Решение на главния редактор на електронното списание за хомеопатия hpathy д-р Маниш Батия, и лично на Джереми Шер Хомеопатично общество

Хомеопат на горещия стол

Другото разминаване е, че изграждането на материя медика от случаи е нещо твърде второстепенно и от доста по-малко значение в сравнение с доказванията. Защото вие можете да кажете, че сте видели три или четири случая на определено лекарство, но в тези случаи лекарството би могло да бъде точно подобно или отчасти подобно. Тогава вие включвате всичките данни от тези частни случаи в есенцията на лекарството, но аз мисля, че не е необходимо всички тези данни да принадлежат на това лекарства. Дори ако дадете отчасти подобно лекарство то има силата да изтрие много симптоми от случая, които в действителност не принадлежат на лекарството. Има много точен критерий, за да знаем дали лекарството е симилимумът или не е. Например Кент дава определението, че ако дадете симилимума, тогава би трябвало да се наблюдава влошаване на съществуващите симптоми, след това симптомите би трябвало да се подобряват и тогава би трябвало да има връщане на първоначалните симптоми.

Така че нека сега да погледнем назад към това, което е казал Ханеман. Ханеман определено е казал, че няма такова нещо като симилимум. Той е казал, че симилимумът е теоретично понятие. В пар. 156 той казва, че не можем да напаснем лекарството към случая подобно на два триъгълника с равни ъгли и равни страни. Това няма как да се случи. Тогава не може да има симилимум. Защото от определението, ако вие кажете ‘това е симилимум’, тогава би трябвало да има само едно лекарство, което ще работи за случая. Но ако вие дадете Pulsatilla nigricans, може би Pulsatilla nutalliana би могла да бъде по-подобна, или може би Pulsatilla от някой друг континент би била по-подходяща, или може би лекарство от паяк, който не ни е познат? Всички тези лекарства могат да помогнат в различни степени, но е логично, че ние не можем да кажем дали няма по-добро лекарства някъде наоколо.

Лекарствата са като поемите. Някои стихове ви вълнуват повече, а някои – по-малко, но вие никога не можете да кажете, че има едно съвършено стихотворение, което да достигне до душата на човека, винаги би могло да има и по-добро такова.

Така че поради тази причина ние трябва да изграждаме материя медика на базата на доказванията. Защото доказването създава положителният ефект, че веднъж след като си елиминирал случайните, несвързани с доказването симптоми, вие определено ще знаете, че получените симптоми принадлежат на лекарството. В доказването вие получавате положителен ефект от субстанцията върху 20 човека, което е много по-точно от събирането на симптомите от няколко отделни случая. Доказванията дават солидна основа, върху която можем да продължим да работим клинично.

Лесно хората извън хомеопатията могат да кажат “Ако тук няма един симилимум, хомеопатията не е наука. Науката трябва да дава един отговор.” Но това не е въпросът. Научността в хомеопатията не е относно даването на първото лекарство. Науката хомеопатия е за даване на първото лекарство и след това проследяване, и следва 2-ото, 3-то, 4-то и 5-то предписания, които са най-добрият начин за пълното излекуване на пациента. Човек може да започне отвсякъде в подножието на планината и да се катери нагоре. Вие може да изберете добър път или да изберете по-труден път. Но когато направите първата стъпка, т.е. първото предписание, вие трябва да се продължите интелигентно докато стигнете до следващата база, после до следващата и така докато достигнете върха. Има много пътеки до върха. Научността на хомеопатията лежи в разбирането на второто предписание и неговите принципи; в придвижването оттук напред и воденето на случая в продължение на целия път на излекуване. Но повечето учения се фокусират предимно върху първото предписание.

Но ако аз изнасям доклад на конференция, аз не смятам да избера моя Nat-mur случай. Не бих избрал също така и дълъг случай с много проследявания, защото хората не възнамеряват да седят там и да гледат всичките проследявания на случая. Няма време и търпение за това. На конференция хората идват да видят едно лекарство, една картина и резултата. Така че аз ще избера моите най-добри случаи с чудесни лекарства. Но това създава погрешно впечатление.

И тогава те се прибират вкъщи и смятат, че това е пътят, по който стават нещата на практика. Но реалността е различна, това не е начинът, по който стават нещата в практиката.

