ИНФЕКЦИИ В НЕОНАТАЛНИЯ ПЕРИОД
-
Неонатален сепсис.
Дефиниция
През 1992 г. на конференция, проведена под ръководството на Society of Critical Care Medicine and American College of Chest Physicians, се въвежда терминът “ системен възпалителен отговор- (SIRS). Той се характеризира с наличието на два или повече от следните симптоми: 1) хипер- или хипотермия; 2) тахикардия; 3) тахипнея; 4) промяна в броя на WBC или олевяване в ДКК.
Сепсис се дефинира при наличие на SIRS плюс известно огнище на инфекция ( установено чрез микробиологично доказан причинител от това огнище ). Положителна хемокултура не е задължителна.
Когато сепсисът е придружен от нарушена органна и тъканна перфузия, артериална хипотония, олигурия, повишен лактат, се дефинира като тежък сепсис или т.н. сепсис синдром.
За септичен шок говорим, когато въпреки адекватната флуидотерапия, е налице рефрактерна хипотония, която често води до полиорганна недостатъчност- бъбречна, чернодробна, сърдечно – съдова.
Терминът неонатален сепсис характеризира системната реакция към инфекция у новороденото дете. В неонатологичната литература няма консенсус по отношение на правилното използване на този термин - дали при доказана бактериална инфекция, само при положителна хемокултура или според времето на появата и тежестта на заболяването. Прието е терминът неонатален сепсис да се използва при новородено дете, със сериозно системно заболяване, при което неинфекциозно обяснение за това патологично състояние е изключено или много малко вероятно.
Терминът Неонатална септицемия се използва при клинично болни деца, с положителна хемокултура.
Инфекцията в неонаталния период може да е вродена (майчино-фетална) или придобита (нозокомиална).
Класификация
Ранна неонатална инфекция ( майчино – фетална инфекция ) - инфекция настъпваща до 72 час след раждането.
Късна неонатална инфекция ( майчино – фетална инфекция или нозокомиална инфекция ) е тази, която настъпва след 72 час след раждането.
Рискови фактори, предразполагащи към инфекции в периода на новороденото
А. От страна на майката и бременността (пренатални фактори)
-
Хронични инфекции при бременната
-
Инфекции на майката по време на бременността; хориоамнионит
-
Фебрилитет на майката по време на раждането – анална температура над 38.5, левкоцитоза, бактериурия, положителни влагалищни секрети.
-
ПОМ повече от 18 часа
-
Промяна в цвета и мириса на околоплодната течност
Б. От страна на плода
-
Недоносеност – Незряла имунна система: ниски нива на IgG; комплемент: с по- ниски нива и активност; неутрофили: нормален брой, забавен отговор; Ретикулоендотелна система /PEC /: нормален брой циркулиращи моноцити, намален брой и функция на тъканните макрофаги; цитокини: нормални алфа- и бета- интерферон, намален гама- интерферон; намален брой рецептори за Il- 2; незрялост на кожата и защитните бариерни механизми.
-
Вродени имунни заболявания и вродени имунодефицитни състояния.
-
Мъжки пол – генът за имунитета се намира в Х хромозомата.
В. Ятрогенни причини
-
Инвазивни диагностични и терапевтични процедури: реанимация, вентилация, парентерално хранене, централни венозни катетри.
-
Антибиотична терапия с използване на широкоспектърни антибиотици.
Етиология:
Неонаталната инфекция с ранно начало най-често се дължи на: Стрептококи от група В / GBS / ( тип Ia,b,c, II, III ), E. Coli, Klebsiella pneumoniae, Lysteria monocytogenes, Enterococci (Streptococcus gr. D), Strept. pneumoniae, Haemophilus influenzae, anaerobes; около 30% Gram положителни микроорганизми.
При Неонаталните инфекции с късно начало най- честите причинители са GBS ( тип III ), E. coli (K1), Lysteria monocytogenes., Staphylococcus epidermidis (90% Метицилин резистентни- MR), Staphylococcus aureus (MR), Enterococci (Str. Gr. D), Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Enterobacter, Serratia, Гъбични – Candida albicans, Candida parapsillosis; над 70% Gram положителни микроорганизми.
Патогенеза: Възможностите за инфектиране на плода и новородените могат да бъдат разделени на следните групи: хематогенно, асцендентно и в хода на вагиналното раждане.
Клинични прояви:
За съжаление клиничната картина на неонаталните инфекции е неспецифична. Тези неспецифични клинични симптоми се срещат и при други заболявания, характерни за неонаталния период: респираторен дистрес синдром, метаболитни заболявания, вътречерепни кръвоизливи.
Симптоми, насочващи неонатолога към диагнозата на неонаталния сепсис са следните:
-
Респираторен дистрес синдром – най- честата изява на ранната неонатална инфекция. Среща се при над 90% от новородените със сепсис. Апнеята е с повишена честота при късна неонатална инфекция.
-
Нарушено общо състояние – свръхвъзбудимост, летаргия. Според Jaiswal et al летаргията се среща при 42% от новородените със сепсис.
