Конституционно право – проф. Снежана Начева

Изтегляне 455.77 Kb.

страница	2/3
Дата	23.07.2016
Размер	455.77 Kb.
	#1697

1 2 3

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ – чл. 62 на глава трета – субект на законодателната дейност и парламентарен контрол. Парламентарно управление – отношенията между парламент и правителство, което се избира от парламента. Правителството е обект на текущ и постоянен контрол, но той е винаги и само политически, не може да има правни последици, с които да бъдат отменени дадени нормативни актове. Политическа отговорност на правителството пред парламент. Вот на недоверие и вот на доверие, това са две различни институции. Винаги, когато НС отхвърли едно правителство се стига до бламиране на същото. Бламирането засяга и отделни министри. Понякога не може да се комплектува правителството. Упражняване на контрол – обособяване на форми на парламентарен контрол. Трябва да има разделение на властите, то тогава може да се прилага парламентарния контрол. При разделение на властите се обособяват политически и юридически контрол. К. 1991 г. – парламентарен контрол – политически контрол и политическа отговорност. Обект на парламент контрол са МС, като орган. На първо място – петъците бяха предвидени за парламентарен контрол. Сега по правилник са последните три часа от работата на НС. Излъчване по телевизията парламентарния контрол. От името на НС, парламентарен контрол осъществяват и постоянните комисии. Пленарният състав – контролира в зала. Свързан с конкретен народен представител – въпроси и питания – две форми – до МС, премиера и отделните министри, които са длъжни да отговорят. Въпрос и процедурата и питане – процедура. Питане – запитване. Въпросът винаги трябва да е с актуален характер. Отговорът също трябва да е актуален. Въпросът трябва да е с обществен интерес, трябва да засяга ресора на дадения министър. Председателят на НС, ако констатира, че въпросът не е прецизирал адресата, може да върне въпроси. Въпроси към премиера, въпроси по отношение на правителството. В писмена форма чрез Председателя на НС, не по-късно от 48 часа преди датата на заседанието. Отговорите трябва да бъде устен – може по изключение на бъде писмен, ако в поставения въпрос депутатът е направил такава уговорка, да получи писмен отговор. Депутатът задал въпроси може да чака отговора в 7 дни от датата на питането, ако е нужно удължаване за отговора, може да се удължи срокът със 7 дни. Промени в зададения въпрос може писмено да бъде направено, но до започване на заседанието. Когато депутатът задал въпроса не е в залата, министърът не отговаря. Може да има и оттегляне на въпроси, като председателят на НС уведомява министъра или премиера. Процедурата – въпрос – отговор – реплика - дуплика.

