Какво е дислексия?

Какво е дислексия?

Дислексията е една от най-динамично развиващите се области на съвременната клинична психология. Индивиди с дислексия е имало във всички времена, във всички социални нива и раси.Терминът дислексия покрива цяла група разстройства, носителите на които демонстрират проблеми в една от областите на ученето или в свързаните с това области. Причините за дислексия са различни при всеки индивид и предизвикват различни дисфазии на развитието.

Проблемите им не са в резултат на мързел, инат, недостатъчно учене или нежелание. Дори напротив, те полагат доста повече усилия при овладяване на академичните умения. Най-общо трудностите, които се наблюдават в час, се свързват с начина, по който мозъкът преработва информацията, способността им да я разбират, запомнят, предават или съхраняват. Децата с дислексия го правят по различен начин.

При това състояние може да са нарушени един или повече от основните психични процеси, участващи в разбирането или употребата на езика (устен или писмен), което може да се проявява като недобра възможност за слушане, говорене, четене, писане и извършване на математически операции. Могат да се наблюдават задръжки в психичното развитие и нервно-психологични дефицити и проблеми с фината моторика. Тук не се включват ученици, които имат обучителни проблеми в резултат на зрителна, слухова или моторна недостатъчност, умствено изоставане, емоционални смущения или са следствие от социални, културни или икономически фактори.

Има обективни причини към шестата си година все още да имат проблем да са съсредоточени в занятия или урок в продължение на 30-35 минути. Затрудняват се да работят под усилено умствено напрежение, каквото срещат по време на учебния час. Затова и състоянието им става видимо едва когато започнат училище. Наблюдават се и прояви на заучена безпомощност.
При тези ученици напредък и успешно усвояване на материала не може да се постигне, когато им се преподава или учат с традиционните методи, предназначени за болшинството деца. Учителите често смятат, че детето ще се научи да чете (пише,смята), когато прави много повече упражнения, дописва несвършеното в час вкъщи или остава през междучасието, за да довърши работата си. Но реалността е различна. Подобни начини не им помагат да достигнат нивото на съучениците си, а само ги натоварват и обезсърчават. Това са деца, които се нуждаят от специфични и индивидуално ориентирани подходи. Затова първоначално е необходимо да се направи внимателна оценка на техните способности, дефицити и нужди, за да се събере необходимата информация за планиране на подходящи подходи за обучение, както и да се сформират екипи за комплексно педагогическо оценяване (ЕКПО).

При всички положения не трябва да се гледа на дислексията като изоставане на мозъка, хората с дислексия имат ниво на интелигентност над средното. Роналд Дейвис например (самият той дислексик) разглежда особеностите на мозъка, пораждащи дислексията, като дарба. Не всички дислексици развиват едни и същи умения, но всички те притежават тази изключителна функция на мозъка.

Качествата, които са им присъщи, могат, според Дейвис, да се обобщят така:

 Могат да използват умствените си способности, за да контролират възприятията

 Те са изключително възприемчиви към заобикалящата ги среда

 Много по-любопитни са от обичайното

 Мислят основно с картини, а не с думи, което предполага голяма скорост на мисълта: за 1 секунда през мозъка на човек с вербално мислене преминават от 2 до 5 мисли, а за същото време човек с образно мислене успява "да види" до 32 образа

 Имат изключително добре развита интуиция и са много проницателни

 Мислят и възприемат нещата многопланово, като използват всичките си сетива

 Могат да преживяват мислите си като реалност

 Имат живо въображение

 Имат творческо и оригинално мислене и способности за решаване на проблеми

 Целеустремени и трудолюбиви са

 Имат силна мотивация за дейности, с които се справят добре

 Много от тях са намерили собствен начин да преодоляват затрудненията си

Дислексията се определя като специфично нарушение на способността за учене, свързано с процесите на преработка на информацията, което ограничава  придобиването и развитието на грамотността и води до несъответствие между очакваните за възрастта и реалните постижения в училище.

Дислексията се проявява чрез проблеми в четенето, писането, смятането, но организационните, музикалните, времевите и пространствените способности също могат да бъдат нарушени.


Установено е, че дислексията не се дължи на липсата на стимули, на сензорни увреждания или на неподходящо преподаване и условия.

Трудностите при дислексията се свързват с особености на слуховите, фонологичните, зрителните, моторните и/или познавателните процеси.

