Житейски разказ на николай калев, шумен, 10. 2010 Г
Изтегляне 244.7 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Записал Петър Добрев
| ЖИТЕЙСКИ РАЗКАЗ НА НИКОЛАЙ КАЛЕВ, ШУМЕН, 7 .10.2010 Г.
Житейски разказ на Николай Калев, военен пилот, бивш председател на общинския съвет на БСП в Шумен, зам. председател на Агенция гражданска защита в правителството на Сергей Станишев, а след преобразуването й в Главна дирекция „Гражданска защита“ - началник отдел в Министерството на бедствие и авариите. Тогава също член на комисията по космически изследвания и на междуведомствена комисия по детско здраве и околна среда.Сега пенсионер. Роден съм в Шумен, тук съм израстнал, завършил съм тука гимназия. 1965 г. кандидатствах във военно-въздушното училище Долна Митрополия. Приеха ме за военен пилот. Казвам ги тия работи просто, за да знаете, някаква релация все пак има. 1969 г. завърших, бях в Балчик после по служба. Така че аз съм се откъснал от града 1965 г. Построих си и виличка в Балчик 86-90 г. и всяко лято отиваме и си посрещаме гости, приятели. Първото ми дете се роди там, 70 г. След това четири години бях в Москва, във военна академия. Върнах се и бях 11 години в Равнец, летището до Бургас. В Москва пък се роди дъщерята. Пенсионирах се един месец преди десети ноември. Вече бях на разпореждане и се бях прибрал тука в Шумен. Баща ми беше виден шуменски художник и проектант в театъра. Майка ми беше домакиня – шивачка, работила беше малко навънка, но си беше шивачка. Имам по-голяма сестра, зъболекарка във Варна. Мога да говоря как се е развивал Шумен, имах понятие от родния си град, макар че отсъствах, интересувах се. Но действително съм тука от лятото на 89 г. Родителите ми бяха възрастни, трябваше някой да ги гледа. Изпълних синовния си дълг. Но винаги, винаги мен ме е вълнувало миналото и настоящето на Шумен. На мен историята ми е любим предмет. Литературата върви почти с нея. Шумен не е необходимо да ви разказвам, много е написано за възрожденски Шумен. Химнът на Шумен, ако не го знаете, вземете му текста. Той е написан от шуменския поет, председател на Дружеството на шуменските писатели, Антонин Горчев. Химнът е много хубав, „От тука започва България“ се казва, защото тука е древното светилище Мадара. Мадара – ударението е на първото „а“. Тука е първата столица Плиска, втората столица Преслав, златният век, тука е Шуменската крепост. Тоест Шумен има хилядолетна история, повече от едно хилядолетие. Аз в момента, да ви кажа, пиша книга за моя баща. За три-четири години я бях прекъснал по обективни причини. Много първи има в Шумен. Първото театрално представление, първото читалище, първият оркестър, първият военен театър, първото класно девическо училище, първият хор. 15-20 първи. Това показва, че в Шумен е воден един интензивен културен живот още по Османската империя. Което обаче и задължава в днешно време. Аз чувствам, че сегашното поколение сме в дълг на нашето историческо минало. Има много неща, които трябва да направим, а не ги правим. От Шумен са излезли много хора на изкуството и държавници. Имаме четирима министър-председатели. Поети и писатели – да не ги изброявам. Това е емблематичен град по отношение на културата. Ако нещо в Шумен е на първо място, това е култура. Голям капитал има натрупан в културата. Аз няма да крия – бил съм комунисти и са ме приели в партията още от курсантската скамейка – 1967 г. Продължавам да членувам в тази партия БКП/БСП. От март 2000 г. бях избрах за председател на общинския съвет на БСП, още един мандат ме преизбаха после, а ноември 2005 г. със заповед на Станишев бях назначен за зам. председател на агенция гражданска защита в София. После работих и в министерството на Емел Етем като началник отдел, защото те преобразуваха Гражданска защита в Главна дирекция „Гражданска защита“. Сега съм пенсионер. Искам да ви кажа, 2002 г. чествахме 110 години от основаването на шуменската партийна организация. Празнувахме го с шест месеца закъснение, защото бузлуджанския конгрес е втори август 1891, а шуменската първична партийна организация, с Димитър Благоев, с Вела Благоева, с Янко Сакъзов, още преди конгреса са имали група. Аз изнасях основния доклад и го писах в есеистична форма. Когато седнахме да пишем доклади и да проследяваме развитието на партията се оказа, че в Шумен по времето на социализма, 80-те години е бил много хармонично развит град във всяко едно отношение. Аз ще ви дам примери. Да почнем от селското стопанство. Земята около Шумен е много плодородна – чернозем. Не е смолници, като в Бургас, но плодороден чернозем, много хубав. Освен растениевъдство, като почнете пшеница, зърно, царевица, слънчоглед, различни маслодайни култури. Много е било развито животновъдството, тук е бил концентриран генофондът. Ние имахме голям свинекомбинат, един от най-големите в България. Промишлено-хибридно животновъдство, сега е приваризиран - „Брадърс комерс“. Имаме нуклеос база, това е на пети километър, това е пак един свинекомплекс, който е генетичен материал. Имаме свинекомплекс в Никола Козево, шуменска област. Имаме институт по биволовъдство, за биволици тука, малачките. Имаме в Тракийския квартал и още един научно-изследователски институт за свинете, и там има свинекомплекс. Само на 7 километра е и село Панайот Волов, където е един от най-големите в България