Питането – всеки депутат има право на питане и те са длъжни да му отговорят и питането може да прерасне в запитване. Питането се отнася до основни моменти до дейността на МС. Основни страни на дейността трябва и могат да бъдат предмет на питането. Министърът – обща политика на правителството – здравеопазване, социална сфера и др. На питането се отговаря в 14 –дневен срок – писмен или устен отговор. Може да се поиска удължаване на срока за отговор на даденото питане. Не може да се променя съдържанието на питането, като в залата не може да бъде подменен, разширен или променен. Ако не се получи отговор в 10-дни да се яви в НС и да посочи причините за неявяването си. Въпрос – отговор – дава се думата на този, който отправил питането, той го развива, след което получава отговор за 5 минути, а пита в рамките на 3 минути. След въпрос-отговор, депутатът има право на до два уточняващи въпроса върху питането, които трябва да са във връзка с питането. При тази процедура Председателят пита дали дадения човек и доволен от отговора. С това питането завършва, но то може да прерасне в запитване. Това зависи от оценката на отговора и на зададения въпрос. Ако предизвика интерес по предложение на 1/5 от 240 депутати, по питането - чл. 90 (2) от К. става разискване и се приема решение – сезиране на КС. Предложението се оформя в процеса на разискване и предложението се прави в същото заседание, когато е изслушан въпросът и отговорът. Прави се предложение по питането да има разискване, като се прави и вариант на решение. По предложение на 1/5 от 240 от депутатите стават разисквания. Не може да има процедурен въпрос по това дали да има или няма разискване по даденото питане. В правилника на НС е вписано, че разискванията по даденото питане стават в следващото заседание за парламентарен контрол. Има направено предложение и в следващото заседание в т. 1 от дневния ред се поставя разискване на дадено питане. Това е пленарно разискване като на първо четене – 1 час, като това време е разпределено м/у парламентарните групи, най-малката 5 минути и общо независимите също 5 минути, останалото време се разпределя между останалите партии. Освен предложението за решение на инициаторите, и др. депутати могат да правят такива. Решението по питането се взема с обикновено мнозинство, то е констативно (факти и обстоятелства). Има утвърдена практика в тази насока. Председателят винаги в деня за парламентарен контрол дава думата на премиера, заместник-премиерите и министрите. Политическа отговорност - това е самостоятелен институт чрез т. нар. вот на недоверие, като е премахната възможността за инцидентен блам. Политическата отговорност се изразява в премахване на пълномощията на правителството, но това не води до премахване на правомощията на същото. Да не се ангажира с важни управленчески решения. С подаване на оставката се открива процедурата по чл. 99 от К. – избор на ново правителство, което зависи от желанието и възможностите на парламента. Кой има право на инициатива за вот на недоверие? Опозицията може да атакува правителството – 1/5 от 240 депутати. Решението за вот за недоверие се взема от ½ + 1 от 240 депутати дали да бъдат прекратени правомощията на правителството. На какво основание може да се иска вот на недоверие – чл. 112 от К. Вотът на доверие се задвижва на същите основания, на които и вотът на недоверие. Вот на недоверие вр. чл. 112 К. (Министерски съвет) по програмата, по политиката на правителството или по конкретен повод. Ако има един вот на недоверие, следващите 6 месеца не може да се иска нов. Когато постъпи такова искане за вот на недоверие процедурата е: 1. Председателят съобщава, че е получено такова съобщение, вотът се насрочва за гласуване след 3 дни; 2 . в деня на вота, става разискването в присъствието на МС и премиера, времето е разпределено между парламентарните групи, министрите и премиерът дават обяснения, ако искат. Докато не се изчерпят – не се прекратяват разискванията докато не се изчерпят аргументите. Когато приключат разискванията, вотът не може да бъде насрочен и да се гласува по-рано от 24 часа (размисъл). Гласува се явно, но е имало случаи на тайно гласуване. НС гласува вот на недоверие на МС, вот на недоверие към отделен министър е недопустима. Вот на недоверие на МС или на премиера, който е получил гласовете на повече от ½ депутати води до оставката на МС и на премиера. МС е изграден на принципа на екипността и на колегиалността. Когато е отхвърлено предложението за вот на недоверие, това е елемент от рационализирания парламентаризъм, ново предложение за вот на недоверие на същото основание не може да се прави в следващите 6 месеца. Но може на друго основание. Вот на доверие – инициатор на вотът на доверие може да е само МС. Той може да поиска доверие по конкретен повод, по цялата си политика и по своята програма, което е най-логичното. Вот на доверие – да, ние стоим зад тази програма като НС. Може да се поиска и вот на доверие при т.