Дислексията включва не само проблеми с овладяването на училищните умения, но и широк кръг дефицити, демонстрирани в:

• 
  емоционалното
  
• 
  поведенческото 
  
• 
  социално функциониране  
  

Такива деца често не разбират емоционалното състояние на другите, нито техните оценки и предпочитания. Те остават безчувствени към емоционалната атмосфера на социалната ситуация, имат бедни умения за разбиране чувствата на другите и за долавяне на фините намеци, отправени към тях. Това се съпътства от чувство на непълноценност и вина, дефицит на вниманието, агресивност, прояви на хиперкинетичен синдром, повишена възбудимост, ниска самооценка и др.  

Поради оказвания натиск за подобряване на училищните постижения детето с дислексия започва да избягва всичко, което е свързано  с подготовката му за училище. Следствие на повтарящия се училищен неуспех детето се стреми да привлече вниманието на връстници и учители  като проявява недисциплинираност, клоунско поведение, хиперкинетичност , безразличие и др.  

Дислексия... Как да я разпознаем?

Има достатъчно много признаци, които могат да ни ориентират, че е възможно детето да има дислексия. Внимателното наблюдение от страна на добре информирания родител или учител може да разпознае симптомите още в ранна възраст и със специализирана помощ да се избегнат множество проблеми, породени от неправилно отношение към детето.

Клиничните прояви при дислексията условно могат да бъдат разделени на две групи: специфични и общи.

* Специфичните характеристики се отнасят към нарушения в развитието на конкретни функции – при откриването, разпознаването и различаването на стимули, възприети по определен сензорен канал (зрителен, слухов, тактилен).

Нарушения в зрителното разпознаване
Проблемите са свързани със затруднения при категоризацията на съществени и постоянни белези на предметите и с невъзможността за повторното им разпознаване с помощта на паметта. Това се отразява на способността за различаване на сходни оптични стимули (букви, думи, изображения, реални обекти).  Децата с дислексия виждат по различен начин, възприемат обектите в цялост, многоизмерно, без да могат да отличат отделните характерни белези.

В резултат на това се наблюдават трудности в различаването на букви, близки по графично изображение

При този тип нарушения са налице затруднения в прекодирането на зрителните символи в акустични, т.е е невъзможно свързването на думата със смисловата й страна.

Характерни са още трудности при анализа и синтеза – разграничаване на корена, объркване при представки и наставки.


Нарушения, които не са свързани с конкретни анализатори (сетива)


Тези нарушения засягат способностите за зрително-пространствена ориентация, времева ориентация и възприемане на ритмична последователност.

Трудно се възприемат и оценяват пространствените измерения на предметите: форма, големина и разположение в пространството. Тези нарушения рефлектират върху разбирането и употребата на понятия, обозначаващи пространствени отношения, посоки, ляво/дясна ориентация, особено важни по отношение на развитието на математическите умения и мислене.

По отношение на писмената форма на речта и езиковото функциониране нарушенията най-вече са свързани с:

• 
  определяне на последователността на изписване на буквите в думите
  
• 
  правилно възприемане и употреба на предлози и глаголни времена
  
• 
  логико-граматични структури (изречения, последователност на текстове)
  
• 
  объркване при изписването на представки и наставки
  

Ритмовите нарушения засягат способностите за възприемане, продуциране и програмиране. Съответно човек има затруднения при възприемането на мелодии, темп и тактови комбинации. Нарушеното възприятие на ритмови структури води до грешки в използването на интонацията и ударенията при говор.

• 
  Общи прояви
  

Паметови нарушения

Проблемите с паметта засягат най-вече краткосрочната и работната памет, особено по отношение на зрително-пространствената информация. Това е свързано с трудностите при използването на „вътрешната реч", която има линейно-последователен характер, докато мисленето на децата с дислексия протича в цялостни образи и картини.

Тези поведенчески нарушения засягат уменията в три основни области:

• 
  умение за преценка за настроенията и начина на мислене на другите
  
• 
  приспособяване към атмосферата в определена социална ситуация
  
• 
  избор на приемливо поведение.
  

Когато говорим за симптомите, следва да не забравяме, че няма двама души с дислексия, които да имат еднакъв набор от симптоми. Въпреки това има определени признаци, които могат да ни насочат към мисълта за подобен проблем.

• 
  Крайности при етапите на развитие:  при някои деца с дислексия може да се наблюдава изпреварващо развитие, а при други - закъснение (при пълзенето, прохождането, проговарянето...)
  
• 
  Кратък или отсъстващ период на пълзене
  

• 
  Закъснение в развитието на речта, затруднения при формирането на изречения и правилното произнасяне на думите
  
• 
  Трудности при многосрични думи.
  
• 
  Обща несръчност и некоординираност: трудности при връзване на връзки, обличане, самостоятелно хранене, трудности при хвърляне, удряне и хващане на топка, хващане на молива по необичаен начин.
  
