ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ И ВИЗУАЛИЗАЦИЯ
ПОДОБНО НА ВЪВЕЖДАНЕТО, МЕТОДИТЕ НА задълбочаване са описани в много чудесни трудове, за които няма да се впускам в подробности тук, освен що се отнася до приложимостта им в духовната регресия. При ЖМП клиентите използвам дълга, насочвана серия от образи, следователно не задълбочавам транса с помощта на фракциониращия метод на събуждане и повторно въвеждане, нито пък на пирамидални внушения, за да създам дезориентация и сетивно претоварване. Вместо объркващи техники срещу защитните реакции, преодоляват препятствията посредством упражнения с моторни движения на тялото и работя с прогресиращо отпускане. По време на периодите на задълбочаване се опитвам да подтикна преживяванията на клиента извън тялото, като го подготвям за онова, което го очаква в реалността на душата. Тъй като безсмъртната характеристика на душата винаги е част от психиката на клиента, независимо от дълбочината на хипнозата, аз винаги употребявам изрази от рода на: „Като безсмъртно същество от чиста разумна светлина, позволете на човешкото си съзнание да влезе в тази светлина, която е вашата истинска същност".
Отделям до четиридесет и пет минути за задълбочаващи упражнения, които включват дълги визуализации на красиви планински или плажни гледки. Детайлните образи, целящи да променят познавателните измерения на преживяването и да засилят емоционалната обвързаност, също се прилагат постепенно. Това, към което се стремя, е пълното вглъбяване на обекта в прелестните сцени, където той се вижда устремен към определена цел, точно какъвто искам да бъде по-късно в духовното си пътуване към дома. Използвам пътеки, стълбища, ескалатори, отпускане в топъл пясък, мека трева или басейни с вода и винаги ги карам да се носят плавно, за да ги подготвя за духовното състояние. Тези прогресивни визуализации са едновременно слухови и кинетични и целта им е едновременно да задълбочат и да подготвят обекта за онова, което му предстои.
По този начин, ако оставим настрана задълбочаването, моите Визуализации имат за цел да са символични в Ериксоновия смисъл на думата, понеже от тях се очаква да улеснят прехода в етерната област на духовния свят. Аз съм минал Ериксоново обучение, но считам, че по-формалните и авторитарни техники са по-добри при работата с ЖМП. Все пак при визуализацията прилагам метафоричен, мек подход. Опитвам се да съгласувам своите истории с характера, интересите, нагласите и емоционалното ниво на обекта, за да му предам смислени послания. И макар че невинаги успявам, желанието ми е описанията да отговарят на целите на ЖМП терапията за безопасност, спокойствие и изцеление чрез директни и индиректни послания. Ето два кратки примера:
А сега искам да се видиш как отлиташ от тази стая далече, Все по-високо и по-високо към една планина. Почувствай меките, топли въздушни течения около себе си, докато се носиш покрай белите дантелени облаци в тихия, спокоен ден. Усещаш тялото си безтегловно и се приближаваш плавно, без никакво усилие към планината. Скоро минаваш над първия масив и започваш да се спускаш. В долината долу зърваш красива ливада. (Пауза.) По-ниско и по-ниско и вече виждаш, че ливадата е заобиколена от високи, вълшебни дървета. Тя е абсолютно защитено убежище. С приближаването до поляната се понасяш от външната страна на този идеален кръг от дървета, търсейки пътеката, по която можеш да влезеш и да стигнеш до центъра на това спокойно, магическо място.
По-нататък продължавам да работя върху намирането на пътеката, но така, сякаш някаква невидима сила води клиента ми. След влизането в ливадата (представляващо влизането в духовния свят) му представям други символи като златните лъчи на слънцето, които образуват щит от топла светлина, идваща някъде от горе (сигурност), и споменавам за ярките цветове, уханието на цветята и пеещите птици (очарование).
