Кмет на район ”средец” той е и председател на районен

Планът за защита при ядрена и радиационна авария е съобразен с Решенията на Министерски съвет за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия, Закона за безопасно използване на ядрената енергия ( обн. ДВ в бр. 63. 28. 06.2002 г.), Наредба за ава рийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария (обн. ДВ бр.71/13.08 2004 г.), Наредбата за основните норми за радиационна защита (обн. ДВ бр.73/20.08. 2004 г.), Наредбата за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци (обн. ДВ бр.72/17.08. 2004 г.), Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения (обн. ДВ бр.74/24.08.2004 г.), Наредбата за ранно предупреждение и оповестяване при бедст вия, Инструкция № Із-401 от 16 септември 2011 г. за химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали и се изготвя в изпълнение с чл. 6, т. 6, чл. 9 и чл. 65, ал. 1, т. 2 от Закона за защита при бедствия.

Обединяване съвместните усилия на органите на държавната власт, останалите държавни и контролни органи, Столичната и районите администрации, юридически и физически лица за извършването на анализи и оценки за риска от възникване на радиационна авария /радиоактивно замърсяване/, набелязване на процедури за осигуряване на ефективно, квалифицирано и адекватно реагиране и предприемане на превантивни мерки за намаляване на неблагоприятните последици в резултат от бедствието и осъществяване на защитни, спасителни и ликвидационни мероприятия на територията на район „Средец” и Столицата.

1. набелязване на мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от ядрена и радиационна авария;

2. предвиждане на мерки за защита на населението;

3. разпределение на задълженията и отговорните органи за изпълнение на предвидените мерки;

4. осигуряване на средствата и ресурсите, предвидени за ликвидиране на последиците от ядрена и радиационна авария;

5. определяне на начина на взаимодействие между органите на изпълнителната власт;

6. определяне на реда за навременното уведомяване на органите на изпълнителната власт и населението при заплаха или възникване на ядрена и радиационна авария.
ІV.Връзка с други планове:

Плана за управление на риска при ядрена и радиационна авария е неразделна част от Плана за защита на населението на района при бедствия. В обхвата на настоящия план се включва ядрена и радиационна авария, имаща потенциално или реално въздействие /заплаха/ за територията на Столична община и район „Средец”.

А.-.За начало на изпълнението на задачи по този план се счита времето на получаване на информация, доказана по технически път и /или посредством измерване, че има наличие на ИЙЛ (радиоактивен материал), чието местонахождение не съответства на нормите и правилата за радиационна защита и безопасност. Като критерии за въвеждане на плана за действия, се счита:

- показанието на дозиметричния прибор, при което мощността на дозата е десет пъти над естествения (природен) радиационен гама - фон;

- резултати от спектрометрични анализи, показващи наличие на радиоактивни вещества в проби от околната среда над допустимите норми;

- откриването на предмети, опаковки, контейнери, маркирани със знаци за радиационна опасност и / или с надписи за радиоактивност, включително и в случаите на липса на отклонения над естествения (природен) радиационен гама - фон.

Б.-В случаите, когато при извършване на радиационен контрол или радиационни измервания на произволно място, са регистрирани от 3 до 9 (от три до девет) пъти повишения над естествения радиационен гама - фон, се предприемат действия от „ПБЗН“ и МОСВ за изясняване на причините за повишаването. При констатиране на повишен естествен радиа ционен фон, товарът се освобождава и се съставя протокол за дозиметрични измервания.