нар. непопулярни мерки. Основанията за искане на доверие са същите като при вота на недоверие, но мотивите са същите. Чрез вотът на доверие може да се изправи искан вот на недоверие. Процедурата – МС постоянно действащ орган, трябва да има оперативност, ако днес е направено предложение за вот на доверие, то утре това предложение се вкарва в дневния ред на НС. Обсъждане с разпределение на времето между парламентарните групи и за разлика от вота на недоверие към гласуване се пристъпва веднага. Вот на доверие се получава от ½ + 1 от присъстващите депутати. Едно правителство в страната си отиде поради неполучен вот на доверие – премиер Филип Димитров. Правилникът за вътрешния ред има защитен механизъм за вота на доверие – отново 6 месеца не може да се иска вот на недоверие. В правилника има и за вот на доверие и за вот на недоверие, а в К. само за недоверие. Когато не е получен вот на доверие, последиците са същите като при вота на недоверие. Един вид самозащита на правителството. Това е политическата отговорност. Двата последни текста в глава трета на К. – контролни механизми. Два органа, които се конституират от НС – 1 . Сметната палата – контрол по отношение на финансите в бюджетната сфера – първични или вторични разпоредители с бюджета; чл. 91а от К. – Омбудсман – чрез К. или чрез закон. С измененията на К. от 2006 г. той е включен в К.

Да се обърне внимание за разграничение между право и правомощие. Компетентността е съвкупност от правомощия.

Правото на законодателна инициатива. МС – държавен орган, освен правомощията, които има, има и право на законодателна инициатива, но има един случай изключение, в който МС има задължение да внесе законопроекта за държавния бюджет.

ПРЕЗИДЕНТ – съществува вече трети век като институция. За първи път се оформя като институция в лицето на президента на САЩ. Президентската институция – етимология и варианти. Най-републиканската институция, най-тясно свързана с народното. Тя е аналог на принципите на монархизма. Появява понятието „държавен глава”. Present - „присъстващ”. Идеята за „присъстващия” – „президент” в дадената република. Институцията от щатите се пренася в Европа, заедно с конфедеративен съвет. Има случаи на колегиална президентска институция – Швейцария. Президентът е избираем – пряко или косвено от парламентите, винаги има и мандат. Мандатът на дейност на президента – трябва да бъде разумен такъв. Ако срокът е малък до 5 години се вписва в идеята за разумен срок, това предполага втори мандат. При дългите мандати е забранено повторно избиране на същата длъжност – за Тито – доживотен президент. Но това вече не е президент. Пример за дълъг мандат за заслуги – Шарл дьо Гол – Франция петата република. За него се предвижда седем години мандат с възможност за преизбиране. 14 години управление на президентския пост. Президентът има различни правомощия в президентска република, той е носител на изпълнителната власт. А в другият краен вариант е Руската федерация – по-силна президентска република. Франция е полупрезидентска република, като президентът назначава правителството. Изборът на президент на президентска република би следвало да бъде пряк. Логично е да произхожда пряко от народа. При парламентарните републики президентът се избира от парламента. Германия – най-слаб президент като институция. Президентът и съставът на този орган – едноличен орган, при президентските републики е оправдано да има вицепрезидент. Той също отговаря на същите условия и е от същия политически цвят. Републиките с парламентарна управление – няма вице. В БГ – президентската институция – Държавния Съвет при условия и ред определени със закон може да прехвърля своите правомощия на своя председател. Фигурата аналогична на президентската възниква при първото гласуване на първо четене на К. от 1947 г.

