Изготвил : Юмел Аксенов Фак.№ sud-88921 2010 г. Увод

2010 г.

1. 
   УВОД
   

Търсенето на всяка стока и услуга зависи от дохода на потребителя и от съответната цена, с която се предлага на пазара. Съгласно закона за търсенето, когато при равни други условия цената на една стока и услуга намалява, количеството на тази стока/услуга, която имам желание и възможност да закупя през определен период от време, нараства. От друга страна, колкото по- голям е дохода ми, толкова стоки или услуги ще мога да си купя при всяка цена.

За да стигна до отговор на въпроса ще разгледам поведението под влияние на промяна в дохода на потребителя от една страна и промяна в цените на стоките/услугите от друга.

2. 
   ОСНОВНА ЧАСТ
   

Всяко благо носи на потребителя някаква степен на удовлетворение, т.е. това е неговата полезност. Полезността има две характеристики – обективните свойства на конкретните стоки/услуги и субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на потребителите. Привържениците на кардиналния подход я измерват чрез еденицата утил (util) – полза. Оценката на полезността на благата се извършва в процеса на тяхното потребление. Тя е двуизмерна. От една страна е прираст – добавъчна полезност (маржинална), а от друга е общ резултат в процеса на потребление (обща, съвкупна). Пределната полезност е допълнителната полезност, която ще получа от потреблението на едно благо в повече, при услоие че потреблението на останалите блага е неизменно. Когато имам в предвид дохода си и цената на благото, аз мога да намеря пределната полезност за всеки допълнително вложен лев в консумацията на благото. Или с други думи пределната полезност за един лев от дохода ми е допълнителната полезност, която получавам с изразходването на един лев в повече за потреблението на това благо. Докато прирастът в пределната полезност намалява, то в общата расте. Пределната полезност е функция от общата като тази зависимост е известна още като закон за намаляващата пределна полезност (първи закон на Госен). Той гласи, че с увеличаване на задоволеността на потребителя намалява пределната потребност. Или когато цените се намалят и напълно нормално количеството на търсените стоки/услуги нарастне, идва момент, в който потребителя се засища, а пределната полезност става отрицателна. Пределната и общата полезност са разнопосочни, защото общата измерва натрупаната полза с потреблението на всяка следваща част, а пределната измерва намаляващия прираст в ползата.

Като рационален потребител аз се стремя да максимизирам тази полезност. Или за всяко изразходвано средство за закупуване на благо аз се стремя да получа равна пределна полезност от всяко благо, а това води до сравняване на отделните стоки. Така анализът излиза извън предела на определената стока. Това правило е известно като закон за равните пределни полезности: MU₁/ MU₂ = р₁/р_{2 .} Следователно максимално задоволяване на потребностите е налице, когато при определен паричен доход пределните полезности на благата се изравнят (втори закон на Госен).

Тук ще намеся и ординарния подход, защото чрез него се разкриват потребителските предпочитания. Разглежда се процеса на изявяване на индивидуалните предпочитания. Отчитам факта, че потребителя разполага с ограничени доходи. По този начин се разкрива кой потребителски избор ще осигури максимално удовлетворяване на изискванията на потребителя. Предпочитанията на потребителите се илюстрират посредством кривите на безразличие.

Нека вземем две блага Х и У, които могат да се консумират от индивида в определени комбинации. Всички възможни комбинации от потреблението на двете блага, които носят една и съща полезност, дава кривата на безразличие на потребителя на тези блага. Те са вдлъбнати. Пределната степен на заместване на две блага ни дава наклона на кривата на безразличие във всяка една точка от нея. Тя има негативен характер, защото увеличението на потреблението на едно благо е винаги свързано с намаление на потреблението на друго.

На фиг.1 потреблението в т.M или N по кривата IС₁ характеризира по-високата обща полезност, която носи съответната числова комбинация от потреблението на двете блага. Още по-висока е полезността, която представя комбинацията в т. F по кривата IС₂ и всички останали точки от нея. Ето защо движението на картата на кривите на безразличието надясно от кривата IС характеризира достигането на по-висока обща полезност от потреблението на две блага.

Количество Х	Количество У	Избор	Доход
0	10	A	100
1	8	B	100
2	6	C	100
3	4	D	100
4	2	E	100
5	0	F	100

бюджетни ограничения

• 
  влиянието на промените в дохода на потребителя върху изборът му
  

• 
  влиянието на промените в цените на стоките върху изборът на потребителя
  

Първо, се изменя наклона на бюджетната линия от АF на АF₁. Той се характеризира с друга пределна степен на заместване на благата: mrs = Рх/Ру = 10/10 = 1. Новопроектираната бюджетната линия АF₁ вече изразява други възможни комбинации на потреблението на двете блага, които са представени в табл. 3. Промяната в комбинациите на двете блага води до образуване на нова крива на безразличие IC₁,

с по-висока полезност от тяхното потребление в сравнение с крива IC. Оптималния потребителски

избор се премества от т.С: 2х+6у →т. С₁: 5х+5у.

Очевидно, понижената цена на благото Х прави

по-изгодно неговото допълнително потребление,

което обяснява промяната в потребителския избор

Фиг. 5 Крива на потребление на двете блага. Движението от т.С към т С₁

в условия на изменящи се цени и други подобни точки на потребителското
равновесие, в условия на променящи се цени на благата и неизменен доход, формира кривата на потреблението РСС (price-consumption curve). Тя разкрива, че спадането на цената на благото Х поражда увеличение на неговото потребителско търсене от 2 на 5 единици.