М.Б. За мен това е “бъди там, прави това”. Когато аз бях студент, отивах на семинар на Шанкаран и се чувствах много вдъхновен, че това е начинът, по който се правят чудодейни излекувания. Прибирах се обратно в къщи и се опитвах да работя по подобен начин, но това никога не се получаваше при мен.

Д.Ш. Повечето време това никога не се получава при никого. Аз съм говорил с хиляди хора и никога не става по този начин, освен в малкото единични чудодейни случаи. Лекарствата се променят. И вие никога не намирате най-доброто от пръв път. Това е начинът, по който стават нещата в хомеопатията. Ако попитате който и да е практикуващ и го попитате колко пациенти има, които са останали на едно лекарство за пет години? Броят им би бил твърде малък. Нека те попитам, Маниш, колко случая имаш, където пациентът е бил на едно просто лекарство за 5 или 10 години. Преполагам твърде малко.

М.Б. Да, много малко.

Д.Ш. По-малко от 5%?

М.Б. Да, навярно по-малко от 5%.

Д.Ш. Това е същият отговор, който получавам от повечето хора. Така че хората казат, как става това?

М.Б. Да, особено младите студенти. Тези, които практикуват от няколко години, могат действително да преценят, че това, което е било показано на семинарите, не е пълната истина. Но за младите студенти това става много объркващо.

Д.Ш. То е. И причината за това е, че има търговски причини, реклама и че студентите изискат приятен семинар. Вие не искате той да стане досаден и протяжен. Това е недостатък и на конференциите. Имате 45 минути и трябва да покажете своята най-добра реклама на “продукта”.

Аз правя 3-годишен курс и правя само случаи на живо, едва от време на време някои видеослучаи, защото искам студентите да видят доброто, лошото и грозното. Аз искам те да видят нещата в продължение на дълго време. И преди всичко аз искам те да видят второто предписание. Защото тук се намира истинското изкуство и наука според мен.

Да кажем следното. Вие избирате вашето най-добро първо лекарство и може би то работи чудесно и тогава вие казвате – аз искам то да работи за много много време, може би завинаги. В действителност обаче аз не го искам. Аз искам да видя, че това лекарство си свършва своята работа за една или две години. Защо? Нека да кажем, че пациентът е Aurum. Те са дошли в живота, за да научат урок за катеренето и за падането надолу и след това за катерене отново и падане отново. Това е тяхната карма. Това е техният урок. Това е причината, поради която са заседнали някъде в този живот. Така че ако им дадете Aurum и те се подобрят – чудесно! Но в един момент ти ще искаш този урок да свърши, ти ще искаш те да си научат техния урок и да се придвижат на следващия такъв. Ако те не са си научили урока, те все още ще имат нужда от същото лекарство. Това означава, че по някакъв начин ние не сме завършили своята работа.

Ако Aurum е бил добро лекарство, вие ще видите, че след три години те ще спрат да имат нужда да се катерят високо, те ще спрат да имат нужда да падат надолу и те ще завършат с научаването на този урок. Ако дадете една допълнителна доза, тогава те ще започнат да я доказват и така вие ще знаете, че те са готови да се придвижат към следващия урок.

Това е като бебе, учещо се да ходи. Веднъж, след като се научат да ходят, те не искат да бъдат учени да ходят отново. Сега вие можете да ги учите да говорят.

Хората питат: “Има ли едно лекарство за цял живот?” Това е много често задаван въпрос.

Това зависи от начина, по които вие гледате на живота. Ние виждаме, че има доста случаи, когато човекът се нуждае от същото лекарство през целия си живот. Те са имали нужда от Aurum, когато са били заченати и те са се нуждали от Aurum до деня, в който са се срещнали с вас. Сега те идат при вас и тогава вие им давате Aurum-а веднъж, два пъти, пет пъти, 10 пъти. Сега те би трябвало да приключат с този урок и да се придвижат към следващия урок. Когато този урок е завършен, това е като че този живот е завършен. Така че това, което правим, е, че ускоряваме процеса на ученето. Това, което те биха могли да научат за времето на 5000 живота, те го научават в рамките на 3 години с лекарството. Това е, което прави хомеопатията.