птицекомплекси. Крави, по същия начин. В Каменяк имаше една елитна кравеферма, на много други места. Овце по същия начин, кози да не говорим. Най-старият конезавод в България, източнобългарска, арабска порода, английска порода. Тук е бил концентриран генофондът на животновъдство. В леката промишленост като почнете – „Сердика“, млекопреработване; „Родопа“, един от най-добрите месопреработвателни комбинати; кожарска фабрика; голям консервен комбинат. Като почнете други предприятия от тежката промишленост – КТА „Мадара“, близо5000 работника; алуминиевият комбинат, с две руски и две италиански пещи; имаще голям завод за инструментална екипировка и нестандарно оборудване. Да не ви изброявам всичките. Пивоварната, като вземете и винпромите – абе всичко има в Шумен. Като събирахме в Шумен какво имаше, това беше десетият град в България по население, с много развита икономика във всички посоки. Държавен, куклен и музикален театър имаше, и на турски език имаше спектакли. Спортът беше много развит. Преди пет-шест години чествахме годишнината на шуменския аероклуб. Направихме страхотно тържество, 200 човека от цяла България. Началника на генералния щаб ни приветства, президента на България. В Шумен е единственият аероклуб в България, в Източна Европа може би има още един или два, който е награден с почетна диплома на ФАИ, наравно с космодрума Байконур и с Френския авиационен институт. Вие си представете какъв авторитет има и колко е издигнат този аероклуб. Още веднъж искам да кажа, че всичко беше много добре функциониращо, развиващо се и т.н. Последните години ни прикачиха към Варна с големите области, но бързо дойде демокрацията За да не бъда ретрограден във вашите очи или със старомодни виждания, но може би така става в революциите, руши се повече, отколкото трябва. Аз съм завършил политическа академия „Ленин“ в Москва и ще ви кажа, че тогава ни четяха лекции за държавно-монополистичния капитализъм на Запад. Говоря за 74-78 г. така както са ми чели лекции по марксизъм-ленинизъм във Военното училище 65-69 г. Макар че казвахме, че марксизма-ленинизма е диалектическо учение, творческо, ние допуснахме до голяма степен да останем сектанти и доктринери и да не видим промените, които настават в обществото на Запад. Това ни изигра лоша шега, меко казано. На Запад класическите понятия като работническа класа, селячество...стана така, че наемният труд си е основен и принадената стойност е основата на икономическия живот, но много се промени съзнанието. Съзнанието е определящо. Вие може да сте турчин или евреин, но ако имате съзнание на българин, сте си българин. Нали? Съзнанието е определящо дали един човек ще тръгне на барикадата или ще си каже, че си е добре и работодателят му дава всичко и си живее в охолство. Тези промени нашите теоретици и партийни вождове не можаха да ги схванат и това доведе до тези революции и несъгласия. Моето убеждение е, че можеше да се реформира в известна степен системата, както да кажем в Китай става това. Това, което направи Горбачов аз не го приемам. Не можеш ти, който си бил генерален секретар на една партия да забраниш собствената си партия и на една такава могъща държава да й удариш ножа за нула време. Но това е съвсем друга тема и няма да се спирам на нея. Аз искам да ви кажа, че ние се отрекохме от много неща – от теорията за революцията, за насилието, диктатурата на пролетарията, макар че сега като чета как я разглеждат и журналсти и политолози...Много грубо – диктатура на пролетарията! Значи тя диктатура, ама не е в буквален смисъл диктатура. Иска се да се каже, че работническата класа е водещата в обществото. Отделно, че на практика това, което е написал Ленин и класиците е опорочено от Сталин, Хрушчов и другите. Едно е на теория, друго става на практика. Макар че там мога да ви кажа много работи, които не са достъпни за обикновения човек. Аз имам един приятел полковник от КГБ, който остана в Киев. Той мина на служба в тяхната система за безопасност в Украйна и се пенсионира. Идвал ми на гости в Балчик и ми е разказвал много неша. И за промяната, и за Русия, и за Сталин. Сталин го наричат „зъл гений“, но аз не съм много съгласен с тези едностранчиви оценки. Разбирате ли? Всяка личност е продукт на своето време. Ако се е появил Хитлер, нещо го е накарало да се появи. Хитлер и фашизмът дойдоха на власт главно защото след Първата световна война държавите победителки унижиха до крайност германския народ. Ако не бяха го унижили до крайност, нямаше да дойде Хитлер като закономерен резултат. Дали ще беше Хитлер или някой друг, Гюнтер примерно - него го ражда системата. Два семестъра съм учил история на КПСС и сега чета някои неща по вестниците, които просто не са верни. Но понеже широкият читател не е осведомен достатъчно... В Русия е имало пет обществено-кономически строя.