Информация за преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда

Факс 0676 / 7 43 03

e-mail dryanovo@dryanovo.bg
Управител или изпълнителен директор на фирмата:

възложител д-р Иван Илиев Николов – кмет на община Дряново

инж. Димитър Иванов Руев – Директор на дирекция УТИСП

През 2008г. Община Дряново е входирала в РИОСВ – Велико Търново Уведомление за инвестиционно намерение „Доизграждане на канализационна мрежа и изграждане на Градска пречиствателна станция за отпадъчни битово – фекални води – град Дряново” с подобекти I, II, III – площадки.

I площадка – с капацитет за 10000 ЕЖ - ПИ 004040 землището на с. Ганчовец с ЕКАТТЕ 14458, община Дряново.

II площадка – с капацитет за 2000 ЕЖ

III площадка – с капацитет за 2000 ЕЖ

Описаното тогава инвестиционното намерение не се осъществява.

Съгласно техническото задание на проекта се разработва инвестиционен проект „Изграждане на ГПСОВ, реконструкция и доизграждане на канализационна система и реконструкция на водоснабдителна система на гр. Дряново” , което представлява и настоящото инвестиционното намерение.

В изпълнение на задълженията по националното и европейското законодателство и на база експлоатационните показатели, за подобряването на водоснабдителната и канализационна система на град Дряново са идентифицирани следните инвестиционни нужди:

• 
  Изграждане на градска пречиствателна станция за отпадъчни води за гр. Дряново;
  
• 
  Изграждане на съпътстваща инфраструктура да ГПСОВ
  

• 
  Път до ГПСОВ
  
• 
  Довеждащ водопровод до ГПСОВ
  
• 
  Електроснабдяване за ГПСОВ
  

• 
  Доизграждане на довеждащ канализационен колектор до ГПСОВ;
  
• 
  Реконструкция и доизграждане на канализационната мрежа;
  
• 
  Подмяна и реконструкция на водоснабдителната мрежа с цел намаляване на загубите на питейна вода по участъците с най-висока концентрация на авариите и по участъците, съвпадащи с трасетата на канализационната мрежа.
  

Капацитетът на пречиствателната станция към 2015г. е 7400 ЕЖ.

Разглежданата в настоящото инвестиционно предложение площадка за ПСОВ в град Дряново съвпада с разглежданата през 2008г. I площадка – с капацитет за 10000 ЕЖ - ПИ 004040 землището на с. Ганчовец с ЕКАТТЕ 14458, община Дряново.

След приемането на България в Европейския съюз, на страната ни бяха отпуснати средства, които да помогнат да покрием изискванията на Европейското законодателство за околната среда и в частност изискванията заложени в Директивите за Питейната вода и Директивите за Пречистване на градските отпадни води.

• 
  Директива 2000/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2000 год., установяваща рамка за действията на Общността в областта на политиката на водите;
  
• 
  Директива на Съвета на Европа 76/464 ЕЕС относно замърсяването на водната околна среда причинено от определени опасни вещества и "дъщерните" й директиви;
  
• 
  Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчните води от население места
  
• 
  Конвенция за опазване и ползване на трансграничните водни течения и международни езера, подписана на 13.03.1992 год. с решение на Министерски Съвет;
  
• 
  Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване.
  

• 
  Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г., посл. изм., бр. 41 от 22.05.2007 г.);
  
• 
  Закон за водите (обн., ДВ, бр.67/27.07.1999 г, изм. и доп., бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)
  

• 
  Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн.ДВ, бр.87 от 30.10.2007 г.);
  
• 
  Наредба № 2 от 16.10.2000 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн. ДВ, бр.87/2000 г.);
  
• 
  Наредба № 2 от 19.04.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи;
  
• 
  Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн. ДВ, бр.88/2000 г.);
  
• 
  Наредба № 5 от 8.11.2000 г. за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на Националната система за мониторинг на водите (обн. ДВ, бр.95/2000 г.);
  
• 
  Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн. ДВ, бр.97/2000 г.);
  
• 
  Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн. ДВ, бр.98/2000 г.);
  
• 
  Наредба № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води (обн. ДВ, бр.10/2001 г.);
  
• 
  Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн. ДВ, бр.30/2001 г.);
  
• 
  Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн. ДВ, бр.66/2001 г.);
  
• 
  Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (обн. ДВ, бр.63/2002 г.).
  