• 
  Трудности при посочване на ляво-дясно, нагоре-надолу, преди-после и други думи които показват посока и време, трудности при запомняне на реда на дните на седмицата и месеците.
  
• 
  Трудности при изпълняване на дейности с фонологично разбиране.
  
• 
  Разменя местата на буквите и числата (напр. 15 вместо 51) и обърква сходните звуци (напр. ш ,ч).
  
• 
  Трудности при научаване на стихчета и имена.
  
• 
  Чува неща, които не са казани или са останали незабелязани от другите. Лесно се разсейва от шумове.
  

• 
  четене:  трудно разпознаване на самостоятелни думи;
  
• 
  трудности при четене на глас (бавно четене, не използва точки);
  
• 
  умора след бързо четене;
  
• 
  по-добро разбиране при слушане, отколкото при четене;
  
• 
  заместване на думи и букви със зрително сходни;
  
• 
  заместване на думи с други със сходно значение;
  
• 
  изпускане, прибавяне или сменяне на малки думи;
  
• 
  трудности при възприемане на думи, които не може да си представи зрително;
  
• 
  оплаквания от световъртеж, главоболие или болки в корема по време на четене;
  
• 
  оплаквания от несъществуващи движения на буквите, по време на четене, писане или преписване.
  
• 
  правопис: заместване на зрително сходни букви;
  
• 
  неправилно писане на обикновени думи;
  
• 
  грешки при преписване;
  
• 
  знаци на несигурност при писане (изтривания, корекции).
  

• 
  писане: неправилен  начин, по който детето държи молива; трябват много упражнения, за да може да пише правилно една дума;
  
• 
  бавно, изморително писане;
  
• 
  грешно начало и край на буквите;
  
• 
  трудности при писане на един ред;
  
• 
  разстоянието между думите може да е много голямо, много малко или понякога изобщо не съществува.
  
• 
  писмено изразяване: много кратки изречения;
  
• 
  неправилно използване на точки и други знаци;
  
• 
  нужда от повече време от обичайното за написване на едно изречение или писмена работа;
  
• 
  неразбираем текст
  

• 
  математика: трудности при пресмятане с преминаване през десетица;
  
• 
  трудности при чертане на схеми по геометрия;
  
• 
  трудности при използване на умножение и/или деление;
  
• 
  трудности при използване на части от цялото;
  
• 
  за да реши математическите задачи (дори и най-лесните), използва пръстите си;
  
• 
  може да брои последователно, но се затруднява да преброи конкретни обекти и да оперира с пари;
  
• 
  може да решава аритметични задачи, но словесните го затрудняват.
  
• 
  организация на времето: затруднения при използване на часовник;
  
• 
  трудности при запомняне на месеци и дати;
  
• 
  проблеми при организацията на времето, за да завърши една дейност;
  
• 
  трудности при запомняне на ред и час на училищната програма.
  
• 
  организация на простанството: продължава да обърква ляво и дясно;
  
• 
  лоша пространствена ориентация; има трудности при организация на обектите в стаята си.
  
• 
  други дейности: затруднения при вързане на връзки на обувките;
  
• 
  затруднения при обличане/събличане;
  
• 
  трудности при писане на големи букви;
  
• 
  често падане, блъскане в предмети;
  
• 
  чудесна дългосрочна памет по отношение на лични преживявания, места и лица и обратно - слаба памет за факти и случки, които не са лично преживени;
  
• 
  мисленето е главно чрез образи, картини и чувства, без звукове и думи (слаба вътрешна реч).
  

• 
  Четенето продължава да е неточно.
  
• 
  Продължава да прави грешки при правопис.
  
• 
  Трябва да му повторят както телефонните номера, така и някакви инструкции, за да може да ги запомни.
  
• 
  Има трудности при произнасяне на дълги и сложни думи.
  
• 
  Обърква местоположения и дати.
  
• 
  Има лоша самоувереност и самооценка.
  
• 
  Детето има добри, но и лоши дни.
  

В началното училище се набляга на четенето, писането и смятането, които са сериозен проблем за децата с дислексия поради факта, че се основават на линейно-последователно мислене, докато при децата с дислексия мисленето протича в образи и цялостни картини. Те разбират, че са различни от другите деца, и не знаят как да изразят това, което усещат. Трябва да се състезават в свят, в който техният мозък като че ли не може да работи. Постоянно им се натяква да са по-усърдни, да се съсредоточат повече или просто, че са глупави. При тези условия детето е обречено на провал още при тръгването на училище. Постоянно повтарящият се неуспех формира у детето-дислексик чувство на несигурност и вина. Тези деца преживяват провал много по-често, отколкото другите деца. Те не предизвикват у другите задоволство, одобрение, приемане и привързаност, тъй като не демонстрират желания и очакван прогрес. Средата и другите обикновено ги натоварват с негативни оценки, отблъскване, критика, социална изолация и грубост. Съответно у детето се формира негативизъм и мнителност във връзка с всякакъв вид отношения и дейност. Такива деца проявяват чувство на непълноценност и са емоционално нестабилни.