Като се тръгне от първобитния строй, та се стигне до империализма. Имало е хора, които са тръгвали от тайгата в Сибир да носят на царя-бащица подарък, а е имало вече 20 години съветска власт – те не са разбрали. Спомням си полковника, доцент, доктор на науките, който казваше, че ако не е била твърдата ръка на Сталин, съветска Русия щеше да загине. Ако не беше Сталин изградил за две петилетки селското стопанство и промишленост, той щеше да загуби войната. А да си представим, че Русия беше загубила Втората световна война, кой щеше да се опре на Хитлер? Нямаше кой да се опре в Европа. Ни Франция, ни Англия. Щатите през окена, без силен съюзник на територията на Европа, нямаше да се намесят. Щяха да си останат в Америка, а Европа – на Хитлер. Ние също се променихме. Аз виждам, че светът се променя, трябва да се промени и теорията. Сега не се цитира много Маркс, макар той да е признат за философ на хилядолетието, Ленин и Енгелс не се споменават, но ще ви кажа, че във философските трудове на Ленин, които най-много ценя, има положения, които не са остарели. 1908 г. Ленин пише един голям философски труд „Материализъм и емпириокритицизъм“. Тогава е била така да се каже „реакцията“, тогава е открита антиматерията, неутриното. Те казват – ето, материя и антиматерия се събират и се анихилират, материята изчезва. Идеално – материалистите да си гледат работата. Ленин казва: „Не!“. Не изчезва материята, изчезва оня предел, до който е стигнало човешкото знаение. Това е много важен методологически извод и предпоставка за развитието на науката. Днес сме стигнали до кварките и смятаме, че това са най-малките частици и оттам вече е Бог. За Бога отделно ше говорим. Значи, не че дотук е стигнало нашето познание. Познанието е неизчерпаемо, то няма предел. Това дава Ленин като методология. На нас днес това ни се струва елементарно, но не е било точно така преди сто години. Казах, че Ленин има и много други работи – в същото произведение говори и за партийността. 2000 години и повече човешка цивилизация е доказала, че винаги има партийност. Вземете и ГЕРБ и БСП, СДС – който и да вземете, няма обективност. Всичко е субективно и си проличава партийността. Разбирате ли? Тоя принцип на партийността колкото и да го отричаха и да говориха против Ленин, това не е правилно да се отрича дотолкова. Имало е класово-партиен подход, да. Според мен той трябваше да бъде донякъде, но 58 г. когато на конгреса на БКП се каза, че социализмът е победил окончателно, тогава с този класово-партиен подход ние лека-полека би трябвало да се откажем. На човек му е заложено да се развива професионално. Ама ако иска да стане директор, трябва да е партиен член? Защо? Защо обезателно трябва да е партиен член? Ами генералният конструктор на ТУ Андрей Тупулев – два пъти герой на социалистическия труд на СССР не беше партиен член, а конструира военни и транспортни граждански самолети. Човек трябва да мисли творчески. Ще се върна на Енгелс. Той има едно много важно философско произведение, в което казва, че няма костюм скроен за всички времена. Няма формула валидна за всички времена, за всички народи. За това не можем да кажем, че има едно марксистко-ленинско учение и то е застинало и всичко по него трябва да се прави. Не, то трябва да се адаптира. Пристъпвам вече и към последните 20 години. Когато стана тая промяна, станаха работи, които не трябваше да стават. В СССР след революцията 1917 година е имало такова течение, пролет-култовщина. Даже Горки е бил в него. Ние сега почваме да правим нова култура, всичко до сега да го махаме. Вместо това пролетарска култура – пролет-култ. Така и ние не можем да отречем тия 45 години, които са били в историята на тоя живот. Да скъсаме страниците и да ги хвърлим. Трябваше това, което беше хубавото, да го запазим и на него да градим това, което трябва да се развива по нов начин. А ние какво правим? Не само в Шумен, а и в България. Стана едно голямо разграбване, една безумна приватизация за жълти стотинки, която стана тука по време на управлението на СДС. Това е едно от първите неща, които нас ни загробиха. Продадоха за жълти стотинки и така ограбиха българския народ, разбирате ли? След като купиха предприятията, ето КТА „Мадара“ го купиха за един долар, то докато започне да работи. Те освен това намалиха работниците от 4500 на 600 човека, после ги дигнаха до 1000-1200. Представете си, това са няколко хиляди човека и всеки около себе си храни двама-трима човека, значи това е един голям икономически срив. Пивовара го купиха и „Алумина“, те добре, макар че и там имаше съкращения. Но другите предприятия ги спряха всичките, това е безобразие, безработица. За един град от нашия мащаб, когато се сринат 7-8 знакови предприятия, той просто губи хората си, интелектуалния си потенциал. Много хора напуснаха Шумен. Ще ви кажа и една моя преценка. След 9 септември Шумен не е управляван от много далновидни хора. Шумен изостава в своето развитие. Като вземете Търговище, Разград, в други градове се направиха много повече неща. В известен смисъл Шумен спечели, че запази облика си, не пострада много от типовото строителство. Той трябва да изглежда по-самобитен, но към днешната дата не изглежда такъв. Това е един от недостатъците на управлението на Шумен. 