаваха всички дефекти, които имам. А после преди няколко години срещнах една учителка, която ми помогна да разбера нещо удивително ясно. Тя ми каза: „Представи си, че най-големите ти недостатъци са твоите най-големи предимства, само че съвсем леко преувеличени. Представи си, че тъкмо онова, заради което хората се влюбват в теб, понякога също така ги отблъсква от теб, защото малко си го попреувеличил. Така че може би онова, което приятелите ти биха определили като непоносима самомнителност от твоя страна, като казват: „Той малко попрекалява", то е същото нещо, тъкмо същото качество, което търсят, когато става дума, за „някой, който да води групата, който да ни измъкне от тази каша. Нийл е лидерът в тази стая. той е, който ни трябва. За това толкова те обичам, Нийл."
Аз съм много спонтанен човек. Затова когато хората търсят някой, който да действа спонтанно, да измисли нещо много бързо и също толкова бързо да го приведе в действие... „Хей, Нийл е този, който ни трябва."
В мен има и една друга страна, която хората (и то напълно единодушно) наричат „безотговорност". И така моята безотговорност е тъкмо спонтанността ми, само че с една-две степени по-висока. И така онази учителка или онзи мой учител ми каза: „Нийл, понякога въпросът е в обема, в количеството, което трябва да стане по умерено. Но не премахвай тази своя черта. Не се опитвай да се променяш по този начин. Не се опитвай да елиминираш от поведението си този аспект на своята същност. Не се отказвай от него. Просто малко снижи степента - съвсем, съвсем малко й обърни внимание, че адекватната степен на този аспект на твоята същност я прави приемлива във всеки един момент. Понякога ти трябва малко да повишиш степента, а понякога да я намалиш."
Не е ли това един чудесен начин да погледнеш на въпроса? Така че сега не ми се налага да се възприемам като човек с всякакви недостатъци. Просто се оказва, че притежавам тези качества понякога в малко по-висока степен. (Но вече не.) Разбирате ли? И така истинските взаимоотношения виждат и позволяват всичко това. Истинските взаимоотношения са основани или се градят на една напълно нова парадигма, която твърди: „Аз виждам В теб онова, което избирам да виждам в себе си. Аз ти давам онова, което избирам самият аз да получа." Истинските взаимоотношения твърдят също: „Онова, което отнемам от теб или не ти позволявам да имаш, аз го отнемам от себе си. Не мога да позволя на себе си да имам онова, което не позволявам на теб."
И така, предизвикателството пред нас е следното: В състояние ли сме да имаме взаимоотношения, в които не поставяме условия? Можем ли да имаме взаимоотношения, в които не казваш „не", а просто да" на другия? Можем ли да превърнем Взаимоотношенията си в израз на най-върховната любов, която можем да си представим? Обичаме своя любим достатъчно, за да му кажем тези три вълшебни думи? Не „аз те обичам". Те са, честно казано, малко преексплоатирани. Но ето ги трите вълшебни думи на всички взаимоотношения: както ти желаеш,
Когато бъдем готови да кажем това, ние наистина даваме възможност на другите да се върнат към себе си.
Когато наистина сме готови да изречем тези думи, ние действително връщаме другите към тях самите. Докато бъдем готови да кажем това, ние просто се стремим да използваме нашите взаимоотношения един с друг, за да получим онова, което си представяме, че ни е необходимо, за да бъдем щастливи. Вие имате въпрос...
Та, има милиони въпроси както знаете. Но този е темата на моя живот. Аз съм водила курсове върху взаимоотношенията в продължение на много години. Имам дълготраен брак. В продължение на години съм прилагала с успех това, за което вие говорите. Но в момента не го прилагам успешно в живота си. Бих казала, че наистина имам големи пропуски във всичко това. Имам брак, в който цари пълна свобода. И това беше брак основан на следното заявление още от самото начало: нашите взаимоотношения са пълноценни и от голямо значение за нас и всичко, което се случва, допринася за тях. Живях от позициите, че каквото и да стане, то не е задължително да се вписва в моите представи; всичко, което ми се случваше, аз приемах като урок и се опитвах да извлека полезното за себе си. И действително това беше успешна позиция, дори и когато нещата не изглеждаха както на мене ми се ще. Разбирах, че способността ми да се справям с предизвикателствата е един от начините да допринеса с нещо в света.
Но щом е така, какъв е проблемът?
Проблемът е, че кой знае как, но изпаднахме в една битка за надмощия, от която не можем да се измъкнем. И не виждам как аз мога да я разреша. Не зная дори какво да попитам. Просто зная, че дълбоко обичам съпруга си, той дълбоко ме обича, на някакво същностно ниво...
Да, разбирам, че между Вас е започнала борба за надмощие. Във връзва с това бих желал да ви кажа нещо, което може да ви прозвучи малко безсърдечно: „И какво от това?". Защо това трябва да ви притеснява? Защо ситуацията, наречена „борба за надмощие", представлява проблем за вас? Какво лошо има в това?
Чувството ми за неудовлетворение идва от това, което не получавам в момента от взаимоотношенията. Разговорът, че не трябва да искаш да получаваш, а да търсиш какво можеш да вложиш във взаимоотношенията, е зърното истина, която беше откритие за мен тази сутрин. Много добре разбирам какво казвате. Но в отношенията ни някак си липсва любов. В същото време на същностно ниво има дълбока любов. И когато се отдадем на нея, много пъти почти излизаме от това, с което се идентифицираме като хора, и ставаме близки и аз имам чувството, че най-сетне сме излезли вън от боксовата арена. Приличаме на двама боксьори - Когато гонгът удари, те се прегръщат. Идва един такъв момент на любов, защото ние наистина се обичаме и сме достойни партньори един за друг. Ние сме до голяма степен с равни сили в тази борба за надмощие, а това е пагубно. А когато дойдат онези моменти, когато не сме в борба, ние познаваме истинско партньорство, истинската любов и се издигаме над ограниченията на тези взаимоотношения. Обаче в ежедневието се нараняваме изключително много.
Добре, спрете да го правите.
Но как да спра, когато за това трябва да се приспособя към условия, които не са приемливи за мен?