Като следствие от всичко това се проявяват емоционални и поведенчески реакции, които могат съществено да варират по честота, сила и отклонение от социалните норми. Емоционалните реакции могат да бъдат – гняв, депресия, съзнателен отказ от учене, открита враждебност, негативно отношение към училището, склонност към зависимости, неподчинение, свръхразсеяност, затваряне в свой вътрешен свят, агресивност и др.
Поведенческите реакции също могат да варират – от пълна пасивност и безинициативност, поведения на зависимост (игри, психоактивни вещества, алкохол) през свръхподвижност, повишена възбудимост, неподчинение, соматични прояви (главоболие, болки в корема, повръщане) до компенсиране в други области, в които децата се чувстват добри – спорт, рисуване и пр. Понякога се стига до упорит отказ за ходене на училище, бягства от училище или от вкъщи, поява на тикове  (мигане, покашляне, клатене на главата), самонараняване.

Личностното развитие на децата с дислексия може да бъде белязано с крайности :

• 
  Могат да бъдат изключително разпилени или пък маниакално подредени.
  
• 
  Такова дете може да бъде "клоунът" на класа, най-големият пакостник или пък другата крайност - прекалено тихо и кротко.
  
• 
  Проявяват изключително засилено чувство за справедливост и стремеж към перфекционизъм.
  
• 
  Имат или изключително висок, или изключително нисък праг на болката.
  

КАК ДА СИ ОСИГУРИМ ПОДКРЕПА?

КАК И КАКВО ДА СЪОБЩИМ НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕТЕТО?

Стресът е предпоставка за блокиране на мисленето в конкретния момент и най често се проявява чрез реакция на шок, последвана от реакция на отричане.

Шокът и отричането са естествени реакции на всеки човек. Оставете време на родителите да помислят спокойно. Предложете им да разговарят с вас, когато се почувстват готови, но твърдо заявете че разговорът е неотложен.

Ако се притеснявате да проведете разговора сами, обърнете се за подкрепа към училищния психолог или логопед.

• 
  Започнете разговора, като подчертаете силните страни на детето и неговите качества, с които изпъква сред децата;
  
• 
  Подгответе се – кажете кратко и ясно какви признаци сте забелязали и покажете материали от работата на детето(текстове, задачи);
  
• 
  Подчертайте, че децата с дислексия нямат умствено изоставане, дори напротив, често демонстрират по висока интелигентност от връстниците си, но начинът по който възприемат и преработват информацията, изисква специфичен подход при обучението;
  
• 
  Посочете че това са често срещани обучителни затруднения(10% от световното население е с установена дислексия);
  
• 
  Бъдете открити, чесни и доброжелателни – емоциите винаги се усещат и ще спечелите родителите на ваша страна, ако разберат, че сте истински загрижени и ще им съдействате;
  
• 
  Покажете че цените детето като личност и изпитвате увереност, че ще се справите със затрудненията;
  
• 
  Обяснете на родителите каква е процедурата, която следва- консултация със специалисти и изработване на индивидуален план за работа с детето;
  
• 
  Предложете списък със специалисти, към които родителите могат да се обърнат- психолози , логопеди , лекари;
  
• 
  Изразете ясно и недвусмислено намерението си да работите с детето по индивидуален план, да се подготвите с литература и учебни средства за целта.
  

КАК ДА РАЗРАБОТИМ ИНДИВИДУАЛНА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ?

В това отношение ролята на учителя е решаваща. Той е човекът, който задава положителния тон и тушира проявите на обидно отношение. Не бива да пренебрегваме този аспект на проблема, най-малкото защото според проучванията близо 1/5 от децата в България имат обучителни затруднения от такъв характер, а това означава, че статистически вероятно е в клас от 20 деца поне 3 или 4 да имат дислексия.

• 
  По възможност не учете по – дълго от 30 минути;
  
• 
  Не учете прекалено много нови понятия наведнъж.
  

• 
  Да поощряваме за положените усилия и старание, не само за постигнатите резултати;
  
• 
  Да насърчаваме изявата в други области – артистични заложби, общи игри;
  
• 
  Да използваме несъстезателни игри;
  
• 
  Да отчитаме на факта, че за децата с дислексия е особено трудно изпитването в писмен вид и решаването на тестове – особено при ограничения във времето;
  
• 
  Да използваме групова работа с класа – игри за опознаване, за сътрудничество между децата, за споделяне на емоции и трудности.
  