60-те, 70-те Шумен изостана в развитието си и много хора напуснаха и отидоха във Варна, София, Русе и Пловдив. Изсмукан беше потенциала. Като дойде демокрацията и рухнаха предприятията – втора вълна на изселвания, на интелетуалния елит. Шумен се обезлюди от тия хора. Като останаха много свободни къщи, турците от селата дойдаха и изкупиха къщите в Шумен. Нищо напротив нямам. Но по-рано имаха тука отделен театър, аз го помня 50-те, 60-те години, те бяха по-модерно облечени от нас българите. Турска реч не можеше да чуеш, само на пазара. А сега като дойде някой от друг град и ми казва на мене, аз съм свикнал де: „Само турска реч чувам“. Ми такъв район сме. Стана тази демографска картина, тия промени, тия движения. Това е за мен едно от негативните явления в Шумен. Освен това друго, което стана – боричканията СДС-БСП, изборите, това си е нещо нормално, както в другите градове го има. За мен важни са приватизацията, безработицата, запустяване на селата. Всичко това продължава и до днес. Аз не виждам нещо значимо, сега ще се спрем и на културния календар. С малки изключения – пивовара върви добре. Фикрет Индже, собственикът на „Алумина“ го продаде на „Карлсберг“ и се развиват добре. Самият алуминиев комбинат се развива добре. Познавам се със самия Валери Симеонов, който купи КТА „Мадара“, той почна тука малко да развива. Частният бизнес - „Фикосота“. Има предприятия, които тръгват, но „Сердика“ я няма, „Родопа“ я няма, консервената фабрика се мъчи. Навремето всичката тази лека промишленост засмукваше ресурсите – зърно, жито, мляко – продуктите от селското стопанство. Сега тръгнете по полето. Вече започнаха да правят отделни селскостопански производители градини за продажба, но ние ядем домати, пипер – внос от Пловдив и от Шабла. Местно производство в промишлени количества нямаме. Не произвеждаме зеленчукови консерви. Той прави консерви с вносна риба, океанска. Соково натурални не правим. Месодобвините предприятия като „Брадърс“ правят свинско месо, но в колбасите има и телешко. Аз познавам Иван Воденичаров, от една от популярните фирми. Той казва, че ако трябва да разчита на телетата от България, не от Шумен, трябва да спре на втория ден производство. За това внася замразено месо от Аржентина, от Бразилия. Предприятието му трябва да бълва продукция. Много от земята пустееше, включително на президента Желю Желев нивите във Веселиново бяха обрасли с тръни. Това разпарчативсване на земята, реформата на Филип Димитров да се връща земята в реални граници, беше голяма грешка. До преди 2-3 години, сега не знам как е, България имаше 25 милиона парцела на 4-5 милиона собственика. Това е ужасно лошо. Французите идват и са се хванали за главите - „ние 200 години комасираме земята, вие готова комасирана земя за 10-15 години я разпарчатосахте.“ Има го АПК-то или ТКЗС-то, искат да върнат на хората земята. Добре де, ама ше обработваш ли? Ше обработвам! Ето ти пет декара, там колкото трябва. Всичко друго се запазва, за да може да се въведе механизирано производство. Ами трактора, ами сеитбообъщението, ами опрашването. Не може да са две култури една до друга, ама като са двама собственика никой не може да наложи на другия да сее същото. Много такива неща има. Преди години Михаил Багрянов, сина на Иван Багрянов, който между другото е голям арендатор, има много наследена земя, а и още накупи и обработва, той вика на нашия Васил Калинов от БСП, беше председател на парламентарната комисия по земеделие: „Абе г-н Калинов, дайте с административен подход да уедрим земята“. Аз му викам: „Бай Мишо, още малко да върнем ТКЗС-то“ и той тогава се усети. Но вече арендаторите накупиха земята, не пустее толкова. Но аз съм виждал млади момчета, даже на наш партиен другар, взеха земя, дай сега да направим пари, ама то трябва и торене и обеззаразяване – изобщо не можаха да ожънат и заминаха за Испания. Изобщо стандартът на живот много падна. Няма какво да ви говоря по тоя въпрос, вие виждате сами. Системата е така направена, че и сега при криза богатите стават още по-богати, а бедните още по-бедни. Аз ще каже, че съм решително против това, което казва нашия партиен председател Сергей Станишев – той казва, че видите ли ние увеличаваме доходите на населението с швейцарското правило. С други дими с толкова процента се вдига пенсията и заплатата, с колкото е сумата от ръста на вътрешния продукт и инфлацията. Значи, ако брутния вътрешен продукт расте с три процента и инфлацията е два процента, с пет процента ще се увеличат доходите на населението.Обаче за нас това правило не важи. Швейцареца получава пенсия да кажем 2000 евро. Като му вдигнете с пет процента пенсията, това са 100 евро. Той и с 2000 евро е живял добре, а сега съвсем. А при нас какво се получава? Това за нас е крайно недостатъчно. Когато е много ниска базата, няма значение процентите. Вдигнете с абсолютна стойност. Или вдигнете на тези с най-ниски пенсии. Аз получавам тавана, 700 лв. Но моята жена е работила 30 години начална учителка, 15 години е пътувала до едно турско село в региона, един час отиване, един час връщане. Тя получава 130-150 лв. пенсия. Туй какво е? Туй нормално ли е? За мен българският народ е изправен пред геноцид. Аз ще ви кажа и още една информация, която може би не знаете: тука за местните избори по линия на БСП дойде акад. Антон Дончев. Чествахме му наскоро и 80-годишнината. Той ми каза: „Калев, някои неща не се казват. Най-зле в България е демографската картина. 40 процента от децата до 16 години са ром-че-та! 40 процента! На тези 40 процента деца, 90 процента от майките им са неграмотни!