Съществуват две възможни причини за обяснение на този факт:

а/ спадането на цената на благото Х го прави относително по-евтино в сравнение с У. По тази причина потребителя заменя потреблението на У с Х. Това е заместващ ефект в потреблението на едно благо с друго, когато цената на едното от тях се изменя. Или 4х+4у = 40 + 40 = 80, т.е вследствие поевтиняването на Х с 80 ед. бюджетен разход може да се закупи друга комбинация от двете блага, които носят същото равнище на полезност.

б/ спадането на цената на благото Х подобрява благосъстоянието на потребителя, защото той изпитва увеличение на реалния си доход: просто, досега консумираните количества от благото Х се закупуват с по-малък доход, което освобождава определен доход на потребителя. С него той може да закупи повече блага Х или повече блага У съобразно потребителските си предпочитания. Това е доходен ефект в потреблението на благата, когато цената на едно от тях се промени. Или 5х +5у = 50 +50 = 100. С направеното спестяване от поевтиняването на Х се закупуват допълнително количества от двете блага. Това води до по-високо равнище на полезност за консуматора.

Когато стоките са нормални, доходния ефект има позитивен характер -т.е освободения доход води до засилено търсене на потребяваното благо, което засилва действието на заместващия ефект. А когато стоките са от по-ниско качество (inferior goods) доходния ефект има негативен характер, т.е освободения доход се използва за покупка на други, по-ценни блага за консуматора. Сега вече доходния и заместващия ефект действуват в противоположни посоки, т.е промяната в цената на благото не води до съществени промени в неговото търсене.

Фигура 6 Крива на търсенето като следствие

от промените в цените и

потребителския избор при

нормални стоки


Ейнджъл разкрива, че промяната в дохода не води до еднозначен ефект върху търсенето на различните блага. За една част търсенето се засилва, за други спада. В тази връзка всички блага се класифицират в три основни групи: нормални, луксозни и нискокачествени.

Ефектът на промяната в дохода Y върху търсенето на нормалните блага Nor e,че тяхното търсене расте с нарастването на дохода до определен момент - т.А от кривата ONor. След нея потреблението на нормалните блага става относително стабилно. Причината е, че потреблението на нормалните достига някаква точка на насищане, на добра задоволеност на инвидивите и домакинствата. От тук промените в дохода не пораждат промени в потреблението и търсенето на нормалните блага.

По отношение на луксозните блага се проявява следната законтомерност: тяхното потребление е много малко, когато дохода е на ниско равнище. След като обаче той надхвърли средните размери на доходи в обществото, потребителския избор се насочва в по-голяма степен към луксозните блага. Тази зависимост е дадена с кривата OLux.

Фигура 7 Криви на Ейнджъл Консумацията на нискокачествени блага е висока при ниско равнище на доходи. Тяхното потребление, респективно търсене, спада чувствително след като дохода достигне средните размери. Кривата OInf илюстрира врзката между дохода и количеството на потребление на нискокачествените блага. Тук се проявява определена зависимост: с нарастването на дохода се увеличава потреблението на луксозни блага за сметка на нискокачествените блага.

• 
  спестяването
  

Спестяванията са израз на предпочитанията за бъдещо пред сегашно потребление. Решенията за тях се влияят в голяма степен от разликата (ако има такава) между предпочитанията на индивидите за лихвения процент, който трябва да получат, за да се въздържат от потребление, и преобладаващия в момента на пазарите. Когато действителният лихвен процент е по-нисък от предпочитания, тогава хората са склонни да спестяват по-малко и да консумират повече в настоящия момент. Това означава, че в бъдеще потреблението и инвестициите им ще бъдат по-ниски, тъй като спестяванията са основата за икономическия растеж. Те представляват разликата между разполагаемия доход и общото потребление в икономиката. Конкретните мотиви за спестяване могат да бъдат различни - покупката на някакъв по-дълготраен актив (жилище, автомобил, обзавеждане), образование за децата, посрещане на непредвидени разходи и в по-дългосрочен аспект - осигуряване на нормално съществуване след пенсионирането. Очакванията за повишаване на цените имат важно отношение при вземането на решение за спестяване - рационалното поведение предполага човек да се опита да се защити. Спестяванията зависят от размера на разполагаемия доход и от склонността към спестяване.

3. 
   ЗАКЛЮЧЕНИЕ
   

От изложеното до тук мога да направя няколко извода:

• 
  Независимо дали ще ми се увеличи дохода или ще се намалят цените на стоките/услугите, и в двата случая ще се увеличи потребеното количество блага. Това от своя страна ще ми донесе по-голяма обща полезност.
  
• 
  В случая обаче се касае за увеличение на дохода ми от 5%, което за средния потребител е от порядъка 20 лева (при заплата от 400 лева). Това от моя гледна точка няма да ми донесе много по-голяма обща пределана полезност, но в сравнение с това цените на стоките да се намалят с 5%, бих избрала първия вариант.
  
• 
  При намаление на цените аз наистина ще повиша потреблението на съответните стоки/услуги, но идва момент, в който ще се наситя и количеството ще остане непроменено дори и при повторно спадане на цената.
  
• 
  При едно повишение в доходите ми, дори да настъпи някакъв момент на насищане, аз мога да разширя потребителската си кошница. И както Ейнджъл е описал да си купя оригинална кока-кола вместо например на Дерби.
  
• 
  От изложенето е ясно, че търсенето на дадено благо зависи не само от неговата цена, не само от дохода на потребителя, но и от характера на самото благо, т.е дали то е нискокачествено, нормално или луксозно.
  
• 
  Много често явление е когато индивиди с ниски и средни доходи купуват луксозни и скъпи продукти, които са по-типични за потребителското поведение на богатите.
  
• 
  По отношение на спестяването, особено в сегашното състояние на финан сова криза,