Години наред съм гледала огледалото и само съм критикувала това, което виждам.
Когато си спомням за безкрайните часове,
които съм отделяла, за да си оскубя веждите, за да имам приемлив вид, сега се развеселявам. Но
помня, че тогава ме беше страх да погледна в собствените си очи.
Това просто упражнение ми показва много неща. За по-малко от час успявам да достигна до същността, скрита под външния проблем. Ако работим само на нивото на проблема, можем да
отделим безкрайно много време, отработвайки и най-дребните подробности. Но в момента, в който смятаме, че всичко е „поправено", той ще възникне на друго място.
Сподели с приятели: 