“ Вие си представете каква вопиюща неграмотност ще има в България. Това и Харалан Александров го каза, социологът, че вървим към циганизация на обществото. Не се знае 50-та година колко ще бъдем ние българите. Аз съм в ръководството на дружеството на краеведите в Шумен и по мое предложение, тая година конференцията ни ще е на тема „Приносът на етносите за развитието на Шумен“, по мое предложение. Значи Шумен е бил по време на Руско-турската война много пъстър цвят. Като почнете българи, турци, цигани, евреи, арменци, поляци, чехи, унгарци, немци, какви ли не. И всеки е дал своя принос за развитието, влючително и турците и циганите. Вположителен смисъл говоря, нали. Така че аз съм толерантен към всички етности, но всеки трябва да извърви своя път. А според мен ДПС не са извървяли своя път както трябва. Те нямат самосъзнанието на българи. Това е лошото. Ние от друга страна не можем да преглътнем, че 500 години те са ни мачкали и тъпкали. Пътят на единството, защото ние на една земя сме се родили, един въздух дишаме, една вода пием и трябва да си признаем това, което е станало. А не както сега, на конференция в Кърджали или там къде в Турция говорят, че видите ли Османската империя не е била толкова жестока и е била добра. Който е историк и чете работите знае какво е било. Те като са ни клали в Батак, после пък ние така сме ги рязали турците през Балканската война, че...И при единия, и при другия случай българи са бягали при турци да се укрият и турци са бягали при българи да се укрият. Политическите кръгове, които разиграват тая етническа карта, те печелят дивиденти. И циганите трябва да извървят своя път. Те не може само да искат, а когато им се дава жилище да си качат коня на третия етаж. Те трябва да се о-бра-зо-ват! Аз имам приятели цигани много. Викам им: „Абе разберете, не трябва да правите деца толкова, трябва да ги образовате. Може да имаш две деца, ама да са образовани. А не да имаш пет, ама да не знаят да четат и да пишат.“ Държавата ги поставя в такава ситуация. Те са безработни и единственият им доход е да получават детските. Колкото повече деца, повече пари. Те единствено виждат оттам. А ако му кажеш, че ако детето не ходи на училище няма да получи детски? Тогава той трябва да се погрижи. При нас политиката се прави от парче на парче и няма приемственост. Няма приемственост. Но това са глобалните въпроси. Какво още за Шумен. Наскоро имахме Карнавал на плодородието, имаме много такива културни прояви. Аз съм член и на дружество „Традиция“, правим най-добрите възстановки на исторически битки, примерно на битката на Владислав Варненчик за Шуменската крепост. Редуваме се с Карнавала на плодородието, една година сме ние, една година са те. От цяла Европа идват да гледат. 5000 човека събрахме, такъв митинг не е имало в Шумен. Догодина честваме 1200 години от победата на Крум над Никифор, трябва да се направи една възстановка, ама за сега никой не реагира. То верно в тая криза... Време има, но време за губене няма. За нас е много ценно, че Мадара беше избрана за глобален символ на България. Но мен ме боли, че се изчерпи тогава само с кампанията и сега нищо. Верно, че кризата, но има един японски философ Хокуда, който казва, че не всичко е пари. Има и идеи, а за тях не трябват пари! Важно е управленският елит на местно и държавно ниво да генерира идеи, да ги представя пред обществото и най-приемливото да се приема. Има неща, които не зависят от парите. Ето сега съм и в инициативния комитет за написване историята на Шумен. Много малко градове имат написана история. От пет месеца ни обещават, че ще го вкарат в сесия на общинския съвет, за финансиране, но не става. Преди не знам как е било. Аз съм бил в бойната авиация. 25 часа в денонощието сме се занимавали с авиация, със служба. Прибера се след нощен полет в 3-4 часа сутринта, децата спят. Сутринта ставам в 6, те пак спят. Цяла седмица не ги виждам, само спим в една къща. Последните години в Бургас бях и съветник, даже така ме завари демокрацията. Бях една година и секретар на партиен комитет в село Равнец. Моя заслуга е, че там оправихме водопровод, докарахме вода от Камчия. Преди това по 13 дена сме нямали вода. Направихме дълбоки сондажи, захранихме Равнец с вода. Но всичко замина, там вече авиация няма. Да се върна, не съм удовлетворен от това, което се прави от нашето местно ръководство за културно-историческото наследство. Макар че се говори, „ние карнавал правим, това правим, онова правим“. Правим, но не отиваме да развиваме нещата в дълбочина. Друго, което ми прави впечатление е, че от една страна ние правим културни мероприятия за народа, но културата на народа не е на това ниво. Като погледнете какво представлява околната среда, тия надписи със спрей по стените. Аз 2006 г. бях на гости на моя приятел в Киев. Специално съм гледал дали има спрей. Един спрей няма, бе! Чак на излизане от града на един мост на една колона имаше нещо надраскано. Един надпис и това беше. И там има младежи, и там има хора със съвременно мислене. Един спрей не видях! Чист град! А какво е при нас? А културата на човешките отношения? Ако отидем към Шпенглер, немския философ, който навремето е писал за залеза на Европа, ако сте чували, той е казал, че сме тръгнали от маймуната и пак ще се върне маймунското царство. Накъде отива светът?