Може да реша да представя на клиента плажна сцена от километри и километри топъл пясък (неизменно спокойствие), реещи се над главата му чайки (свобода) и бялата пяна (чистота) на океанските вълни (успокояващи звуци). Ако клиентът обича водата, мога да въведа в сцената басейн със свежа вода (пречистване). Споменаването на времето в сцената обозначава вечността. Ето един кратък откъс от този вид визуализации:
Почувствай как се откъсваш Все повече и повече надолу и дишаш все по-леко, все едно се носиш без никакво усилие през времето и пространството. Усещаш нежни, топли течения, които галят тялото ти, докато се носиш надолу и надолу. Покрай теб преминават кръгли прозрачни мехури, които се издигат високо над теб, защото ти се спускаш надолу и надолу. Скоро се потапяш от глава до пети в собствената си вътрешна светлина, докато се движиш през водата и излизаш там, дето няма ни време, ни пространство. Времето тече като река, а ние минаваме през него... понякога по течението... понякога срещу течението... без да му се съпротивляваме... по-скоро се отпускаш и се носиш безцелно, без грижи и тревоги, сякаш насън, към онова специално място, където трябва да бъдеш.
Понеже продължителните техники на задълбочаване са важен фактор в ЖМП терапията, искам да подчертая, че един три-четиричасов сеанс дава високо ниво на откъснатост. С увеличаване на линейното времево изкривяване съзнанието на обекта се отделя от тялото. Ако с клиента сте направили един-два по-кратки сеанса преди действителната духовна регресия — добре, но това не означава да ускорите визуализациите в дългия ЖМП сеанс, за да спестите време.
Във фазата на духовната регресия ще трябва да напредвате бавно от сцена на сцена, преди да стигнете до сегмента със смъртта в предишния живот на клиента. Може да се наложи през цялото време да увеличавате дълбочината на транса. Комбинацията
от броене и дишане също е много ефикасна. Ето следния пример за преход към минал живот:
Осъзнавай все по-ясно бавното си дишане. Всеки дъх те отнася по-надълбоко. Докато броя от десет до едно, вдишвай на всяко число и чувствай как се отдалечаваш все повече към тунела на времето, който те очаква.
Вече споменах как собственият мисловен компас на обекта в неговия висш духовен аз може да му помогне да достигне точната дълбочина, за да възстанови някои спомени на душата си. Този компас трябва непрестанно да усеща двете различни магнитни полета между ума на клиента и хипнотизатора. Повдигам отново тази тема, за да напомня на практикуващите духовна регресия, че гласът е още едно средство за достъп до енергийното поле на обекта и служи както за премахване на енергийни блокажи, така и за задълбочаване на транса.
ТЕМПО И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЛАС
ОПИТВАМ СЕ ДА НАГАЖДАМ ВИБРАЦИОННИЯ резонанс на гласа си с тона на обекта, който отразява настроението му, за да се свържа с него и да подпомогна влизането му в подходящото състояние на транс. Височината и интонацията на гласа ви започва да действа с Въвеждането и продължава като мощен инструмент през целия ЖМП сеанс, осигурявайки на клиента ритъм и моменти на спиране. Внимателното спазване на избраното темпо на сеанса, както и използването на различни гласови модулации, включително прилагането на остри, меки, насърчаващи и успокояващи техники имат огромно хипнотично влияние по време на дългото мисловно пътуване. Може да не разбирате какво преживява обектът във всеки определен момент от духовната регресия, но трябва да му внушите, че непрестанно сте ангажирани и заинтересувани какво става по време на пътуването му. Аз лично се старая да нагодя гласа си съобразно тона и типа отговори, които получавам. Това започва с първите ми указания към клиента и продължава през целия процес на задълбочаване. Работа с гласа може да се наложи и по-нататък в сеанса, когато реакциите на обекта се променят. Имах навика преди пристигането на клиент да отделям по няколко минути, за да упражнявам гласа си и да поддържам определени модулации, най-вече в ниския регистър. Калибрирането на гласа ми с този на клиента от време на време предизвиква вибрационно енергийно сливане.
Обработването на звуците в тон с идеите, които се опитвате да внушите на обекта, е особено полезно при визуалните образи. Според мен ги прави по-разпознаваеми и разбираеми за клиента. Също така хипнотизаторът не бива да изостава от визуалните и емоционалните преходи на клиента от сцена на сцена. Това може да се случва много бързо, с умерено темпо или бавно. Според мен е желателно да нагодите темпото на клиента към вашето. Най-добре ще е, ако бъдете търпеливи и изчаквате обектът да отговори изчерпателно на въпроса, преди да преминете към следващия.
