Ключови думи

Ключови думи:

Последното преброяване на населението на република България се проведе в периода между 1 и 14 март 2001 година. Във връзка с него на 18 ноември 1999 година, Министерският съвет, одобри на свое заседание проект на Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001 година.

Потребността от данни за населението възниква още в древността. Тази потребност е продиктувана от политическите, стопанските и военни нужди на съществуващите тогава държави. Има сведения за преброяване в Египет, Вавилон, Китай и др. В съответствие с целите, преброяванията са обхващали само част от населението.

През средните векове силната раздробеност на дължавите затруднява провеждането на преброявания. Обикновено преброявания тогава са се извършвали след продължителни и опустошителни войни, епидемии и гладни години.

Редовни преброевания на населението започват да се осъществяват от средана на XVIII век. С развитето на стоковто призводство и пазара все по – необходима става информацията за броя и състава на населението. Първите държави, положили началото на всеобщи редовни преброявания са САЩ – 1790 година, Великобритания и Франция – 1801 година. Но програмите за преброяване за дълъг период остават силно ограничени.

Съществено значение за усъвършенстване на организацията на преброяванията имат международните статистически конгреси. На тях се изработват основните принципи за организация и провеждане на преброяванията, които като цяло са съхранили своето значение и до днес. На международен конгрес през 1872 година в Петербург се препоръчва преброяванията да се провеждат през равни интервали от време. Много страни, в това число и България, са последвали тези препоръки и започват да провеждат преброявания през 5 или 10 години. През XX век страните, които провеждат редовни преброявания, непрекъснато се увеличават. По данни на Икономическата комисия за Европа към ООН от общо 54 нейни страни членки 8 са провели преброявания през 1999 година, 9 през 2000 година и най – голям брой страни - 31 през 2001 година. Три страни – Израел, Швеция и Малта провеждат преброяванията си през 2005 година, а 5 страни, между които и Германия, все още не са решили този въпрос.

1. 
   Закон за преброяване на населението.-
   

Обект на наблюдение при преброяването са:

• 
  българските граждани, които живеят постоянно в република България, независимо от това дали към критичния момент на преброяването се намират на територията на населеното място, в което живеят постоянно, или на територията на друго населено място в страната.
  
• 
  българските граждани, заминали в чужбина след 29 февруари 2000 година, и членовете на техните семейства, които ги придружават.
  
• 
  българските граждани, които живеят постоянно в Република България, но към критичния момент на преброяването пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и организации, както и членовете на техните семейства, които ги придружават.
  
• 
  чужденците, получили разрешение за постоянно пребиваване съгласно член 23, алинея 3, точка 2 от Закона за чужденците в Република България преди 1 март 2000 година.
  
• 
  бежанците и членовете на техните семейства, на които е предоставен статут на бежанец преди 1 март 2000 година.
  
• 
  българските граждани, включително лицата с двойно гражданство, които живеят постоянно в чужбина, но към критичния момент на преброяването се намират на територията на Република България.
  
• 
  чужденците, получили разрешение за краткосрочно или продължително пребиваване съгласно член 23, алинея 2 и алинея 3, точка 1 от Закона за чужденците в Република България след 29 фефруари 2000 година, с изключение на лицата по член 4, точки 2, 3 и 4.
  
• 
  бежанците и членовете на техните семейства, за които е открито производство за предоставяне на статут на бежанец или на които е предоставена закрила по член 56, алинея 1, точка 3 и 4 от Закона за бежанците след 29 февруари 2000 година.
  
• 
  жилищните сгради, включително тези, които към момента на преброяването не се изполват за живеене.
  
• 
  жилищата, които се изполват за живеене, необитаваните жилища, жилищата използвани за нежилищни цели.
  
• 
  земеделските стопанства на лицата по алинея 1, точки 1 и 2 от Закона за преброяване на населинието.
  

• 
  българските граждани, включително лицата с двойно гражданство, напуснали страната преди 1 март 2000 година, както и членовете на техните семейства, които ги придружават, с изключение на лицата по член 3, алинея 1, точка 3 от Закона за преброяване на населението.
  
• 
  чуждите граждани – членове на персонала на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, служители на междудържавни и жеждуправителствени организации и членовете на техните семейства.
  
• 
  чуждестранният военен персонал и членовете на техните семейства.
  
• 
  екипажите на чуждестранните речни и морски кораби, намиращи се в пристанищата или в териториалните води на Република България, и пътниците на борда на тези кораби, както и екипажите на чужди самолети и пътниците, пребиваващи в тях или в района на летищата.
  