Хомеопатията казва, нека да го направим бързо, урок номер едно, и след това урок номер две. Сега хитринката в науката на второто предписание е как да се придвижим в правилната посока, като навигация на лодка. Ако вие искате да спечелите регатата; трябва да бъдете много ефективен. Хората, които се състезават на регата, го правят. Те изчисляват ъглите много точно. Те лавират в едната и в другата посока. Точно това е, което търсим. Как да лавираме от едната точка до другата, така че да се движим напред по най-ефективния начин.

В Хроничните болести Ханеман след 20-годишна практика се чуди защо пациентите, които е лекувал в продължение на няколко години, се връщат отново. Той пита себе си: “Какво не съм излекувал?” Той е бил много самокритичен. И е осъзнал, че има нещо погрешно. Това е причината, поради която половината от Хроничните болести се занимават с миазмите, а другата половина разглежда предписанието при проследяване и водене на случая; как да управляваш лодката по време на целия път към къщи. И това е историята. Вие няма да започнете да преподавате това на конференция. И това си е съвсем правилно, това не се прави на конференция. Но резултатът е, че по-голямата част от обучението се фокусира върху това, като че ли има само едно-единствено лекарство..., а това не е пътят, по който стават нещата на практика.

Това би могло да стане при някои гении, които са много по-умни от мен и са в състояние да базират цялата си практика върху десетгодишни случаи с едно и също лекарство. Но болшинството хомеопати не са в състояние да правят така.

Това е толкова важна тема и трябва да се разбере философски. Остра болест е движение към смърт или излекуане. Хронична болест е бавно прогресивно западане и потъване в забвение, водещо до смъртта на пациента. Така че хроничната болест е плъзгане надолу по склона, а острата болест е опит на живот или смърт да се изкатери планината отново. При острите състояния те или ще умрат, или ще се възстановят и ще победят. При хроничните това е просто западане. Така че те са диаметрално противоположни. Така че как става така, че някои хора казват, че хроничното лекарство работи в остро състояние? То ще помогне в известна степен, но няма да бъде по най-ефективния начи. Ако отглеждате домати и те са нападнати от някаква мухичка, тогава вие можете да помогнете на отглежданата култура като премахнете плевелите. Но при острото заболяване е по-добре да се справите с мухата.

Второто нещо е, че тук по същество няма яснота в диференцирането между истински остри и острото засилване (обострянето) на хронична болест. Така че повечето от така наречените остри заболявания са всъщност обостряния на хронична болест и не са истински възпалителни фебрилни заболявания. Истинските възпалителни болести с температура обикновено са противоположното на хроничната болест. Напр. Belladonna е обърната наопаки Calcarea carbonica. Chamomilla е противоположна на Magnesia carbonica. Всичките комплементарни лекарства имат остро-хронична връзка. Комплементарните лекарства в тяхния чист вид представят остро-хроничната вързка. Ако вие вземете Pulsatilla–Silicea, Mag-c–Chamomilla, Sulphur–Nux vomica, Nat-m–Ignatia, те са вътрешната страна на повърхността едно на друго. Това е изучаване на материя медика в много голяма дълбочина, защото ако учите двете заедно, вие ще хванете едновременно вътрешното и външното и ще разберете как симптомите се прехвърлят нагоре-надолу от един в друг.

Както ти казаш, тези остри лекарства имат роля. И те имат фантастично действие при остро заболяване. И част от воденето на случая е в това да знаеш, кога да отидеш към остро лекарство и кога острото състояние е приключило и следователно е време да се върнеш обратно към хроничната болест. Тези болести изразяват различни тоталности от симптоми.

Така Belladonna-та е лечебна за Calcarea, защото тя има много суха топлина в главата си ... това е като изсушаване на главата. Всяка истинска остра болест е опит да се излекува хронична болест. Това прилича на тенджера под налягане. Имате тенджера под налягане, което е хроничната болест. Всеки път, когато клапата се повдигне, вие виждате струя пара – това е възпалението, това е острата болест и представлява изкарване на налягането вън от тенджерата под налягане. И това става по много систематичен начин, така че вие може да видите преобръщане (смяна на полярността) на симптомите и модалностите между хроничните и острите състояния. Това става много ясно, когато изучавате комплементарните лекарства.

