I общи разпоредби Ч
Изтегляне 1.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Раздел I Общи разпоредби Чл. 1
- Раздел II Ред за представяне на документи за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи Чл. 3
- Раздел III Изчисляване на паричните обезщетения и помощи Чл. 31
| Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
Приета с ПМС № 188 от 20.07.2015 г., обн., ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. Раздел I Общи разпоредби Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат редът и начинът за представяне на документите и за изчисляване и изплащане на: 1. паричните обезщетения при: а) временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето; б) трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест; в) трудоустрояване поради бременност и кърмене; г) бременност и раждане; д) отглеждане на малко дете; е) осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст; 2. паричните помощи: а) за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване; б) при смърт на осигуреното лице. (2) Преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2. Чл. 2. Паричните обезщетения и паричните помощи се изчисляват и изплащат от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), с изключение на паричните помощи по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква "а", които се изчисляват и изплащат от ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес на лицето. Раздел II Ред за представяне на документи за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи Чл. 3. (1) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане до 135 календарни дни или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или при трудоустрояване въз основа на болничен лист. (2) При първото представяне на болничен лист еднократно се заявяват данни относно банковата сметка за изплащане на паричните обезщетения с декларация по образец съгласно приложение № 1. (3) Декларация по образец съгласно приложение № 1 се представя и за болничните листове за майчинство след 42-рия ден от раждането и за случаите по чл. 167 от Кодекса на труда. Чл. 4. Паричните обезщетения при бременност и раждане, отглеждане на малко дете и осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст се изплащат на осигурените лица при ползване на отпуск и представяне на следните документи: 1. за паричните обезщетения при бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложение № 2; 2. за паричните обезщетения при раждане на дете до 15 календарни дни по чл. 50, ал. 6 КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложение № 3; 3. за паричните обезщетения при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 7 КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложение № 4; 4. за паричните обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за срок 365 дни по чл. 53а КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложение № 5; 5. за паричните обезщетения при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване за остатъка до 365 дни по чл. 53а КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложение № 6; 6. за паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 и 54 КСО – заявление-декларация по образец съгласно приложения № 7 и 8. Чл. 5. В срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на банковата сметка за изплащането им, осигурените лица представят нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея. Чл. 6. (1) Осигурените лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО представят документите по чл. 3 – 5 на осигурителя, който ги завежда в отделен дневник. (2) Осигурителите съхраняват документите по ал. 1 и съответните доказателства към тях за срок 5 години считано от 1 януари на годината, следваща годината на представянето им. Чл. 7. Данните, съдържащи се в издадените болнични листове, се представят в НОИ от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина лично или чрез лечебните заведения, в които те осъществяват дейност, и от лекарските консултативни комисии (ЛКК) – чрез лечебните заведения, към които са създадени, по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им. Чл. 8. (1) За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. За лицата, осигурени по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване при един осигурител, за всеки болничен лист се представят отделни удостоверения за всяко от правоотношенията/основанията за осигуряване. (2) В случай че болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на производството по обжалването на болничните листове. Чл. 9. За всеки документ по чл. 4 осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 10 с данни относно правото на парично обезщетение. Чл. 10. За всеки документ по чл. 5, както и при промяна в ползването/прекратяването на законоустановен отпуск и/или прекратяване на правоотношението/осигуряването осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в НОИ ново удостоверение по образец съгласно приложение № 9 или ново удостоверение по образец съгласно приложение № 10 с данни относно промяната в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението. Чл. 11. (1) За изплащане на парично обезщетение въз основа на болничен лист самоосигуряващите се лица – лично или чрез осигурителните каси, в които членуват, а съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества – чрез дружествата, чрез които се осигуряват, представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни относно правото на парично обезщетение. В случай че болничните листове са обжалвани от самоосигуряващите се лица по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на производството по обжалването на болничните листове. (2) За изплащане на паричните обезщетения извън тези по ал. 1 самоосигуряващите се лица – лично или чрез осигурителните каси, в които членуват, а съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества – чрез дружествата, чрез които се осигуряват, представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 11 с данни относно правото на парично обезщетение. (3) При промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетението, включително при промяна на банковата сметка за изплащането му, се представя ново удостоверение по образец съгласно приложение № 9 или съгласно приложение № 11. (4) Самоосигуряващите се лица, осигурителните каси и дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, съхраняват доказателствата за удостоверените в документите по ал. 1 – 3 обстоятелства за срок 5 години считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е поискано изплащането на обезщетението. Чл. 12. Удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 с данни относно правото на парично обезщетение се представят в НОИ в следните срокове: 1. от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси – до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението на осигурителя; 2. от самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, и осигурителните каси – до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е издаден болничният лист по чл. 3, ал. 1, съответно до 10-о число на месеца, следващ месеца, от който се иска изплащане на обезщетението. Чл. 13. Удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 с данни относно промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетенията, се представят в НОИ в следните срокове: 1. от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси – в срок до 3 работни дни от получаване на декларация или заявление-декларация по чл. 5 и/или от настъпване на съответните обстоятелства по чл. 10; 2. от самоосигуряващите се лица, дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, и осигурителните каси – в срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричното обезщетение. Чл. 14. (1) Удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 се представят на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. (2) Повече от два документа по ал. 1 се представят само на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. (3) Повече от десет документа по ал. 1 се представят само по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. (4) Осигурителните каси представят документите по ал. 1 по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. Чл. 15. (1) За въвеждане, контрол и съхраняване на данните в документите по чл. 14, ал. 1, представяни на електронен носител или по електронен път, се използва програмен продукт, разпространяван безплатно от НОИ, или друг програмен продукт, отговарящ на функционалните изисквания, структура и формат на данните, утвърдени със заповед на управителя на НОИ и публикувани на интернет страницата на НОИ. (2) Разпространяваният от НОИ програмен продукт работи върху лицензирани версии на операционната среда. Националният осигурителен институт не носи отговорност за работата на програмния продукт, ако той се стартира върху нелицензирани операционни системи. (3) Националният осигурителен институт разработва и предоставя уеб услугите, реализиращи контрол на данни и представяне на документи, които се използват в програмните продукти. Чл. 16. (1) Документите по чл. 14, ал. 1 на хартиен или електронен носител се представят в съответното ТП на НОИ с придружително писмо съгласно приложение № 12, подписано и подпечатано от лицето, задължено да ги представя по тази наредба, или от негов представител, а за самоосигуряващите се лица – подписано от лицето. Когато се представя електронен носител, върху него ясно и четливо се означава единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър/ЕИК по БУЛСТАТ. Достоверността на информацията, подадена с електронен носител, се доказва с подписа и печата върху придружителното писмо. Придружителното писмо се представя в два екземпляра, единият от които остава в съответното ТП на НОИ. (2) Електронният носител се връща след приемането на информацията. Чл. 17. Документите по чл. 14, ал. 1 се представят по електронен път чрез уеб приложение, достъпно през интернет страницата на НОИ, или чрез използване на програмен продукт по чл. 15, ал. 1 с включени – уеб услугите по чл. 15, ал. 3, и с квалифициран електронен подпис на подателя. Чл. 18. (В сила от 1.12.2015 г. - ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) За представяне на документите по чл. 14, ал. 1 по електронен път лицата, задължени да ги представят по тази наредба, или упълномощени от тях лица се регистрират като потребители на уеб услугите. Регистрацията се извършва онлайн чрез уеб приложение, достъпно през интернет страницата на НОИ. (2) Регистрация на юридическо лице или на осигурителна каса се извършва с валиден квалифициран електронен подпис, съдържащ ЕИК по Закона за търговския регистър/ЕИК по БУЛСТАТ и наименование на юридическото лице или осигурителната каса. (3) Регистрация на физическо лице се извършва с валиден квалифициран електронен подпис, съдържащ единен граждански номер/личен номер на чужденец и трите имена на лицето. (4) Регистрация на едноличен търговец се извършва с валиден квалифициран електронен подпис, съдържащ ЕИК по Закона за търговския регистър/ЕИК по БУЛСТАТ и наименование на едноличния търговец или единен граждански номер/личен номер на чужденец и трите имена на лицето. Чл. 19. (В сила от 1.12.2015 г. - ДВ, бр. 57 от 2015 г.) (1) Лице, задължено да представя документите по тази наредба, може да упълномощи друго лице, което притежава квалифициран електронен подпис, да представя по електронен път документите по чл. 14, ал. 1 от негово име със заявление по образец съгласно приложение № 13. Упълномощеното лице представя заявлението в електронен вид с квалифициран електронен подпис чрез уеб приложението в интернет страницата на НОИ. Упълномощителят подписва и подпечатва заявлението