Президент на РБ. Измененията в К. от 1990 г. президентът се наименува (председател, президент), който е трябвало да бъде избран от НС. Тогава е прието решението да има вицепрезидент, с уговорката, че ако президентът е от едната партия, вицепрезидентът да бъде от другата. Председателят-президент Желев е фигура по модел на К. от 1971 г. с измененията от 1990 г. Правомощията – от чл. 93 и чл. 94 бяха изведени онези, които могат да се вършат еднолично, а останалите бяха дадени на НС. Актовете на президента се приподписват от НС – принципът на контрасигнатурата.

К. от 1991 г. е едно своеобразно продължение, но се основава на други принципи, наименованието на държавния глава е президент. Президентът и вицето трябва да бъдат от една и съща политическа партия. Характерът, обемът и правомощията на президентската институция – силна легитимност и умерени правомощия, тъй като е в сферата на парламентарния модел. Силната легитимност – безспорно приемане на факта на прекия избор на президента. В Австрия, Португалия се избират пряко президентите в рамките на парламентарна република. Прекият избор водещ до по-голяма легитимност, в повечето парламентарни републики той се избира от парламента. Умерено силните правомощия – при нормално протичащ политически процес – най-силен в качеството си на политически арбитър. Президентът се характеризира с това, че е такъв с нулева власт. Има определени правомощия по отношение на всички власти, но не принадлежи към никоя от тях. В по-голямата си част правомощията му са в сферата на изпълнителната власт. Силната легитимност и прекият избор – президентът придоби конститутивни правомощия да назначава служебно правителство. Той участва в решаването на една политическа криза, да организира нови, законни, свободни парламентарни избори. Президентът никога по своя воля не може да разпусне парламента. Служебните правителства са винаги съставени от експерти. Срокът на дейност на президента – 5 годишен мандат, като изборите за НС и президент не би следвало да съвпадат, възможност за преизбиране за втори мандат. Глава ІV на К. от 1991 г – уредбата на президентската институция. Правилник за уреждане на съответните служби към президента. Това е единственият нормативен акт на президента. Чл. 92 от Конституцията – президентът е държавен глава. Трябва да мисли за цялата нация – обем и характер – без правомощия, по силата, на които може да лобира за определени интереси. Юридически основата трябва да е такава, че да не се стига до даване на такива правомощия. Не следва да има законодателна инициатива, тъй като по-голямата част от тях са плод на политическа програма, а президентът следва да е надпартиен. Президентът има инициатива за изменение и допълнение на конституцията. Може да бъде вносител за това. Представлява страната в международните отношения – той издава укази за назначаване на съответните дипломатически представители. Тези укази се подписват и от министъра на външните работи. По отношение на членството ни в ЕС – и президентите има голяма роля. Интересите на БГ ще се представляват в съвета на Европа от премиера и от президента (важни големи договори), министрите. Но водеща е ролята на МС. Вицето подпомага президента, дали той ще стане орган, зависи от това дали президентът ще му прехвърли посочените от К. правомощия. С това делегиране президентът може да превърне вицето в орган. Тримата президента на БГ – Желев не е делегирал права, Стоянов прехвърли три от възможните четири, Първанов е прехвърлил и четирите на Марин. При втория мандат отново са прехвърлени и четирите правомощия. Президентът се избира по ред определен със закон. К. се интересува от активното и пасивното избирателно право на кандидатите за президент. Пасивно избирателно право – български гражданин по рождение. По пътя на една препращане, който отговаря на изискванията за избиране на народен представител. Способ за придобиване да е рождение. Законът за бълг. гражданство си служи с други понятия. Гражданство по рождение – в момента и с факта на самото раждане и законът, който тогава действа. Това е родово понятие. Гражданството по рождение не може да се предхожда от друго гражданство. Ние държим на принципа на произхода (на кръвта). При нас има месторождение, но то е само хипотеза, за да не остане едно лице апатрит. Лицето ще бъде бълг. гражданин, ако законодателството на държавите, чиито граждани са родителите не придобиват такова. Българското гражданство трябва да е единственото такова и да нямат друго – изискване и за президента и за народните представители. Изискване за възрастов ценз – 40 години навършени. Да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода, да е живял последните 5 години в страната. Трябва да се познава политическия живот на страната. Изборите – К. взема отношение по един съществен въпрос кога се смята за избран дадения кандидат за президент. Чл. 93 (3 и 4) от К. Кумулативно дадени и с равностойно значение ½+1 от избирателите да са участвали в изборите и ½ +1 да са действителните бюлетини. Двете обстоятелства не се преценяват поотделно и затова се налага провеждане на втори тур на изборите. Досега нямаме избран президент на първи тур. Той винаги е служел за селектиране. Вторият тур е след 7 дни – балотаж. Като няма изискване за участие на ½+1 избиратели. Колкото са гласували, толкова. Изброени са случаите на предсрочно прекратяване на мандата – подаване на оставка пред КС. Трайна невъзможност да изпълнява правомощията си поради тежко заболяване. Това също касае КС. В основата на тези обстоятелства ще стои медицинска експертиза. Правни последици на предсрочно прекратен мандат на президента. Когато се оваканти мястото на президента, вицето встъпва и получава правомощията на президента до края на мандата. Това е своеобразно предпазване от предсрочни избори за президент. Когато има невъзможност вицето да встъпи, правомощията на президента се изпълняват от Председателя на НС – това е делегация на правомощия по силата на К. до избор на нов президент. Ако встъпи в правомощията на президента, да не бъде вече Председател на НС, а да възложи това на някой от зам.-председателите и при това съпартиец. Дори да са разграничени, и да не заема двете длъжности – ще може ли председателят на НС да реализира президентско вето. Обикновено се отива към председателите на върховните съдилища, но в нашия модел не е така.