• 
  Представяне на урока – план, онагледяване на всяка точка, отмятане, използване на различни цветове – на дъската или на специално подготвен лист за децата с дислексия;
  
• 
  Възможност за повтаряне на инструкциите на глас – за осмисляне;
  
• 
  Достатъчно време за обяснения по домашната работа –със записване на дъската и проверка дали са разбрали и записали правилно.
  
• 
  Отбелязване само на грешките, свързани с изпълнението на конкретната задача, а не по принцип.
  

• 
  Възможност за използването на технически средства от детето- компютър, калкулатор, диктофон;
  
• 
  Подходящо място в класната стая – фронтално пред дъската, в близост до учителя, далеч от други деца с ниска концентрация или лидера на класа;
  
• 
  Децата с дислексия учат по-лесно при извършване на манипулации с предмети, опити, наблюдения – учат от конкретното към общото;
  
• 
  Поради способността им да възприемат нещата в цялост за децата с дислексия холистичното мислене (всичко наведнъж) е за предпочитане пред метода „стъпка по стъпка”, т.е. необходимо им е да се вижда „цялата” картина преди да изучат отделните стъпки или детайли.
  
• 
  Да имаме предвид, че се затрудняват да запомнят последователността, но не и примерите;
  
• 
  Учат се от преживяно , а не от чуто;
  
• 
  По математика често разбират понятията, но не и изчислителните процеси или математическия език.
  

Можем да използваме специфичните техники за подобряване на вниманието и концентрацията при построяване на урока, така че децата с дислексия да участват пълноценно в общата работа на класа. Включването на някои от тези техники ще е от полза и за останалите деца, тъй като улеснява и тяхната работа.

Към техниките за подобряване на вниманието и концентрацията може да се прибави използването на техники за подобряване на учебната работа по четене, писане и смятане.
Техники за справяне с проблемите с четенето, писането и смятането
В основата на тези техники стои мултисензорният подход – стимулиране на децата да използват различни канали за приемане на информацията.

Например;

• 
  Писане с пръст на букви и цифри – върху лист, във въздуха, в пясък;
  
• 
  Пеене на азбуката и на цифрите;
  
• 
  Използване на подходящи стихчета и песнички за създаване и закрепване на ситуации;
  
• 
  Конструиране на букви – детето или група от деца да конструират определена буква с помоща на подръчни матариали(пръчици, клечки за зъби, химикалки, други подходящи предмети) или чрез телата си (групова работа);
  
• 
  Моделиране на букви и цифри с пластелин, глина, мека тел или друг подходящ материал;
  
• 
  Създаване на визуални опори за елементите, които затрудняват децата – рисунки, кукли, фигурки;
  
• 
  Онагледяване чрез асоциации – ако децата трудно запомнят дадена буква/цифра, може да се онагледи чрез асоциация, която децата ще запомнят по трайно.
  

Съществуват техники – игри, подходящи за прилагане в голяма група деца, които можете да изпробвате. Защо не целият клас да се включи в едно ново приключение!

Накрая идва най-хубавата част – направете фото изложба в класа, училището, семейството. Не забравяйте похвалите и наградите, които са признание към усилията на детето и стимул за творческо учене.

Скрийте на определено широко пространство (апартамента, училищния двор, парка) дадено съкровище (изборът е ваш, вложете въображение!), което не трябва да е лесно видимо и биещо на очи. За да го намерят, децата трябва да следват определени стъпки, които последователно ще ги отвеждат до нов знак с указание къде е съкровището. Ако разчетат правилно всеки знак и инструкция, накрая децата ще намерят съкровището.

Давате на децата първата инструкция – на лист, с думи или рисунки. Децата търсят буквата К, там намират инструкция за следващата буква или дума, която трябва да се получи накрая(например КОН) и на последната буква намират съкровището. Инструкциите трябва да са кратки, ясни и може да комбинират букви с пиктограми.

Техника за запаметяване"Лоци"

Техника за запаметяване "Лоци" е била използвана активно още от древните гърци. Този метод изисква да си представите, че се разхождате по добре познат път. По време на тази въображаема разходка мислено разполагате обектите, които имате за цел да запомните, на точно определени места по пътя. За припомняне на запаметеното просто трябва да извървите пътя отново. Названието на техниката идва от латински – loci – и означава места, местонахождения.


Стъпка 1: Представяте си маршрут, който точно познавате – например: кухнята, коридора, входната врата, стълбището, входа на блока, близкото дърво (пейка), магазина, спирката...