и го представя лично или чрез упълномощено за целта лице в съответното ТП на НОИ на хартиен носител в срок до 3 работни дни от упълномощаването. (2) При оттегляне на упълномощаването лицето, задължено да представя документите по тази наредба, представя в съответното ТП на НОИ ново заявление по образец съгласно приложение № 13 не по-късно от 3 работни дни преди датата на оттеглянето. (3) Заявление по ал. 1 не се представя от членовете на осигурителни каси. Чл. 20. (1) Осигурителите/дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, техните клонове и поделения, осигурителните каси и самоосигуряващите се лица могат да коригират подадените с документите по чл. 14, ал. 1 данни, като представят удостоверение с коректните данни и попълнен код за корекция. С код за корекция не се коригират следните данни: 1. в удостоверение по образец съгласно приложение № 9 – номер на болничен лист, единен граждански номер/личен номер на чужденец/служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите, на лицето, за което се отнасят данните и ЕИК по Закона за търговския регистър/ЕИК по БУЛСТАТ; 2. в удостоверения по образец съгласно приложения № 10 и 11 – единен граждански номер/личен номер на чужденец/служебен номер, издаден от Националната агенция за приходите, на лицето, за което се отнасят данните, ЕИК по Закона за търговския регистър/ЕИК по БУЛСТАТ, начална дата за изплащане, вид и основание на обезщетението, за което се отнасят данните в удостоверението. (2) Осигурителите/дружествата, чрез които се осигуряват съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, техните клонове и поделения, осигурителните каси и самоосигуряващите се лица могат да заличават подадените с документите по чл. 14, ал. 1 данни, като представят удостоверение с попълнен код за заличаване. (3) Когато данните по ал. 1, т. 1 и 2 са некоректно подадени, се представя удостоверение с попълнен код за заличаване, след което се представя ново удостоверение с коректни данни. (4) След приемането на документите по чл. 14, ал. 1 съответното удостоверение може да се представи само с попълнен код за корекция или с код за заличаване. (5) Удостоверенията с код за корекция и заличаване се представят по реда на чл. 14. (6) Удостоверения за коригиране и заличаване на данни, подадени с документите по чл. 14, ал. 1, не се представят след 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок данните, подадени с документите по чл. 14, ал. 1, могат да се коригират и заличават само с удостоверение, представено на хартиен или електронен носител в съответното ТП на НОИ, след дадени задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО. Чл. 21. (1) След получаване на документите по чл. 14, ал. 1 НОИ издава справка за приетите и върнати документи по образец съгласно приложение № 14. (2) При получаване на документите по електронен път на електронния адрес на регистрирания по реда на чл. 18 потребител, представил документите, се изпраща съобщение с достъп до съдържанието на справката по ал. 1. (3) При получаване на документите на хартиен или електронен носител справката се издава, подписва и подпечатва от длъжностното лице в съответното ТП на НОИ и се връчва на лицето, представило документите. Чл. 22. (1) Не се приемат документи по чл. 14, ал. 1, които не съдържат данните по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2. Не се приемат и удостоверения с некоректно попълнени данни. (2) В срок до 3 работни дни от датата, на която е отказано приемане на документи по чл. 14, ал. 1, същите се представят отново след коректно попълване на необходимите данни. Чл. 23. Електронен носител, който е получен в ТП на НОИ повреден, нечетим или е с вируси, се връща на лицето, което го е представило. В срок до 3 работни дни от получаването на електронния носител лицето, задължено да представя документите по тази наредба, е длъжно да представи годен и с коректно попълнени данни електронен носител за негова сметка. Чл. 24. Осигурените лица, придобили право за получаване на парични обезщетения по чл. 1, ал. 1, т. 1, букви "а" и "г", за периодите след приключване на производството по ликвидация или прекратяване на осигурителя, представят лично или чрез упълномощени от тях лица в съответното ТП на НОИ със заявление по образец съгласно приложение № 15 документите по чл. 3, ал. 2 и 3 и чл. 4, т. 1 – 3 на хартиен носител, както и документ за самоличност. Чл. 25. Лицата, които искат изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква "а", представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия им адрес заявление-декларация по образец съгласно приложение № 16 на хартиен носител и документ за самоличност. Чл. 26. Лицата, които искат изплащане на помощта по чл. 1, ал. 1, т. 2, буква "б", представят лично или чрез упълномощени от тях лица в ТП на НОИ по постоянния или настоящия си адрес заявление-декларация по образец съгласно приложение № 17 на хартиен носител и документ за самоличност. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се представят от законния им представител. Чл. 27. Лицата, които искат изплащане на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи, представят в ТП на НОИ по постоянния или настоящия си адрес заявление-декларация по образец съгласно приложение № 18 на хартиен носител и документ за самоличност. Чл. 28. В срок до 3 работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения и помощи, правоимащите лица по чл. 24 – 27 представят в съответното ТП на НОИ нови заявления-декларации на хартиен носител и съответните доказателства към тях. Чл. 29. (1) Когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения и помощи се установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи, ТП на НОИ уведомява лицата, задължени да представят документи по тази наредба, в срок до 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата. (2) Уведомяването