ПРОЦЕДУРА ПО ИМПИЧМЪНТ – интересна институция на конституционното право възникнала при републиканската форма на управление. Тя е отговор на въпроса и все пак независимо, че принадлежи към групата държавен глава – не трябва ли да носи отговорност в някои случаи. Принцип за неотговорност, за действия, извършени при изпълнение на неговите функции. Президентът е гражданин като нас и се ползва от нашето доверие – зависи дали изборът е пряк или избран от НС. Особена конституционна отговорност, ведно с принципа за неотговорност – точно установени условия. Винаги в нея участва и парламента. При двукамарен – долната повдига обвинение, а горната е като своеобразен държавен съд, който трябва да се произнесе дали президентът е извършил онова действие. В БГ това е КС, който действа като своеобразен държавен съд. Правната последица от това, че президентът е нарушил К. е политическа и това води до прекратяване на мандата му. Ако е по НК – съответна наказателна процедура. Но по К. това не е наказателен процес и не се стига до присъда или решение, а със самата констатация се прекратява мандата. В САЩ – освен прекратяване на мандата на президента, като последица от установяване, че е нарушил съответните изисквания, това лице, никога до края на живота си не може да заема бюджетна длъжност. Една е хипотезата е чл. 103 от К. според българското законодателство. Може да бъде реализиран по отношение на президента и вицепрезидента. Принципът е, че и двамата не носят отговорност за своите функции. Тази неотговорност, освен че предизвиква института на импийчмънт – гаранционен момент е контрасигнатурата. Приподписването на актовете на президента от премиера или съответния министър. С изключение на: две основания – 1. държавна измяна – нарушение на конституцията – какво се разбира от К. като държавна измяна дали по НК в рамките на престъпления против републиката или смисълът на държавната измяна по К. е далеч по-широк – действие или бездействие, което не може да бъде приравнено към фактическия състав на НК. Сключване на международни договори и пренебрегване на интересите на страната, като по този начин може да се извърши държавна измяна. Другото е нарушение на К., ако се съди по текста дословно, излиза, че всяко нарушение се смята за достатъчно, да предизвикат начало на импийчмънт – забава на срочно изпълнение. Това би могло да предизвика – забавяне на обнародване в ДВ. Забава за връщане на президентското вето. Сроковете са преклузивни и следва да се спазват. Преценката за това дали едно нарушение дава основание за атакуване на президента, тези които могат да сезират КС или по-точно най-малко ¼ от народните представители с подписите си и мотивиране на предложението си на една и двете основания могат да сложат евентуалното начало на импийчмънт, но това е само инициатива, която се внася в НС и трябва да получи подкрепата на 2/3 от 240 депутати. Ще бъде ли поставен президента в положение на човек, който е извършил държавна измяна, но трябва да се има предвид, че той не е обвиняем. Ако имаме предпоставки, предложението се внася в КС и той определя кои хора ще поддържат обвинението. КС е обвързан със срок за насрочване на делото. Той е длъжен да разгледа обвинението срещу президента в 1-месечен срок от внасянето на предложението. При КС – след като приеме, че са събрани доказателства за произнасяне по същество, той трябва да реши в двумесечен срок. Събирането на доказателства може да 2, 3 или 4 месеца. Горната камара на парламента на САЩ – 100 човека казват поотделно дали президентът е виновен или невинен. Председател е председателят на върховния съд на САЩ. Срочно разглеждане от КС – единствено тук КС допуска всякакви видове доказателства, иначе допуска само писмени, тук са допустими експертизи и разпит на свидетели. Този, който е обвинен в държавна измяна има право на защита, дали сам или с процесуални представители. Ако в резултат на събраните данни се докаже едното или другото самият диспозитив ще гласи, че КС въз основа на събраните по делото факти и обстоятелства, че еди-кой си е извършил държавна измяна и това означава, че от този момент се прекратяват мандата и правомощията на президента. Президентът има имунитет – не могат да бъдат обвиняеми и не може да се налагат мерки за неотклонение. При президента и вицето имаме случай за неотнемаем имунитет. Този имунитет го щади по отношение на наказателната отговорност. Като влезе в сила решението на КС, това вече не президент, а гражданин на РБ. Тогава има възможност, ако е престъпление по смисъла на НК, може да бъде потърсена наказателна отговорност, и КС предава делото на ВКП и ВКС, за да се види дали това лице, в качеството си на президент е извършило престъпление и дали ще има наказателен процес, дали по време на своят мандат е извършил престъпление по смисъла на НК. Вторият въпрос е, какво ще стане, ако КС разглеждайки фактите и обстоятелствата, че става дума за престъпното деяние „държавна измяна” – изтичане на класифицирана информация и делото е прекратено пред КС на това основание и има държавна измяна по смисъла на НК и делото е предадено на ВКС, а той вземе решение, че това не е държавна измяна по смисъла на НК. Отговор на този въпрос, решението на ВКС не подлежи на обжалване, ако няма решение на КС. Има разлика за установяване на съответния състав по НК и установяване на хипотези на конституцията. Дори, когато има данни, че е нарушена К. винаги ли се стига до процедурата импийчмънт? Или зависи от преценката по политическите сили. Преценката е политическите сили, на тази ¼, която е инициатор за започване на процедурата пред КС. Може да се разшири института на импийчмънт по отношение на лицата – главен прокурор и председателите на ВКС и ВАС.

