Интервю със Стефка Стойчева публикувано в брой 25 2008 година на вестник „Лечител
Изтегляне 127.42 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Ето какво научихме от нея - една скромна, незряща жена, която е постигнала в живота си много повече от един обикновен зрящ човек. Разкажете ни повече за вас...
- Още като малка сте се сблъскали със загубата на зрението си, което е ужасяващо за едно дете. Какво ви даде сили да продължите напред
- А това, че не виждате, не ви ли комплексира по някакъв начин, когато се движехте сред зрящи
- Впоследствие как се разви живота ви
- В момента, с какво точно се занимавате
- Доколкото разбрах християнски център „Благодат“ има и собствено списание
- Толкова много неща, толкова знания, опит, коя беше основната мотивация, която ви движеше напред
- С какво точно се занимава вашия център за рехабилитация на слепи, каква е дейността му
- Предполагам че в центъра работите в някаква насока или проект за интегриране на незрящите хора в работна среда
- А налага ли се във вашия център да има психолог, който да консултира, да помага на нуждаещите се да получават съответната помощ именно от специалист
- С толкова дейности се занимавате, остава ли ви време за почивка
- Вярвате ли в народната медицина и билките
- Как сте със здравето - Добре, нямам проблеми. Не боледувам често. Спазвате ли здравословен начин на живот и какво означава той за вас
- Според вас, възможно ли е колкото по-положително гледаш на света, толкова човек да е по-добър и щастлив, живота му да е по-лек и усмислен
- Имате ли някаква максима или девиз към който се придържате - Моят девиз винаги е бил – трябва да мога
- При признаци на настинка как се лекувате
- А поддържате ли се сега с някакви витамини или хранителни добавки
- Според вас има ли връзка между психиката на човек и физическото заболяване
- Вие лично как се разтоварвате от стреса и напрежението, които ни заобикалят
- Винаги ли сте била вярваща
- Кое е било най-голямото ви предизвикателство досега или то тепърва предстои
- Кое ви е било най-трудно
- Какви качества трябва да притежава един човек, за да е близо до вас, да е ваш приятел
- Как обичате да си почивате
- Според вас в младите хора, останали ли са, поне малко съхранени ли са ценностите на днешно време
- Вашето пожелание към читателите на вестник „Лечител“
| Интервю със Стефка Стойчева публикувано в брой 25 2008 година на вестник „Лечител”
Каре: Тя се казва Стефка Йорданова Стойчева и е от гр. Пловдив. Управител е на Християнски център за хора с увреждания "Благодат". Освен това е преподавател по брайл и компютри в Национален център за рехабилитация на слепи. В детска възраст е загубила зрението си. Основното си образование завършва в училище за слепи деца в гр. Варна. След което живее, работи и учи в Пловдив, където е и до днес. Впоследствие завършва Българска филология, а след това магистърска степен по Педагогика на зрителнозатруднени. Изучава с отличие също така компютри и английски език. Самата тя казва, че призванието й е да помага с всичко, което може на хората и конкретно на хората с увреждания. Затова и създава Християнския център. Ето какво научихме от нея - една скромна, незряща жена, която е постигнала в живота си много повече от един обикновен зрящ човек.
- Аз съм от Сливенския край – село Падарево. Незряща съм. На 9 години загубих напълно зрението си. На близо две години ме е заболяло дясното око и на две години и половина родителите ми тръгват по лекари. След което ме оперират в София, в Медицинска Академия. Но незнайно по каква причина, лекарите оперират здравото, вместо болното око. Обяснението било - за да го запазят. И до ден днешен, не знам защо така са решили. Така, до 9 годишна, аз виждах с болното си око. Много често получавах кръвоизливи и ме болеше окото, имах глаукома, често се възпаляваше, а аз като дете го пипах, и изведнъж почувствах, че губя зрението си. И тъй като от 7 годишна бях вече в училище за слепи деца във Варна, една сутрин станах и установих, че вече не виждам нищо. Даже в началото си помислих, че ще ни водят някъде на екскурзия, защото тогава ни вдигаха рано. Но усетих, че денят си започва както обикновено. Щом влязохме в клас, светнах лампата и всички, които имаха остатъчно зрение, се развикаха, че е светло, да я загася. Тогава разбрах какво е станало. Но бях такова дете, че не обичах да се оплаквам, нито да споделям за това и нищо на никого не казах. Но това изобщо не ме сломи. Вече през ваканцията казах на майка ми, че изобщо не виждам. Тя, разбира се, като всяка майка в началото не искаше да повярва. Спомням си дори, че навиваше някаква прежда и почна да ми подава различни кълбета, като искаше да й казвам цветовете им. Очакваше да ги различавам както преди, а а аз й казвах: „Не виждам майко, не мога да ги видя...“, тя отново настояваше: „..иди до прозореца, излез навън на светло...опитай...“. Като всяка майка, не искаше това да се случи с детето й. Оттогава, така или иначе, ми остана да различавам само ден и нощ – светлината, слънцето, предметите като сенки, зависи как пада светлината. Всъщност съм си незряща, защото това изобщо не ми помага. Не мога да се движа сама в непозната обстановка, нито да се ориентирам като правя нещо, камо ли да различавам нещата.