1.Разпореждане за прекратяване на аварийните мероприятия се дава от ръководителя на Аварийния екип, определен по заповедта, след съгласуване с Ръководителя на ЩКВ;

2.След приключване на действието /прекратяване/ на изпълнението на дейностите по плана се прави:

- оценка на всички записи в дневниците по време на радиационната авария, протоколите, писмените доклади и др.;

- анализ на причините довели до радиационната авария и анализ на предприетите мерки;

подготовка на предложения за изменения и внасянето им, след съгласуване с компетентните държавни органи за отстраняване на откритите недостатъци;

- анализ на извършената от Аварийния екип работа.
VІ.Анализ и оценка на риска от ядрена и радиационна авария:

Въпреки строгите мерки за сигурност при работата на различните видове ядрени реактори и наличието на автоматизирани системи за управление, контрол и защита, практика по експлоатация та им показва, че е възможно възникването на аварийни ситуации, които са съпроводени с некон тролируемо изпускане на радиоактивни вещества в околно пространство. Анализът на аварийните ситуации показва, че най-често те се дължат на грешки от страна на обслужващия персонал, т. е. предимно на субективни фактори.

- аварийна ситуация в АЕЦ “Козлодуй”, съпроводена с безконтролно изпускане в околната среда на газообразни радионуклеиди;

- трансгранични радиоактивни замърсявания;

- при авария с автомобил, превозващ радиоактивни материали.

- При прогнозирането на възможно радиоактивно замърсяване от аварийна ситуация в ядрен реактор се използва понятието “максимална проектна авария”, при която защитните системи са задействани и осигуряват безопасно спиране на съоръжението. Поради действието на субективни и други случайни фактори може да се предизвика разтопяване на активната зона на реактора и безконтролно отделяне на радиоактивни вещества.
Радиационната обстановка и степента на радиационния риск за населението се обуславят от следните фактори:

- количеството (активността) и радионуклеидния състав на изхвърлените в околното простран ство радиоактивни вещества;

- метеорологичните условия по време на аварията;

- годишния сезон;

- разстоянието до населените места;

- характера на застрояването и плътността на заселването на населените места;

- метеорологичните, хидрологичните и почвените характеристики на територията;

- вида на земеделските култури;

- водоснабдяването;

- начина на изхранване на населението.

1.2-А. Външно облъчване от опасен закрит ИЙЛ, поради стоене непосредствена близост до него (едно или повече облъчени лица);

1.2-Б. Външно облъчване от открит ИЙЛ, поради стоене в непосредствена близост до него и неправилно боравене (едно или повече облъчени лица);

1.2-В. Вътрешно облъчване от открит ИЙЛ, поради стоене в непосредствена близост до него и неправилно боравене – вдишване, поглъщане и замърсяване на части от тялото (кожата, косата, очите и др.), дрехите и оборудването (едно или повече облъчени лица).

-вида на радиоактивния материал (ядрен материал или радиоактивно вещество);

-вида на излъчването (алфа-, бета-, гама-лъчение или неутронно лъчение);

-периода на полуразпадане, енергията и активността на източника, мощността на дозата;

- вида на радиоактивния източник – закрит, открит, ампула (течен), химичен състав, токсичност и др.;

- състоянието на опаковката, ако има такава.

6. С цел улесняване на определянето на риска при радиационна авария (радиоактивно замър сяване) с известни ИЙЛ се използват Приложение 2 и Приложение 3, както и изискванията описани по-горе.

В обхвата на настоящия план се включва радиационна авария, имаща потенциално или реално въздействие на територията на Столична община, възникнала:

a. при откриване на безстопанствен ИЙЛ;

б. при превоз на радиоактивни отпадъци (РАО) и /или ИЙЛ;

в. при използване на ядрени и радиоактивни материали затерористичницели, саботажи и др.;

При радиоактивно заразяване и замърсяване на околната среда при авария в АЕЦ и трансгра

ничен пренос е възможно Столична община да се окаже в условия на повишена радиоактивност при авария в АЕЦ “Козлодуй”, която е на около 300 км. В АЕЦ “Козлодуй” се намират в редовна експлоатация реактори от типа ВВЕР – 440 / водороден енергетичен реактор / и ВВЕР – 1000. Технологичната схема на атомната електроцентрала е определена от типа на реактора и съответното основно и спомагателно оборудване, обезпечаващо нормална работа на реактора. В зависимост от изходните събития и пътищата на развитие на аварията и от количеството освободена активност, характера на средата, в която се разпространява тази

активност (пара, вода, газ и др.), авариите се подразделят на пет класа, а според мащабите на разпространение на освободените радиоактивни вещества, авариите биват три типа.