КОМПЕТЕНТНОСТ И АКТОВЕ НА ПРЕЗИДЕНТА. Като законодателна технология – чл. 98 от Конституцията. След това има отделени самостоятелно няколко текста някои от правомощията на президента – чл. 99 – конституиране на правителство. И чл. 101 – въпросът за президентското вето и правомощия в по-особеното качеството – върховен главнокомандващ – чл. 100 от глава четвърта на конституцията. Освен тези текстове, текстове с отношение за компетентността на президента има и в глава девета на К. – за изменение и допълнение на К. Квотата на президента за конституиране на лица – глава VІ – съдебна власт и ВСС.

Правомощията в рамките на глава ІV – каталогът, който е предвиден в чл. 98 от КV съдържа четиринадесет правомощия. Поради изключителната значимост на тези действия, те са вписани в каталога на правомощията на самия президент – насрочване на избора за НС, местни избори, за определяне на датата за произвеждане на референдум, но когато има решение на НС. Президентът сам не може да реши дали да има или да няма референдум. Правото му на обръщение към българския народ и НС. Това става във връзка със събития или национални празници. Тук той е свободен. Той може да се обърне винаги към НС. Той винаги може да отиде в НС. Той няма право на законодателна инициатива по текущи въпроси, но чрез обръщение може да насочи вниманието на НС. Сключване на международни договори – абсолютно и дословно се припокриват правомощия на МС и президента. Въпросът е дали няма да се стигне до колизия или до препирня за компетентност. Вече има закон за сключване на международни договори, в който е посочено кои от тях се подписват от президента и кои от МС. Обнародването на законите е дадено като материално правно правомощия, но свързаното с него налагане на президентско вето – чл. 101 от конституцията. Законите се обнародват в 15-дневен срок, но в този срок той може да наложи своето вето. Президентът действа в условията на обвързана компетентност, като трябва да има съгласуване с МС – обособяване на самостоятелна община, след местен референдум, резултатите се изпращат на МС и след това отива при президента. Предложение във връзка с наименование на населени места. Но президентът отказа, тъй като никъде не е записано, че той с указ трябва да промени наименованието на даденото селище. Назначаването и освобождаването на дипломатически представители – това предполага синхрон между институциите – такъв случай е назначаването на ръководителите на представителствата в чужбина. Президентът прави съответните назначения, но прави съгласуване с външния министър. Предложението трябва да е в коректен вид. Във връзка с тези длъжности вървят взаимни съгласувания и се правят взаимни компромиси. Назначаване на други длъжности от президента. Това е четвъртият случай на делегиране на правомощия от президента на вицепрезидента. Има международен протокол за награждаване с ордени и медали. Правомощие за предоставяне на убежище и помилване – тези правомощия могат да бъдат прехвърлени на вицепрезидента. Няма автоматизъм при прехвърляне на правомощия. Съветници за помилването и за предоставяне на убежище. Несъбираеми държавни взимания и тяхното опрощаване – аналогия с помилването, но този път в сферата на финансовите задължения на лицето към държавата – евентуална безстопанственост и облагодетелстване на други лица от това. Става въпрос за секвестируемите вещи. Има списък от вещи, които са несеквестириуеми, на които не може да се посегне, това е минимумът, на който не може да се посегне, за да се покрият нечии задължения към държавата. Става въпрос само за държавни вземания, като даденото лице може да се обърне към президента и екип от специалисти да даде заключение, че държавното вземане е несъбираемо. Не може да опрости дълга, без консултация с министъра на финансите. Становището му е определящо. Трябва да се получи констрасигнатура от министъра на финансите. За разлика от състава на МС, които се канят в НС, президентът има право да отива по всяко време. По отношение на него няма парламентарен контрол. Той по дефиниция не отговоря за актовете и действията си. Чл. 101 от конституцията – посветен на въпрос за вторичния процес, който се наслагва върху първичния законодателен процес-президентското вето е относително(преодолимо), може и да е абсолютно (непреодолимо). В БГ президентското вето е относително и с ½+1 от 240 депутати може да бъде преодоляно. Преодоляването на ветото е поставено единствено във волята на мнозинството. Президентът има право в 15-дневния срок до обнародване на закона може да върне закона в НС за ново обсъждане, единствено му задължение освен спазване на срока, да върне закона мотивирано. Характерът на мотивите – може да се позове на противоконституционност, неуредена правна уредба. Президентът има и още едно право да атакува един закон, но не в период от приемане и обнародване, а след обнародване в ДВ заедно с други субекти, става дума за сезиране на КС – обявяване на закона за противоконституционност. След повторното приемане на закона, президентът е длъжен в 7 дни да обнародва закона в ДВ. Моментът, от който може да бъде атакуван законът за противоконституционност. Чл. 99 от конституцията – конституиране на правителство, но република с парламентарно управление. На първо място активност на самия президент. В една единствена хипотеза – излиза от умереното си правомощия и конституира правителство. Това става когато има парламентарна криза и след това назначава нови парламентарни избори. Фигурата на президента във връзка с конституирането на правителството. Хипотезата за формиране на правителство при условията и реда на чл. 99 от К. След проведени парламентарни избори, на второ място е при гласуван вот на недоверие или отказано доверие и оставка на премиера и при смърт на същия. Самото подаване на оставка и приемане на решение за вот на недоверие отключват процеса. Започва се с предварителни консултации на президента с всички парламентарно представени сили, но той изслушва всяка от силите, за да установи намеренията дали има намерение да прави свое правителство (но това е, ако парламентарната сила е голяма). Президентът трябва да е напълно наясно дали правителството ще бъде подкрепено от политическите сили. Не следва да се протаква във времето този процес на консултации. Президентът е длъжен да връчи проучвателния мандат на лице, кандидат за премиер от най-голямата парламентарно представена партия. Лицето се задължава в 7 дни да подготви проект за правителство – членовете на същото. Мандатът може да бъде реализиран и по-бързо, ако има съгласие и готовност на политическите сили. Ако го няма до 7-мия ден мандата, президентът е длъжен да връчи такъв отново на лице от втората по численост парламентарно представена група. Ако и тук мандатът не е реализиран, президентът има право да избере на коя от следващите парламентарни групи да възложи проучвателния мандат. Той възлага мандата на групата и тя си избира лицето, кандидат за премиер. Решаваща е информацията от предварителното проучване за това малката парламентарна група ще бъде подкрепена от голяма такава. В този случай при ориентация към малка парламентарна група, той трябва да има предвид волята на големите парламентарни групи. Реализиран проучвателен мандат за съставяне на правителство – президентът след като е получил проекта за състава на МС, длъжен е да подготви указ за избора на това лице за премиер. Но този указ е обвързан с политическата воля на най-голямата по численост парламентарно представената група. Президентът не може да въздействие на състава на правителството. НС избира министър-председател, след това той прави предложение „ън блок” за всички членове на МС и НС с допълнително решение избира правителството и членовете му.