- Желанието ми да уча. Аз бях доста любознателно дете. Това, че не виждах, не ми попречи изобщо, тъй като в мен бе заложено да уча. А аз много четях, в училище се интересувах от всичко, което чувах и имах възможност да науча. Факта, че загубих зрението си, не ме накара да се отчаям ни най-малко. То всъщност едно дете не може да разбере точно какво губи, защото животът му е по този начин сложен. Освен това, аз бях сред други незрящи деца, средата беше такава, училището в което учех. Пък от друга страна, на село имах много добра приятелка - зряща, която ме предпочиташе пред другите деца.
- Като всички останали деца, аз също бях буйно и енергично дете - тичах, играех свободно. Дори се катерех на дърветата с помощта на моята приятелка. Тя непрекъснато ми казваше – стъпи сега тук, после там. И може би това ми е помогнало да нямам комплекси, защото имах зрящи приятели с които играех наравно. С тях изобщо не се чувствах по-различна. Никога не ме пренебрегваха за нещо, напротив дори непрекъснато ми помагаха. За моята приятелка беше толкова естествено да ме води, колко да диша. Аз бях като част от нея. Когато се катерехме на непознато дърво, при слизането тя винаги ми казваше къде точно да стъпя. Имахме си една любима черница, на която много обичахме да играем и познавахме много добре. Нашите често криеха стълбата да не се качваме заради мен, но ние по оградата – тя стъпва, аз пипам където е стъпила, и след нея, точно по детски. Тази черница беше разклонена на две – едната й част беше по-удобна, а другата по-преплетена. И тъй като двете си я разделяхме, тя винаги избираше по-неудобната. Аз после оцених това, след време, както и повечето жестове, тъй като за мен всичко бе по-трудно - да намирам плодове, да ги късам. А дружката ми беше невероятна - постоянно измисляше игри с които ме улесняваше и правеше съпричастна в тях. Нагласяваше нещата така, че в никакъв случай да не се чувствам зле, много ме обичаше.
- Завърших училище във Варна за незрящи. След което се преместих в Пловдив, където започнах да работя и уча вечерно. Омъжих се рано и временно прекъснах, тъй като родих две деца с малка разлика. Но не се отказах от ученето, впоследствие кандидатствах в Пловдивския университет - специалност българска филология. Завърших и ме назначиха тук, в Пловдив, в Рехабилитационния център за слепи. В началото бях хоноруван възпитател, впоследствие вече ме назначиха като щатен преподавател. След което се наложи да специализирам - учих компютри, английски, педагогика на зрително затруднените – завърших Магистратура. Компютрите се усъвършенстват постоянно, така че и аз постоянно уча нови неща. Компютърна грамотност съм изучавала в много курсове, а 2006 г завърших един курс към майкрософт за незрящи компютърни специалисти. Интересното беше, че имаше кандидати от цялата страна и трябваше да изберат само 6 човека. Държахме изпит, и според класацията за моя радост, аз влязох в шестицата. Иначе в целият ми род, всички са зрящи, при мен само се е случило така, и благодаря на Бога, че децата са ми зрящи.
- Преподавател съм в Национален център за рехабилитация на слепи, преподавам компютри и брайл. Отделно съм управител на християнски център за хора с увреждания – „Благодат“.