• 
  Норми за проектиране на канализационни системи от 01.01.1990г.
  

Приоритетна цел на България след приемането ú в ЕС е подобряване състоянието на околната среда, водните потоци и речните басейни. За да реализира тази цел, Българското Правителство подготви:

• 
  „Изпълнителна Програма към Директива 91/271/EEC свързана с третиране на градски отпадъчни води”
  
• 
  „Национална Програма за изграждане на ГПСОВ за населените места в Р.България”.
  

Град Дряново попада в групата на агломерациите с над 10 000 еж и като такава се определя като приоритетна за финансиране агломерация по Приоритетна ос 1 на ОПОС.

Съгласно Приложение 1 от Програмата за прилагане на Директива 91/271/ЕИО относно пречистване на отпадъчни води, град Дряново е с 11 000 е.ж. Към момента в гр.Дряново няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води и градската канализация зауства директно в р. Дряновска. Река Дряновска е приток на р. Янтра от басейна на река Дунав и определена за чуствителна зона по смисъла на Заповед № РД-970/28.07.2003 г. на Министъра на околната среда и водите.

Съгласно изискванията на Директива 91/271/ЕЕС, проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационните мрежи трябва да бъде съобразено с най-добрите налични технологии, без прекомерни разходи и в съответствие с изискванията за:

• 
  адекватно определени количествени и качествени параметри на отпадъчните води;
  
• 
  предотвратяване на течове;
  
• 
  ограничаване на замърсяването на водоприемниците с преливащи отпадъчни води от канализационната мрежа по време на дъжд.
  

• 
  Инженерната инфраструктура на гр. Дряново е в незадоволително състояние.
  
• 
  Липсата на пречиствателна станция за отпадъчни води на територията на общината е основната причина за замърсяването на река Дряновска и притоците й.
  

Имотът е частна общинска собственост и има изготвен и одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед №68 / 19.02.2008г. на кмета на гр. Дряново с начин на трайно ползване пречиствателна станция за отпадъчни води.

1. Проектно решение

След направеното обследване на съществуващото състояние на канализационната мрежа се стига до изводът, че е необходимо реконструкция на част от съществуващата канализация, както и изграждане на нова по улиците и кварталите,където липсва такава.

Главният фактор, който определя идейното решение на канализационната мрежа на града, както при първоначално проектиране, така и при реконструкцията е конфигурацията на терена. Другият основен фактор, играещ определяща роля е наличието на съществуващата, изградена до сега мрежа.Изградената до сега канализация на гр. Дряново е разработена като смесена мрежа, т.е. едновремено отвеждане на битовите, промишлените и дъждовните води вобщ канал.

Настоящото инвестиционно предложение разглежда алтернативи за доизграждане на канализационните мрежи и отвеждането на отпадъчните количества до ПСОВ за пречистване. Новата мрежа се разпростира главно по улици с непостроена до сега канализация, но обхваща и подмяната на съществуващи такива, които са в лошо физическо състояние. Схемата на съществуващата канализация е такава, че всички отпадъчни води – смесен поток по второстепенната мрежа заустват в един Главен Колектор, минаващ в най-ниската част на града от левия бряг на р. Дряновска и насочващ отпадъчните води в североизточна посока до терена на бъдещата ГПСОВ. По трасето на Главен Колектор I са разположени съществуващи преливници. Новопроектираната мрежа е предвидена така, че да запази първоначалната схема на канализацията на гр. Дряново, но за ефективно отвеждане на битовите отпадъчни води до площадката на ГПСОВ са необходими реконструкции в някои участъци на съществувщата канализация, с цел елиминиране на съществуващите зауствания на битови отпадъчни води в р. Дряновска. В проектите и по двата варианта са предложени следните решения:

1. Премахване на две съществуващи септични ями поемащи смесен поток от ЖК Успех и ЖК Априлци, както и премахване на едно заустване смесен поток в най-западната част на ЖК Априлци –осъществява се с изграждане на три преливника, чрез които ще се отделят дъждовните от битовите отпадъчни води, изграждане на общ битов канал, който ще заусти в съществуващата канализация и превръщането на съществуващите две зауствания в изцяло дъждовни. Битовият канал ще върви по Първокласен път I-5.

2.Премахване на заустванията на отпадъчни води от смесен тип в „Канал – преливник от микроязовир” , минаващ по ул. „Райна Княгина” - осъществява се чрез изграждане на нов битов канал, дублиращ съществуващият „Канал –преливник от микроязовир”, който поема всички битови отпадъчни води от водосборната му област.

• 
  заустванията от лявата страна на съществуващия колектор
  
• 
  изграждане на три преливника, чрез които ще се отделят дъждовните от битовите отпадъчни води.
  
• 
  заустванията от дясната страна на съществуващия колектор –съществуващата смесена канализация се превръща в дъждовна, изграждане на нова битова канализация успоредно на съществуващата.
  

При двата варианта предлагаме реконструкцията и доизграждането на канализационната мрежа на гр. Дряново да се осъществи чрез стъклопластови GRP тръби.

При този вариант освен изложената по –горе обща концепция за двата варианта, предлагаме следната новопроектирана канализационна мрежа.

В двата кавартала на юг от р. Дряновска ще се развият следните канализации:

• 
  в квартала, разположен в югоизточната част ще се развие изцяло битова канализация с повърхностно оттичане на дъжда в р. Дряновска.
  
• 
  в квартала, разположен в югозападната част ще се развие разделна канализация – нова битова и нова дъждовна + реконстриурана съществувща смесена в дъждовна.
  

В индустриалната зона в западната част на града, под Първокласен път I-5 ще се изгради битов колкетор, който ще премине под р. Дряновска чрез дюкер и ще заусти в новопроектираната канализация.

В индустриалната част около ул. „Борова гора” ще бъде изграден битов канал, който ще премине под р. Дряновска чрез дюкер и ще заусти в Главен Колектор I.

Поради близостта на тезии ндустриални зони до реката, дъждовните води от тях ще бъдат заустени по най –близкия път.

При реализиране на канализация по Вариант I ще се получаст следните дължинии диаметри:

Условен диаметър/мм/ Дължина /м/

Ø 200 290

Ø 300 13 001

Ø 400 350
Вариант II:

При този вариант освен изложената по – горе обща концепция за двата варианта, предлагаме новопроектираната канализационна мрежа да бъде смесена - по изброените при Вариант I улици, квартали и индустриални зони. Преди съответните преминавания на канализацията под р. Дряновска ще бъдат изградени преливници, а самото преминаване ще се извърши посредством канализационни помпени станции и напорна канализация, заустваща в съществуващите колектори.

При реализиране на канализация по Вариант II ще се получат следните дължини и диаметри:

Условен диаметър/мм/ Дължина /м/

Ø 200 340

Ø 300 8 425

Ø 400 1 010

Ø 500 1 245

След направеното обследване на съществуващата водопроводна мрежа се стигна до извода, че е необходима цялостна рехабилитация. Съществуващите водоизточници ще се запазят, но ще се направи саниране на сградите и ще се подменят съществуващите тръбни разводки. Поради разнообразния релеф на града, водопроводната мрежа в хидравлично отношение се разделя на 3 зони ниска, средна и висока. Използвани са 2 регулатора на налягане.Обособени са пилотни зони, чрез които се следят подаваните водни количества. След направена компютърна симулация, с програмният продукт HYDRA, на работата на съществуващата водопроводна мрежа стана ясно, че наличните диаметри на тръбите са напълно достатъчни. Проблемите са предизвикани от амортизираните азбест циментови, стоманени и чугунени тръби по които има множество течове. Тъй като се предвижда реконструкция на водопровода съобразена с сменянето на канализацията е уместно да се сменят задължително всички стари водопроводи в този участък. Тъй като се прави реконструкция само на отделни участъци е наложително да се запази сегашната схема на водоснабдителната мрежа. И за двата варианта се предвижда еднаква схема на водоснабдителната мрежа. Двата варианта се различават само по използваният материал на тръбите – PE-HD и GRP. При подмяната на съществуващите стари тръби с нови със съответният диаметър няма да се затрудни нормалната работа на цялата водоснабдителна мрежа.

Като първи вариант е избрано заменянето на всички стари тръби със съответстващите по диаметри нови полиетиленови тръби PE-HD. Вече сменените и изградени нови полиетиленови тръби PE-HD няма да бъдат сменяни. Полиетиленовите тръби висока плътност през последните 10 години доказаха високите си технически качества на възможно най-ниска цена. Тръбите са лесни за монтаж и са окомплектовани с всички необходими фасонни части.

При разработката ще са вземат в предвид следните предпоставки:

1. Съществуващите сградни водопроводни отклонения ще се подменят и присъединят към реконструираните водопроводи.

2. Всички водопроводни клонове и съоръженията към тях ще се реконструират.

Новопроектираните водопроводи е предвидено да се изпълнят с полиетиленови тръби висока плътност. Водопроводната мрежа при реконструкцията ще се оразмери за Qмакс. час и е проверена за Qмакс. час. +Qппн.

Като втори вариант е избрано заменянето на всички стари тръби със съответстващите по диаметри нови стъклопластови тръби GRP. Вече сменените и изградени нови полиетиленови тръби PE-HD няма да бъдат сменяни.

При разработката ще са вземат в предвид следните предпоставки:

1. Съществуващите сградни водопроводни отклонения ще се подменят и присъединят към реконструираните водопроводи. 2. Всички водопроводни клонове и съоръженията към тях ще се реконструират.

Новопроектираните водопроводи е предвидено да се изпълнят с стъклопластови тръби. Водопроводната мрежа при реконструкцията ще се оразмери за Qмакс. час и е проверена за Qмакс. час. +Qппн. Стъклопластови тръби са тънкостенни и се доставят на стандартни дължини от 6 и 12 м. Тръбите се монтират посредством муфи и могат да бъдат доставени поотделно или с монтирани муфи. Тези муфи имат еластомерен уплътнител, монтиран в прецизно машинно оформен жлеб, включващ стопиращ механизъм от двете страни на муфата. Други възможни системи за връзка са ламинирани и фланцови връзки. Тези тръби напълно удовлетворяват изискванията за водоплътност. При тях особеността е, че са крехки и при падане от транспортно средство се чупят. Полагат се на пясъчна възглавница и се засипват с пясък до 20 см над тръбите.
ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕДИМСТВА

• 
  Екологично чисти продукти и отговарящи на EN1796 и EN 14364 ;
  
• 
  Технологията на производство е чрез непрекъснато филаментно навиване,
  
• 
  Голям диапазон на диаметровата номенклатура отDN 90до DN 3000 мм ;
  
• 
  Продуктите покриват работни налягания от 1 бар до 32 бара ;
  
• 
  Пълна комплектация с фасонни части, които могат да бъдат произведени по индивидуални проекти и стандартни такива, водещи до еднакъв живот на тръбопровода /75г. при коефициент на сигурност 1.25/ ;
  