При изпълнително-разпоредителните органи конституционният подход е по-различен. Самостоятелен отрасъл е административното право. Механизмът за осъществяване на държавната власт в друг обем. Глава „Министерски съвет” в конституцията – 105 до 116 вкл. от конституцията. Обхват на МС – като синоним на понятието правителство. МС се занимава с разпоредително-изпълнителна дейност. Министрите като съставна част на правителството, но и министрите като еднолично органи. Закон за държавния служител, К. от 1991 г. – конституционен статус на държавните служители. Този втори пласт държавни служители, които са изключително важни за ефективния механизъм на държавното управление. Държавните служители, които организират ежедневната дейност на изпълнително-разпоредителната дейност. Но в тяхната работа не се привнася политически нюанс. Смисълът на добрата администрация е друг. Конституционните основи на държавния служител. В държавната власт влиза нейната реализация – вариант за дължимо поведение - първо се предполага, че ще има доброволно изпълнение, а при отсъствие на такова принудително изпълнение по съдебен път. Властта винаги е единна по своето вътрешно волево съдържание. За да се стигне до правните последици за осъществяване на власт, осъществяване на нормативна дейност, за да се мине до постигане на целта, най-решаваща се оказва изпълнително-разпоредителна дейност, която опосредява правната норма и правните последици. Това дейност въз основа на изпълнение на закона. Управлението на държавата се осъществява въз основа на конституцията и законите. Изпълнителни органи не създават първични правни правила за поведение. Никъде не е точно посочено какво е в правомощията на МС, само са посочени тези, които са забранени. Актовете трябва да са законосъобразни и не трябва да отиват към създаване на първични правни норми. Да, има системи, които познават т.нар. делегирано законодателство – законодателят да делегира нормотворчество на правителството. Делегацията е възможна, но е размикирана от парламента и се подлага на контрол. В БГ конст. законодателство няма възможност за делегиране на нормотворчество. Органите могат да бъдат назначаеми, колективни колегиални по начина на вземане на решенията и еднолични. Въпрос за срок като предварително законодателно установен срок няма. Правителството действа до момента, в който се ползва от политическото доверие на НС. Обща и специална компетентност. Някои органи могат да вземат решения във всички сфери и отрасли – това е МС, отделните министри могат да вземат решения само в своята сфера и ресор, тъй като те са ресорните ръководители. Органите с обща компетентност са колективни и колегиални, а специализираните – еднолични и индивидуални (облечени във властнически правомощия). Органът с обща компетентност може да въздейства върху органа със специална компетентност. Вътре между органите е възможен такъв контрол. МС може да отмени заповед или наредба на даден министър. Упражнява се съдебен контрол. Всички АА, за които изрично е посочено, че подлежат на съдебен контрол от ВАС и адм. съдилища. Изключението за необжалваемост може да въведе НС. Въпросът е кое да бъде основание за изключение? Защита на ценностите на конституцията и издадения АА във връзка с нея следва да бъде необжалваем. Местното самоуправление като разпоредително-изпълнителен орган е кметът и областния управител. Областният управител е представител на централната власт с регионално действие – осъществяване на държавната политика в съответната област. Преплитане на властта на местните органи и на представител на орган на централната власт. АА, които те издават и нормативни и ненормативни – общи и индивидуални. Всички АА подлежат на контрол за законосъобразност. Затова тук няма каталог на правомощията. В КС – никой по законодателен път не може да разширява тези правомощия, а само промени в самата конституция. МС – основната функция на този орган – вътрешна и външна политика, в съответствие с К. и законите, но отново като подзаконова дейност. Никъде К. не е казала, че МС осъществява изпълнително-разпоредителната дейност. Това е свързано с контрасигнатурата на актовете на президента от МС. МС – обществен ред, национална сигурност, държавна администрация и въоръжени сили. Закон за държавния служител и държавните служби – правния статус на лицата – чл. 116 от Конституцията – държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. Държавните служители следва да са политически неутрални при изпълнение на своите задължения. Държавните служители са постоянната втора линия на държавната администрация. За да се осигури такава лоялност и политически неутралитет условията, при които се освобождават и назначават се уреждат със закон, както и условията за участие в политическа партия се уреждат със закон. Има такива забранителни норми за съдии, прокурори и следователи. Може да има забрана и за членуване в синдикална организация. За да не е склонен към корупция държавата предоставя преференции на своите служители по отношение на социалното осигуряване и др. Забрана за правото на упражняване на стачка.