За това да се изтърве младото поколение, роля изиграват медиите. Най-вече телевизия и вестници. Във възпитанието има за мене големи празноти. В речника, в лексиката – не е това, което е, не може така да се говори. Копеле това, копеле онова. Това не възпитава добрия вкус. Преди не беше така. И ние сме употребявали тези думи, но аз няма да отида при моя приятел и да му кажа „ей, пич“, „ей, копеле“. Това е издевателство над българския език. За „възродителния процес“. Аз съм бил в армията, в Равнец. Там имаше копанари, нямаше турци. Това, което се дочуваше знам. Като военни получавахме и бюлетин на главно политическо на Народната армия. Всяка държава си има разузнаване. Това, което направиха нашите и си разбиха разузнавателните служби е дълбоко погрешно. Това, че се отказахме от оръжейните си пазари е дълбоко погрешно. Нали не напразно се казва пазарна икономика. До 10-ти ноември военно-промишления комплекс даваше годишно 1 милиард лева, това са много пари като годишна инжекция за икономиката на страната. Първите години след демокрацията чехите бяха обявили, че си затварят оръжейните пазари и щатите им ръкопляскаха. Че как няма да им ръкопляскат, печалбата вместо в чехите ще отиде в САЩ! Търговията с оръжие е една от най-доходоносните. Ама ще кажем, да не пращаме оръжия на Ирак и Иран да се избиват. Ама като не пратим, ония ще пратят. В края на краищата всичко е търговия, всичко е бизнес. Ще дам друг пример. До 89 г. България е била четвърта в света по износ на десертно грозде. Вие даже в момента не можете да го асимилирате – четвърто място! Спомням си, че бяха САЩ пред нас, но Италия, Франция, Испания, Гърция, Португалия – всички зад нас. Но от 95 г. насам нито зрънце не сме изнесли. Е не може да си съсъпваме ние така икономиката! Мисълта ми е, че от информационните бюлетини на военните аз знам и иконимиката, и пазарите, и разузнавателните служби. В Балчик е имало организация с радиостанция, държал я е един доктор, с устав и със знаме са били. Турска терористична организация. Сега оплакват осъдените, а кой да оплаче нашите деца в Буново и на аерогарата, дето ги убиха? Защо ДПС не признае, че това е тероризъм? Защо те настройват двата етноса един срещу друг? Трябва да си ги кажем нещата. Сигурно и в нас има нещо. Ами това дето направи Ахмед Доган, че занесе списъка на всички български резиденти в Турция, „оня списък“? Това е национално предателство. В айтоския Балкан имаше много турци, аз се познавах с зам. шефа на местното РДВР, един полковник беше. Но ние 84-85 г. имахме стрелби, бойни строеве, не ми е било до това. В Равнец не е имало никакво напрежение. Чак като дойдох тука в Шумен разбрах, че е имало. 1989 г., „екскурзията“, вече бях излязал на разпореждане и един мой приятел тираджия ми беше дал колата си да му я продам. В Айтос ставаше всеки ден продажба на коли на „екскурзиантите“. Един даже искаше една хубава нова лада и даваше за нея 20 крави и 20 телета. Представяте ли си? Това е голямо нещо. Не успях да продам колата, но какво чувах от българите? Имах много приятели в района и те ми разказват. В завода имало едно турче, идват негови приятели и го питат: „Абе ти какво още стоиш тука, бе? Що не си подаваш документите“? Момчето не е искало, а те насила са го накарали да си подаде документите. Аз имах един много добър приятел в Балчик – Хасан. Замина, изпратих го, дадох му една бутилка мента, бомбони. Много ми е помагал. Върна се, спукала му се там язвата. Вика, че не е за него там. Добре, че си запази къщата. Шест месеца общината му я пази, зад джамията в Балчик живее. Христо беше – Хасан. Получавахме информация, че примерно в гробището в едно село в Родопите е пишело „Тук почива Муса, син на Иван“. В една съборена турска къща намерили зазидана икона. Съвсем искрено казвам, че от тогавашна гледна точка мислехме, че това е нещо правилно. Включително и 19 в. по времето на Мидхад паша е имало потурчване на българи. Има справка кога са били най-големите потурчвания. Минаваха лектори от централната лекторска група в София и ни ограмотяваха по тоя въпрос – че нашите турци тука нямат типичния череп на малоазиатските тюрки. Има такива данни. Тези факти – иконоте, паметниците, антропологичните данни, това са си истини за мене. Въпросът обаче не е антропологически, а политически. Дали ние трябва да преименуваме турците? След като се виждаше, че те лека-полека се българеят. Този процес можеше да не се форсира. Междувпрочем в една среща на Тодор Живков и Кенан Еврен, Еврен е казал, че те нямат външни турци, няма турско малцинство в България. Въз основа на тая декларация на турския президент Тодор Живков се осмелява да направи преименуване на турците. От политическа гледна точка това не е било добре. Още повече, когато започва перестройката и се задават политически събития с неясен изход. Това нещо, ако се прави, е трябвало да се прави по-ранните години и те са го правели. Освен това турците също си имат вина за „екскурзията“. 