Книгата на пророк Исая Приветства ви радио-телевизионен център "Гласът на надеждата"

Защо спор? Първо, защото най-главният въпрос е:

Но този въпрос засяга скептиците. По-точните преводи на Свещеното писание показват, че думата "девица", както звучи в Синодалния превод, е превод на гръцката дума "парфенос". Парфенос наистина означава девица, но тази дума не се среща в оригиналния еврейски текст, а в превода на гръцката Септуагинта. Думата "девица" на иврит звучи като "bituhla". А в оригиналния еврейски текст е използвана думата "alma", значението на която е малко по-различно. Знайте, че точно в това се заключава най-главната грешка на изследователите на пророческите книги. В никакъв случай не трябва да се вади един стих от контекста на пророческото изречение, който по принцип се явява най-голям в книгата на проток Исая. Това е пророческа поема. Така я наричат. Поема за раждането на младенците, защото в тази поема няколко пъти се срещаме с раждането на младенци. Тя се простира от 7-ма до 12-та глави на книгата на пророк Исая. Затова трябва да я разгледаме изцяло и до край. 7-ма глава в този случай е автобиографична. Тук ни стават известни някои детайли от живота на пророк Исая. В частност, става ни известно името на сина му, което на български звучи като Сеар-Ясув. За значението на името ще поговорим след минута, а сега - за историческото встъпление, което ни е дадено в началото на главата.

Какво собствено се случва тук? Тези събития по-подробно са описани в 4Цар.15 и 16 глави. Става дума за Ахаз, който за разлика от дядо си Озия, с когото започнахме нашето повествование за пророческата поема на Исая, бил твърде безбожен цар. Ахаз изобщо не ходил по Господните пътища и имал много сериозен проблем. Работата е в това, че в този период - някъде около 730-720 год. пр. Хр., започва мощен подем на асирийското царство. Това царство завоюва твърде много градове от държавата и става доминираща политическа сила в близкоизточното пространство за онова време. Асирийският цар побеждава египтяните и хетейците. И неговата войска се придвижва на запад. Отначало асирийците заемат Дамаск - столицата на Сирия. По-късно, в последствие, 722 год., войската на асирийския цар обсажда и Самария столицата на северното Израилево царство, и десетте израилеви колена са отведени безвъзвратно в плен.

Събитията, случващи се тук, се въртят вече 10 години, преди тези трагични дни. По онова време сирийското царство все още съществува и сирийският цар Расин, заедно с Факей - северния израилев цар, се договарят в алианс, да се съпротивят на настъпването на асирийската войска. Разбира се на тях им бил нужен и южният съюзник Юда с Ерусалим и тяхната добре въоръжена армия, която имала много изкусни бойци.

Но Ахаз има други политически приоритети. Той решава да тръгне по друг път и се надява да сключи васален съюз с Асирия. Ето защо сирийците и израилтяните решават да обсадят Ерусалим, за да снемат режима на Ахаз и вместо Ахаз да поставят друг цар, който ще бъде лоялен с тях, да им даде армията си и да им окаже финансова поддръжка в съпротивлението при придвижването на сирийците. Именно заради тези събития Исая, който бил братовчед на Ахаз, заставя юдейския цар да се готви за отбрана. Той се намирал в тъй наречения район на водопровода на горния водоем, по друма на тепавичарската нива. Това не е нищо друго освен водоем. Изкуствен водоем, в който се събирала дъждовната вода. В мирно време са прали на тепавичарската нива и водата от този водоем се използвала за пране, но сега не можела да бъде използвана за пране, защото била крайно важен източник по време на обсада и сега тази вода трябвало да се използвана за пиене.

Тук се срещат цар с цар и Исая, заедно със сина си. Не случайно. Този син има много важно име. Той се казва Сеар-Ясув, което на иврит означава "ще се върне остатък". Твърде непрегледно име. Когато Исая води при царя неговия племенник и го представя, за Ахаз било много неприятно да чуе, че неговият племенник се казва "ще се върне остатък".

От само себе си се подразбира се, че ви завоюват, ще ви отведат в плен и ще се върне остатък.

Тук, в тези глави, постоянно звучат имена на раждащи се деца. В 7-ма и 8-ма глави се говори за трима младенци - три деца. Вече имаме "ще се върне остатък", имаме "Бог с нас" и ще се появи дете със страшното име "тичай за корист, бързай за грабеж".

Исая отива при Ахаз с твърде конкретно предложение от Бога. "Поискай си знамение от Господа, твоя Бог; искай го или в дълбината или във висината горе" Исая 7:11. Оригиналният еврейски текст е още по-драматичен. "Моли за знамение така дълбоко, както в шеол и така високо - както на седмото небе". "Всичко ще ти дам - казва Господ. - Ако ти не вярваш, че Аз присъствам, помоли се. И ще ти дам всяко знамение".

Знаете ли как днес, в съвременния свят, това би могло да повлияе, ако можехме така да помолим за всякакво знамение от Бога? За съжаление познавам твърде много хора, които имат проблем. Ние не знаем защо Бог не отговаря на техните молитви, но те казват:

"Да, имам такава и такава болест. Аз се моля на Бог, а Бог не ми отговаря. Значи няма Бог".

Тук на прост руски език, откровено казано, разбирате, че Ахаз е представен като престъпник.