Не се приспособявайте към условия, които не са приемливи за вас. Просто спрете да правите проблем от факта, че отказвате да се приспособите. Не се приспособявайте. Аз ще се опитам да дам един съвсем прост пример. Да кажем, че някой реши... Да кажем, че Нанси реши да пропуши. Нанси не пуши, нито пък аз, но ще използвам един прост пример, Който лесно се „разбира".
Добре. Би било чудесно.
И така, Нанси си идва вкъщи с пакет цигари и решава: „О... Искаше ми се да ти кажа. Решила съм да започна да пуша." Е, аз бих имал проблем във връзка с това нейно решение. Не проблем със самата Нанси, защото Нанси продължава да бъде това, което е. Но сега това е Нанси Пушачката. Аз сигурно ще имам затруднение да се приспособя към това нейно поведение.
Мога просто да откажа да се адаптирам. Но мога да го направя, без да изкарвам Нанси виновна. Без да превръщам в проблем това, че не се приспособявам към поведението й. Без да позволя моят отказ да се адаптирам да застане между нас. Мога просто да кажа на Нанси: „боже мой, аз наистина те обичам и сега, както съм те обичал винаги, но не ми е приятно, когато пушиш в мое присъствие. Затова смятам да изляза от стаята. Наслади се на цигарата. Между другото, тъй като настояваш да пушиш в къщата постоянно, аз сигурно ще трябва да напусна и къщата, защото не ми е приятно да бъда в къща, пълна с цигарен дим. И те обичам. Обичам те толкова много, колкото и винаги, но сега напускам къщата. И те обичам.'*
В такъв случай Нанси, ако не бе много еволюирало същество (каквато е тя) би могла да каже, но само, ако не бе еволюирала: „Нима искаш да кажеш, че напускаш дома ни, само защото пуша? И се опитваш да ме убедиш, че не ме обвиняваш за това?" А аз бих й отговорил: „Разбирам, че може да чувстваш потребност да ми кажеш, че те обвинявам, но аз просто живея според своята автентична истина. Обичам те и забелязвам, че вече пушиш. А за мене е важно да живея в дом, където няма цигарен дим. Затова, ако продължаваш да пушиш в този дом, ще си отида и ще живея някъде другаде. И ще продължавам да те обичам от някъде другаде."
Да, разбирам това. Проблемите, във връзва с които хората, традиционно влизат в битки за надмощие, са свързани с проблеми на времето, на това да разполагат с времето на другия или са свързани с действията на другия човек. С други думи, ти не прекарваш достатъчно време с мен или се занимаваш с други неща, които аз не одобрявам. И започва битка във връзва с тези проблеми. Сега ще дам пример как може да изглежда нещо подобно в реалния живот. Най-неочаквано вашият партньор става работохолик и докато е прекарвал доста много време с вас през първите три години от вашия брак, изведнъж започва да прекарва все по-малко и по-малко време и вие сте женени вече от седем-осем години, а той или тя е престанал почти да прекарва времето си с вас. Започва противоречие във връзка с това, защото вие се опитвате да контролирате неговото време.
И така, казвате му: „Искам да прекарваш вкъщи повече време, поне три съботи и недели от четирите месечно. Не искам да прекарваш навън цялото си време или винаги да бъдеш на някакви теренни снимки, докато правиш някой велик филм или работиш по голям проект, или се потиш над своята работа, или се занимаваш с това, с което се занимаваш." Може би той няма да го каже точно със същите думи. Някои хора, които са много открити биха се изразили точно така, но повечето от хората биха облекли онова, което искат да кажат, в различни понятия. Просто биха се приближили до теб с думите: „Истината е, че аз имам нужда от вниманието ти. Нуждая се от твоето време." И така започва игра за надмощие.
Възможно е в такъв случай партньорът да се опита да сключи една нелека сделка: „Добре, ще излизам само една събота и неделя навън или две съботи и недели." Ще се стигне до споразумение, но после, ако той реши да прекара три пъти в месеца почивните дни вън от къщи, ще започне да се чувства виновен, да се чувства под чехъл и накрая ще започне да се чувства контролиран. И в него ще се надигне недоволство, много скоро ще се стигне до борба за надмощие: „какво право имаш да ми казваш какво да правя с времето си?" Аз никога не бих си позволил да навляза в подобна борба за надмощие с моята съпруга. И ако съпругата ми върши нещо, с което да не съм съгласен, или да ми е неприятно, просто ще й кажа: „Знаеш, че можеш да правиш каквото желаеш. Трябва да ти кажа, че не, ми е приятно да прекарваш три пъти месечно почивните си дни извън този дом. Ако ти предпочиташ да го правиш, ще ти кажа какво аз ще направя след определен период от време. Ще си намеря някой друг, с когото да прекарвам почивните си дни. Това не е заплаха. Не се опитвам да ти налагам нищо по този начин. То е просто факт. Казвам ти какво ми е нужно на мен. Бих искал да бъда с някого. Бих искал да споделям времето си с любим човек и няма нищо лошо в това, ако ти си избрала да не бъдеш този мой любим човек. И така, можеш да правиш каквото пожелаеш и каквото ти харесва, без недоволство, без гняв, без притеснение и обвинения. Това е просто заявление на фактите. И нека да свърша със следното заявление на фактите: ако мога да избирам своя любима, това ще бъдеш ти. Затова и нося този пръстен. Не е нужно в този момент ти да направиш същия избор, но искам да знаеш, че ти си моят първи избор, но също, че аз имам и втори, и трети, и четвърти."
Това е просто информиране и дори тазова информиране не е необходимо да се извърши с войнствен тон. Това няма нищо общо с „ще ти дам да разбереш". Това означава само, „Това е, което е. Това е просто, което е, и аз го споделям с теб с цялата си любов, открито и честно, както трябва да става между хора, които твърдят, че се обичат. Това е моята открита, честна истина. Това са фактите по този въпрос. А сега, когато знаем фактите, всеки от нас може да направи своя избор."
Не искам да кажа, че винаги имам някой в запас, готов веднага да се появи, ако ти сгрешиш мъничко и ще трябва да внимаваш какво вършиш; искам да кажа, че ако в продължение на дълго време си избрал поведение, което не е благоприятно за мен, което не е функционално в моя живот или обратно, ако в течение на времето, аз съм избрал непрестанно да правя неща, които не са функционални в твоя живот - това са възможностите. Аз не съм ограничен от една възможност, просто да приема твоето поведение. Ти също не си задължена да го правиш, И искам да знаеш открито и съвсем искрено, че ако в продължение на дълго време действаш по този начин, аз вероятно ще трябва да се приспособя и да променя начина си на живот. И тези промени фактически ще включват и това, че ще поканвам някой друг, който ми е необходим и ще споделя с мене много неща, които се надявах да споделям с теб.