Така че, по същия начин, ако ние дадем на пациент Calcarea доза от Calcarea 10M и на следващия ден те направят температура и треска Belladonna, това е чудесно. Защото вие знаете, че тялото прави най-доброто за възстановяване и тогава не би трябвало да се намесваме. Те се движат в посока на излекуване, и в 98% от случаите няма никаква опасност от температурата, защото тя е разумен отговор. Дори температурата да е твърде висока, това е разумна реакция на тялото. Жизнената сила казва; добре, ние получихме точното лекарство, нека сега се повеселим. Обаче ако дадете лекарство и след месец и половина пациентът има възбуждаща причина и се разболее, тогава вие трябва да лекувате тази болест като отделно остро заболяване, защото то не е пряк резултат от лекарството.

М.Б. Така че, ако ти си в състояние да определиш възбуждащата причина, даваш лекарство, в противен случай не даваш.

Д.Ш. Това също зависи от времето. Колко време е минало след като си дал хроничното лекарство? Ако е минало време и състоянието не е сериозно, не го закачайте. Ако е минало време, има ясна причина, която го е предизвикала, и острото състояние е достатъчно лошо, за да изисква внимание, тогава дайте лекарство.

М.Б. Можем ли да кажем същото нещо за острите епидемични болести?

Д.Ш. Острите епидемични болести са абсолютно същите като острите индивидуални, с тази разлика, че те са колективни. Острата епидемия е опит да се излекува колективната Псора. Както знаете има много задръстване и натрупване по планетата, свърхнаселеност. Ханеман казва, че епидемии стават, когато има много или гъсто населени струпвания от човешки същества. Това означава, че там, на тази почва, има генерален миазматичен проблем. Има напрежение, има свръхнаселеност, има недостиг на ресурси. Сега жизнената сила на колективното цяло трябва да се справи с натрупването и задръстването по някакъв начин. И тя се справя с напрежението като води до остра изява – война или епидемия.

Епидемиите са опит за лечение чрез изпускане на парата и в същото време се редуцира популацията. Но ако там не беше имало лежащ отдолу миазъм, тогава не би имало свърхнаселение и нужда от война или епидемии.

Така че кога профилактиката е позволена? Когато има ясна и застрашаваща ни опасност. Това е, когато наистина идва епидемия. Сега ако се появи епидемия от холера, деца могат да умрат за четири часа. Нямате време да лекувате всеки. Имате нужда да упражните контрол върху епидемията. Така че вие ще искате да дадете лекарство за профилактика. Едно време в селата с хомеопат имало 10% или по-малко процента смъртност в сравнение със селата без хомеопат и само на алопатична помощ, които са били с 60-90% смъртност. И много от това се е дължало на профилактиката.

Кое лекарство би трябвало да бъде използвано за профилактиката? Най-доброто лекарство, което може да се използва, е настоящият Genus epidemicus. Намерете епидемичното лекарство; вие знаете какво работи при повечето хора. Това работи най-добре. Следващото най-добро е да дадете общото лекарство за тази болест, като Drosera за магарешка кашлица или Pulsatilla за заушка. Следващото най-добро е да дадете нозод като напр. Pertussin. Най-малко хомеопатичното от всички възможности е да следвате алопатичната парадигма за ваксините, като давате лекарства, приготвени от ваксини рутинно според алопатичната ваксинационна програма. Това вече клони към конвенционална медицина. Някои хора отиват на хомеопат и казват, че те се нуждаят от профилактично лекарство за магарешка кашлица за бебе на 3 месеца. Това не е хомеопатия. Трябва да има ясно определена опасност и тогава ще може да предотвратите да не се разрази и най-страшната епидемия.

Вие може да бъдете по-малко точни с лекарството за профилактика в сравнение със случая, когато хората са наистина болни. Това е, защото вие им давата предварителна информация. Това е като даването на вътрешна информация на стоковия пазар. Казвате, “абе, виж, нещо се кани да се случи тук.”. То може да се случи или да не се случи. Ние не знаем точно какво, но трябва да сме готови в тази област. Когато болестта е тук, жизнеността е ниска и болестта е силна и вече е обхванала организма, така че е необходимо да сме по-прецизни.