-
Температурна нестабилност – температура под 36oC или над 37.8oC, продължаваща повече от един час е суспектна за инфекция. Около 50% от инфектираните новородени имат аксиларна температура над 37.8oC.
-
Симптоми от страна на гастроинтестиналния тракт (ГИТ) - отказ от хранене, повръщане, балониран корем, нарушен хранителен толеранс.
-
Метаболитни нарушения – хипогликемия, хипергликемия, метаболитна ацидоза.
-
Симптоми от страна на централната нервна система (ЦНС) – гърчове, бомбирана фонтанела, болезнен плач, променен мускулен тонус и рефлекси. Менингит се среща в 30% от случаите на ранна неонатална инфекция и в 75% - при късна неонатална инфекция. При нозокомиалните инфекции се среща в 10 – 20% от случаите.
-
Кардиоваскуларна дисфункция – тахикардия над 160 удара в минута, удължено време на реколоризация, бледост, цианоза.
-
Хеморагичен синдром
-
Хепатоспленомегалия
-
Иктер – един от важните клинични симптоми на неонаталната инфекция. Според Basu K. et al жълтеница се среща при 4.75% от децата със сепсис.
-
Кожни прояви – омфалит, обривни единици, конюнктивит
Диагноза се поставя на базата на клиничната картина, подкрепена от микробиологични и параклинични изследвания.
Изискванията към микробиологичните и параклиничните изследвания – да са с висока чувствителност и надежност, бързи за извършване и леснодостъпни.
Микробиологични показатели:
-
Хемокултура- 100% чувствителност
-
Ликвор- 100% чувствителност
-
Трахеален аспират- 77% чувствителност
-
Периферни секрети, стомашен аспират- ниска чувствителност
-
Ушен секрет- 68% чувствителност, взет до 6-тия час след раждането
-
Урокултура- висока чувствителност при късен неонатален сепсис
Параклинични показатели:
Хематологичните показатели: Брой на левкоцити (WBC), общ брой неутрофили, съотношениемежду щаб/сегмент( St/Seg), брой на тромбоцитите.
1. Брой левкоцити. При ранна неонатална инфекция се установявят WBC под 8 000 и над 30 000 до 24 час; под 5 000 и над 20 000 до 72 час; при късни неонатални инфекции броя на левкоцитите е над 15 000.
През първите три дни след раждането левкопенията има чувствителност 67% и специфичност 90%, а неутропенията – чувствителност 78% и специфичност 80%. След третия ден чувствителността и специфичността на тези показатели е по- ниска.
2. Отношението незрели към зрели неутрофили - St/Seg над 0.2 при ранни инфекции и над 0.14 при късни инфекции е маркер със чувствителност 78% и специфичност 73%.
3. Наличието на тромбоцитопения – тромбоцити под 150 000, също насочва към диагноза сепсис. Този показател има 65% чувствителност и 47% специфичност.
Острофазовите белтъци: Най– често използваните лабораторни показатели за неонатална инфекция са С реактивен протеин ( CRP ) и прокалцитонин.
Алгоритъм на поведение при майчино-фетални инфекции
Лечение: Основното лечение на неонаталния сепсис е емпиричната антибиотична терапия. Характерно за неонаталния период е парентералното приложение на антибиотичните средства. Продължителността на лечението е 14 дни при положителна хемокултура; 21 дни при данни за менингит; 5 дни при положителни периферни секрети.
-
Първа линия антибиотици: комбинация от бета- лактамен пеницилинов антибиотик и аминогликозид. В неонаталния период се използват протектирани пеницилини- широкоспектърен пеницилин + инхибитор на бета-лактамазите. Такъв антибиотик е Ко-амоксиклав ( амоксицилин плюс клавулонова киселина ). От аминогликозидните антибиотици най-често употребявани са Гентамицин и Амикацин.
Ко-амоксиклав: доза 100мг/кг/24 часа, венозно или мускулно приложение на 12 часа; странични ефекти: повръщане, диария, обриви, анемия, тробоцитопения, еозинофилия, левкопения, увеличени трансаминази.
Гентамицин: 2.5-5мг/кг/24 часа, венозно или мускулно приложение на 24 часа при новородени под 28 г.с. и на 12 часа при новородени над 28 г.с.; странични ефекти: нефротоксичност, ототоксичност, увеличе трансаминази, гърчове, мускулни потрепвания.
Амикацин: 15мг/кг/24 часа венозно или мускулно на 12 часа при новородени над 28 г.с.; 7.5мг/кг/24 часа еднократно при новородени под 28 г.с.; страничните ефекти са същите както на Гентамицин.
-
Втора линия антибиотици: цефалоспорини трета генерация: Цефтриаксон, Цефтазидим, Цефотаксим, Сулперазон.
Цефтриаксон: 50мг/кг/24 часа еднократно венозно или мускулно; странични ефекти: кожни обриви, симптоми от страна на гастро-интестинален тракт, еозинофилия, тромбоцитоза.
Цефтазидим: 100мг/кг/24 часа венозно или мускулно приложение на 12 часа; странични ефекти: увеличени трансаминази, кожни обриви, симптоми от страна на гастро-интестинален тракт, анафилактичен шок.