Международната скала за оценка на радиационните аварии ИНЕС, класифицира

многообразието от възможни ядрени аварии и има седем степени. При възникване на авария в АЕЦ или трансграничен пренос на радиоактивни вещества ще се заразят или замърсят в определена степен населението, селскостопанските животни и насажденията, откритите водоизточници, въздуха, почвата, сградите, съоръженията и всичко, останало на открито.

В зависимост от вида на основните изотопи в радиоактивния облак, заразяването ще продължи няколко денонощия, месеци или години.

Начините на облъчване на населението, вследствие на изхвърлянето на радиоактивни вещества в атмосферата могат да бъдат следните:

- външно облъчване – при преминаването на радиационния облак и от отложените изотопи върху почвата, сградите и други обекти в околната среда.

Това облъчване ще намалява с времето, поради радиоактивното разпадане, отмиването и просмукването вдълбочина на земната повърхност.

-вътрешно облъчване – от вдишване на радиоизотопи от облака и от консумирането на радиоактивно замърсени хранителни продукти и вода.

Радиационните дози, получени от населението се определят от вътрешното и външно облъчване. Високите дози облъчване предизвикват лъчева болест и ракови заболявания.

Авариите с радиоактивни източници обхващат широк диапазон, като включват намерени радиоактивни източници или материал, замърсени площи или предмети, загубени или липсващи източници, източници без защита, аварии в лаборатории, промишлени или изследователски обекти.

Радиоактивните материали, под формата на закрити радиоактивни източници се използват в широк диапазон в промишлеността, медицината, изследователската и преподавателската дейност, както и в известен брой потребителски продукти. Тези източници се използват в радиографията, установки за стерилизация, при радиотерапия и в нуклеарната медицина, в промишлеността при сонди, нивомери, дебеломери, плътномери и влагомери, антистатични устройства, осветителни тръби, както и в пожароизвестителните датчици. Тези източници имат широк обхват от активности.

Аварийни ситуации възникват, когато има пропуск в контрола на радиационната безопасност на мястото на използване на източника (например оставен извън защитния контейнер гама-терапевтичен източник или контейнер с източник, открит на обществено място). Най-голямата опасност за сериозни увреждания за хората при тези източници идва от незащитен източник с висока активност. Последствията може да бъдат много сериозни, в някои случаи дори смърт, ако с източника е имало контакт лице, незапознато с опасността от радиацията или което не знае, че източникът е радиоактивен. Излагането в близост на лъчение от незащитен високо активен източник или облъчването от апаратура използвана за промишлена радиография, радиотерапия в

медицината и установки за стерилизация, може да доведе до летална експозиция на цялото тяло за няколко минути. Аварии с такива източници могат да предизвикат и замърсяване, ако източникът е бил повреден. Освен опасността от външно облъчване, повредените източници от всякакъв вид и големина могат да доведат и до замърсяване на населението и/или околната среда. В резултат на пожар или разпръскване от вентилацията, може да се предизвика и замърсяване на въздушни маси с аерозоли. Последствията могат да включват сериозни кожни изгаряния от бета-лъчението и вътрешно замърсяване, което потенциално да доведе до сериозни здравни последствия.

Замърсяването с алфа-лъчители, като например плутоний и америций е специален случай при категоризирането на авариите. Аварии от този тип могат да възникнат например при захранвани с плутоний сърдечни стимулатори, или при незаконен трафик на радиоактивни материали. Плутоният е много опасен при ихалиране и е труден за детектиране със стандартно използаваната апаратура за детектиране. При действия в аварийни ситуации, включващи наличие на източник на плутоний трябва да се вземат и допълнителни предпазни мерки.