Чл. 5 (4) от К. от 1991 г. в изменение от 2005 г. има изменения в главата МС. В държавите-членки на ЕС голяма изява на правителствата на съответните държави. Това го има и при нас – ал. 3 и ал. 4 – МС информира НС за задълженията на страните, произтичащи от членството в ЕС. ЕС излиза с директива и МС следва да съобрази дали има нужда от закон за прилагането на тази директива. Когато участва в разработване и приемане на актове на ЕС – МС информира предварително НС и дава отчет за своите действия. Това е позиция за всички държави-членки. Отстояване на национален интерес, като зад това стои референдум, проведен в съответната държава. Каталог на правомощията на МС – едно право – правото на законодателна инициатива, като единствено правомощие е внасянето на законопроекта за държавния бюджет. МС има правомощия – той предлага на президента, но този път отнесени към други раздели на конституцията. Чл. 106 от К. – ръководи изпълнението на държавния бюджет. Организира стопанисването на държавното имущество – държавна публична и държавна частна собственост и МС трябва да прояви грижа на добър стопанин – Закон за държавната собственост – МС има право със свои решения да променя режима на собствеността – ако има публична държавна собственост, която не може да участва в стокообмена на страна, МС с решение може да ги трансформира в частна държавна собственост. Осигуряване на функционирането на конституционно предвидените органи. В това отношение всеки МС трябва да бъде много внимателен. Сключва, утвърждава и денонсира международни договори, правомощие, което съвпада с правомощието на президента. За МС освен да сключва, може да утвърждава и да денонсира. Ратификацията е вид от утвърждава, но от парламентите. Всички договори, които не са в категорията на чл. 29 и чл. 85, подлежат на утвърждаване от НС. Чл. 107 от конституцията за вътрешния административен контрол за органи с обща и за органи със специална компетентност. Може самата изпълнителна власт да отмени АА. Съдът може да се произнесе само по законосъобразността, но не и за целесъобразността. Конституцията не се е ангажирала с бройка за състава на МС. Няма каталог на министерствата. Това зависи от преценката на премиера. Нуждата на управлението е от значение. Винаги е имало МП. Тъй като не е установен броят, К. дава различните вътрешни статуси – министър-председател, заместник министър-председатели и министри. Главен секретар не е член на МС, зам.министрите също са важни, но не те са членове на МС. Те не поемат политическата отговорност. Мястото на министър-председателя – в МС е специална фигурата на премиера. Той е пръв между равни, но той има различни правомощия, възложени му от Конституцията. От него зависи какъв да е персоналният състав на МС. Веднъж конституиран, в МС може да се правят частични промени по предложение на премиера. При вот на недоверие на премиера е краят на целия МС. Питанията към общата политика на МС се отправят към него. Той има конститутивно правомощия – освобождава от длъжност и назначава зам. министрите, нищо, че е по предложение на министрите. Правен статус на министрите – има двойственост. Всеки министър действа като специализиран орган в своята сфера. Министър – заместник-министрите – но те нямат компетентност. При двама или трима заместници може да делегира някои от своите правомощия на някой от тях, а на друг да не делегира нищо, като той няма да може да издава никакви актове. Може да разпредели ресорите между своите заместници. Министрите ръководят отделно министерство – сфера и отрасъл – Министерството не се третира като орган, то е съвкупност от служби, ведомство. Министрите могат да бъдат без портфейл – без ресор и без отрасъл – само ако НС реши това (бедствия и аварии и кризи). Министрите отговарят за своята дейност пред НС, след това пред премиера. По отношение на особената министерска наказателна отговорност – престъпления, извършени в качеството на министър. Това е въпрос за подсъдността. Влиза в изпълнение на своите компетенции след полагане на клетва и тогава изпълнява своите правомощия – става дума за окончателно обвързване. Несъвместимост – отсъствието по отношението на закон за народните представители – членовете на МС могат да бъдат само такива, които отговарят на изискванията за народни представители. Чл. 113 – министрите не могат да заемат длъжности, несъвместими с длъжността народен представител. Чрез препращането законът става абсолютно необходим. К. предвижда хипотези, при които се стига до прекратяване – чл. 111 – на правомощията. При вот на недоверие се прекратяват правомощията. Всеки МС е длъжен да подава оставка при всяко новоизбрано НС. Чл. 112 от конституцията – да се развие идеята за вота на недоверие на изпита. Въпросът за актовете на МС – компетентността му облечена в юридически актове. Постановления, разпореждания, решения. Според ЗНА – ПМС това са постановления, които по същество имат свое предметно съдържание – Постановление по приложение на даден закон. Постановлението може да се използва като форма, в която се облича друг акт – правилник или наредба. Когато правилникът е устройствен. Наредбата е по приложение на отделните части на даден закон. Наредба по приложение на чл. 58 от закона. Ако е по отношение на цял закон приложението е правилник. Министрите издават аналогични актове като правилници и наредби, ако в ПЗР е казано това. Но заедно с това най-същественият индивидуален акт за министрите е заповедта (индивидуална), а за МС - разпореждане (ненормативен акт). Особен статут на инструкциите – във връзка с приложението на закона – как да се действа във връзка с приложението на закона. Чл. 120 и актовете – съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете на административните органи. Може да се воюва срещу лошата администрация. Принципът на мълчаливото съгласие - адм. орган, ако не отговори на 8-мия ден, се счита, че е налице мълчаливо съгласие.

Единственият текст е чл. 99 от К. – служебно правителство. Друга правна уредба няма. Тази институция трябваше да бъде осмислена, за да има готовност, ако се появи такова служебно правителство, кои са неговите правомощия. Двете служебни правителство бяха съставени от експерти. Видимо от наименованието служебно – провеждане и организиране на изборите са НС. Това е и конституционно правителство и то не може да бъде ограничавано. С оглед на времедействие е далеч по-ограничено. В това време ограничено ли е служебното правителство в своята компетентност, но КС направи уговорката, че то не следва да се обвързва с някаква политика. То се назначава с указ на президента, който е свободен да покани когото иска за премиер и членове на кабинета. Отговорността на това правителство, тъй като полага клетва пред президента. Актовете, които издава са същите. По договорите за възникване на финансови задължения първо се иска съгласието на НС, но тъй като няма НС, служебното правителство е ограничено по отношение на тези договори. Взаимоотношенията на служебното правителство и парламента. Новото НС не е избрало свое правителство и успоредно действа служебното. Второто – чл. 99 неподустимост на разпускането, тъй като парламентът не е могъл да си избере правителство. НС насрочва президентските избори и назначава ЦИК. Ако няма парламент не могат да се проведат президентските избори. Може ли да се осъществява парламентарен контрол и политическата отговорност. Парламентарен контрол е допустим, но политическа отговорност – не. Никой не може да иска вот на недоверие, тъй като никой преди това не го е конституирал. Само президентът може да променя състава на правителството.

Изтегляне 455.77 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3