Разбирате ли, не съществува борба за надмощие, когато борбата не е свързана със стремеж към надмощие. Просто всеки един от двамата - или поне един от двамата (защото двама са нужни, за да се играе танго) - всеки един от двама просто се оттегля от борбата и се връща към позицията на собствената си сила. Позволява си да бъде такъв, какъвто е, да върши и има това, което избира, без да обвинява другия.
„Избирай това, което избираш. Избирай да пушиш, избирай всичко, което избираш, а аз ще направя своя избор." Това дава възможност на Нанси да преоцени своите ценности. Толкова важно ли е за нея пушенето, че да позволи нашите взаимоотношения да се променят по такъв начин, че аз вече да не живея в една стая с нея или да не споделям същия дом? И тя ще направи тази своя преценка на ценностите. Тя или ще продължи да пуши и ще покаже, че пушенето за нея е достатъчно важно, за да промени по този начин взаимоотношенията си, или ще спре да пуши. Ще промени своето поведение не защото аз я принуждавам, а защото тя е направила доброволен свободен избор, за да забележи, че може да контролира изходите в своя живот като контролира своето поведение. Виждате ли разликата?
Да, разбирам. Благодаря Ви.
За мен е удоволствие. Но това е начинът, по който реагира любовта. Любовта не се бори за надмощие. Никога.
Да, още един въпрос.
Нийл, какво е вашето собствено най-голямо предизвикателство в личните ви взаимоотношения ? Моето най-голямо предизвикателство във взаимоотношенията е прозрачността - да оставам видим. Дори след години с тази своя великолепна партньорка има моменти на страх. Ами ако тя разбере за това? Ако открие еди-какво си... Може би няма да ме обича повече; ако знае, че аз съм взел пет хиляди и съм ги вложил в бизнес и съм ги загубил и никога не съм й казал за това или че един следобед излязох и си купих кола. Това беше нещо голямо, което направих преди две години. Както си пътувах по пътя и свърнах в един автосалон. Видях една кола, която наистина, ама наистина желаех да имам и си казах: „Ще я купя." Ей така, купих колата за двайсет минути и се качих в нея, карайки към къщи. През целия път към дома си мислех: „Та това е смешно". Пътувам към дома и си мисля: „Как да скрия тази кола от жена си?" Знаех, че тя ще я открие рано или късно. Може би преди вечеря. Ще попита: „Чия е тази кола на пътя?", Но всъщност си мислех (върнах се в шесто отделение): „Как да направя така, че колкото се може по-късно да узнае?" И тогава си казах: „Но това е лудост". Взех мобилния телефон и така, както карах, казах: „Излез от къщи, когато се върна. Имам нещо да ти покажа." А тя каза: „Какво имаш предвид?" Аз й отвърнах: „Току-що си купих кола." (Прас!)
Така че, мисля, че прозрачността е най-голямото предизвикателство за мен във взаимоотношенията. Дори с човек, на когото съм се доверил изцяло в живота си. Аз наистина съм доверил на Нанси целия си живот. Напълно безусловно вярвам в нейната любов. И въпреки това се притеснявам да бъда напълно открит и честен с нея по отношение на всяко мое чувство, всяка моя мисъл и всяко идея, на всяко разбиране и неразбиране и на всичко, което върша. Разбирате ли? И ще ви кажа отвъде идва това според мен. Мисля, че моят страх от прозрачността на взаимоотношенията може да се проследи назад до онзи дребен дълговековен страх от Бога. Разбира се, представата ми е, че „Бог ще ме накаже" за това.
Между другото, ще трябва да Ви кажа, че и до ден днешен ме спохожда тази представа. На някакво ниво една малка част от мен - въпреки всичко, през което съм минал, въпреки онова, което бе написано в удивителните книги на „Разговори с Бога" - все пак продължава да има нощи, когато се въртя на възглавницата и си казвам: „О, Господи, ами ако аз съм си въобразил всичко това? Ако греша по отношение на всичко? Ако съм подвел милиони хора - по отношение на Бога? Господи, ако греша, Бог тъпкано ще ми го върне."
И тогава се налага да стана открит по отношение на Бога и да си кажа: „Разбираш ли боже, ако аз греша, сигурен съм, че знаеш, не съм го направил нарочно. Искам да кажа, че не съм подвел преднамерено никого. И ако има дори капка милост останала в Теб, отложи наказанието ми." Разбирате ли? Наистина това съвсем не е Бог, който зная, че съществува реално. Това е Бог на моето въображение, Бог на моя страх. И аз смятам, че дълбокият страх, който съществува у нас, за това, че ще бъдем съдени, неразбрани и наказани от божеството, се пренася върху другите хора в нашия живот: върху нашия партньор, нашите любими, нашия шеф в службата, хората, които са от някакво значение в живота ни. Така че, моето най-голямо предизвикателство в личните ми взаимоотношения е да се отнасям към хората, които са значими за мен, в съответствие с това, което сега вече смятам за Бог: че е моят най-добър приятел. Аз желая да имам приятелство с Бог и желая да бъда в приятелски отношения с моята съпруга и всички мои любими хора, да бъда в такива взаимоотношения, че да мога да застана гол пред тях, както ментално, така и физически и да кажа: „Ето това е - няма нищо скрито, нямам никакви скрити намерения. Ето това е всичко, което съм." Това е най-голямото предизвикателство пред мен и аз се изправям пред това предизвикателство всеки ден.
Ще ми се съвсем накратко да ви попитам, Нийл, за начина, по който се оглеждаме във взаимоотношенията си - за това, че каквото не приемаме у партньора си или каквото не харесваме у човека, с когото имаме взаимоотношения, това фактически не харесваме и в себе си. Можете ли просто да коментирате накратко този въпрос?