трябва да е откриването на източника с всички разумни възможни средства. Това може да включва полицейско разследване, обществени съветници, мониторинг на болници и клиники и търсене с помощта на радиометрична апаратура. Издирването на изгубени източници с апаратура за радиаци онен мониторинг е ефективно за високоенергетичните гама-източници, т.е. източниците използвани в промишлената радиография и медицинската радиотерапия. Ефективността на търсенето ще зависи от чувствителността на радиометричната апаратура, общата активност на

източника и защитата му. Апаратурата с високообемни кристали от натриев йодид дава възможност за регистриране на лъчение от източник от няколкостотин метра разстояние, освен ако източникът не е в своя защитен контейнер. Уредите, създаващи йонизиращо лъчение, основно рентгенови лъчи или ускорителите на частици също широко се използват в промишлеността, медицината и научните изследвания. Мощността на дозата, създавана от тях е много по-висока от

тази, създавана от всички други радиоактивни източници, които се използват. От друга страна, радиационното излъчване от тези устройства се прекратява когато те са изключени от електрическо напрежение или напълно разредени – следователно аварии могат да възникнат при погрешно включване или чрез активираните части на ускорителите или облъчваните мишени. Внимание трябва да се отдели на факта, че някои устройства като генераторите на електронни снопове могат да излъчват радиоактивно лъчение, наречено “тъмно лъчение”, и кратко време след изключване на електрическото напрежение. Транспортни операции, свързани с транспорт на радиоактивни източници или радиоактивен материал. Всички форми на транспорт, т.е. автомобилен, железопътен, въздушен и воден са използвани в различна степен. Транспортираните обекти са в широк диапазон и включват продукти на ядрената индустрия (ядрено гориво и някои

радиоактивни отпадъци), радиографски източници за промишлеността, радиотерапевтични източ ници за медицината, технологични устройства, съдържащи радиоактивни ни източници, и някои потребителски продукти (пожароизвестителни датчици). Те се транспортират и съхраняват в достатъчно големи количества. Основният проблем при планирането в случай на транспортни аварии е, че те могат да възникнат навсякъде. Затова трябва да има готовност икоордина ция за действие на национално ниво. Друга особеност на транспортните аварии е, чеосвен водачът на транспортното средство и съпровождащия екип,непосредствено изложено на опасност може да бъде и населението в близост до аварията.
При радиационна авария, в зависимост от обстановката и възможностите и доколкото това не застрашава националната сигурност, информацията трябва да съдържа следните данни:

1. момент и място на възникване на аварията;

2. данни за ядреното съоръжение, обекта с източник на йонизиращо лъчение или дейността;

3. предполагаемата или установена причина за аварията и прогноза за развитието й по отношение на изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда;

4. общи характеристики на изхвърлените радиоактивни вещества, включи телно вероятната физич на и химична форма, действителни количества, състав и други характеристики на изхвърлянето;

5. информация за метеорологичните и хидрологичните условия и прогнози;

6. резултатите от радиационния мониторинг и анализи на хранителни продукти, фуражи и питейна вода;

7. предприетите или планирани мерки за защита и информиране на населението;

8.прогнози за разпространението на изхвърлените в околната среда радиоактивни вещества и за отлаганията им.
Използване на взривно устройство за разпръскване на радиоактивни вещества (мръсна бомба).

Описание:

Взривно устройство за разпръскване на радиоактивни вещества е било използвано или е било открито преди детонирането му.