ФИНАЛНИ УКАЗАНИЯ ЗА ХИПНОЗАТА ПРЕДИ РЕГРЕСИЯТА
СЛЕД ЗНАЧИТЕЛНО ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ посредством продължителни визуализации давам на ЖМП клиента следната серия от указания:
Искам да повярваш в способността си да виждаш картините, които ще се появяват пред теб в различни моменти и на различни места, да усещаш свързаните с тях емоции и да ми докладваш без всякакви задръжки за онова, което искам да знам. Ще бъда твой водач в съвместното ни пътуване. Към нас ще се присъединят други хора, които си познавал и обичал, включително твоят личен наставник, който ще дойде да ме напътства и да ни вдъхне сили и увереност.
Отначало само гледай сцените и ми казвай каквото можеш. С течение на времето паметта ти ще се подобрява. Ще виждаш, приемаш и разбираш повече — не само онова, което се появява пред очите ти — и ще чувстваш, че скоро ще можеш да ми помагаш в оценяването на чутото и видяното.
Докато преживяваш повторно чувствата и емоциите, свързани с предишни времена в други тела и всичко, което си бил преди, ще започнеш да усещаш приятно освобождаване от умствените товари на миналото. Всичките ти спомени ще се наредят в правилна перспектива, интегрирани със сегашния ти живот, така че да те доведат до съвършена хармония със себе си.
А сега, преди да продължим нататък, искам да визуализираш как те обгръщам целия, от глава до пети с мощен щит от светлина, който ще те предпазва от всякакви външни сили и ще ти Вдъхва топлина, сияние, светлина и сила. Ако се появят, неприятните спомени от миналото ще отскачат от щита, без да ти навредят.
Разбира се, има много варианти на тези инструкции и съм сигурен, че ще създадете за клиентите си защитни механизми, които да подхождат най-добре на вашия стил.
Например можете да използвате и една друга команда. Три-четиричасовите сеанси ще включват и разговори между вас и вашите клиенти. На някои не е лесно да говорят в състояние на дълбок транс. Има хора, за които е трудно да останат в същата дълбочина на хипноза, когато трябва дълго да говорят. Съветвам ви да използвате следното твърдение при всички клиенти: „Ще бъдете способен да ми разказ-бате всичко, без да се пробуждате. Всъщност дългите разговори, които ще имаме, само ще поддържат и осигуряват дълбочината на транса. През цялото бреме, докато сме заедно, вие ще чувате ясно моя глас и ще ми отговаряте ясно. Нашият интимен разговор ще ви успокоява и ще ви помага да се откъсвате от външния свят".
ВРЪЩАНЕ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО
ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ДА ЗАПОЧВАМ С детството на клиента е, че искам да направим бърза загрявка на паметта, преди да сме започнали с по-трудната част от спомените. Всеки терапевт си създава своя форма. Отначало карам клиента да визуализира дълга, биеща се златна стълба към небето, всяко стъпало на която представлява една година от живота му. Разбира се, трябва да знаете предварително възрастта на човека срещу вас. Инструкциите ми са следните:
Ще се върнем назад година по година към детството ти, но ще разглеждаме само щастливите спомени. Умът ти съхранява спомени за всичко, което някога си преживял във възрастта, когато е регистриран споменът. Ти носиш всички тези спомени в разбиращия си, пълен със знания ум на възрастен.
Докато слизаме по стълбата към твоето детство, ще усетиш как с всяко число слизащ все по-надълбоко и назад. Все едно, че ще обръщам страниците на стар фотоалбум, където ще се видиш как ставаш все по-млад, а сетне по-малък и малък с всяко стъпало. Всеки път, когато те спра на някое стъпало, ще бъдеш на съответната възраст.