1962 г. има подписана спогодба за изселване, обаче Турция ръководейки се от стратегически съображения, приема малко, по 500 човека на година да кажем. Има разделени семейства така. Още от Освободителната война има такива семейства. От това време има и много закопано злато. Но Турция е искала тук да остане население – като пета колона. Но хората постоянно искат да се изселват. И без това има недоволни от преименуването, Тодор Живков тогава казва: „отворете границите“. Аз си спомням като го каза, бях в Балчик, комплектовах една библиотека. Чух по радиото като прочете речта. Тогава турците започнаха да съботират събирателните кампании. Тютюневия комбинат в Шумен остана без работници. Наложи се да пуснат бригади от студенти, от ученици. Но да бъдем честни, самото преименуване не трябваше да става, най-малкото в тази обстановка. Просто трябваше това нещо да си остане, лека-полека. Политическият ход не беше добре премерен. Аз не съм от висшето ръководство, за да кажа какви мотиви са надделели. Но тогава го виждах като нещо да не кажа нормално, но като нещо, което трябваше да стане. Беше всичко мирно и тихо и мислехме, че няма проблеми. След като станаха известни отвличанията, взривовете, вече българското население много се настрои срещу тях. Настрои се определено. Какво е казал Достоевски: „колкото повече обичам човечеството, толкова повече мразя отделния човек“. Единство и борба на противоположностите. Аз много добри приятели имах ловци турци. Аз нямах нищо против тях, но срещу турския етнос, някъде, някакси, който прави золуми, ами човек се настройва. Човек на две нива изразява отношението си към дадена общност. Както СДС-БСП, мразят се, ама сме комшии и се разбираме добре. Аршинът е различен, мащабът е различен. Това го имаше и тогава. Но го чувстахме като нещо нормално. Аз съм убеден, че всичко 1989 г. беше доброволно. Самият Иван Гарелов беше на контролно-пропусквателния пункт и ги питаше. Аз не знам да е имало насилствено изселване. Това се отразяваше на икономиката, имаше голям срив на работната ръка. Те бяха просто пощурели, разбирате ли? Живков като каза да отворят границите...Но аз и тях разбирам. Някои отиват да си видят роднините, това му е единственият шанс. Животът в България беше хубав, тя не беше в криза, макар да беше натрупала дълг. Но някои казваха, че в Турция с крак да тропнеш, ще си изкараш надника. Което не е така. Много се полакомиха да отидат, защото животът там бил много хубав. Хубав, ама за тези, които имаха специалности, които знаеха добре езика. За обикновените хора не беше добре и те много се върнаха. Там ги имаха за гялмета, не ги обичат много, като придошли. И езикът им е друг вече. Както арменците дошли след демокрацията не се имат много с тези нашите старите. Това са тънки моменти. Някои заминават и ти що да останеш. Айде, юруш барабар Петко с мъжете. Не знам някой да ги е насилвал. Колоните създаваха проблеми на КАТ, на управата, не беше това добре. Като отвориха границите, те сами тръгнаха да заминават. Тая рана сега не трябва да и се сипва сол, а да и се слага мехлем. Раздуха се темата по няколко съображения: от тези, които искат да очернят БКП/БСП. Тая партия има славна история, но има и неща, от които трябва да се срамува, като атентата на църквата „Св. Неделя“. Макар че там има разни крила и цялата партия не може да бъде обвинявана, но те са били нейни членове. Левосектанти, имало е такъв период. Уедряването на ТКЗС-тата също не беше нещо добро – в АПК. Уедрените ТКЗС-та в края на 50-те са били добра форма на управление. Че кооперативното движение в България е още от времето на Стамболийски, даже по-рано. Но след това те натрупаха голяма бюрокрация, хората се откъснаха от рода. Има и други грешки БКП/БСП, но не може да казваш, че всичко е черно. Това го казват ДПС, разигват етническата карта, за очернят политическия опонент. Това са трикове, които работят. Максимата на Цезар „разделяй и владей“ работи и сега. Сега в Шумен е спокойно, няма етническо напрежение. Поне на повърхността. Шумен е особен областен център. Имаме четири общини, които са български, но някои села са чисто турски. Другите шест общини са само турски обаче. В община Хитрино има само 112 избиратели българи. Там като влезете в училище, в общината, там се говори само на турски. Това е недопустимо. В България българският език е официален, нямаме билингвизъм. Това нещо дразни българите там, те са в подчинено положение на турците. Не може един бивш кмет на Венец да казва, че първият мандат е работил за себе си, а втория за общината. Е няма ли тоя кмет кой да го сложи на мястото му – от ДПС, от депутатите, от държавата? Няма, щото ДПС стои твърдо. А БСП се върза с ДПС и не можем да им кажем нищо, за да не нарушим коалиционните контакти. Това не е правилно. Аз не удобрявам безпринципни коалиции. Има една военна максима: не може да жертваш стратегическите цели за тактически изгоди. Нашият електрорат не удобрява тясната коалиция с ДПС. Те са центристка партия, ние сме лява, освен това ние сме подчинени на коалицията и ще спечелим дадени избори, но ще изгубим собствените си избиратели. Аз много добре познавам историята на Османската империя, чета я книгата, поне десет пъти съм я чел, тя е много интересна (говори за историята на Османската империя от Ахмед Садулов, б.р.). Заминала е Византийската империя, дошла е Османската, какво да правим. Историята ни е събрала, трябва да се научим да живеем заедно. Трябва да си направим верни изводи от миналото, а не да вадим козове от там. Но всеки етнос, включително българите, трябва да измине своя път. Но не може ДПС с автобусите, с гласовете от Турция. Айде веднъж пробвайте без гласовете от Турция. И защо във вашата партия влизат само на високо ниво членове българи? Щото ги хранят – и Йордан Цонев и Христо Бисеров и т.