Но Ахаз има съвършено други намерения. Желанието на Ахаз вече сформира неговата политика. Малко преди обсадата на Ерусалим, той изпраща вестоносец до асирийския цар и му пише писмо, което е съхранено в клинописните документи, намерени в двора на асирийския цар:

Разбирате ли в какво е въвлечен? Оказва се, че по свой избор Ахаз решава на кого да се опре, макар че Бог му предлага достатъчно конкретна помощ и е готов да му даде всяко знамение, в потвърждение на Неговата поддръжка. Ахаз все пак се надява на асирийския цар.

И Исая дава конкретно пророчество, което ще се изпълни след 10 години.

Исая 7:8 "…защото глава на Сирия е Дамаск, а глава на Дамаск, Расин; и вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши така, щото да не е вече народ;

9. Ефрем, чиято глава е Самария, а глава на Самария, Ромелиевия син. Ако не вярвате това, вие няма да се утвърдите".

Първото пророчество, че след 65 години Ефрем ще престане да бъде народ, се изпълнило точно. Защото Самария била завладяна и десетте колена на Израил, най-голямото от които е Ефрем, били отведени на североизток в Асирия, Персия и средна Азия.

И днес има твърде много спекулации за това, къде са сега тези десет израилеви колена. Но факт е, че те не съществуват в този вид, в който са били по времето на Исая и Ахаз. Може би някъде, у някого, по гените в Афганистан, Япония или Китай е възможно да се проследи връзка. Но там вече няма нито Ефрем, нито Нефталим, нито Гад, нито Рувим… никого. Всички те били претопени. Така предсказал за това пророк Исая. Затова по такъв поетичен начин Исая поставя въпроса пред Ахаз.

"Глава на Сирия е Дамаск, глава на Дамаск е Расин. Кой е твоята глава, Ахаз?"

За съжаление при Ахаз всичко е обмислено. Той вече си е избрал глава. За своя глава, наместо Бога, той избрал асирийския цар. И затова в отговор на такова предложение от Божия пророк Ахаз лицемерно заявява:

Какво му остава на Исая да направи? Остава му да произнесе пророческо слово за Давидовия дом.

Трудно ми е в това предаване да губим време, за да анализираме всички тънкости за еврейския произход на еврейската дума "alma". Ще кажа само едно. Думата "alma" се употребява нееднократно в книгата "Песен на песните", където се говори за девиците, които съпровождат невестата на сватбата. Под "bituhla" се има предвид малко момиченце. Тук "alma" е употребено за девица на възраст за даване, която все още не е била с мъж. И как иначе? Ако това не е така, що за знамение е тогава?

Когато Бог казва: "Аз ще ти дам знамение така дълбоко, както в шеол и така високо както на седмото небе", тук разбирате, че жена ражда дете.

Колко деца за секунда обикновено се раждат на света? И какво е това знамение? Но тук има много важно знамение. "Името му ще бъде Емануил". Бог с нас.

Но написано е, че преди да се научи детето на каквото и да било, юдовата земя ще бъде постигната от такова голямо бедствие, което не е било от времето на отпадането на Ефрем от Юда.

Тук Исая се обляга на събитията от 10-ти век преди нашата ера, когато при царуване на соломоновия син Ровоам, са се разделили северното и южното царство. Това бедствие ще постигне Юда и Ерусалим, защото Ахаз отказал да приеме знамението.

И точно след него, в 8-ма гл., Бог поръчва на Исая много необичайна мисия. Фактически Исая не произнася някакви Божии думи, а спечелва Божията вест чрез личния си семеен живот. Пред свидетели той пише на голям свитък:

"Махер-шалал-хаш-база" и след това, с жена си зачеват дете, което наричат с това име.

Можете да си представите съдбата на това дете. На двора играят момченца. "Как се казваш? - Петя, Ваня, Вася, а ти как се казваш? Махер-шалал-хаш-база". "Тичай за корист, бързай за грабеж".

Ето кой се родил по времето на цар Ахаз. Не било съдено да се роди Емануил. Ахаз избрал за свой господар и баща асирийския цар. И какво прави той? С какво ще потвърди своята лоялност към асирийския цар? Той отива в Ниневия, влиза в храма на Ашур, който е храм на върховния асирийски бог,

копира жертвеника на Ашур с всичките му размери, връща се в Ерусалим, в храма на Всевишния Бог, маха настрана медния жертвениk и поставя жертвеника на Ашур.

Разбирате на какъв синкретизъм се натъкваме.

Между другото, за древния близкоизточен войн казват, а и в частност в хрониката на асирийския цар Ашур-банипал нееднократно ни е показано, как основната цел на Ашур-банипал била разпространението на "евангелието". Но своеобразно евангелие. Това било разпространение на вярата на Ашур за неговия бог. Затова всеки път, когато те отивали и обсаждали някакъв град, царят на този град отивал и целувал нозете на Ашур-банипал, той отдавал слава на великия Ашур, покровител на Асирия. Точно това направил и цар Ахаз, създавайки копие на жертвеника на Ашур и поставяйки го в Божия храм.

Затова с такъв цар Бог не можел да бъде.

Емануил е отложен по време и за определен срок, а вместо Него идва Махер-шалал-хаш-база. Грабеж и разрушение. В противен случай Господ в Словото Си конкретно предупреждава, че отстъплението от Божия завет води до гибел, разрушение и упадък.

Интересното е как Исая забелязал това, говорейки за своята роля.

Исая не само проповядва с устата си, но целият му живот - и семеен, и личен, и всичките му деца - всичко било посветено на тази вест, която Бог му поръчал да предаде на израилевия народ.