Не проявявам много негативизъм към онова което виждам у другите хора защото отдавна съм разбрал, че каквото виждам, и не ми харесва, ще е нещо, което вземам тук в себе си, и не в последните години започнах да харесвам всичко в себе си. Не е ли озадачаващо? Предполагам, че е малко трудно да повярвате, когато седите отсреща и ме гледате, но сега аз наистина харесвам много неща в себе си. Харесвам външния си вид. Харесвам обноските си. Харесвам идеите си. Харесвам своята смахнатост. Харесвам своята спонтанност. Харесвам онази част в себе си, която е напълно неконвенционална. Харесвам онези свои страни, които не са добри. Разбирате ли, харесвам дори начина по който се смея. Имам предвид това, че харесвам всичко в себе си и трябва да ви кажа, че за първи път в живота си се чувствам по този начин. И тъкмо защото се чувствам по този начин има много малко неща у хората, които не одобрявам. Станал съм невероятно толерантен. Необичайно е, но аз гледам хората наоколо си и просто ги обичам всички. Намирам напълно приемливо такова поведение, качества и личностни характеристики, които само преди няколко години щях веднага да отхвърля. И така, мисля, че с любовта към себе си, се явява и огромна любов към другите хора, защото ми се налага мисълта: „Господи, ако мога себе си да обикна, аз мога да обикна и всичко друго."
Кои са петте нива на съзнаване на истината?
Когато говоря за прозрачност на взаимоотношенията, често имам предвид казване на истината, което всъщност означава прозрачност. И ми бе дадено да разбера, че има в действителност пет нива на казване на истината.
Първото ниво на казване на истината е, когато ти казваш истината за себе си на себе си. Това за мен беше голямо предизвикателство, защото аз съм лъгал себе си в продължение на много, много години. Наистина е трудно да си представиш буквално човек, Който лъже самия себе си, но е много лесно да се направи и аз съм го правил в продължение на много време.
Второто ниво на казване на истината е, когато казваш истината за себе си на друг. И аз съм лъгал себе си в това отношение също в продължение на много, много години. Например години наред си казвах, че обичам и съм романтично влюбен в жената, с която живея. Винаги, когато ми минаваше мисълта, че не я обичам, когато изобщо си позволявах да си представя, „може би вече не съм влюбен в нея," един глас в мен настояваше: „Не ставай глупав, разбира се, че я обичаш." Защото от мен се очакваше да мисля така. Това се очакваше да бъде моето отношение. И така, аз просто лъжех себе си в продължение на дълго време, докато един ден си казвах истината за другия човек. Дори не я изричах на глас, просто я казвах на себе си, което за мен означаваше преодоляване на голямо препятствие.
Третото ниво на казване на истината е, когато аз кажа истината за себе си на друг, така както правя това в момента.
И четвъртото ниво на казване на истината е, когато кажа истината на този друг - моята истина, разбира се, не Истината. Истината обективно не съществува, но аз споделям моята вътрешна истина за другия с този човек.
И петото ниво на казване на истината, когато стигнеш до него, е да казваш истината на всекиго за всичко. И ако ти можеш да изминеш тези пет стъпала, ти си изминал петте стъпала до небето, защото небето (пауза) няма нищо общо с лъжата. Чувал съм да казват, че понякога болката отваря сърцето да преживее по-голяма любов. Защо понякога трябва да преживеем болка, за да отворим сърцето си за любовта?
Не мисля, че трябва. Който и да е казал, че болката отваря сърцето, за да изпита по-голяма любов, може би разкрива явление, което се случва, но не е задължително да се случи. Аз смятам, че е напълно възможно да преживееш и почувстваш голяма любов, без да изпиташ никаква болка. Но ние изживяваме собствения си културен мит. Съществува голям културен мит, според който любовта наранява и болката е път към любовта. Както се казва, ако не се измъчиш, няма да сполучиш. Трябва да кажа, че съм открил и все повече разбирам през последните няколко години, че е напълно възможно да обичаш щастливо и да чувстваш цялата любов, на която сърцето ти е способно, без да изпитваш никаква болка. Така че, в момента мога да кажа, че съм готов напълно да отхвърля представата, че болката и любовта трябва да вървят ръка за ръка, и че има само един път да се стигне оттук дотам и той минава през вратата, наречена „болка". Това не се налага; това е културен мит и ние можем съвсем съзнателно да го преодолеем, само ако решим.
Значи ли това, че дори ако любимият човек те напусне, пак няма
Не. Няма болка когато любимият ми човек ме напусне, защото аз съм открил красотата и чудото на това да бъда себе си. Навремето си мислех, когато любимата ми ме напускаше, че моето самочувствие и моята представа за това кой съм излиза през вратата заедно с нея. Аз съм научил вече и макар да предполагам, че може да прозвучи донякъде глупаво, но е истина: Когато тя излезе през вратата, зад нея има петдесет, които са готови да влязат. И това е, защото аз съм неотразим.
Каква роля играе Нанси във вашата бариера?
Ще ви дам отговор, който напомня божествената дихотомия или антиномия. Тя играе всякаква роля и никаква роля. С други думи аз съм наясно, че Нанси не е онази сила в моя живот, която прави възможна кариерата ми. Ако мислех, че е така, щях да се разтърсвам от страх, че ако я загубя, ще загубя всичко. И така, аз не гледам на Нанси като на онзи елемент, който създава живота ми такъв, какъвто е в момента. И въпреки това по някакъв много тайнствен, интересен начин, без нея животът ми щеше да бъде невъзможен. Така че, това е божествена антиномия.
Ролята, която тя играе в моя живот предполагам, е, че Нанси е основният човек в живота ми, който гледа на мен така, както аз гледам на себе си. Тя ме вижда такъв, какъвто аз си представям, че съм. Това се дължи на любовта. Любовта казва: „Аз желая да те видя такъв, какъвто ти се виждаш в своята най-прекрасна версия за себе си. Ето такъв желая да те виждам аз." Фактически любовта казва и още нещо; любовта казва, „Не само, че желая да те видя такъв, какъвто се виждаш ти в твоята най-съвършена версия на себе си, но желая да те видя и такъв, какъвто ти не се виждаш. Желая да те видя като нещо повече от това, което виждаш в себе си."
Някой беше казал: „Ако ние виждаме себе си, както ни вижда Бог, щяхме доста да се смеем." Аз мисля, че Нанси ме вижда такъв, какъвто ме вижда Бог. Тя през цялото време ми казва някои неща за мен, някои малки неща. Тя мина покрай мен преди минута и каза: „Божичко, толкова си красив." Предполагам, че не бива да разкривам тези тайни, но дори ако само за миг си помисля, че не съм прекрасен, ако дори само за миг съм готов да се върна към някогашното отношение към самия себе си, към представата, че не съм физически привлекателен, то тогава човек като Нанси, човек, който те обича истински, винаги ще утвърди дори и най-смелите мисли, които имаш по отношение на себе си.
