www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 30 - ел Кауард във военновременната комедия Смях и изпълняваше прочутата песен Славей пее на площад Баркли”. Познанството ни със семейство Кем- бъл направи отношението на родителите ми към киното по-благосклонно.
Бяха доволни, че ходя на добри филми. За щастие в тази категория попадаха и мюзикълите на Фред Астер и Джинджър Ро- джърс и филмите на Алекзандър Корда. Мама и татко рядко идваха сменна кино, макар че понякога на празници отивахме на театър в Нотингъм или в някое от тамошните големи кина така че обикновено на кино ходех сама или с мои връстници. Но и тук съществуваха ограничения. Поправило всяка седмица филмът се сменяше но някои прожекции не събираха достатъчно публика и не можеха да се задържат шест дни, затова от четвъртък се прожектираше нов филм. Доста хора отиваха на втория за седмицата филм, но у дома на подобно разточителство се гледаше с мрачно неодобрение. Може би тези ограничения
имаха и щастлива страна, тъй като бях запленена от романтичния свят на Холивуд. Това бяха златните му години. За 9 пенса получавах удобно място в затъмнения салона на екрана първо се появяваха рекламни сцени от предстоящите прожекции, следваха новините и оп- тимистично-жизнерадостен коментар на „Бритиш
Мувитон”, после идваше някое кратко поучително филмче от рода на Докъде води престъпността и накрая започваше главният филм. Предлаганите прожекции обхващаха целия диапазон от приключенски филми като Четирите пера или Барабанът до изтънчени комедии като Жените (с всички прочути актриси) и сълзливите мелодрами като Далас с Барбара Стануик или нещо с Ингрид Бергман.