Ако усетя, че трансът не е достатъчно дълбок за този етап, може да дам на клиента допълнителни упражнения, включващи броене:
Когато преброя от пет до едно, ще се приближим до най-горното стъпало на едно дълго стълбище, а ти все повече ще се откъсваш от тялото си. Пет... започваш да се откъсваш от физическото си тяло, без изобщо да се страхуваш. По-дълбоко и по-дълбоко. Четири... спускаш се в дълбините на съзнанието си... Три... сега се отпускаш... носиш се... носиш се... към горното стъпало... Две... усещаш лекота... докато се носиш свободно... като перце... вече си съвсем близо до най-горното стъпало... Едно.
Преди да започна обратното броене от сегашната възраст на клиента, обикновено поисквам идео-моторен сигнал като:
Повдигни пръстите на дясната си ръка, когато се почувстваш готов да напуснеш най-горното стъпало и започнеш спускането си надолу и назад във времето.
Ако има някакво колебание, може да превърна стълбата в бързо движещ се ескалатор, където клиентът се вижда как тръгва надолу, без да прави усилие да слиза по стъпалата.
Докато броя отзад напред, пропускам числа и бързо слизам до двадесетгодишна възраст, където забавям темпото. След това може да спра на дванадесет години и да предложа на клиента да се пренесе от стълбата в предния двор на къщата (или в апартамента), където е живял на тази възраст. Карам го да опише размерите и цвета на дома си и дали вижда някакви високи дървета отляво, отдясно или зад себе си. След това се преместваме в къщата, където се заемам с някоя позната стая, например спалнята му, и го питам за разположението на различни мебели като легло или скрин спрямо Вратата. Поглеждаме в гардероба и го питам коя е била любимата му дреха за училище или игра. След това го връщам на стълбището, слизаме на седемгодишна Възраст и отново се пренасяме в дома му (който често е друг), където разпитвам само за домашни любимци и играчки.
Това първо упражнение по припомняне има за цел клиентът да се научи да разпознава предмети и тяхното физическо разположение, а също и да ги вижда как се променят с годините. Докато го подготвям за вида пространствени визуализации, с които скоро ще се сблъскаме в минали прераждания и духовни спомени, проверявам и дълбочината на транса. Например, ако питам клиентка кое е било любимото й бижу на дванадесетгодишна възраст и тя каже: „Нека си помисля... Не си спомням да съм имала особени предпочитания", тогава разбирам, че тя използва съзнанието, за да извлича информация от миналото, а не несъзнателното, което действително докладва от мястото на събитията.
По-нататък ще обсъдим намесата на съзнанието и неподатливостта на клиента. Засега трябва само да знаете, че неспособността да се отговори адекватно на въпроси за детството може да е първият признак за недостатъчна дълбочина на транса независимо от предварителните хипнотични тестове и държането на обекта до момента.
Ако всичко върви добре, връщам клиента в най-ранните детски спомени, а сетне в майчината му утроба точно преди раждането. Уверявам го, че това е лесен преход, защото е много малък (две-тригодишен), когато осъществяваме това мислено връщане.
В МАЙЧИНАТА УТРОБА
НЯКОИ КЛИЕНТИ ЩЕ ИМАТ СЪВСЕМ СМЪТНИ спомени за времето, когато са били в майчината си утроба.
Това няма почти нищо общо с дълбочината на транса. С тези хора отделям само няколко минути за въпроси дали ръцете, краката и главата им са настанени удобно, какво чуват и как се чувстват. Един от примерите е: „Чуваш ли пулса на майка си?". Ако обектът не е в състояние да отговаря изчерпателно на въпроси за този период, не настоявам прекалено, защото може да се окаже съвсем млада или недоразвита душа.
Обратната връзка от вътрешността на утробата е първият ми контакт с душата на клиента и първият намек за степента на развитие на тази душа. Има голяма разлика между човек, който ми обяснява как се мъчи да успокои разтревожената майка и какво мисли за предстоящите предизвикателства на живота, и друг, чийто единствен отговор е, че преди раждането си се е намирал в тъмна забрава, не е правил нищо и за нищо не е мислил.
