Кой е Христо Иванов Ганев

След кратка почивка и няколкомесечна служба в Министерството на финансите Христо Ганев навлиза в нова област, в която съдбата му определя изключително широко и ползотворно поприще. През 1910 г. той е поканен за член на Управителния съвет на младото още Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество. Много скоро с богатите си заложби – широк поглед и проницателен ум, будна мисъл и извънредно трудолюбие, придружени със спокойствие, тактичност, чувство на отговорност и дълг, Христо Ганев спечелва доверието на Управителния съвет и не след дълго става директор, а след няколко години - главен директор, и през 1930 година с избор на управителния съвет оглавява като председател Чиновническото кооперативно застрахователно дружество /ЧКЗД/

На трето място в пластментната програма на дружественото управление идват строителните мероприятия. Тия мероприятия имаха предвид не толкова печалбата, колкото запазване вътрешната стойност на капитала пред една инфлация. Имаше несъмнено и други странични основания. Така яви се жилищната криза...

....С оглед на тия цели и други възможности, закупиха се големи незастроени места в чертата на София и в близост до нея, както и се изкупиха съседните на дружественото здание сгради – недвижими имоти, които образуваха един блок от около 7 декара в съседство с Двореца в центъра на София. Паралелно се яви инициативата на Столичната община за застрояване на опразнените места на бившите артилерийски и гвардейски казарми с големи жилищни блокове за задоволяване жилищни нужди, за която цел се предлагаше образуването, с участие на общината, на един финансов блок. Дружеството взе положително отношение и предвидя за своето участие един капитал от 20 милиона лева.

Построи се първо за собствени нужди на дружествените канцеларии един монументален дом на главния булевард „Цар Освободител”, ъгъла „Бенковски”, застроен в два етапа. А по-късно /1937 година/ се построи големия блок, представляващ модерния хотел „България” и концертната зала „България”, която за нещастие не само на дружеството-собственик, но и на културата на България, при бомбардировките през 1944 г. бе разрушена и опожарена напълно.

Няма нужда да се казва и доказва от какво голямо значение беше тоя блок. Той имаше не само значение за пласмента на дружествените фондове. Неговото значение далеч надхвърляше частния интерес на дружеството-собственик. Той беше паметник на стопанска и културна творческа идея, олицетворяващ и представляващ българската национална култура и нейните най-високи прояви. Това беше едновременно паметник на кооперативното вдъхновение и на жива кръвна връзка между кооперация и народна култура.

Някои повърхностни и дребнави хора, изтъкани от низки чувства на завист и злоба, които не могат да виждат повече от носа си, не се стесниха да кажат, че Чиновническото дружество тури капиталите на голямата народна кооперация в услуга и за облага на стопанския елит и на буржоазията изобщо. И тая плитка и недостойна интрига пуснаха в ход по пътя на конкурентната пропаганда срещу вдъхновеното от чисти, висококултурни и кооперативни съображения дело. Напразно, разбира се. Тоя паметник остана и днес да краси столицата и да говори на чужбина за културната и цивилизована България за напредъка на българския народ и за необятните възможности на българската кооперация.