Истина № 5: Опасността от детските болести се преувеличава силно, за да бъдат сплашени родителите и да бъдат склонени към провеждането на една спорна, но свързана с добри печалби процедура. Мит № 6: Полиомиелитът е безспорен пример за огромен успех на ваксинациите. Шест щата от Нова Англия съобщават за повишена заболеваемост от полиомиелит една година след въвеждането на новата ваксина на Солк. Повишението варира от удвояване във Върмонт до изумителните 642% в Масачузетс. През 1959 г. 77.5% от пациентите с парализи в Масачузетс са приели преди разболяването си по 3 дози инжекционна полиоваксина. През 1962 г. на изслушването си пред Конгреса на САЩ д-р Бърнард Грийнбърг, шеф на Катедрата по биостатистика към Университета по обществено здравеопазване в Северна Каролина, свидететелства, че случаите на полиомиелит не само са се увеличили значително след въвеждането на задължителната ваксина (50% ръст през 1958 спрямо 1957 г., 80% ръст през 1959 спрямо 1958 г.), но и че статистиките са били манипулирани от службите по обществено здравеопазване, за да се създаде обратното впечатление. Според автора-изследовател д-р Виера Шайбнер 90% от случаите на полиомиелит са били елиминирани от статистиките чрез предефиниране на болестта от здравните власти, което е било сторено след въвеждането на ваксината, докато в действителност през това време ваксината на Солк продължавала да причинява полиомиелитни парализи в няколко страни, в които не е имало епидемии, предизвикани от див вирус (хиляди случаи на вирусни и асептични менингити се диагностицират всяка година в САЩ; преди въвеждането на полиомиелитната ваксина, те се диагностицираха като полиомиелит). През 1985 г. CDC съобщи, че 87% от случаите на полиомиелит в САЩ за периода 1973-1983 г. са били предизвикани от ваксината. Джонас Солк, откривателят на инжекционната полиомиелитна ваксина, свидетелства пред сенатската подкомисия, че почти всички епидемични взривове след 1961 г., са предизвикани от оралната полиоваксина. На семинар по полиоваксините, спонсориран от Института по медицина и Центъра за контрол и превенция на болестите, д-р Самуел Катц от Университета "Дюк" докладва, че всяка година в САЩ има по 8-10 случая на паралитичен полиомиелит, свързан с ваксината при хора, които са приели оралната полиоваксина и че от четири години в западното полукълбо не е констатирано наличие на див полиомиелитен вирус. Джесика Шиър от Изследователския център към Националната болница за рехабилитация във Вашингтон посочва, че на повечето родители не е известно, че ваксинацията против полиомиелит в страната води до "известен брой жертви всяка година". Това противоречие допълнително се утежнява от малкия брой съобщения за неблагоприятни последствия и наблюденията на Националната програма за обезщетяване при увреждания от ваксини, че в много случаи неблагоприятните реакции срещу ваксини се диагностицират погрешно като други заболявания. Това подсказва, че действителният брой на "жертвите" от паралитичен полиомиелит, свързан с ваксината може да е много по-висок от този, съобщен от CDC.