Излекувай живота си!
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| Упражнение: Аз трябва След това им давам бележник и писалка и ги моля да напишат най-отгоре на листа: АЗ ТРЯБВА Трябва да изредят пет или шест начина за завършване на това изречение. За някои хора е трудно да започнат, а други пък могат толкова да пишат, че им е трудно да се спрат. След това ги моля да ми ги прочетат едно по едно, като винаги започват с „аз трябва.. " и след всяко ги питам: „защо?" Отговорите им са интересни и разкриват много, например: Майка ми каза, че трябва така да правя. Защото ме е страх да постъпвам иначе. Защото трябва да съм съвършен. Ами, всички трябва да правят така. Защото съм много мързелив, много нисък, много висок, много дебел, много слаб, много глупав, много грозен, много некадърен. 17 Тези отговори ми показват на кое място убежденията им са се застопорили и какво смятат, че ги ограничава. Не коментирам отговорите им. Когато прочетат написаното, им говоря за думичката трябва. Убедена съм, че „трябва" е една от най-вредните думи в нашия език. Всеки път, когато я използваме, ние всъщност казваме „греша". Или грешим сега, или сме грешили преди, или пък ще грешим в бъдеще. Смятам, че не се нуждаем от повече грешки в живота си. Необходима ни е по-голяма свобода за избор. Бих искала завинаги да премахна думата ТРЯБВА от речника. Аз я заменям с БИХ МОГЪЛ. „Бих могъл" ни дава възможност за избор и с нея никога не грешим. След това ги моля да прочетат написаното от тях още веднъж, но този път да започват всяко изречение с думите “Ако наистина исках, бих могъл..." това хвърля съвсем нова светлина върху въпроса. Докато правят това, внимателно ги питам: ,”А защо не си искал?" сега вече отговорите им са други: Не искам. Страх ме е. Не зная как. Защото не съм достатъчно способен. И т.н. Често откриваме, че те се мъмрят вътрешно години наред за нещо, което поначало не са искали да направят. Или пък се критикуват за това, че не са извършили нещо друго, което от самото начало не са възнамерявали да правят. Често това е просто нещо, което някой друг им е казал, че трябва да сторят. Когато открият това, те вече могат просто да го изтрият от „списъка на ТРЯБВА" какво облекчение е това, нали. Погледнете всички онези, които години наред се насилват да навлязат в кариера, която дори не им харесва, само защото родителите им са казали, че трябва да станат зъболекари или учители. Колко често се чувстваме посредствени, защото ни казват, че трябва да бъдем по-умни, по-богати или творчески личности като някой роднина. Какво има във вашия „списък ТРЯБВА", което можете да махнете оттам с чувство на облекчение? По този начин, докато стигнем края на този кратък списък, пациентите ми вече започват да гледат на живота си по нов и различен начин. Забелязват, че много от нещата, които са смятали, че трябва да направят, са неща, които никога не са искали да се занимават, а само са се опитвали да угодят на други хора. И толкова често това става, защото ги е страх или защото смятат, че не ги бива. Сега вече проблемът започва да се измества. Сложила съм началото на процеса на освобождаването от чувството, че „все грешат", защото не се вместват в нечии критерии. Вече започвам да им обяснявам моята философия за живота, както сторих това в първа глава. Вярвам, че животът всъщност е много прост. Това, което даваме, след това си го получаваме. Вселената напълно подкрепя всяка мисъл, която си изберем и в която вярваме. Когато сме малки, по реакциите на възрастните се учим как да възприемаме себе си и живота около нас. Каквито и да са тези убеждения, те ще бъдат пресъздадени като преживявания, когато пораснем. Имаме работа обаче само с мисловни форми, а силният ни момент винаги е настоящият момент. Промените могат да започнат веднага. 18 |