Стъпка 2: Мислено минавате по този маршрут и свързвате познатите ви места с образните представи за понятията, които желаете да запомните. По-добре се получава като внесете „действие” и си представите чудновати, необичайни случки и преживявания.
Пример: за урока по "Човек и природа" детето трябва да запомни и научи понятията слънце, цвете, мъгла, катерица, вятър. Познатият му всекидневен маршрут и места по него са: детската стая, входът на блока, близкото дърво в градинката, магазинът на ъгъла, училището. Трябва да свържете местата с поредицата от думи-понятия в образни картинки. Колкото по-смешни и чудни са те, толкова по-лесно ще ги запомни детето.

Получава се следният маршрут:

1. Слънцето изгрява и осветява детската ми стая. Така ярко ми свети в очите, че ме буди. Кой ли е дръпнал пердето?

2. Тръгвам за училище – пред входа едва не се спъвам в саксия с цвете. Цялото е клюмнало от жажда – вадя водата си и го поливам.

3. Я, любимото ми дърво за катерене е забулено в мъгла и призрачно бяло, направо не го виждам. Мама няма да ми повярва, че дървото се е направило на невидимо.

4. Не мога да повярвам! Магазинът за хранителни стоки от днес е зоомагазин. На витрината има клетка с катерица – каква дълга и пухкава опашка има!

5. Тъкмо влизам в двора на училището и какво да видя – силен вятър отнася сградата в небето. Всички деца се радват, а учителката плаче.

Описаният маршрут и въображаемите случки и образи не само се запаметяват по-лесно, но и се свързват с описаните свойства и характеристики на предметите: слънцето грее, свети; цветето е живо и има нужда от вода; мъглата прави предметите невидими и ги скрива; катерицата има дълга козина и голяма пухкава опашка; вятърът духа и може да мести предмети и да поражди емоции у хората.
Техниката е приложима за понятия, отнасящи се до конкретни предмети и е особено полезна за запаметяването на последователности. Може да послужи за облекчаване на запомнянето на списъци за покупки, последователност от дейности, конспекти за изпити и пр. При по-абстрактни понятия запаметяването става по-трудно.

Метод на онагледяването
Особено абстрактни, а с това и особено проблематични за запомняне, са цифрите и числата – дати, коефициенти. Възможен метод на запомняне отново е да се превръщат цифрите и числата в образи и картини.

Стъпка 1: Цифрите от 0 до 9 мислено се превръщат в предмети, които имат подобни форми. Колкото по-познати на детето са предметите и колкото по-използвани са в бита, толкова по-лесно ще ги запомни и асоциира.

Стъпка 2: За запаметяване на числа в последователност (дати, години, телефонни номера) може да използвате Лоци-техниката, като разполагате цифрите-предмети в някое много познато на детето помещение (детската стая, класната стая, кухнята...)

Не се ограничавайте с гореописаните техники – насърчете детето да бъде художник-импровизатор.

Дайте на детето възможност да рисува, скицира импровизирано всичко, което може да се изобрази. Изрязвайте заедно илюстрации от списания и ги залепвайте в тетрадките за онагледяване на написаното.

Друг интересен метод е да накарате детето да превърне едно изречение в поредица от образи като залепи поредица от подходящи илюстрации. Разбира се, използвайте и обратния вариант – детето да чете по поредица от образи, така че да ги свърже в смислено изречение или в кратък разказ. Например поредица от картинки: катерица, бягащ човек, дърво, алпинист се катери, слънце, скрито зад облак и куче – става изречението: "Катерицата изтича до дървото и се покатери на него, за да се скрие от кучето".

Всяка от описаните техники изисква трениране и редовно ползване, за да може да се прилага във всякакви ситуации и детето да я разбере и използва ефективно. Тези техники могат да се ползват като групова игра за децата и да им се дават подобни домашни, които освен нетрадиционни, са и интересни и децата ги изпълняват с удоволствие.

Съвети към родителите на деца с дислексия

1.Традиционните методи на учене, изградени най-често върху усъвършенстване на слабите страни на дислексиците са неефикасни, докато тези, базиращи се на техните силни страни са успешни.

2. Използвайте снимки, картини, фигури, диаграми и други визуални средства  при учене

3. Не бързайте да разрешите всички затруднения и емоционални разстройства, причинени от дислексията, дори и най-добрите методи няма да доведат до добри резултати.

4. Ако искате изведнъж да компенсирате всички липси като използвате само един от добрите методи, е възможно да причините по-голяма беда, отколкото полза.

5. Значителен напредък може да се направи чрез разумно натрупване на малки постижения. По-добре е да научиш по-малко, но задълбочено, отколкото много, но повърхностно.