• 
  Най-висока гладкост на вътрешния слой, водещ до най-малки хидравлични загуби в сравнение с други видове тръби;
  
• 
  Обявеният номинален диаметър DN съответства на светлия отвор на тръбите;
  
• 
  Висока антикорозионна устойчивост / рН 1,0 –рН9,0/ за стандартно изпълнение ;
  
• 
  Възможно е строителство на тръбопроводи “тръба в тръба”;
  
• 
  Надеждна връзка със съединители муфа -няма заваряване ;
  
• 
  Много бърз и точен монтаж без необходимост от високо квалифицирани специалисти;
  
• 
  Бърз и качествен ремонт приавариране на тръбопровода с помощта на механична връзка, възстановяване чрез ламиниране на повреден участък или вграждане на ремонтно парче ;
  
• 
  Устойчивост на ултравиолетови лъчи, което позволява открит монтаж, включително на окачени тръбопроводи ;
  
• 
  Възможно включване под напор ;
  
• 
  Полагане в блатисти и водни терени /вкл. подвижни почви/ ;
  
• 
  Връзката позволява ъглови отклонения от 3° до 0,5°, в зависимост от диаметъра на тръбите;
  
• 
  Тръбите позволяват монтаж върху колонада /аквадукти/ ;
  
• 
  Малко тегло на линеен метър,което позволява изграждане на тръбопроводи в труднодостъпни за строителството места и монтаж ръчно или с лека механизация;
  
• 
  Тръбите са с многослойна структура и вътрешен смолен слой за антикорозионна защита.
  

Тъй като се прави реконструкция само на отделни участъци е наложително да се запази сегашната схема на водоснабдителната мрежа. И за двата варианта се предвижда еднаква схема на водоснабдителната мрежа. Двата варианта се различават само по използваният материал на тръбите – PE-HD и GRP. Поради редица технически преимущества на стъклопластовите тръби е избран втори вариант (стъклопластови тръби) за реконструкция на водоснабдителната мрежа на град Дряново.

ВАРИАНТ I - KОМПЛЕКСНО СЪОРЪЖЕНИЕ

ВАРИАНТ II – БИОТЕХНОЛОГИЯ С МFFS БИОФИЛТРИ И БЕЗ ГЕНЕРИРАНЕ НА УТАЙКИ

Изискванията към качествата на пречистените отпадъчни води за заустване в приемника р. Дряновска, налагат суровата вода да премине през механично, биологично пречистване за отстраняване на въглеродните съединения и обеззаразяване.

Описание на процесите - По пътя на водата

Груба решетка и Входна помпена станция

Преди да постъпят в черпателния резервоар на входната помпена станция водите преминават през груба механизирана решетка, предназначена за прецеждане на отпадъчните води. Тя улавя всички едри материали с размери по-големи от разстоянието между прътите. Разположена е на входа на пречиствателнатастанция. Решетката е закрита с отварящи се капаци. В черпателния резервоар на Входна ПС се предвижда монтаж на потопени канални помпи, които подават отпадъчните количества към комбинирано механично стъпало.

Комбинирано съоръжение фини решетки и пясъкомазнинозадържател - Отпадъчните води от главната канализационна помпена станция чрез напорен колектор се подават на пречистващите съоръжения. Постъпващата вода преминава през индукционен разходомер за контрол на часовия и 24 часовия разход, а след това се прецежда през комбиниран блок (ротационното сито –е резервно), където фините отпадъци и минерални частици се отделят и промиват с пречистена вода. Уловените отпадъци се обезводняват чрез пресоване на около 40% и се изнасят навън в съответен контейнер, който е с големина 7м3 обем. Минералните примеси (пясък и дребни камъчета) също се съхраняват в самостоятелен контейнер. Управлението на съоръжението е автоматизирано. Уловените отпадъци от фините решетки се компримират (пресоват). Компримираните отпадъци се събират в метален контейнер за отпадъците от решетките и се депонират съвместно с твърдите битови отпадъци на регионално депо Севлиево.