• 
  жилищата, в които живеят лица по точки 2 и 3 от Закона за преброяване на населението, както и жилищата – собственост на други държави.
  

следните данни:

• 
  собствено, бащино и фамилно име.
  
• 
  единен граждански номер (ЕГН) за българските граждани; личен номер за чужденец (ЛЧН) за чужденците, които постоянно пребивават в Република България.
  
• 
  възраст.
  
• 
  пол.
  
• 
  състав на домакинството.
  
• 
  постоянен и настоящ адрес.
  
• 
  гражданство.
  
• 
  място на раждане.
  
• 
  семейно положение.
  
• 
  учещо ли е лицето.
  
• 
  завършена степен на образувание.
  
• 
  етническа група.
  
• 
  вероизповедание.
  
• 
  майчин език.
  
• 
  заетост и безработица.
  
• 
  статус на заето лице.
  
• 
  занятие.
  
• 
  отраслова заетост.
  
• 
  видове източници на средства за съществуване.
  
• 
  адрес на местоработата и учебното заведение.
  
• 
  вид на транспорта, изполван за пътуване до местоработата или до учебното заведение.
  
• 
  миграция на лицата.
  

• 
  вид на сградата.
  
• 
  местонахождение на сградата.
  
• 
  година на построяване.
  
• 
  застроена площ.
  
• 
  материал на външните стени.
  
• 
  тип на строителната конструкция.
  
• 
  брой на етажите.
  
• 
  наличие на асансьор.
  
• 
  наличие на гараж.
  
• 
  брой жилища в сградата.
  

• 
  вид на жилището.
  
• 
  начин на ползване.
  
• 
  размер и брой на помещенията.
  
• 
  електроснабденост.
  
• 
  наличие на водопровод и канализация.
  
• 
  начин на отопление.
  
• 
  наличие на баня и тоалетна.
  
• 
  дълготрайни предмети с културно и битово предназначение, ползвани от домакинството.
  

• 
  общо притежавана земя от домакинството по категории.
  
• 
  обработваема земя.
  
• 
  дадена под аренда земя или земя, с която се участва в кооперация.
  
• 
  притежаване на овощни градини и лозя.
  
• 
  притежаване на земеделска техника.
  
• 
  притежаване на селскостопански животни.
  

Националният статистически институт със съдействието на областните управители и кметовете на общините задължително провежда пробно преброяване като първи етап на преброяването за експериментиране на организацията, провеждането и инструментариума на преброяването. Пробното преброяване в Република България зяпочва в 8:00 часа на 1 март 2000 година и приключва в 20:00 часа на 14 март 2000 година. Критичният момент на пробното преброяване е 0:00 часа на 1 март 2000 година.

Статистическата информация, получена от обработката на преброителните карти, се използва само и изключително за статистически цели. Получените при преброяването персонални данни са защитени от Закона за преброяване на населението и от Закона за статистиката. Персоналните данни, получени при преброяването, не могат да се ползват като доказателство пред органите на изпълнителната и на съдебната власт. Лицата, заети със събирането, контрола, въвеждането и обработката на данните от преброяването, не могат да разгласяват или да предоставят персонални или обобщени данни, получени по време на преброяването. Националният статистически институт и териториалните статистически бюра са длъжни да осигурят опазване на персоналните данни, като предприемат необходимите организационни и технически мерки и допускат до работа с данни само лица, подписали клетвени декларации за опазване на тайната. Попълнените по време на преброяването преброителни карти се унищожават след изтичането на 3 години от датата на приключване на преброяването. Редът и начинът за унищожаване на преброителните карти се определят със заповед на председателя на Националния статистически институт.

Средствата, необходими за преброяването, се осигуряват целево от държавния бюджет и се посочват отделно от средствата за издръжка на Националния статистически институт. Тези средства се изразходват по план – сметка, предложена от председателя на Нациналния статистически институт и утвърдена от министъра на финансите. Той от своя страна осигурява утвърдените средства за извършване на преброяването. Председателят на Националния статистически институт подготвя и представя в Министерството на финансите годишни отчети за изразходваните средства по подготовката, провеждането, обработката и публикуването на резултатите от преброяването.