6. Колкото по-малко  информация има на фигурата, толкова възможността да бъде запомнена е по-голяма.

7. По отношение подбора и запаметяването на информация от дислексиците от особена важност е тя да бъде представена на една страница. Когато темата е по-комплексна, то нейните части трябва да се представят върху отделни страници.

8. За да се подпомогне разбирането и запомнянето на дадена информация е много важно тя да бъде визуализирана - представена на рисунка, чертеж, карта и т.н. Нашето знание в много аспекти е продукт на нашето въображение, базирано на картини. Дислексиците са много добри в това отношение.

9. Друг начин за многоканално учене е диференцираното използване на слуховия канал или чуването. Материалът може да бъде свързан с различни мелодии. Стихотворенията могат да се запомнят по-лесно на фона на музика.

10. Разбирането на дадена концепция може да бъде подпомогнато не само от картини, но също така и от движения. За дислексиците опита да се направи нещо на практика спомага за изясняване на концепцията. По време на дейностите, познатите данни ще станат знания посредством допир и движения.

11. Затруднението при смятането може да се компенсира посредством визуално представяне. Може да се брои като се ползват: пръсти, циферблата на аналогов часовник, линийка или други помощни средства.

12. При възможност може да се използва диктофон или касетофон за записване. След диктовка учителят може да помогне на учениците да напишат текста. Тук ще се оценява не писането, а съдържанието.

13. Открийте правила, асоциации, които ще помогнат елиминирането на честите грешки. Ако се запомни правилното изписване на една дума от дадена група, това може да помогне при правилното изписване на останалите.

14. При беглия прочит е важно вниманието да се концентрира главно върху визуално подчертани елементи в текста. Могат да помогнат фигури, диаграми, картини, снимки, подзаглавия, подчертани текстове и думи.

15. Използвайте различните типове четене:
Бегъл прочит: ежедневната преса, материали без особено значение, писма.

Сканиращо четене: менюта, интернет сайтове, съдържание,търсене на филм, разписания.

Буквален прочит: инструкции, списания, романи, поеми, важни писма.

16. При дислексиците най-важната част от ученето е добиването на обща представа за материала.

17. Ученето трябва да започне с резюме на материала. Много по-лесно е да придобиеш представа за една картина от нейните части, ако предварително си запознат какво представлява тя, а не да гадаеш за какво се отнася от нейни малки части.

18. Дислексиците могат успешно да се представят при изпитване ако:

• 
  са разбрали своите силни страни и ги използват,
  
• 
  са способни добре да си организират времето,
  
• 
  използват подходящи методи на учене,
  
• 
  се научат да искат помощ.
  

Въпросник за учители

Този въпросник оценява начина на учене и преработка на информация на децата. Най-добре е да бъде попълнен след завърщен първи клас, когато учителят познава достатъчно добре детето. Прочетете внимателно всеки един въпрос и отговаряйте точно и искрено. Оградете „да” или „не” в зависимост от вашия отговор.

1. Изостава ли с четенето в сравнение с другите деца? да не

2. Изостава ли с писането в сравнение с другите деца? да не

3. Изостава ли със смятането в сравнение с другите деца? да не

4. С нежелание ли се занимава с уроците си? да не

5. По-скоро малко ли говори детето? да не

6. Говори ли с напрежение? да не

7. Има ли богат речников запас? да не

8. Говори ли граматически правилно? да не

9. Трудно ли намира точната дума, когато иска да се изрази? да не

10. Говори ли детето граматически правилно? да не

11. Може ли да произнася правилно всички звукове? да не

12. Обърква ли значението на думи като: горе – долу; високо-ниско; далече-близко; голямо-малко;

повече-по-малко; и др. подобни. да не

13. Лесно ли се разсейва? да не

14. Може ли да се концентрира върху някокава дейност за достатъчно дълго време? да не

15. Бързо ли се изморява психически? да не

16. Бърка ли ляво и дясно? да не

17. Има ли добра пространствена ориентация? да не

18. Ориентира ли се добре във времето (вчера/днес/утре)? да не

19. Лесно ли преценява колко време ще му /й/ отнеме някакво действие? да не

20. Несръчно ли е детето? да не

21. Изглежда ли тромаво, когато тича? да не

22. Може ли да реже с ножици добре? да не

23. Обича ли да рисува? да не

24. Изглежда ли понякога, че не чува какво му се говори? да не

25. Случва ли се детето да не може да изпълнява указания (инструкции), сякаш забравя реда на нещата, които трябва да извърши или не ги чува? да не

26. Трудно ли му (й) е да слуша и участва в дискусиите в час? да не

27. Разбира ли добре смисъла на текст, който слуша? да не

28. Може ли да каже дните от седмицата последователно? да не

29. Може ли да каже месеците последователно ? да не

30. Струва ли ви се понякога, че детето не вижда добре, въпреки че няма проблеми със зрението? да не да не

31. Познаваше ли повечето букви и цифри, когато тръгна на училище? да не

32. Нужни ли са му (й)много повторения, за да запомни нещо да не ново?