Най-голямата заплаха идва от директните ефекти на експлозията отколкото от радиационното облъчване или замърсяване. Най-големият радиационен риск идва от неподозираното вдишване / поглъщане на материала, разпръснат чрез експлозия или вследствие на пожар, или ръчно разпръскване на радиоактивни отломки или материал от недетониращо устройство. Инхалационният риск е основно по следата на разпространение на пушека от експлозията до 100 m от източника на изхвърляне / освобождаване. Съмнението за откриване на Pu може да бъде потвърдено само по земята, близо до експлозията, но ще бъде и много опасно. Външното замърсяване няма да бъде вероятно толкова опасно, отколкото поглъщането поради мръсни ръце и други причини. Ограничения престой на членовете на аварийния екип близо до ИЙЛ в неексплоа

дирало взривно устройство или големи парчета от отломките не би следвало да бъде опасно, но задържането и съхранението на такъв материал може да доведе до облъчвания и то за няколко минути. Спасителните екипи са основно екипирани с респираторни апарати за защита, която ги пази от риска за поглъщане на РАВ чрез вдишване. Наличната апаратура позволява да се установяват рисковете от външно облъчване, но не може да установява риска при вдишване на РАВ, характерно за такива с учаи. Възможно е да се очакват враждебни действия срещу институциите и икономическите субекти, в т. ч. и негативни икономически последици при неправилно адресиране на съответните действия към съответните институции. Раковите

заболявания не биха могли да бъдат наблюдавани при този вид авария, нито да се установят като последица от нея, даже и при използването на големи количества от радиоактивни вещества.

Открито е облъчване и /или радиоактивно замърсяване на хора (лица от населението) и радиоактив но замърсяване на обществени места. Това е възможно да възникне за лица от населението, попад нали в радиоактивно замърсени територии без да знаят за това или при намирането на опасен ИЙЛ и боравенето с него. Лица от населението могат да бъдат радиоактивно замърсени и в резултата на тайно извършени саботажи или терористични актове с ИЙЛ. За съжаление, подобни аварии се откриват, като правило, след като голям брой лица са облъчени или има значително разпростране ние на радиоактивно замърсяване.

Облъчените лица се очаква да получават различни симптоми, като резултат от облъчването и лъче нието, преди още да се знае, че са били подложени на радиационно облъчване. Радиоактивното вещество, причинител на облъчването или на радиоактивното замърсяване, може да представлява сериозен риск, неочакван за лицата, попаднали в района на действието му. Радиоактивното вещество може да е разпръснато и да доведе до радиоактивно замърсяване на големи площи и даже на местната селскостопанска продукция. В тези случаи, е възможно да възникне значително враждебно настроение в населението и даже непредвидени обществени реакции и последващи в кратък срок икономически последствия. Възможно е, кратковременния престой (до няколко минути) до ИЙЛ или в територията, замърсена с радиоактивни вещества, да не предизвика здравни ефекти, докато боравенето с ИЙЛ и дълговременен престой в близост до него - да предизвика

сериозни здравни увреждания. Инхалирането на радиоактивни вещества е възможно при разпраша ване на радиоактивни вещества (прахообразни) и престой в радиоактивно замърсените територии на разстояние до около 100 m от източника, както и при пожар или експлозия, когато се образува прах и пушек. Разпиляването на радиоактивни вещества в почвата (замърсяването на почва) не представлява голям риск, освен при радиоактивно замърсяване с плутоний (Pu). В този случай външното облъчване не е опасно, но при невнимание (например пипане с ръце на почвата) може да се получи поглъщане. При подобни случаи, не може да се очаква увеличаване на раковите заболявания за аварийните екипи, даже при използването на големи активности и количества радиоактивни вещества. Аварийния персонал е оборудван със индивидуални средства за защита (за тялото и дихателните пътища). Специфичното в тези случаи е, че апаратурата за радиационни измервания не може да отчита ниските активности във въздуха и следователно рискът от вътрешно облъчване е трудно оценим. Рискът за медицинския персонал, транспортиращ или лекуващ облъчени лица е много малък и даже отсъства. За защита, същите следва да използват индивидуални средства за защита – ръкавици, респиратори и защитни леки облекла.