Когато душата е опитна, насочвам вниманието си към серия от подробни въпроси за свързването й с мозъка. Тук внимателно си водя бележки, които ще използвам по-късно, в терапевтичните моменти от сеанса. Ето въпросите, които съм съставил за подобни случаи на директно обръщане към душата на та:
1. В кой месец се присъедини към плода?
2. Какво беше първоначалното ти впечатление от мозъка, който сега заемаш?
3. Трудно или лесно ти беше да следваш пътищата на електрическата циркулация на мозъка?
4. Какви са особеностите на този мозък?
5. Научи ли как емоционалната система на това тяло въздейства Върху мозъка?
6. В общи линии как прие това тяло обединението ти с него, лесно или трудно се осъществи това?
7. Как оценяваш това тяло в сравнение с другите, които си обитавал?
8. Разумът на душата ти смята ли, че тялото му подхожда и защо?
9. Защо избра именно това тяло?
Последния въпрос задавам само ако получа конкретни отговори на останалите, иначе обсъждаме избора на тялото по-нататък в сеанса. Към края на ЖМП сеанса, когато клиентът поглежда за пръв път. сегашното си тяло на възрастен в залата за избор, може би ще решите да се върнете към отговорите му от утробата, за да научите още неща.
Често ще откривате, че съществуват препятствия пред сливането на душата с плода в майчината утроба. Освен съпротивата на телесния ум или — както се изразяват някои клиенти — тежкия, инертен ум, има и втори фактор, който ограничава душата по време на ембрионалния етап от живота.
Умът на майката може да е затворен за бебето поради емоционални или физически травми, включително тревога, страх, потиснатост, гняв или просто нежелание да роди детето. Тези отрицателни фактори може да се проявят при първо дете и съвсем млада майка; особено ако тя е неомъжена. Може да има недоволство, че е бременна с нежелано дете в късен етап от живота. Ако майката има брак без любов, това също може да причини блокаж.
Разбира се, по-опитните души могат да преодолеят в доста висока степен отрицателните емоции от страна на майката (а всъщност и по-късно в живота си), като използват усъвършенстваните си енергийни полета. Практикуващият духовна регресия трябва да разпитва предварително за ранната семейна динамика на субекта. Тези данни могат да ви помогнат в търсенето на положителните и отрицателните аспекти от енергийното сливане на душата с мозъка, което се осъществява в утробата.
В „Следите на душите" съм изброил примери за нещата, които клиентите съобщават от майчината утроба. За целите на настоящата книга давам друг пример, демонстриращ качеството на информацията, която хипнотизаторът може да получи от някои клиенти. Това е откъс от случая с Нанси, която смятам за истински изкусна в интеграцията на душата с мозъка:
„Преди да вляза в плода, обикновено наблюдавам тялото на майката от третия до шестия месец. Оставям енергията си да се просмуква на етапи, докосвайки по този начин първо нейното съзнание, а
сетне това на бебето. Правя това, за да хармонизирам вибрациите си с двете съзнания и да се подготвя за плавно сливане. В сегашния си живот майка ми беше тревожна и емоционално неудовлетворена, понеже бях първото й дете, така че изпратих енергия в корема и гърдите й, за да отхлабя енергийните втвърдявания, които усещах в тези области. Очевидно това помогна. В началото на свързването си с което и да било дете първо се съсредоточавам главно върху химичните процеси и електрическите импулси на мозъка му".
Нанси ми каза, че настоящото й тяло е добро, а умът не е муден, така че я попитах дали някога се е свързвала с мудни умове в минали прераждания и какво е мислела за тези тела. Ето отговора й:
„Разбира се, че съм имала мудни умове в миналото. Сега душата ми трябваше да бъде по-доминираща, за да се отпечатам успешно с този вид ум. В такива случаи главното е да изградиш сила, способности и влияние върху мудното дете. Обратно — предизвикателството за душата при дете с бърз ум е да бъде съсредоточена върху всички импулси и мисли на бебето и въпреки това да си остане гъвкава".