Дебитомер на входа - В проекта е предвиден магнитно-индукционен дебитомер на тръбата след механично пречистване. Измервателното устройство на входа е едно от най-важните съоръжения за контрол, управление и статистика на станцията.

Селектор - След механическото пречистване, водата постъпва в тристепенен селектор, задачата на който е да спира растежа на влакнестите бактерии, които спомагат за изнасянето на активната утайка. Отпадъчната вода се смесва с аеробно регенерираната утайка, която през определени интервали се изземва -изважда от дъното на вторичния утаител. Последващата регенерация подобрява нейните физиологически качества и обуславя доброто състояние на активната утайка за по нататъшния процес на пречистване. Главен критерий за изчисляване на селектора се явява постигането на натоварване от около 10 кg БПК5 на m3. След селектора отпадъчните води постъпват в активната зона с комбинираната микрофлора. В активната зона има определен обем активна утайка, която редовно се регенерира. Комбинирането на плаваща активна утайка и активна утайка захваната -фиксирана върху твърд носител повишава стабилността на процеса на биологическо пречистване в случаи на хидравлични претоварвания и повишена концентрация на замърсяващите вещества. Поддържането на необходимите кислородни съотношения, рециркулацията и изваждането на утайката се осигуряват чрез серия датчици и се контролират с помощта на компютър. Необходимият въздух за аерацията се произвежда с общо 3 въздуходувки, които се монтират под платформата за обслужване и поддръжка. Оборотите и количеството въздух се регулират в зависимост от съдържанието на кислород в реакторите. Това се постига чрез честотни преобразуватели. Третата въздуходувка представлява предварително монтирана резервна единица, която може да работи или с единия или с другия реактор, по избор.

Вторични утаители - След биологическото пречистване водата постъпва във вторичните утаители, в които се отделя активната утайка. Проектирани са вертикални утаители с квадратно сечение в план. Излишната активна утайка се подава в аеробния стабилизатор, а след това в центрофугата за механическо обезводняване, а фугатът се подава обратно по тръбопровода на входа на пречистващите съоръжения.

Инсталация за UV-обеззаразяване - Обеззаразяването е предвидено с ултравиолетови лампи. Лампите са разположени в блок за удобен монтаж. Ултравиолетовата инсталация се състои от две секции (и двете са работни ), работещи паралелно. Дезинфекцията с UV-лъчи е мигновен процес. Проектната UV инсталация с интензитет UVT 45% унищожава 99.9% от колибактериите. Инсталацията за UV-дезинфекция работи само при епидемия обявена от РИОКОЗ. Един път годишно се пускат лампите да работят.

Дебитомер на изхода - След инсталацията за обеззаразяване се предвижда монтиране на магнитно-индукционен дебитомер на тръба – DN400 mm. Сечението на тръбата винаги е пълно 100% с вода.

Заустване - До момента отпадъчните води от град Дряново заустват директно в реката без пречистване. През площадката, предотредена за пречиствателна станция, минава открита канавка с ширинаВ = 3,50 м и дълбочинаН = 1,50м. Канавката събира дъждовните количества от съществуващо дере, посредством водосток преминава под пътя и през площадката зауства в р. Дряновска.

Б. Третиране на утайките - Схемата за подготовка и обезводняване включва:

Помпена станция за РИАУ; Аеробен стабилизатор;Центрофуга за обезводняване; Помпена станция за РАУ и ИАУ.

Рециркулиращата активна утайка се изпраща с помпи в биобасейна. Излишната активна утайка помпажно се изпраща в аеробния стабилизатор. Количеството на излишната утайка зависи от много фактори и се променя, но тук е предвиден контрол с отчитане концентрацията в биобасейна и нивото на утайките във ВУ. На напорния тръбопровод за ИАУ има индукционен дебитомер DN150. Резултатите от измерването се показват и записват в компютъра в ЦДП на ПСОВ.