Това е то! Току-що изразих същността на проблема. Хора, които обичат да поддържат вярата в най-смелите ти мисли по отношение себе си. Ти си именно такъв. Ти можеш да го направиш. Сами знаете... Онези смели мисли, които му се явяват на човек посред нощ, и които той не се осмелява да сподели с никой друг, защото ще го нарекат това или онова - егоист, безотговорен или нещо друго - ако им позволим да узнаят тези наши безразсъдни мисли по отношение на нас самите, които ни спохождат посред нощ. Нима се осмелявам да мисля това за себе си? Знаете ли, когато сте с човек, който дълбоко ви обича, не ви се налага дори тези мисли да ви спохождат; човекът, който истински ви обича, сам ви ги казва: „Божичко, колко си секси. Божичко, колко си силен. Божичко, колко си добър. Божичко, колко си прекрасен. Божичко, колко се радвам, че си мой." Нанси ми казва тези неща през цялото време, всеки ден. Не минава и час без да чуя някакви думи на окуражаване от Нанси. Каква роля играе това в моя живот? Нямам думи, за да изразя това.
В книгата се говори, че човек трябва да открие онова, което иска - да знае какъв иска да бъде, какво иска да има и какво да прави. Във връзка с взаимоотношенията аз приех това съвсем буквално - и буквално написах какъв партньор желая да имам. И установих, че партньорите се проявяват съвсем не в този набор от характеристики, които очаквах да проявят. Това донякъде ме обърква, защото не съм сигурен дали не трябва да седна и напиша какво желая, но после да приема онова, което вселената ми дава. Бих искал да коментирате този въпрос.
Разбира се. Благодаря. Това е много хубав Въпрос.
Във връзка с Взаимоотношенията или каквото и да било друго в живота аз обичам да бъда много конкретен по отношение на това какво избирам. И след като си позволя да бъда много, много конкретен, приемам онова, което дойде. Причината е, че никога не искам да попреча на Бог да осъществи чудесата, които създава. Никога не се опитвам да казвам на Бог как конкретно трябва да изглежда нещо, а просто каква е моята представа за него в момента.
Когато бях млад, имах представа как трябва да изглежда съвършената жена. И всяка една, която не отговаряше на моя модел, беше автоматично отхвърляна. Бях готов в най-буквалния смисъл да мина през тях, без да им обърна никакво внимание, сякаш изобщо ги нямаше. И тогава се случи една от онези прекрасни, щастливи случайности в живота ми. Влюбих се в жена, която беше съвсем различна от представите, които си бях създал. Аз завързах почти без да искам тази връзка, защото, както казах, обикновено отминавах подобни личности. Не зная как се бях озовал във връзка с тази жена, но все пак това се случи. И в онзи момент видях какъв изключителен човек е тя и колко много бях изпуснал в живота си, настоявайки определени хора, но не само хора, а също така и събития и места, изобщо всичко в живота да бъде такова, каквото си го представям.
Отивах например на някоя сбирка. Ако не беше такава, каквато си я бях представял, тръгвах си, защото не отговаряше на очакванията ми. Цял живот се ръководех от своите очаквания и това особено се отнасяше за взаимоотношенията ми с хората. По този начин се лишавах от огромен потенциал от взаимоотношения.
Нанси не отговаряше на никоя от моите предварителни представи за това каква Жена трябва да бъде тази, с която да се свържа трайно. Тя не отговаряше на тези мои представи по ред причини. Беше далеч по-разумна и съвсем не спонтанна като мен - което е само един пример, но съществуват още много, много други. Сега вече разбирам, че подобни различия не е задължително да създадат пропаст помежду ни. И те не са непременно показатели, които я правят „неподходяща". Фактически това са аспекти на нейната същност, които внасят съвършен баланс по отношение на мен самия. Аз обаче никога не бих прозрял това в своите по-незрели години.
И така, най-добрият съвет, който мога да дам на някого, ако той търси партньор в живота или ако изобщо търси нещо в живота, то е, разбира се, да си изгради представа какво именно търси, но да има предвид, че понякога доброто ни се явява в съвършено неочаквана форма. Недейте да отблъсквате и да определяте като неподходящи енергиите, които идват към вас. Защото има възможност да откриете, че онова, което търсите, е направо под носа ви и не сте го видели, само защото не сте си държали очите отворени.
Някои от най-прекрасните страни на моя живот са ми се явявали под форма, която е най-неочаквана и която само няколко години преди това бих определил като неприемлива. Нека ви дам един най-прост пример - в момента се храня с неща, които само преди няколко години бих определил като неприемливи. Знаете ли какво искам да кажа? Сега се храня с неща, които не съм обичал, вече съм отворен за тях. Майка ми все казваше „Само го опитай, опитай само." Аз така и не разбирах мъдростта, която се крие в тези нейни думи. Такова отношение е мъдро не само по отношение на храната, но и по отношение на всичко в живота. За Бога, опитай - имам предвид това съвсем буквално - за Бога, защото можеш да намериш Бог именно тук. И така, не се вкопчвай в никоя своя представа. Не се уповавай само на своите очаквания, а бъди с отворено съзнание. Дай на Бог възможност да създаде съвършенството за теб.
Сега отново ще дам пример с моята скъпа съпруга Нанси, при това без да издавам никаква тайна, Която Нанси не е чувала от мен лично в нашите моменти на близост... Когато Нанси за първи път се появи в моя живот, както казах, тя не съответстваше на никоя от представите ми за онази личност, с която имах желание да прекарам остатъка от своя Живот. И, осмелявам се да кажа, че същото може би се отнася и за нея. Не зная. Никога не съм я питал. Зная само, че тя не се яви пред мен в онзи вид, в който си представях, че ще се появи моята спътница. Но, боже мой, боже мили. Най-великолепното нещо, което съм правил в живота си, това беше да си кажа: „Знаеш ли какво, ще пренебрегна моята предварителна представа за момент и ще видя какъв дар ще положи Бог пред вратата ми." И тъкмо моята готовност за това ми помогна да видя, че Бог ми е изпратил най-голямото съкровище, което съм познавал в живота си.