- Да, аз съм негов отговорен редактор, имам си редакционна колегия. Списанието излиза във всички възможни варианта, включително и на брайл, за да е абсолютно достъпно.
- Както ви обясних, желанието непрекъснато да уча нови неща и да бъда полезна на другите. Това някак си е заложено в мен. Това, което аз знам, нямам мира, спокойствие, докато не го предам на друг.
- Под рехабилитация, при нас, не се разбира точно медицинското тълкувание на тази дума. По-скоро значението й тук в центъра е друго - да помогнем на хората да се адаптират към новия начин на живот. Под това се разбира - всичко за тези, които късно са ослепели, както и за такива, които още от ранно детство са в такова положение. Тоест те да могат да усвоят нови знания, професия и умения. Незрящите се учат на полезни умения, което включва самообслужване, домакинство, готварство, ползване на технически средства – това е основната рехабилитация. В центъра има индивидуална и групова психотерапия, консултиране близките на зрително затруднените клиенти, зрителна рехабилитация, занимателна терапия, Брайлово писмо, машинопис, начална компютърна грамотност, физкултура, есперанто. Функционира също така и кабинет по зрителна рехабилитация. Зрителен терапевт подпомага на зрително затруднените клиенти посредством специални упражнения по-добре да използват остатъчното си зрение в бита, учебната и професионалната дейност. В Центъра се приемат за рехабилитация и късноослепели лица с множество увреждания: захарен диабет, нарушения в слуха, опорно-двигателния апарат и др. Отскоро, освен основната рехабилитация, имаме също така и професионално обучение. То включва компютърно обучение, брайл – азбуката на слепите, ориентиране и мобилност – това е придвижването в малко и голямо пространство с бял бастун, с помощта на водач. При професионалната, подготвяхме вече няколко професии – офис секретари, текстообработка с компютри, масажисти, тапицери, както и ръчно художествено плетиво.
- Да, идеята е този център да предложи адекватни грижи в психосоциалната сфера за млади хора. Точно затова е професионалното обучение, за да могат по-лесно хората да се интегрират. Помагаме също и на интегрирани дечица в масови училища, макар че това не е основната ни дейност, но смятаме, че трябва да се помага на тези деца.
- Да, имаме психолог към центъра. Понякога се налага, тъй като при нас идват хора и с други увреждания. В такива случаи имаме нуждата от психолог. Особено хора, които скоро или внезапно са загубили зрението си, се нуждаят спешно от такава помощ, от подкрепа на специалист – психолог.
- Незрящите хора са също като останалите – съвсем обикновени хора. Има случаи, разбира се, в които понякога енергията се пренасочва към нещо друго. Аз познавам такива– обикновени работници, които са били миньори, и след загуба на зрение, започват да учат. Дотогава са имали някакво основно образование, след което започват да учат гимназия, университет, изобщо търсят нов начин за осмисляне на живота си. В такъв аспект сме свидетели на десетки случаи.
- Аз си почивам като съм полезна на хората около мен. Непрекъснато се занимавам с всичко ново което излиза, доколкото мога, разбира се. С това запълвам времето си и за мен винаги е било удоволствие да уча. Имам си и две здрави деца момиче и момче - благодаря на Бога, че са зрящи. И това напълно усмисля живота ми – семейството, децата, работата ми.
- Аз вярвам, че Бог е създал за всяка болка и билка. И затова ползвам билки, предпочитам билково лечение пред някакви синтетични препарати.
- Добре, нямам проблеми. Не боледувам често.
- Опитвам се, все повече и повече. За мен това означава здраве в дух, душа и тяло. Да съблюдавам живота си с правилния начин на живот. Аз не пуша, не пия алкохол, нито пък прекалявам в някакви други аспекти. Според мен дори може да се каже, че е здравословно и самото ни отношение с хората. Мисля позитивно за всеки човек - прощавам, обичам. Дори много съм благодарна на моите колеги защото ми помагат във всяко отношение, много ги обичам. И тъй като се интересувам от правилния начин на живот, скоро сканирах две книги, които са точно за здравословно хранене на д-р Пиер Дюкан. В момента, в Пловдив те са много известни.