Цефотаксим: 100мг/кг/24 часа венозно или мускулно приложение на 12 часа; странични ефекти: тромбоцитопения, еозинофилия, левкопения, повишени трансаминази, преходно нарушение на бъбречната функция.
Сулперазон / Сулбактам + Цефоперзон /: 80мг/кг/24 часа венозно или мускулно приложение на 12 часа; странични ефекти: обриви, уртикария, анафилаксия, гърчове, увеличено протромбиново време, повишени трансаминази, симптоми от страна на гастроинтестинален тракт.
-
Трета линия антибиотици по антибиограма.
Меропенем: широкоспектърен пеницилинов антибиотик от групата на карбапенемите; доза 60-120мг/кг/24 часа венозно в инфузия на 8 часа; странични ефекти: кожни обриви, симптоми от гастроинтестинален тракт.
Имипенем: широкоспектърен пеницилинов антибиотик от групата на карбапенемите; доза 45мг/кг/24 часа венозно в инфузия на 8 часа; странични ефекти: еозинофилия, левкопения, тромбоцитопения, повишени трансаминази, олигурия, азотемия, ототоксичност.
Ванкомицин: гликопептиден антибиотик, прилага се главно при тежки стафилококови инфекции; доза: първа доза 15мг/кг след това 10мг/кг при новородени под 28 г.с. на 24 часа, при новородени под 7 дни на 12 часа, при новородени над 7 дни на 8 часа венозно в инфузия; странични ефекти: анафилаксия, азотемия, интерстициален нефрит, остра бъбречна недостатъчност, ототоксичност, левкопения, тромбоцитопения, псевдомембранозен колит.
Кларитромицин: макролиден антибиотик; доза 8-16мг/кг/24 часа на 12 часа венозно в инфузия; странични ефекти: симптоми от страна на гастроинтестинален тракт, анафилаксия, повишени трансаминази, левкопения.
Ципрофлоксацин: хинолон, доза 16мг/кг/24 часа на 12 часа в инфузия; странични ефекти: алергични реакции, повишени трансаминази, хипертония, тахикардия.
Левофлоксацин: хинолон; доза 16 мг/кг/24 часа на 12 часа в инфузия; странични ефекти: левкопения, ототоксичност, повишени трансаминази.
Клиндамицин: линкозамид, използва се при остеомиелит; доза: 20-40мг/кг/24 часа на 8 или 6 часа интравенозно в инфузия; странични ефекти: тробоцитопения, левкопения, еозинофилия, псевдомембранозен ентероколит, анафилаксия.
Тазоцин / Пиперацилин + Тазобактам /: доза 100мг/кг на 12 или 8 часа венозно в инфузия; странични ефекти: повишени трансаминази и билирубин, хипотония, диария, тромбофлебит.
-
Биопродукти- Имуновенин-интакт 5% IgG, АВ плазма, еритроцитна маса при анемия.
-
Допълнително лечение на заболяването: апаратна вентилация при дихателна недостатъчност; сърфактант, поради вторично изчерпване на депата, поради инфекциозния процес; вазопресори- Допамин и Адреналин при хипотония и шок; натриев бикарбонат при метаболитна ацидоза; антиконвулсанти при гърчове- Фенобарбитал, Мидазолам, Диазепам.
-
Пневмония.
Диагнозата пневмония се поставя трудно в неонаталния период, поради няколко причини. Първо протичането на заболяването не се различава клинично от неонаталния сепсис. Второ рентгенологичните промени в белите дробове са неспецифични и се наблюдават при други заболявания, като респираторен дистрес синдром, транзиторна тахипнея, синдром на мекониална аспирация, синдром на амниотична аспирация. Наличието на фокални засенчвания на рентгенографиите са неспецифични и насочва диагнозата към други заболявания като белодробна секвестрация и вродени кистични малформации.
Диагнозата пневмония се поставя въз основа на следните критерии: наличие на рискови фактори; клинична картина: новородено с дихателна недостатъчност; лабораторни показатели суспектни за наличие на инфекциозен процес; микробиологични изследвания: трахеален аспират, хемокултура.
Лечение: Основното лечение на неонаталната пневмония не се различава от терапията при неонатален сепсис.
-
Първа линия антибиотици: комбинация от бета- лактамен пеницилинов антибиотик и аминогликозид. В неонаталния период се използват протектирани пеницилини- широкоспектърен пеницилин + инхибитор на бета-лактамазите. Такъв антибиотик е Ко-амоксиклав ( амоксицилин плюс клавулонова киселина ). От аминогликозидните антибиотици най-често употребявани са Гентамицин и Амикацин.
-
Втора линия антибиотици: цефалоспорини трета генерация: Цефтриаксон, Цефтазидим, Цефотаксим.
-
Трета линия антибиотици по антибиограма.
-
Допълнително лечение на заболяването: апаратна вентилация при дихателна недостатъчност; сърфактант, поради вторично изчерпване на депата, поради инфекциозния процес; вазопресори- Допамин и Адреналин при хипотония и шок; натриев бикарбонат при метаболитна ацидоза.
Сподели с приятели: |