Внимание и самосъзнание Вниманието се характеризира не толкова чрез онова, върху което е съсредоточено, колкото от мястото откъдето идва. Например, човек може да наблюдава обект от гледните точки на духа или на егото, лично или надличностно, и прочее. В съзнанието подобни установки рядко биват фиксирани.
Доколкото се променя възприемането на информационно-енергийния поток при превключване на центъра на внимание, можем да оценим дадена "лоша" постъпка.
Как може да не му помогнеш? - питаме своя приятел, който е отказал помощ на свой близък. - Нима не разбираш, че той се нуждаеше от твоята помощ!
Някак си не разбрах какво иска - смутено отвръща приятелят и му става срамно, че душата му е загрубяла. А всъщност, душата му съвсем не е загрубяла, а просто енергийната информация, постъпваща отвън /молба за помощ/ е била така филтрирана и трансформирана от его-центричната установка на вниманието, че се е оказала недостатъчна за предизвикване на съответна реакция; тоест програмата за избор я е възприела като шумов фон.
Теоретично можем да разгледаме три вида възприятия: егоцентрично, през очите на друг човек и ситуативно възприятие. Всяко от тях притежава няколко равнища.
Главната характеристика на егоцентричния тип възприятие се крие в пълното самоотъжде-ствяване със своите усещания. При такъв тип възприятие в човека възниква илюзията, че всички останали виждат, мислят и чувстват точно така, както и той самият. Когато преобладава този тип възприятие, у човека се създава устойчива подсъзнателна, частична или напълно осъзнавана представа, че всички останали хора са устроени като него. Равнището на възприятие, тоест целият асортимент от разновидности на информа-ционно-енергийните потоци, който възприема човекът, може да се променя в много широк диапазон. Например, човек може тънко да чувства изкуството, музиката, другите хора и въпреки това никога да не напусне типа егоцентрично възприятие. За такива хора се отнася изразът: "Те обичат не изкуството, а себе си в изкуството".
Когато човек възприема себе си през погледа на друг, той прави съществена стъпка за разширяване на съзнанието и се научава да възприема много по-пълно информационно-енергийните потоци. Онова, което не сме в състояние да възприемем непосредствено, можем да го възприемем като възприето от други хора. Често този начин за разширяване на възприятието / и на съзнанието/ е единствено възможният, макар че не е никак лесен.
Но най-адекватен е ситуативният начин на възприемане, отчитащ ситуацията като цяло; така наблюдаваме спектакъл. Всяка ситуация притежава свой духовен смисъл както за всеки от участниците, така и сама по себе си като част от еволюционния процес. И именно по този начин се получава най-малко изкривяване на информационно-енергийния поток.
Твърде важно е възприятието само по себе си. Можем да разгледаме следните равнища на самосъзнание, тоест човек възприема своята личност така:
Човек отделя себе си от обкръжаващия го свят и употребява местоимението "аз".
Човек отделя своята личност от физическото си тяло.
3.Човек осъзнава, че неговата личност представлява не нещо единно, а сложен обект, състоящ се от различни части, надарени с индивидуалност и самостоятелна активност. Това е приблизително равнището, на което остава подсъзнанието като реално действаща сила.
4. Човек осъзнава, че частите на неговата личност са различни по своето равнище и по своите функции. В този момент човек започва да става съзнателен в тесния смисъл на думата; сега той може да се пита от коя част от неговото " аз" произтича даденият импулс, желание, мисъл и прочие.
На следващото равнище на самосъзнание духът се проявява още по-отчетливо, и човек си сътрудничи напълно съзнателно с него.