Iп Метoriат Ст н. с. Иван Боянов (06. 04. 1931-29. 07. 2003)

Най-голяма е скръбта на неговите близки, за които той беше любещ и грижовен съпруг, баща и дядо. Обръщаме се към тях не само с думи на искрени съболезнования и утешение, но и с малко променените думи на един от най-големите строители на България: „Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Но нека роденият по-късно помни имената на тези, които са допринесли с труда си за България". А един от тези, които изградиха съвременните представи за геологията на България, е Иван Боянов, на­шият близък приятел и колега. Затова и неговото име и де­ла ще се помнят!

Иван Боянов Иванов е роден на 6 април 1931 г. в Со­фия. През 1949 г. започва да следва геология в Софийския университет и оттогава до последния си дъх е свързан с тази тежка, но вълнуваща професия. Започва работа през 1954 г. в Родопите, в началото в Управление „Полимета-ли", а след това — в Предприятието за геофизични проуч­вания и геоложко картиране при Комитета по геология, и завинаги остава свързан с тази велика българска плани­на. Почти пълни 14 години Иван работи като геолог и ръ­ководител на геоложкото картиране в различни части на Централните и Източните Родопи и Сакар планина. Със­тавените от него и сътрудниците му геоложки карти отк­риват нови хоризонти за родопската геология. Премина­вайки през 1967 г. на работа в Научно-изследователския институт по полезни изкопаеми, а след това — в Геологи­ческия институт при Българската академия на науките, Иван Боянов задълбочи своите изследвания и даде пио­нерски приноси към стратиграфията на родопските гюли-метаморфни комплекси, на нискометаморфните и анхиме-таморфните мезозойски свити от Източните Родопи, мета-морфния горен палеозой и триас от Сакар и палеогена от Източните Родопи. Важно значение за българската геоло­гия имат и приносите му към тектониката на Родопския масив. Затова допринесе и опитът, придобит по време на работата му в Геологическия институт на Академията на Науките на СССР през 1969—1970 г., както и между акаде­мичното сътрудничество по проблема „Строеж и развитие на Земната кора''. Кавказ, Прибайкалието, Тян-Шан, Руд­ните планини, Харц, Чешкият масив и Унгарската пуста са само някои от жалoните на това сътрудничество, в кое­то Иван даде своя принос с организирането на теренните работи по линеаментите и разломната тектоника на Бал­канския полуостров. В последните години той отдаде мно-

го усилия за проучване на стратиграфията, палеогеогра-фията, тектониката и геодинамиката на палеогена, в нача­лото в Източните Родопи, а след това — и в части от Юго­западна България, Средногорието и Стара планина. Вне­запната смърт прекъсна детайлните изследвания, про­веждани от него и колегите му в Източна Стара планина и Родопите във връзка с написването на една модерна „Ге­ология на България". Тези изследвания целяха да хвърлят светлина върху малко познати страници от геоложкото развитие на българските земи — къснокредните и палео-генските колизионни и екстензионни процеси.

Втората професионална любов на Иван беше Куба. Той беше влюбен в „Острова", в неговата природа, геология и хора. Картировките на българските групи в провинциите Лае Вияс (през 1972-1974) и Камагуей (1989-1990) се проведоха с активното участие на Иван Боянов и той оста­ви в Куба част от професионалните си умения и резултати, и част от голямото си сърце. В Куба, тази естествена гео-динамична лаборатория, Иван усвои и изстрада на терена голямата геология на тектониката на плочите и на остров­ните дъги.

Този си опит Иван Боянов пренесе и в България, при осмислянето на геологията на България в нейните геоди-намични аспекти. Като един от най-изявените комплексни познавачи в тази област, той участва във всички колектив­ни обзорни трудове върху тектониката на България.

Със своите задълбочени познания върху реалната теренна ге­ология и с дълбоко вкоренените и органически свойствени нему добросъвестност,етичност и професионализъм, Иван Боянов допринесе много за модерното виждане на геоложкото развитие на България като едно последовател­но налагане,върху Перигондванската област с нейните докамбрийски фрагменти, на херцински процеси, и особе­но на последователно и несъгласно налагане на алпийски екстензионни басейни и колизионни орогенни постройки. А цялата му научна продукция обхваща повече от 100 на­учни труда, участие в 3 монографии и множество геоложки карти и доклади.

Може много да се говори за преждевременно напусна­лия ни приятел и съратник в родопската (и общобългарс­ката) геология. Затова и ние, хората, които го познавахме отблизо, винаги ще си спомняме с умиление и тъга за Иван Боянов като за истински професионалист в теренната и те­оретичната геология. И също така, и с най-добри чуства и не по-малка скръб, за веселия и колоритен събеседник, за принципния човек, гражданин и патриот и за верния при­ятел.