ПРЕХОДЪТ КЪМ МИНАЛ ЖИВОТ
ИМАМ ОСНОВАТЕЛНИ ПРИЧИНИ ДА ОТВЕЖДАМ клиента от майчината утроба в предишния му живот, преди да влезем през дверите на духовния свят. Най-вече поради необходимостта човек да преживее отново сцената на смъртта, за да премине по естествен начин в отвъдното. Моите ученици ме питат: „Трябва ли да пренасяме клиента точно в живота му преди сегашния?" Отговорът ми е отрицателен, но предпочитам да използвам именно този живот, защото тогава душата е влизала за последен път в духовния свят и спомените й обикновено са по-пресни. Друга причина да използвам предишното прераждане е, понеже то има пряко отношение към сегашния живот на клиента. Може да има директни кармични проблеми, които да влияят върху обекта днес, например някакъв телесен недъг. Пренасянето към причината за физическия недостатък ще би позволи да разградите физическите и емоционалните остатъци. Макар да е вярно, че можете да направите това и по-късно, в духовния свят, пряката намеса по време на повторното изживяване на миналия живот може да даде по-ефикасно освобождаване.
Въпреки намерението ви да влезете в духовния свят посредством предишния живот, клиентът може да отхвърли това внушение и да ви отнесе в друго
свое прераждане, което е от по-голямо значение за сегашния му живот Макар и рядко, това се случва. Още преди започването на хипнозата казвам на клиента, че минаването през предишно прераждане е част от плана ми за духовна регресия. Обикновено не навлизам много в подробности за причините; освен ако клиентът не повдигне някакво Възражение. От Време на Време някой казва: „Вижте, мога да направя връщането в минало прераждане у дома (или вече съм се подлагал на това). Дойдох при вас, защото сте специалист по живота между преражданията. Не може ли от майчината утроба да ме пренесете директно в духовния свят, за да спестим време?".
Някои мои познати хипнотерапевти се изкушават да направят този опит, особено ако клиентът ги е помолил. Но съм експериментирал в тази насока и ви съветвам да не го правите поради следните причини:
А. Връщането от сегашния живот направо в духовния свят предизвиква объркване и дезориентация в ума на повечето клиенти. Това е, защото са влезли през задната, а не през предната врата на духовния дом. Нашите души влизат в духовния свят след смъртта и всеки друг вариант е неестествен. Макар да е вярно, че мога да върна мислено клиента към парадния вход, тази тромава процедура също изисква време. А и връщането в миналото прераждане става за съвсем кратко време.
Б. Ако го пришпоря да се върне директно в духовния свят, клиентът ще изпусне цялата красота на преживяването да се издигне от мъртвото тяло и да прекоси по естествен начин границата с небесното царство. Може да се озове там като заблудена душа, която няма кой да посрещне. Няма да открие къде са обичайните спирки, нито кога естествено ще се присъедини към духовната си група. От предишни сцени на смъртта научаваме обичайния начин, по който душата влиза в духовния свят. Бързо ли става това или бавно? Често ли остават за известно време над сцената на смъртта, утешавайки любими-те си хора? Първата им среща с техния духовен наставник ли е или със сродната душа?
В. И накрая, прегледът на предишен живот е загряване за паметта, преди клиентът да направи голямата крачка към пълното потапяне в свръхсьзнателното. Клиент, който досега не се е подлагал на връщане в минали животи, може да отговаря по-бавно на въпросите за това какво вижда и чувства, така че подобно упражнение ще му помогне да опознае процеса. Така при влизането си в духовния свят ще му е по-лесно да отговаря на въпросите.
Може да попитате: „За клиента връщането от майчината утроба в минал живот не е ли също толкова рязко, както ако от утробата го пренесем в духовния свят?" Отговорът ми е, че има разлика, защото с пренасянето от утробата в минало прераждане вие го връщате от един живот в друг. На този етап повечето обекти още не са стигнали до свръх-съзнателното. Също така включването на сцената на предишната смърт дава на клиента повече време да се настрои, че е душа, понеже има възможност да излезе от тленното тяло и да се носи известно време над него, което е различно от директното връщане от настоящия живот в духовния свят. Макар че изборът между тези две техники не е от значение при Високо развитите души, повечето ви клиенти няма да бъдат такива.
