Първа награда на конкурса на боис за студентско есе „Просперитетът обича свободата” Просперитетът обича свободата
Изтегляне 48.95 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Вяра Георгиева Георгиева, СУ, 1 курс, Международни отношения
| Първа награда на конкурса на БОИС за студентско есе
„Просперитетът обича свободата” Просперитетът обича свободата /размишления върху фрагменти от Айн Ранд/ Вяра Георгиева Георгиева, СУ, 1 курс, Международни отношения  Стремежът на Човека към постигане на собствената си пълнота е изначално заложен. Този метафизичен порив намира своята реализация в рамките на свободата. Защото тя – абсолютната свобода – се сблъсква с „оковите” (по думите на Русо), изковани от същия онзи Човек, нуждаещ се от пълнотата на Свободата, за да стигне и до своето завършено Аз. Търсената тавтология тук доказва корелативното отношение между Аза (или Човека като цяло) и себе си (същността на Аза, в рамките на която съществува Свободата). Точно за тази вътрешна същност е характерно и желанието към просперитет (от лат. prosperitas – благополучие). Или с други думи – наличието на Свободата като обективно битие е необходимата и самодостатъчна предпоставка за разгръщане реалността на успеха.
За по-ясно разкодирване на заложените тук смисли си позволявам да си послужа с едно символично лингвистично упражнение. От една страна имаме принципа на Екзистенциализма – «съществуването предхожда същността». От друга стоят думите на самата Айн Ранд – «сътворяването предхожда раздпределението» («Изворът»). Продължавайки условните трансформации, базирани на еднаквата езикова формула, достигаме до идеята, че «свободата предхожда просперитета» (като логичен извод от горе-изложените съждения). Така, при едно систематично наслагване на няколкото постановки, достигаме и до търсения извод – Свободата е съществуващото само-сътворение, необходимо за разкриване същността на просперитета като форма за разпределяне на ролите в обществото. И тук като проблем от първостепенна важност се утвърждава необходимостта от очертаване същността на това общество, на рамките, благоприятстващи битуването и на успеха. Ако изходим от принципите на обективистичната философия, застъпени от самата Ранд, то като идеална полит-икономическа система се явява Капитализмът от типа laissez-faire. Това е модусът, към постигането на който се насочват усилията. Това е модусът-образец, благоприятстващ появата и на свободната личност. И ако Платон в своите диалози изгражда образа на идеалната държава като рефлексия на вижданията си за идеалното мисловно битие, при Айн Ранд се появява „идеалното общество”, разграничителната линия в което е наличието и формите за реализиране на свободата. Защото в капиталистическото общество липсва подчинеността на един субект, липсва съотнасянето на Аза единствено и само „чрез” и „във” другите. Тук я няма задължителността на Големия брат – на онзи, който наблюдава, и осъжда, и преценя, и регулира насоките в развитието на общността. Свободата на личността – налична в рамките на обективната реалност тук-и-сега – създава предпоставките за развитие. Но пред това развитие се поставя още едно важно условие – „пълното разделение между Държавата и Икономиката”. Това случване не може да се представи като еднократен акт. То е процес, особено характерен за прехода от един вид стопанство към друг, от един вид икономическа теория към напълно различна такава. Процес, проявленията на който ясно се разкриват в прехода, осъществен в пост-комунистическите общества (какъвто е и случаят в България). Този капитализъм – като реално търсено битие – е възможно да се реализира единствено в условията на пълната свобода – не само лична, но и стопанска. Плановият елемент – така характерен за социалистическата икономика – се явява контрапункт на идеологията за пазарното стопанство. Оттук и ограничеността функционира като антипод на свободната инициатива – такава, каквато е необходима за благополучието, за просперитета. Изграждането и прилагането на laissez-faire Капитализма е невъзможно без първоначалното поставяне на Човека в така формирания пространствен модел. Защото той – Човекът – е градивната единица, той съдържа в себе си тласъка за превръщане на свободата от фиктивно в реално съществуваща. Човекът на свободата – това е субектът на разума. Изключително и само разумът детерминира просперитета в рамките на общността. Но това е не колективният, а индивидуалният разум – мисълта на гения, хрумването на твореца, идеята на Оразличения от Другите. За Айн Ранд необходимостта от преодоляването на колективистичното мислене, на груповостта като такава, е първата стъпка към реализирането на представата за идеалното общество. В рамките на свободното битие Човек съществува сам за себе си, без да се жертва за Другите, без да изисква от Другите да се жертват за него. Като най-висока морална цел в екзистенциален план се очертава преследването на собствения рационален личен интерес и собственото щастие (Rand, “The Virtue of Selfishness”). Така свободното общество – това е обществото, в което се гарантират изначалните права на човека; това е обществото на индивидите, на личностите, на творците. А творецът е „егоист в пълния смисъл”, това е този, който стои „над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин”. В избора между типовете поведение Ранд е категорична – моралът на егоизма трябва да стои над този на алтруизма. Защото алтруистът е слаб човек, той е роб на себе си, на натрапените предразсъдъци, на ограниченията си и не на последно място – на общността. А имплицитна характеристика на роба е зависимостта – т.е. не-свободата. Без свобода няма просперитет, няма развитие, няма го и градивният елемент, необходим за бъдното. Корените на това разграничаване между двата типа морал са условно заложени още във философската доктрина на Фридрих Ницше - тук моралът на господарите (модификация на егоизма) поглъща робския морал (отново се разчита корелацията робство-алтруизъм). Или поне така трябва да се случи. Основното противоборство при Ницше – това е съотнасянето между Свръхчовека (новият, различният, лишен от подчиненческото мислене на останалите) и das Man (обобщен образ на масата и примирението, на многостта без отличителните нейни характерисрики). При Ранд понятийният апарат е различен – това е сблъсъкът между алтруиста и егоиста, между индивида и колектива. По своята същност обаче изградената реалност е идентична – целта е Човекът-въобще (типаж, характерен за социалистическата реалност) да се превърне в Човека-коректив, в Човека-творец не само на себе си, но и на околния си свят (идеалът, битуващ в пост-комунистическите общества). Това е право и основна привилегия на свободно мислещия, на свободния човек. Това е и ключът към просперитета. Но правилното му откриване е възможно едва тогава, когато се осъществи споменатото вече разделение между Държавата и Икономиката; когато дългият преход (реализиращ се все още и в нашата собствена реалност) доведе до успешното установяване на капитализма. Но капитализъм, основаващ се не върху свободията и безправието, а точно обратното – продиктуван и обусловен от наличието на личностната свобода. В една такава реалност е възможно разгръщането на разума като двигател към просперитета. Защото именно свободата е „фундаменталната потребност на човешкия ум” (Ранд). В стремежа си към пълно откъсване от другите и битуване единствено с цел задоволяване на собствените интереси, Човекът-гений се превръща и в съзидател за масата. По думите на Адам Смит „личният стремеж дори не е равен на егоизъм, тъй като воден от собствените си интереси Човек благоприятства просперитета и на останалите”. И все пак: В основата на благосъстоянието стои индивидът – бил той велик мислител или гений с нестандартни виждания за условното свое утре. В основата стои Човекът, чийто основни права са гарантирани благодарение постановките на установения политически и икономически ред. Той е този, който превръща собствената си свобода в модел за изграждане на общността. В модел, чието друго име е Просперитет... Каталог: pueron -> publikacii -> statii statii -> Приносът на Айн Ранд за каузата на свободата statii -> Програмни системи с изкуствен интелект в правото. Функции. Проблеми. Някои решения statii -> Кои са академизираните олигарси в бан? statii -> Закон за научните степени и научните звания, който да регламентира правилата за кариера в науката [21] statii -> До: Ректора на всу “Л. Каравелов” София доц д-р инж. Георги Годинячки писмо-декларация statii -> Унсс – университетът, който пречупи представите ми Анелия Попова – III курс “Журналистика и масмедии” statii -> Д-р Дроздстой Стоянов: бан е развъдник за пенсионери statii -> Има ли някой, на когото да не му е ясно? попита Уайнънд statii -> Дискусията в “Студентски глас” продължава: Отговор на Екатерина Атанасова Изтегляне 48.95 Kb. Сподели с приятели:
|