„предразположени" към премеждия и
все им се случва нещо, а на други целият живот минава без драскотина.
Злополуките са проявление на гняв. Те означават натрупана неудовлетвореност от това, че не се чувстваме свободни да се застъпим за себе си. Те също погазват бунт срещу властта. До
такава степен се разгневяваме, че ни идва да удряме хората, а вместо това ние сме ударените.
Когато сме ядосани на себе си, когато се чувстваме виновни, когато
усещаме нужда от наказание, нещастният случай идва като по поръчва.
Привидно като че ли вината за злополуката не е наша и ние сме безпомощна жертва на едно хрумване на съдбата. Нещастието ни дава възможност да се обърнем към другите за съчувствие и внимание. Те се грижат за раните ни. Често получаваме правото да си починем,
пазейки леглото, като в някои случаи това трае дълго. И ни боли.
Мястото, където се появява болката, сочи в коя област на живота чувстваме вина.
Степента на физическите увреждания ни показва
колко строго сме смятали, че трябва да бъдем наказани и колко дълго трябва да трае присъдата ни.
Сподели с приятели: 