- Определено е така, вярвам в това. Аз съм християнка, вярвам в Бог, в Исус Христос, още повече, че самия той ни учи по този начин – и да мислим, и да живеем. Не е лошо всеки да прочете Библията и да вникне в нея, там е написано всичко.
- Моят девиз винаги е бил – трябва да мога! Това идваше може би от стремежа ми непрекъснато да се доказвам, да не отпадам, да бъда винаги наравно със зрящите. Също така и заради моята майка, която беше изключително амбициозен и позитивен човек и така е възпитавала и мен. От малка ме е учила на всичко - кое как се прави, развеждаше ме из цялата градина, показваше ми ме листенце по листенце, кое какво е, къде, какво има засадено. Запознаваше ме с растенията, учеше ме свободно да се движа из двора. Също така благодарение на нея и близките ми опознавах и животните. Показваха ми малки, и големи, на село всичко имаше. И благодаря на Бога, че съм се родила там, защото така естествено съм се запознала с живота и с природата. А когато за нещо кажех на мама, че не мога, тя ми отвръщаше – МОЖЕШ! Ще видиш, че ще можеш! Иначе в целият ми род, всички са зрящи, при мен само така се случило и благодаря на Бога, че и децата са ми зрящи.
- Винаги имам билки вкъщи, които ги използвам основно за профилактика, не само когато се разболявам. Дори сега мога да се похваля, че прескочих пролетния грип като всекидневно си правех билков чай. Варях си коприва, босилек, бял равнец, жълт кантарион и риган и шипки, носех си го в работата и го пиех вместо вода. Правех си също така и студен извлек от шипки. Накисвам шипки във вода и ги оставям да престоят така едно денонощие, след това прецеждам водата, която вече е обогатена с витамин С и си я пия. Така преодолях и пролетната умора. Спомням си също, че майка много обичаше да вари липов чай, който и до ден днешен ми е любим.
- Да, взимам естествени природни продукти и някои витамини. В момента съм си купила минерали и следи от елементи. Още повече, че аз вече съм жена на определена възраст, която трябва да полага грижи за себе си.
- Разбира се, познавам хора, които непрекъснато се тревожат за нещо. Дори да нямат проблеми, си ги създават, не спират да търсят, да обвиняват, че този е виновен за това, онзи за друго, постоянно мислят негативно. След време ги виждам тези хора болни. Някои от тях многократно съм предупреждавала колко важна е вътрешната нагласа - положителното мислене. Позитивният и здравословен начин на живот определено влияе върху физическото ни здраве.
- Вярата и упованието ми в Господ може би ми дават този положителен заряд и този мир, това спокойствие. И това, че аз имам него за Господ, а Господ значи Господар на живота ми, той е моят приятел. И когато чета пък словото, библията, да намеря някакъв стих, с който усещам как Бог е близо, казал ми е, дал ми е някакво насърчение, утеха. Всичко това ми дава вътрешната свобода. Той и самият Исус Христос казва: „Аз съм пътя, истината и живота.“ Познайте истината – истината ще ви направи свободни. Значи, ако ние познаваме Исус Христос, ние ще бъдем свободни от притесненията, от тревогите, от злото в този свят. И затова съм управител в такъв център за да помагам и да мога да разпространявам този мир и на другите. Защото искам всички да имат този мир, това здраве и тази увереност, увереността в Спасителя, в спасението на душата си.
- Не, не винаги. Аз съм възпитавана като атеистка в училище. Когато се омъжих, моята свекърва се страхуваше, че като човек с увреждания, това може да се предаде на бъдещето ми дете. Аз, и тя, всички около мен се притеснявахме когато забременея, дали детето ми ще вижда, имайки предвид, че съпруга ми също беше с увредено зрение. И така веднъж насън чух глас, който ми каза – не се бой, детето ти ще вижда и ще бъде момиче. Казах това на свекърва ми, която много обичах и ми беше като майка. Тя рано почина, но и тя много ме обичаше, което наистина е рядкост. И така лека полека започнаха да ми се насочват мислите в тази посока, да се замислям за това послание което съм получила насън. След това забременях с другото дете, и пак някак си свръхестествено знаех, че ще бъде момче и ще вижда. Не знам, може би ние жените имаме малко по-развита интуиция както казват - усещаме някои неща. След което започнах да срещам хора, които също вярват в БОГ. И когато 1990 г, баща ми се разболя много тежко, срещнах една жена, която ми каза как да се моля. Трябва да се молиш на Бог Отец в името на Исус. Нали Исус така казва – искайте в мое име. След това вече разбрах, четох Библията и така постепенно започнах да се утвръждавам, да помагам и на други. В момента разпространяваме Библията във всичките варианти – на Брайл, на нормален шрифт, на мп3, имаме и собствен сайт.