се извършва чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или по електронен път на посочен електронен адрес. Уведомяването може да се извърши и по телефона, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице. (3) При невъзможност за уведомяване по реда на ал. 2 уведомяването се извършва по реда на чл. 110, ал. 4 КСО. (4) Документите по ал. 1 се представят в НОИ по реда на чл. 14 в срок до 7 работни дни от уведомяването. (5) Ако в срок до 7 работни дни от уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или на помощите се прави въз основа на наличните редовни документи, данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и данните от регистрите по чл. 1, ал. 2. Чл. 30. Лицата, задължени да представят документи по тази наредба, са длъжни при поискване от осигурените лица да ги запознават с предоставените за тях документи и данни. Раздел III Изчисляване на паричните обезщетения и помощи Чл. 31. (1) Доходът за периода от 18 календарни месеца, а при бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст – от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност или на началото на отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, включва: 1. дохода, върху който са: а) внесени или дължими осигурителни вноски за лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест; б) внесени авансово осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство – за самоосигуряващите се лица; в) внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство – за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО; г) внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест – за морските лица; 2. минималната месечна работна заплата в случаите по чл. 41, ал. 2 КСО; 3. дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст в случаите по чл. 41, ал. 3 КСО. (2) Сборът от доходите по ал. 1, от който се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения, освен в случаите по чл. 6, ал. 15 КСО. (3) Среднодневният доход за периода по ал. 1, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, се раздели на общия брой на работните дни по календар за същия период. (4) Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията. Чл. 32. (1) За работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 15 КСО. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход. (2) За управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, както и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО. (3) За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, за лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията и за специализантите по чл. 4, ал. 1, т. 9 КСО месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО. (4) Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение по ал. 1 – 3, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и други допълнителни доходи от трудова дейност за съответния месец. (5) При определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, както и определените върху тях със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и дължимият данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. (6) За самоосигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски. (7) За лицата по чл. 4, ал. 9 КСО – съпрузи на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО, месечното нетно възнаграждение е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО – съпрузи на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО – минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. (8) За морските лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски. (9) Среднодневното нетно възнаграждение за периода по чл. 31, ал. 1 се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 15 КСО, се раздели на броя на работните дни по календар за същия период. Чл. 33. Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при работа по личен или групов дневен сменен график се изплаща за работните дни по индивидуалния или груповия график на осигурения, а ако няма такъв – по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст. Чл. 34. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв – по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст. (2) Средночасовият доход за периода по чл. 31, ал. 1, от който се изчислява часовото парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 15 КСО, се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период. (3) Средночасовото нетно възнаграждение за периода по чл. 31, ал. 1 се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, освен в случаите по чл. 6, ал. 15 КСО, се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период. Чл. 35. Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност или в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, за които лицето има право на парично обезщетение. Чл. 36. Размерът на паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се изчислява, като дневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност, определен съгласно чл. 41 КСО, се умножи по 60. Чл. 37. Размерът на неполученото парично обезщетение и/или помощ по чл. 27 се разпределя между наследниците по реда на Закона за наследството. Чл. 38. (1) Размерът на паричната помощ при смърт на осигуреното лице е общ за всички правоимащи лица и се разпределя поравно между тях. (2) Съответната част от паричната помощ при смърт на осигуреното лице се изплаща на всяко от правоимащите лица. (3) Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от помощта се изплаща на законния им представител. Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> TPOOUT -> BG TPOOUT%3DNORMATIVE%20DOCUMENTS -> Labour -> Ordinances Ordinances -> Гарантирани вземания на работниците и служителите Ordinances -> Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки Ordinances -> Наредба №10 от 7 декември 2004 г за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|