Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
ГЛУХИЯТ И СЛЕПИЯТ – ЦАРСКИ ЗЕТЬОВЕ
Изтегляне 289.92 Kb.
|
ГЛУХИЯТ И СЛЕПИЯТ – ЦАРСКИ ЗЕТЬОВЕВ старо време, някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стрйна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръката си. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и впрочем наймъдрият, дал следният съвет: Ти, - казал той на царя – ще направиш една страноприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетьове, които съдбата ти отрежда.” Добрият баща помислил, че може би съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове.Когато страноприемницата била завършена и отворила, първите посетители били действително двама млади момци. Обаче, за голямо очудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква старият мъдрец и му казва: “Каква е тая работа – единият е сляп, а другият глух? Как ще я уредим – не виждам.” – “Ще ви кажа – отговорил мъдрецът – глухата ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия за грозната.” Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му прекарвали добре. По едно време зетьовете почнали да се стесняват от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: “Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, че тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера – това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките й думици.” Слепият от своя страна като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: “Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в моя живот. Бих дал всичко, да можех поне за миг да видя външния образ на това божествено съкровище.” Достига това до ушите на царя и той повиква стария мъдрец, и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетьове, да се избавят от своите недъзи. “Може, казал мъдрецът – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земятя.” Две добрини на земятя не може да се съберат на едно място. Явлението на Духа,НБ, 20 април 1914 г. в София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|