- Предизвикателство... то всяко ново нещо при мен е нещо такова. За мен това, което съм постигнала дотук дори е малко, защото аз искам много повече да мога и да знам. За да мога да бъда все повече и повече полезна на другите.
- Най-трудните неща в живота са ми били предвижването, когато е трябвало да отида някъде сама.
- Няма определен човек, който да е до мен непрекъснато и да ми помага. Но с годините съм свикнала - или сама с белия бастун, или с помощта на приятели, моите деца също от мънички са свикнали дотолкова, че вече в ежедневието, което ни погълва, ние се чувстваме като всички останали хора. Така е, защото с годините и хората които ни придружават свикват с нас, с това, и в един момент този недъг остава вече на заден план, дори забравяме за него и ние, и тези, които ни помагат. Някак си винаги е имало някой, който да ми помогне там, където не съм могла сама да се справя.
- Държа на откритост, искреност и преданост. Мисля, че трябва да има доверие между приятелите, така както има доверие между съпрузите. Трябва да има хармония, а тя се изгражда постепенно като базата е доверието между хората, след което те постепенно се нагаждат един към друг.
- Почивката за мен е на компютъра, превърнало се е до такава степен в мое ежедневие, че дори и в часовете за релакс предпочитам да се ровя, да научавам нещо ново. Интернет е едно необятно пространство както знаете. Обичам също да говоря с приятели по телефона, да чета книги, да кореспондирам с много хора чрез електронната поща.
- Любовта също е доверие в човека с когото си. Според мен любовта е и действие. Не можеш да казваш на един човек само обичам те, обичам те, а в същото време да си противоречиш, или да правиш неща против него, против хармонията помежду ви. Защото влюбването, и любовта - вече да останеш с един човек са различни неща. Влюбването е – влюбен си в някой докато има силни емоции, но след това вече ти решаваш дали с този човек можеш да продължиш, или всичко се е изчерпило с емоциите. А за да можеш да продължиш, трябва да имате допирни точки върху които вече да градите хармонията. Както казва Екзюпери: „Любовта не е гледане очи в очи, а гледане в една посока.“ Ако двамата гледат в една посока, тоест имат еднакви възгледи за живота, за най-обикновените неща дори ако щеш. Независимо, че всеки от тях може да си има своите вълнения. Например една жена цял ден е на работа, съпругът й също си има своите служебни ангажименти през деня. Но вечерта, когато се съберат, е важно да имат какво да си кажат. И да знаят, че казвайки го на този човек, той е неговия най-добър приятел, и че само на него могат да се доверят.
- Аз вярвам, че има съхранени ценности, защото много от младите ходят на църква, такива които се стремят към ценностите на християнството. Има също и деца, които идват, така както и аз съм възпитавала моите.
- Най-важното е човек да води здравословен живот във всички аспекти – здравословно хранене, позитивно мислене и отношение към хората – да обича, да прощава и да вярва. и уповава на Бог, на Исус Христос. Разговора води Роси НИКОЛОВА Каталог: drugi drugi -> 17 януари 2006 По данни на Регионалния център по здравеопазване наличността на лекарствения препарат “Tamiflu drugi -> Конкурс „Освобождението 21-22 февруари Гр. Белица drugi -> Въпрос №1 Цел и съдържание на курса drugi -> Община Павел баня кандидатства по 20 проекта drugi -> Курсове по български език за матура и вуз drugi -> Семинари, библейски курсове, проповеди, игрални и документални филми, музика drugi -> Другата България drugi -> Справочник & ръководство за инсталиране 2 p r d o X securitysystem s съдържание drugi -> Lovech Rock Fest 2016 Изтегляне 127.42 Kb. Сподели с приятели:
|