Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ТРЪН И ТЪРНОКОП
ХУДОЖНИКЪТ И ДЕТЕТОКогато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата, и да избягваме недостатъци като посочения в следния разказ: В Англия, един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия. С дни и месеци той обикалял Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно дете окъсано, което му прилегнало на сърцето и си казва: “Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!” Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след 4 дена, има да ви говоря нещо.” Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: “как ще отида при него така, почти изпокъсано”, и отива при познати да се пооблече и се представи, както се представят на царете; намира дрехи, облича се и отива у живописеца. “кой сте Вие?” – попитал го художникът. “Аз съм едикой.” – “Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава.” И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче, силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно; силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на свое време, ще дойдат. Ето човекът, НБ, 16 март 1914 г. в София. ТРЪН И ТЪРНОКОПЕдин трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората. Минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече растял, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо, но дошъл един с търнокоп и казал: “И аз да покажа своето изкуство”, и започнал отдалече – отдалече да подкопава корените. Трънът отначало започнал да се смее и да си дума: “Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш?” Но търнокопът копал по-издълбоко, и трънът по едно време рекъл: “Този син майчин ми намери слабото място.” Докато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: “Аз ще израстна повече.” Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. В нас е скрита една динамическа сила, която не умеем да използваме, защото не знаем как да работим. Житното зърно, НБ, 23 март 1914 г. в София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|