И досега тя е най-ценното в моя живот и аз някак си съизмервам всеки друг човек спрямо моята любима. Не е ли интересно това? Може и да не е много умно от моя страна, но аз съм напълно откровен с вас, просто за да направя съпоставка. Много е странно, но онова, което не съвпадаше с моите представи, в един момент се превърна до такава степен в моя представа, че сега аз измервам всичко спрямо нея - което е също така несправедливо, разбира се. Аз трябва да се издигна над това и да спра да го правя. Забелязал съм в своя живот - тук искам да добавя нещо към току-що казаното от господина - че когато съм търсил определени качества, се оказва, че не дадените качества са ме интересували, а чувството, което пораждат в мен взаимоотношенията. И когато открия личност, която поражда в мен очакваното чувство, това ме кара да държа на нея. Всъщност описанието на качествата няма значение, а просто съответствието на чувството.
Да, това е много, много проницателно и дълбоко интуитивно наблюдение. Иска ми се да споделя с присъстващите тук, че докато Винаги съм се опитвал да бъда колкото се може по-конкретен по отношение на онова, което очаквам - дали това е работа, човек или нова кола - в по-късните си години, когато станах малко по-възрастен, се научих да пренебрегвам всички тези конкретни изисквания. Научих се да се отпускам и да приемам Бога. И наистина разбрах, че чудесата почти неминуемо се явяват във форма, която съвсем не прилича на очакваната от мен. Така че, аз някак си се научих да се отпускам... А това се нарича да живееш живота си без очаквания.
Много е важно да разберем, че любовта е решение а не реакция. Повечето хора смятат, че любовта е реакция. Това е всъщност основното различие между времето, когато живеех според очакванията си и имах предвид определен модел, и времето когато се отказах от конкретни очаквания и започнах да се отнасям към хората по съвършено различен начин. Разликата е в това, че разбрах, че любовта е избор. Ти избираш да обичаш някого или да не го обичаш и това е много лично решение. Но някой може да каже: „Да, разбира се, но тези решения се основават на Външността или на личността на човека и т. н."
Аз съм на мнение, че понякога не е така. Аз съм на мнение, че понякога те се основават на нещо по-важно: чисто и просто на избор. Аз избирам да те обичам. И когато наистина те обичам и изхождам от любов, която е чиста, моят избор не само, че е важен, той е и безусловен. Моята любов е безусловна. Тя не е обусловена от начина, по който се проявява личността ти в този час или от формата и вида на твоето тяло или размера на банковата ти сметка или каквото и да било свързано с теб. Любовта фактически не познава подобни условия.
Така че когато направим избора да обичаме някого често ни очаква голяма изненада. Ние откриваме, че чувството, на което сме разчитали да получим от човека, когото обичаме е просто породено от нас самите идва към нас от нас във връзка с този човек, почти както една планета се върти около слънцето, след което се явява от обратната страна на небето. Това е ефекта на бумеранга. И великата илюзия най-накрая се разбива. Илюзията, разбира се, е тази, че чувството, онова магическо и прекрасно чувство, онова чувство за нещо особено, което търся във взаимоотношенията, се дължи на другия човек. В действителност то винаги идва оттук. И когато аз го отправя към другия, и то съвсем съзнателно, то неминуемо ще се върне отново тук. Нещо като, както се пее в песента: „Върни на изпращача."
В онези дни, когато исках нещата, хората или работите ми да се разбиват по определен модел, аз трябваше да си задам въпроса, към който вие се насочвате сега. Защо имам чувството, че тъкмо тази форма е някак си по-добра от другата? Защо имам чувството, че да бъдеш слаб е по-добре, отколкото да бъдеш дебел, или да бъдеш пълен е по-добре, от-колкото да бъдеш слаб, или черното е по-добро от бялото и т. н... Защо ми се струва така? На какво се дължи това?
Когато бях готов да се изправя пред този въпрос, разбрах, че всичко това го създавам самият аз. И когато се отърсих от нещата, които създавах сам, най-неочаквано за мен стана възможно да открия съкровищата навсякъде - у хора, с които никога не бих могъл да допусна, че ще имам някаква връзка, в неща, които не съм и подозирал, че мога да обичам. Както когато един възрастен вече човек открие, че спанакът не е чак толкова безвкусен.
Аз например открих, че карфиолът има доста приятен вкус. Дори го обичам вече. Човек никога не знае кога може да се появи някой карфиол.
Има ли в залата други въпроси във връзка с взаимоотношенията? Вие всички сте ги разрешили доста добре, нали? И така, колко измежду вас са готови да изживеят своите взаимоотношения по начин, който казва: „Аз искам за теб онова, което ти искаш за себе си?" Колко измежду вас са готови да изживеят своите взаимоотношения по начин, Който казва на любимия: „Любовта ни никога не казва не?" (Вдигат се някои ръце.) Това е прекрасно. Почти всички в стаята. Някои ръце се повдигат малко по-бавно от други. Това е страхотно. Но, моля ви, трябва да бъдете наясно, че това не е гаранция, че взаимоотношенията ви ще останат такива, каквито са в момента. И така, не напускайте тази зала с мисълта: „Вече разбрах какъв е ключът на щастието. Ще живея точно по този начин. И връзките ми с хората завинаги ще си останат такива, каквито са." Другият човек би могъл да си каже: „О, благодаря. Ти желаеш за мен онова, което аз желая за себе си, така ли? Тогава напускам. Желанието ми е да напусна този дом за четири години. Тъкмо очаквах разрешение." Това е нещо като „излизам от играта с чест."
Нека, никой не си мисли, че това, което предлагам тук, може да ви даде гаранции за бъдещето, ако го следвате в своя живот; ние всички се стремим да намерим някакви гаранции. „Как да направя така, че да имам успешни взаимоотношения сега и завинаги?" Просто няма как да бъдат успешни сега и завинаги. Или ако трябва да се изразя по-точно, ще бъдат успешни дори завинаги, но начинът, по който ще бъдат успешни, ще бъде различен от начина, по който вие очаквате.