В момента, в който започна да пренасям обекта от утробата в минал живот, го карам да си представи дълъг тунел, от другата страна на който е миналото му прераждане (или най-значимото прераждане, ако така предпочита). Той се прехвърля от тъмната утроба в тъмен тунел. Давам му следните указания.
Искам да си представиш, че сега се придвижваме през дълъг тунел, който ще те отведе в последното ти прераждане. Този тунел на времето изглежда като тунел за влак, но е много по-гладък и чист. Представи си идеално кръгъл цилиндър с вход и изход. Сега, докато влизаме през големия кръгъл вход, ще забележиш как всичко наоколо е потънало в тъмнина. Ще преброя бързо от десет до едно и ще видиш как стените му посивяват, а след това, когато преброя до пет, ще станат съвсем бели. Тогава" в другия край ще съзреш огромен, кръгъл, ярък отвор, през който на едно ще се озовеш в най-значимата сцена от предишния си живот. Сега не знаеш какво ще видиш, но когато стигна до едно, ще се озовеш в друго време, на друго място и в друго тяло, но ще знаеш, че си ти.
Ако работя с напрегнат обект, който не възпроизвежда добре Визуални образи, се концентрирам върху докосванията, чувствата и емоциите, свързани с минаването през тъмен тунел. Ако видя колебание, може отново (както в сцените от стълбата, детството и майчината утроба) да поискам някакъв идео-моторен сигнал с пръсти, например:
Повдигни пръстите на дясната си ръка, ако си готов да минем през тунела на времето. Повдигни пръстите на лявата си ръка, ако искаш да поизчака-ме, преди да започна обратното броене, което ще ни отведе към това прекрасно преживяване.
И тъй като започвам броенето почти веднага, на клиента не му остава много време за съпротива. Последните ми указания за тунела са:
Десет... излизаме от утробата и влизаме в тъмния тунел... сега набираме скорост... Девет... по-бързо и по-бързо... Осем... забелязваме как стените изсветляват до сиво... Седем... Шест... Пет... стените вече са бели... и ти Виждаш огромен, кръгъл бял отбор, който ще ни пренесе в значима сцена от предишното ти прераждане... Четири... Три... Две... Едно! Вече сме излезли от тунела.
За целите на тази книга искам да се съсредоточа Върху методологията за пренасяне в живота между преражданията, а не върху миналите животи. Затова ще дам съвсем накратко следната серия от въпроси за момента, в който клиентът вече се е пренесъл в миналото си прераждане.
1. Първо ми кажи ден ли е или нощ.
2. Горещо ли е или студено?
3. Вътре ли си или на открито?
4. В голям град, в малък град или в село се намираш?
5. Сам ли си или при теб има някого?
в. Как си облечен?
7. Мъж ли си или жена?
8. Дребна, средна или едра е фигурата ти?
9. Какво правиш в момента?
Следвайки вашите указания, клиентът ще ви отведе в избраната от него значима сцена от минал живот, обикновено последния. Трябва да сте подготвени за емоционални събития. Често става дума за момента на смъртта. Трябва да се осведомите за тогавашното му име, възраст и семейни обстоятелства, а по възможност за датата, географското раз-положение и събитията, довели до тази сцена.
След това го питам за важни хора в това му прераждане. Ако обектът откликва добре, с ярки образи и висока степен на съсредоточеност, може да се осведомя и кои от важните за него хора присъстват и в настоящия му живот. Тук успешните реакции зависят не от напредъка на душата, а от нивото на хипнотична погълнатост. При някои клиенти този въпрос може да се зададе чак след като попаднат в духовния свят. Опитвам се да не прекарваме повече от петнадесет минути до половин час в този минал живот, понеже искам възможно най-бързо да отведа клиента към сцената на смъртта.
От първоначалната сцена (освен ако тя не е тази на смъртта) може да придвижа обекта през периоди от пет или десет години и накрая в подходящия момент да кажа:
Добре, а сега ще преброя до три и ще се пренесем в последния ден от живота ти... едно, две, три! Опиши ми какво се случва.
Ако е починал в късна възраст, го питам за обстановката, как се чувства и има ли някой при него. При по-травматични сцени на смъртта гледам да приключа по-бързо с въпросите.
Сподели с приятели: |