н. Колко българи има на първично партийно ниво? Това си е чиста етническа партия за мен. Грях, за което има и БСП, още от Кръглата маса. Те трябва да изминат своя път. Не може да интервюират в Родопите един турчин и като го питат как се казва, той: „Ахмед“. Какъв си по вяра: „мюсюлманин“. А какъв си по народност: не казва българин, а турчин. Къде живееш: България. Той няма българско самосъзнание, това е важното. Няма значение вярата, има турци християни, има българи мюсюлмани. Но самосъзнанието ти трябва да е национално и да болееш за България. Аз не съм убеден, че те са много искрени в това. Аз съм против и влизането на Турция в ЕС. Това е цивилизационна общност на християнски държави и няма място за нея. Много време трябва да мине, докато влезе демокрацията в Афганистан и Ирак. Просто исляма е много консервативна религия и демокрацията не може да пробие. Да се опитваш отвън да я насложиш е както навремето обвиняваха Троцки за „износа на революция“. Това нещо още е отречено от времето на Ленин. Ако няма вътрешни условия за даден политически процес, нищо не може да стане отвънка. Понякога журналистите много искат да вкарат нещата в релси, да ги обяснят. Това има своите подводни камъни. Навремето питали Дун Сяо Пин за френската революция и той казал, че е рано да се каже. Така и на нас ни липсва дистанцията на времето за нашия преходен период. По дефиниция той е свършил, когато са протекли всички юридически трансформации, сменила се е собствеността. Това е основният крайъгълен камък. Всичко това вече е свършено с влизането ни в ЕС. Смени ли се класовата картина, смени се! Господства ли марксистко-ленинското учение? Не! Разпределиха се парите, значи преходът е приключил. Има политически плурализъм, пазарна икономика. Искаме обаче да се вържем с този период, в който всички са благоденстващи вече. Ако мислим така, за нас преходния период може да продължи още 50 години. За да кажем, че не сме баш като швейцарците, ама близо. За това за мен преходният период е завършил, но по принцип. Не мисля, че много трябва да се фокусираме върху вече свършилия период. Нека след 2050 г. да мислят журналистите дали е свършил. Началото е ясно – 10 ноември, но краят не е задължително да е фиксиран. Иначе 10 ноември си го спомням много добре, бях на ловен излет на следващата сутрин. Вървяхме по пътеката и един от бившите структури на партията по селското стопанство, Аркадий Димитров ми каза, че снощи са сменили Тодор Живков. Как да ви кажа? Човек на момента се радва. Така и в САЩ избират президент ту от едната, ту от другата партия. Нищо не се променя за обикновения гражданин, но той гласува за промяната. Просто промяната, това е рефлекс към промяната, който тогава ни зарадва и нас. Така беше и с Горбачов. Андропов почина, Черненко почина и като дойде чаровния и млад Горбачов, ние бяхме доволни. Не знаехме какво после ще стане. Така и с Живков не знаехме, че ще последва падане на цялата система. Но аз съм говорил с един мой политически командир, генерал от Софийския военен отдел и той каза, че и те не са имали информация, че така ще стане в България. И средно-висшето ръководство в армията не е знаело, значи. Повеите идваха, имаше я перестройката, имаше я „Солидарност“, имаше проблеми в Латвия и Естония, в Унгария. Ние виждахме, но не вярвахме, че това може да стане в България. Категорично не може да стане. Но Горбачов предаде ГДР. Това не беше честна политическа постъпка, но не по този курвенски начин, по който го направи Горбачов. Той предаде ГДР на Рейгън много евтино, а после отиде да се целуне с Хонекер. Трябваше по-голяма цена да се поиска, не само заради народа на ГДР, но и заради руснците, които бяха в ГДР. Но после с дни се усещаше как се променят нещата. По три часа новини имаше след десети. Голямо шоу беше. Тогава след десети бях застъпник на депутата от ВНС Георги Иванов, бил съм по много митинги. Бях и партиен секретар десет години на квартал „Млада гвардия“, най-голямата партийна организация в Шумен. Ходил съм и на СДС. Тая държава трябва да има и лява и дясна партия, за да стои държавата на двата си крака. Трябва да си имаме уважението. Но това тотално отричане, което започна, не ми беше добре. Тая карта с черепите, поднасяха се много лъжи, които просто не са верни. Говореше се за Мирчо Спасов, за Газдов – има верни неща, но не ми се иска да вярвам, че хората са умрели и са ги гризали свинете. Възможно е да е било това, но има и нещо друго. Имам един приятел, който по времето на СДС беше директор на РДВР, Румен Вълчев се казва. Той ми каза, че до 55-56 са пращали в Белене политически затворници, а след това са били само криминални. Обстановката в градовете е била спокойна, всички работят. Знаят, че друго освен лека кола, вила и апартамент не можеш да купиш. Криминалната престъпност беше много малка. Може да е имало неща, но не чак такива с каквито ни заливат. Те хората просто са изперкали от немотия, от мизерия, от тия порнофилми сега, от какво ли не. За мене политическите затворници не са ги третирали правилно. Ако аз съм убеден, че моята марксистко-ленинска идеология е правдива, шото така е казал Ленин: марксистко-ленинското учение е силно, защото е вярно, правдиво. Ако си убеден в това, защо да мъчиш политическия противник. Остави го да види, че твоята философия е вярна и се претворява в живота, а неговата не. Затвори ги 1-2 години, но после ги пусни. Защо да ги правиш герои и мъченици? Това за мен не е бил правилен подход. Но от хора от МВР знам, че сега много криминални от Белене се пишат за политически. Записал Петър Добрев Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 244.7 Kb. Сподели с приятели:
|