122
Хаим Гинът ♦
Детето и ниеМного деца се научават да шантажират родителите си със заплахи за оттегляне на любовта си. Те ги
изнудват съвсем безскрупулно, като казват Няма да те обичам, ако Трагедията не е в заплахата на детето, а в това, че родителите се чувстват заплашени. Някои родители наистина се стряскат от подобни думи. Те плачат и се молят на детето си
да продължи да ги обича, опитват се да го умилостивят, като
станат свръхтолерантни. Това е унищожително и за родителя, и за детето.
Една вечер след вечеря четиринайсетгодишната
Джил моли баща си да
я пусне у нейна съученичка, за да напишат заедно някакво домашно. Щом бащата й напомня домашното правило Не се излиза вечер, когато утре сина училище, Джил възразява,
чене отива да се забавлява, ада работи върху домашното. Бащата отстъпва и
Джил излиза, като обещава да се прибере до десети по
ловина.
Когато тя не се прибира и след уговорения час, баща й звъни по телефона. Тя му съобщава, че е решила да остане за през нощта. Баща й побеснява и след размяна на
няколко гневни реплики, й нарежда веднага да се прибере вкъщи. Той не си е дал сметка, че след като е нарушил собственото си правило, е накарал дъщеря си да мисли, че щом правилата
могат да се нарушават, значи и обещанията може да не се спазват. На другия ден Джил дори му се похвалила Аз мога винаги да те накарам дами позволиш каквото си искам. Мога да те уговоря дами позволиш каквото ида е“.
Този случай, който съвсем не бил първият, много объркал баща й. Той не можел да разбере защо създаването направила му било лесно, а изпълнението им толкова трудно. Трябвало да се съгласи с Джил, че тя може да го уговори за каквото ида е. Едва след като осъзнал
колко наранен е бил от това, че Джил го е отблъснала, и колко много се нуждаел от обичта й, той можел да каже не" ида не отстъпи.