Аеробен стабилизатор - Излишната активна утайка се препомпва в съоръжението, където чрез аериране утайката се стабилизира и се предотвратява гниене. В същото съоръжение се постига и уплътнение на утайката, когата аерацията се прекъсва. Тогава се осъществява и изпомпването на стабилизирана утайка към центрофугата.

Обезводняване на утайките - Ако утайката не може да се използва в селското стопанство, то предварително уплътнената излишна утайка се обезводнява със специална машина. Принципно се използват камерни филтър-преси, лентови филтър-преси и центрофуги. В рамките на предварителните изследвания и на базата на събран опит в различни ПСОВ, за настоящия проект еднозначно се избира центрофуга, тъй като по-проста експлоатация се осъществява само при малко по-високи инвестиционни разходи.

Площадка за временно депониране на кек - При възникване на усложнена ситуация за извозване на обезводнените утайки се налага временното им депониране на площадката на ПСОВ.
ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ - ВАРИАНТ II

БИОТЕХНОЛОГИЯ С МFFS БИОФИЛТРИ И БЕЗ ГЕНЕРИРАНЕ НА УТАЙКИ

Груба решетка и Входна помпена станция - Преди да постъпят в черпателния резервоарна входната помпена станция водите преминават през груба механизирана решетка, предназначена за прецеждане на отпадъчните води. Тя улавя всички едри материали с размери по-големи от разстоянието между прътите. Разположена е на входа на пречиствателната станция. Решетката е закрита с отварящи се капаци. В черпателния резервоар на Входна ПС се предвижда монтаж на потопени канални помпи, които подават отпадъчните количества към комбинирано механично стъпало.

Комбинирано съоръжение фини решетки и пясъкомазнинозадържател - Отпадъчните води от главната канализационна помпена станция чрез напорен колектор се подават на пречистващите съоръжения. Постъпващата вода преминава през индукционен разходомер за контрол на часовия и 24 часовия разход, а след това с е прецежда през комбиниран блок (работно и резервно), където фините отпадъци и минерални частици се отделят и промиват с пречистена вода. Уловените отпадъци се обезводняват чрез пресоване на около 40% и се изнасят навън в съответен контейнер. Минералните примеси (пясък и дребни камъчета) също се съхраняват в самостоятелен контейнер. Уловените отпадъци от фините решетки се компримират (пресоват). Предвидена е промивка на отпадъка в тялото на компактора с чиста техническа вода за отмиване и връщане на малки и леки органични частици обратно в потока. В компактора се компримират и отпадъците от ситото за плаващи в-ва от пясъкомасло - задържателя. Компримираните отпадъци се събират в метален контейнер за отпадъци и се извозване до регионалното депо за отпадъци. Тук отпадъците от решетките се депонират съвместно с твърдите битови отпадъци.

Дебитомер на входа - В проекта е предвиден магнитно-индукционен дебитомер на тръбата след механично пречистване. Диаметър на тръбата - DN350 mm. Сечението на тръбата винаги е пълно 100% с вода. Измервателното устройство на входа е едно от най-важните съоръжения за контрол, управление и статистика на станцията.

Буферен резервоар за зареждане на биоректора - Постъпващите отпадъчни количества на вход са с различен дебит и различна концентрация на замърсителите. Необходимо е да се предвиди буферен резервоар, усреднител след механичното стъпало за изравняване на общия поток отпадъчни води, подавани към биологичното стъпало. Съоръжението представлява стоманобетонов резервоар с механично разбъркване на входния поток. Подаването на отпадъчна вода към биореактора се осъществява помпено. Монтирани са три броя помпи, едната резервна, като дъното на резервоара е оформено с подходящ наклон.

