Книга „Heidegger’s Interpretation of Kant Categories, Imagination and Temporality

Philosophia e-journal for philosophy & culture
Хайдегеровият прочитна Кант и проблемът за онтологичното основаване на метафизиката
Николай Павлов
докторант, специалност Философия, СУ „Св. Климент Охридски“
ntpavlov@abv.bg
Abstract: Heidegger’s reading of Kant and the problem of ontological grounding of
metaphysics. There are at least three main reasons why Kant is a key figure for the understanding of Heidegger own work. First, Heidegger is deeply interested in Kant during the so-called “Turn” (Kehre) in his thinking. Second, the rethinking of Kant’s concepts and ideas is the leading impetus in Post-Kantian German idealism, whose main figures are interested in Heidegger to varying degrees. Third, the return to Kant, which led to German
Neo-Kantianism, is an important part of the intellectual climate in which Heidegger formed his own philosophical position. The following paper attempts to present Martin Heidegger’s original (and quite controversial) interpretation of Kant, as well as the main objections to it.
The aim for ontological grounding of metaphysics is displayed as the focal point of this interpretation


PDF
(https://philosophiajournal.files.wordpress.com/2018/10/49-63-
philosophia_20_pdf_nikolay-pavlov.pdf) Keywords: ontology, epistemology, a priori,
synthetic propositions, being, metaphysica generalis, metaphysica specialis
Кантовото влияние върху работата на Мартин Хайдегер и неговата оригинална интерпретация на Кант са обектна множество философоски изследвания. В своята книга „Heidegger’s Interpretation of Kant Categories, Imagination and Temporality”, Мартин Уедърстон откроява триосновни причини, поради които Кант е ключова фигура за разбирането на Хайдегер. Първо, Хайдегер е дълбоко заинтересован от Кант по времена така наречения Обрат в своето мислене. Второ, преосмислянето на
Кантовото наследство е водещ импулс за посткантианския немски идеализъм, чиито основни фигури интересуват Хайдегер в различна степен. Трето, завръщането към
Кант, довело до немското неокантианство, представлява важна част от интелектуалния климат, в който Хайдегер формира собствената си философска позиция. Известно е, че Хайдегер практически работи едновременно върху Битие и време и Кант и проблемът за метафизиката, която се появява през 1929 г.

Идеята, че правилният подход към Кант е в деконструкцията на определени метафизически и психологически остатъци в критическата философия, дава интересен поглед към теориите на Хайдегер. Разбира се, необичайният онтологически прочитна Кант, не като епистемолог, а по-скоро като предшественик на собствените му занимания с битието, отделя Хайдегер от останалите неокантианци. И все пак, ако както сам Хайдегер твърди, основната му цел е да изведе Кантовите прозрения отвъд критическата философия, тогава неговата собствена интерпретация може да се разглежда като атипична форма на неокантианство.