2. 
   Необходимост от преброявания. –
   

Специално за България съществуват редица конкретни причини, които изразяват необходимостта от преброяване на населението:

• 
  Сред всички централно и източноевропейски страни, България е с най – силно изразен демографски спад. Процесът на намаление на населението, който води началото си от 1990 година, се задълбочава ежегодно. Съхраняването на българската нация чрез стабилизиране на демографското развитие на страната трябва да бъде главната цел на политиката по отношение на населението. Мерките за постигане на тази цели не могат да бъдат взети на основата на предположения. Надеждната достоверна информация за тенденциите в развитието на демографските процеси и за факторите, които ги обуславят, е съществена. Преброяването на населението осигурява точно такава информация.
  
• 
  Огромните политически и социални промени, настъпили след 1989 година, доведоха до премахване на предишни бариери за свободно движение на населението както в рамките на страната, така и извън нея. Независимо от ограниченията за свободно влизане на български граждани в страните, подписали договора от Шенген, и мерките, предприемани от много страни за ограничаване на външната миграция, през последното десетилетие около 700 хиляди души са напуснали България. Определено може да се твърди, че външната миграция започва да играе първостепенна роля върху формирането на броя на населението. Съществуват много трудности, главно от организационен характер за статистическото обхващане на емиграцията и на последиците от нея върху възпроизводствения потенциал на страната. Проблеми с външната миграция ще съществуват, докато не се изгради достатъчно надеждна система за регистрация на движението на хора през границите на България. Дотогава само едно ново преброяване може да предостави информация за броя на емигрантите и имигрантите в страната, а от там – и за населението ката цяло.
  
• 
  Чрез преброяването се получават данни за домакинствата и семйствата в България. Преброяването е единственият иточник за установяване на техния състав, вид и размер, както и на демографските и социалните характеристики на лицата, които ги съставляват.
  
• 
  Преходът към пазарни отношения и провежданата структурна реформа в икономиката налагат нов поглед към икономическата активност на населението. Събраните при преброяването данни ще дадат основните социално – икономически характеристики на населението: заетост, статус в заетостта, упражнявано занятие, отраслова принадлежност и други.
  
• 
  С провеждането на преброяване към 1 март 2001 година, след дълъг период на разминаване, България най – после се присъедини към повечето европейски страни, които провеждат своите преброявания в години, окончаващи на единица. С това ще бъдат спазени препоръките на Статистическия отдел на ООН и на статистическата комисия на Европейския съюз (Евростат) за провеждане на преброявания във всички страни с цел ознаменуване края на старото и началото на новото столетие и хилядолетие.
  

3. 
   Алтернативи пред преброяването.
   

системи или от провеждани статистически изследвания. Те мотат да използват и двата източника, но естествено в повечето случаи ще предпочетат този избор, който с по – малко средства ще задоволи специфичните потребности. Няма правителство което, да иползва скъпи изследвания, ако може да получи достатъчно задоволителна информация от съществуващите административни системи. Нито пък ще желае да провежда изчерпателни изследвания или преброявания, ако за тази цел могат да се използват извадкови изследвания. Административните източници са използвани за осигуряване на информация за такива области като здравеопазване, образование, престъпност, транспорт и други. Но в повечето страни не съществуват административни източници, способни да дават адекватни демографски данни. В страните, в които са изградени национални регистри на населението, могат да се получат част от данните, които се получават и от преброяванията. Могат например да се получат данни за броя на населението по възраст и пол във всяка част от страната. Но регистърът не може да предостави информация за броя на домакинствата, за социално – икономическите характеристики на лицата, за жилищните условия или за други характеристики, които са включени в програмата на преброяванията. Страните с добре функциониращи регистри провеждат преброявания, основаващи се на изполването на регистри(Швеция, Нидерландия, Финландия, Дания и други) или като комбинация от класическото изчерпателно преброяване и използване на регистри (Австрия, Белгия, Норвегия, Швейцария).

4. 
   Резултати от преброяването.
   

Таблица 1

Семействата по брой на децата в смейството се представят в таблица 2.

Преброяването, както никое друго статистическо наблюдение, се вписва в историята на дадена страна. За разлика от други статистически изследвания, То не е рутинна статистическа операция, а задача от национално значение. Не може да бъде друго яче, когато става дума за дейност, изискваща участието сътрудничеството на всички граждани в страната. Преброяването има значение, защото всеки отделен човек има значение. Преброяването се отнася до всяко лице и резултатите от него принадлежат на всички.

• 
  Закон за преброяване на неселението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 година.
  
• 
  http://www.nsi.bg/Census/Census.htm