Биологично стъпало с MFFS биофилтри - Биологичният реактор тип MFFS /Multistage Fixed Film System/ работи с прикрепена биомаса. Неговият режим на работа е непрекъснат, правопоточен, без обособени зони за нитрификация–денитрификация на амониевите съединения, без натрупване на активна утайка и рециркулация на излишната активна утайка до началната фаза на процеса. Биореакторите тип МFFS представляват последно поколение стабилна, лесна за поддържане биологична Многоетапна система с фиксиран филм (МСФФ), която функционира чрез хармоничен и самостоятелно приспособяващ се растеж и деструкция на микроорганизми, фиксирани на специален инертен носител. При този метод се извършва изключително ефективно биологично пречистване на отпадъчните води посредством напълно аеробна система за постоянен поток, без зони за утаяване и рециркулация на активната биомаса, и посредством контролираното строго съблюдаване на няколко задължителни изисквания, които са снабдяване на бактериите с кислород; осигуряване на минимални условия за тяхното оцеляване, адаптация и растеж; предпазване на бактериите от шок; осигуряване на достатъчна контактна зона между пречистената вода и микробите; предпазване на работните повърхности от обрасtване и запушване;

Съществена част от МСФФ е синтетичният бактериен носител, който дава възможност за фиксиране на микроорганизмите и оформяне на триизмерно пространство, запълнено с хидробионти. Цялостното биологично пречистване на отпадъчните води, включително нитрификацията, денитрификацията и аеробната стабилизация на биомасата, се осъществяват в строго съответствие с генетичния състав на хидробионтите, фиксирани към специалния синтетичен носител. Благодарение на контролираните характеристики на средата и режима на доставяния кислород се създават необходимите условия за съществуване на прикрепените биологични образувания, които поглъщат органичното и неорганично замърсяване без „кумулативен добив” (среден относителен добив) на биомаса. Оптималните условия за растеж и съществуването на активната биомаса в МFFS се осъществяват благодарение на следните фактори:

a) Рационално взаимодействие между контактната повърхност на инертния носител и обема на всяка секция на биореактора, което позволява задържането на до 17 г/л активна биомаса, прикрепена на носителя, в аеробен процес, при пречистване на битово-фекални води. Носителят е специално проектиран да осигурява достъп до хранителни вещества и кислород на всички прикрепени хидробионти (във всяка точка,където на инертния носител има прикрепени бактерии).

Биореакторът по същество представлява бетонов резервоар, разделен от бетонни прегради на технологични секции. Водата по гравитачен път се прелива от секция в секция през последователни отвори, редуващи се отдолу и отгоре за всяка поредна секция. По принцип всяка секция може да се разглежда като отделен биобасейн със собствена аерационна система и контрол на средата. Биореакторът се дели на аерируеми зони в зависимост от характера и количеството на замърсителите в отпадъчната вода. Всяка секция е снабдена със собствена, регулираща се, специално конструирана система за аерация, с цел поддържане жизнеспособността на микроорганизмите. Прикрепването на активната биомаса става върху гъвкав полимерен материал /бактериен носител/ с текстилна структура, с какъвто е запълнен целия работен обем на биореактора. Инертния носител има срок на експлоатация над 30 год. Подмяната му не е необходима за целия срок на експлоатация на ПСОВ. В първата секция на биореактора се извършва интензивно насищане на отпадъчните води с кислород от въздуха. По-нататък отпадъчната вода се прелива гравитачно през следващите секции на биоректора, където движейки се последователно през отвори в преградите е подложена навъздействието на аеробната микрофлора. Микроорганизмите от активната утайка закрепени върху инертния носител, усвояват разтворените и емулгирани органични вещества, намиращи се в отпадъчната вода, за да поддържат жизнената си дейност. Въздухът необходим за аеробните секции на биореактора се нагнетява с въздуходувки. Нормалното функциониране на съоръжението зависи от непрекъснатото подаване на въздух, необходим за обезпечаване на надежден масообмен и жизнеспособност на микроорганизмите.