Една моя връзка приключи и за мен това беше голяма трагедия - божичко, не можех да повярвам - защото „изглеждаше", че „отношенията ми се провалят." А истината е, че краят на онази връзка ми отвори врата за нещо далеч по-богато и благодатно в живота от всичко, което съм си представял, че мога да преживея. Но само позволявайки на това, което се случваше, да се случи, без да го обсъждам и виня, без да го наричам трагедия, просто позволявайки му да се случи, аз успях да преживея онова, което след него ми предстоеше. И така, в живота си съм открил, че Вселената действа по необичайни начини и ако не я съдя, а позволя да става онова, което става, да бъде онова, което е, тогава аз ще намеря онзи вътрешен мир и радост, които са вложени винаги в мен.
И между другото, искам отново да повторя, че най-важният ключ, ако такъв изобщо съществува е: аз трябва да спра да търся у другия онзи вътрешен мир и радост, каквито съм търсил досега, и да осъзная, че онова, което търся, е заложено в мен самия. Моята най-върховна радост и моят най-върховен мир се преживяват, когато ги отдам на друг. В такива моменти аз отключвам най-голямата тайна и най-голямата мистерия на времето.
И отново повтарям, както казах и преди, че в това се състои най-върховната ирония: В момента, когато задочна да разглеждам себе си като източник на онова, което желая да получа от другия, и в момента, когато избера да използвам живота си, за да бъда източник за някой друг, в този момент аз най-много се доближавам до гаранцията, че стаята на живота ми няма да опустее. Защото никой не напуска стая, в която е източникът, или поне малцина го правят. А онези, които все пак си отиват? Оставете ги да си отидат. Дайте им възможност да вървят по своя път. Нека да правят онова, което правят.
Ще ми се да се върнем на темата за брака. Много мисля напоследък, Нийл, за цялата институция на свързване на една двойка. За мен беше много интересно казаното в трета книга. Наистина ли бракът, какъвто сме го създали, поддържа любовта, която желаем? Струва ми се, че навлизайки в двайсет и първи век, ние сме на съвсем различна позиция в сравнение с тази, която хората са имали досега по отношение на любовта и романтичните взаимоотношения. А тя е, че те не трябва да се съсредоточават върху оцеляването и възпроизводството, както е било в миналото. Интересува ме да зная форми, различни от традиционната форма на двама души, свързани в брак, като например двама, които живеят заедно, със или без деца, които се издържат заедно и изобщо целия този модел. Не съществуват ли други форми, които можем да започнем да създаваме и които дават възможност за онази свобода и посвещение и за оцеляване на най-доброто в любовта?
Това е чудесен въпрос. И отговорът е: Да, има много форми вече, които са различни от традиционните взаимоотношения на двама души. Наблюдаваме вече съзнателно организирани общности, в които живеят голям брой хора, грижейки се един за друг, споделяш живота си по начин, изпълнен с любов. Наблюдаваме онова, което най-общо би могло да се нарече групови бракове или разширени семейства, макар че понятието не се ползва с добро име в някои среди.
Свидетели сме на двойки от един и същи пол, които живеят заедно грижовно и споделено. Между другото, ако не престанем да възприемаме тези парадигми като погрешни, никога няма да осъществим пълноценно и в цялото му богатство своя човешки потенциал. Онова, което се случи на Матю Шепард* в Уайоминг, не може и не бива никога да се случва сред хора, които наричат себе си цивилизовани и социализирани, независимо от техните убеждения. За мен е непонятно подобно поведение, а още по-малко пък възможността то да бъде оправдано дори и от незначителна част от обществото.
Аз мисля, че хората винаги ще живеят на двойки. И ако ме попитате дали двойките ще продължат да бъдат основната форма на взаимоотношения, аз вярвам, че ще бъде така. Винаги. При такива взаимоотношения има нещо уникално, има нещо единствено по рода си, което не може да бъде пресътворено под никаква друга форма. Затова смятам, че винаги и вечно ние ще виждаме хората да се свързват по двойки и да сътворяват съвместно един живот и това ще бъде първичната форма на любовни човешки взаимоотношения. Но според мен ще се създадат и други форми и тези форми ще включват разширени семейства. Те ще включват групови бракове. Ще включват съзнателно организирани общности. Ще включват различни варианти, при които хората ще се събират заедно в по-големи или по-малки групи, за да преживеят онова, за което всички копнеем: безгранична, разкрепостена любов един към друг.
Ние на нашата планета вече от дълго време експериментираме различни форми и ми се струва, че някои от тези експерименти ще придобиват все по-голям авторитет, когато хората се освободят от нуждата да ги осъждат. И според мен това ще се случи, когато навлезем в идния век.
Решението да не осъждаме другия за онова, което прави, ще предизвика огромен повратен момент в социалната еволюция. И това ще се случи през следващите десет-петнадесет години - напълно съм сигурен. Ние ще престанем да се съдим взаимно за избраното от нас сексуално поведение. Ще престанем да се осъждаме за нашия духовен и философски избор. Ще спрем да се осъждаме за нашия политически или обществен избор. Ще спрем да се осъждаме за нашия икономически избор. Ще спрем да се осъждаме и просто ще кажем най-сетне: „Не можем ли просто да се съгласим, че сме несъгласни един с друг".
Ние ще спрем да се обвиняваме взаимно, когато осъзнаем, че взаимните ни обвинения ни убиват, не различните ни гледни точки, а фактът, че сме нетолерантни към тях. Нетолерантността изживява последните си дни на тази планета. И аз мисля, че до голяма степен ще станем свидетели на това как се изпарява нетолерантността още през първата четвърт на следващия век.
Това ще стане в резултат на еволюцията на човешкия род, която е предизвикана от новите, експериментални начини да живеем съвместно. Тези нови взаимоотношения, които сега се формират, ще проникнат в цялото общество. Ще възникнат нови взаимоотношения в политиката, икономиката и религията; нови отношения на всяко равнище и, разбира се, нови романтични взаимоотношения също. Няма да ни прави впечатление, когато видим един мъж с две жени да върби по улицата или жена с двама мъже в така наречената тройна връзка. И те ще държат ръцете си и ще вървят редом един до друг, изпитвайки истинско удоволствие от тази своя близост. Изпитваш удоволствие, което прогонва ада от душите им, че няма такава форма, в която чистата любов да не намира израз, и която да не е начинът, по който разбираме, че проявлението на любовта е чисто и истинно, че то не се стреми и не допуска да навреди на някой друг. Споменавам това, защото винаги в залата се намира някой от медиите. Някой, който ей там от ъгъла да се провикне към мен: „Той е прав, съвсем прав да дава на много хора пълномощно да правят каквото си искат... Та той оправдава педофилите." Винаги има някой, който е готов да стигне до крайност, за да ме обвини. А това, което аз казвам, е, че няма такава форма, при която чистата и истинска любов да бъде неадекватна. А любов, която е чиста и истинна, не би допуснала вреда спрямо никого, не би се възползвала от другия, не би оскърбила другия по никакъв начин.
И така, да, наистина, начините, по които ние ще се свързваме един с друг, за да дадем израз на нашата най-върховна представа за любовта, наистина ще се променят. Хората, които смятат, че старите начини са единствено правилни, трудно могат да приемат тази промяна. Някой стискат зъби и хвърлят обвинения срещу всички нови форми.
Беше време, когато ни се казваше, и то съвсем сериозно, при това не от някой със смахнати, своенравни идеи, а от по-голямата част на обществото - че да се свърже човек с представител на друга раса е неподходящо. Били са времена, когато е господствало мнението, че да се ожениш и да обичаш човек от различна религия е неподходящо. Все още представители на някои раси и религии се отказват от свои скъпи същества, само защото те са се влюбили в човек, който „не е от нашите". Но как може някой да не бъде от нашите? Та ние всички сме едно цяло. Ние сме едно общо човешко семейство.
Нашата задача като творци на новото общество е да изградим парадигма, система или, ако щете нова обществена, духовна и политическа (защото тук политиката има съществено място) конструкция, която да ни позволява просто да се обичаме един друг по един чист начин в душите си, независимо от пол цвят, религия или какъвто и да било изкуствено ограничаващ фактор. Как може да бъде осъдително да се обичаме едни други? Как може да бъде осъдително да изразяваме чиста любов, която на никого не би навредила и никого не би наранила? И въпреки това нашата фанатичност, която се основава на това, което в своята гордост приемаме, че е божия воля... Искам да кажа, можете ли да си представите време и при това не векове назад, а само преди няколко поколения, когато ние действително съвсем сериозно сме настоявали, че божият закон не позволява да се сключват бракове между различни раси? Че това нарушавало божиите закони? Боже опази. И ние наистина сме вярвали в това.
Фактически и днес има хора, Които вярват. Познавам едно еврейско семейство, което се отказа от своя син, защото той се бе оженил за жена от не еврейски произход. Каква е думата, Която използват за това? Неевреин, друговерец. И така, те се отказаха от сина си, защото той бе сключил брак с Ясена от друга вяра. Но какво е това? Това е мисъл, която изразява не само, че аз съм нещо различно от теб, което е достатъчно неправилна мисъл, не само, че съм нещо по-различно от теб, но досещате ли се? Аз съм по-добър от теб. Ние сме по-добри от тях. Как можеш да се ожениш за някоя от онези? Тъкмо такива мисли са породили нещастията, които са сполетявали планетата в продължение на толкова много години.
Тъкмо новите разбирания, които ще въдворим в новото време, в което сега навлизаме, ще създадат един нов опит. Светът по отношение на темата, която наричаме любов, отдавна очаква да дойде отново неговият спасител. Този спасител вече е тук. Той седи точно тук и там. (Посочва различни хора от аудиторията.) Тя е тук и там.
Ще ни спасите ли от нашата най-ниска представа за самите себе си? Ще ни издигнете ли на най-върховната позиция? Ние мажем да стигнем само толкова нависоко, колкото вие имате желание да стигнете. Ние можем да бъдем толкова изключителни, колкото вие сте готови да бъдете. Ние можем да обичаме само толкова пълно, колкото вие имате волята да обичате. Във ваши ръце е всичко. Вие сте избраниците. Има хора, които виждат света и питат: „Защо?" И има други, които виждат какъв може да бъде светът и питат: „А защо не?". Благодаря ви за вниманието.
Въведение
Какво означава да „вървиш по пътя"? Как „изглежда" това да живееш цялостен и свят живот? Съществува ли някакъв начин да възприемеш посланията на великата духовна литература и да ги прилагаш ежедневно в своя живот? Това са въпроси, които задават всички търсещи души. Отговорите са ни давани многократно, по различен начин от много и различни източници. Въпреки всичко, ние не ги прилагаме в живота си. Общо взето, ние не обръщаме внимание на думите на тези, които ни предлагат духовно водителство. В резултат сме загубили пътя. Светът е загубил своя път. Но вече не ни остана много време, за да си играем на загубени. Времето ни отлита. Това се отнася за нас като човешки род и като отделни индивиди.
Всеки ден, който отминава, е един ден по-малко, който ще бъдеш тук, на тази Земя и ще вършиш онова, за което си дошъл. Разбираш ли какво означава това? И нима за това си дошъл? Още ли си губиш времето, прекарвайки по-голямата част от него в търсене, в лутане, в чудене? Ако е така, приканвам те да спреш. Отговорите са тук. Те са ни дадени. Всички велики традиции на мъдростта ги съдържат. И сега те са ни по-достъпни от когато и да било преди. Вече не сме зависими от предаването на тези истини по устен път или от няколко изгубени пергамента, които най-сетне биват намерени. Сега имаме средства за масова информация и връзва с целия свят чрез Интернет. Сега книгите, аудио- и видеокасетите се разпространяват мигновено по целия свят. Ако ние сме търсещи души днес, в най-прекия смисъл на думата няма нужда да търсим далеч.
Истината е, че никога не е имало нужда да търсим далеч. Отговорите винаги са били тук, вътре в нас. Това е истината, до която ме е довела цялата налична нова информация.
Ръководството, което ни се дава в „Разговори с Бога", не предлага нищо изненадващо. Както и друг път съм казвал, ние сме получавали отговорите на най-важните въпроси в живота в Корана, в Бхагавадгита и в Тао-те Чинг, в Библията и в Дхаммапада, в Талмуд и в книгата на мормоните, в Упанишадите, в Пали Канона и на стотици други места. Въпросът не е кога ще получим отговорите, а кога ще ги чуем. Напълно възможно е да се изживее животът и по-холистично и удивителните прозрения на книгите „Разговори с Бога" ни показват по какъв начин това е възможно. За пореден път. С думи, които са адекватни на XXI век.
Сподели с приятели: |