33. Лесно ли научава стихотворения? да не

34. Раздразнително ли е детето? да не

35. Случва ли се често да бъде нетактичен/а/? да не

36. Има ли много приятели? да не

37. Разпознава ли се обикновено по изражението на лицето му (й) как се чувства в момента? да не

38. Лесно ли се отказва да довърши нещо (някаква задача), която му (й) се е сторила трудна? да не

39. Продължва ли да пише буквите огледално в края на да не първи клас?

40. Може ли да назове правилно пръстите на ръката си? да не

Ключ към въпросника:

По 1 т. Носи отговор ДА на следните въпроси: 1 2 3 4 5 6 9 12 13 15 16 20 21 24 25 26 30 32 34 35 38 39

По 1т. Носи отговор НЕ на следните въпроси: 7 8 10 11 14 17 18 19 22 23 27 28 29 31 33 36 37 40

Като гранични стойности за наличието на дислексия може да се приеме суров бал от 12 точки. Децата, получили повече от 12 точки по въпросника, е добре да бъдат насочени към специалисти (психолог и логопед) за провеждане на индивидуална оценка. Най-голяма точност на оценките има при съвпадение на родителските и учителските оценки. Следва да имаме предвид, че самостоятелните учителски оценки се оказват по-надеждни и точни от самостоятелните родителски оценки.

През последните години интересът към дислексията все повече нараства по няколко причини. В наше време, повече от всякога, училищните умения и квалификацията са изключително важни фактори за реализацията на индивида. Все повече деца посещават училище и проявяват интерес към собствения си прогрес. Редуцираха се тежките детски заболявания и вече е възможно вниманието да бъде насочено към неживотозаплашващи проблеми, един от които е дислексията. Освен това налице са редица доказателства, че някои емоционални и поведенчески проблеми в юношеството и в зрялата възраст са свързани с дислексията на развитието.

За контакти:

РЦПИОВДУСОП – гр. Хасково

6300Хасково,

ул.”Иглика”№14,етаж3,
тел.:038/668292
e-mail: rc_haskovo2006@abv.bg

СЪДЪРЖАНИЕ:

Какво е дислексия?............................................................................................... 2стр.

Характеристика и симптоми............................................................................... 5стр.

Дислексия... Как да я разпознаем?................................................................... . 6стр.

Нарушения в слуховото разпознаване............................. .......................... 7стр.

Нарушения, които не са свързани с конкретни анализатори (сетива)....... 7стр.

Общи прояви................................................................................................ 8стр.

Разминаването между възможности и реални постижения........................... 9стр.

Дефицитът на вниманието.................................................................................. 9стр.

Паметови нарушения................................................................................... 9стр.

Дефицит на социални умения ..................................................................... 10стр.

В предучилищна възраст............................................................................. 11стр.

В начална училищна възраст.............................................................................. 11стр.

В средна училищна възраст................................................................................. 11стр.

Емоционални и поведенчески аспекти.............................................................. 14стр.

Как да подходим към детето с дислексия?....................................................... 16стр.

Как да си осигурим подкрепа?............................................................................ 16стр.

Как и какво да съобщим на родителите на детето?....................................... 17стр.

Как да разработим индивидуална програма за обучение?........................... 18стр.

Как да създадем подкрепяща среда?................................................................. 18стр.

Работа с деца с дислексия в училище................................................................ 19стр.

Какво може да забави ученето?.......................................................................... 19стр.

В класната стая...................................................................................................... 19стр.

Специфични техники............................................................................................ 20стр.

Техники за справяне с проблемите с вниманието и концентрацията......... 20стр.

Специално за децата с дислексия да не забравяме.......................................... 20стр.

Техники за справяне с проблемите с четенето, писането и смятането........ 22стр.

Буквите и цифрите около нас............................................................................... 22стр.

Търсене на съкровище........................................................................................... 22стр.

Техника за запаметяване"Лоци" ....................................................................... 23стр.

Метод на онагледяването..................................................................................... 25стр.

Съвети към родителите на деца с дислексия.................................................. 26стр.

Въпросник за учители........................................................................................... 28стр.

Каталог: docs -> izdania
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето
izdania -> Методическо обединение на логопедите и психолозите при рцпиовдусоп-хасково

Изтегляне 334.88 Kb.

Сподели с приятели: