Контрол и контролинг. Цели, функции и задачи на контролинга
Изтегляне 231.03 Kb.
|
1 2
Ива Ангелова - Контрол и контролинг. Цели, функции и задачи на контролинга- Навигация на страницата:
- София 2021 Съдържание
|
Химикотехнологичен и металургичен университет Факултет по химично и системно инженерство Катедра "Икономика и стопанско управление"По дисциплина : “Мениджмънт“ Тема : “Контрол и контролинг. Цели, функции и задачи на контролинга” Изготвил : Проверил : Ива Бориславова Ангелова доц. д-р Георги Кондев 46 група Фак.номер – ИМ0740 София 2021 Съдържание: Въведение ............................................................................... 3 стр. Цели ......................................................................................... 5 стр. Задачи ...................................................................................... 7 стр. Функции .................................................................................. 8 стр. Заключение ........................................................................... 10 стр. Използвана литература ........................................................ 11 стр. Въведение Мениджмънта е наука и изкуство свързана с управлението и ръководството на дадено звено (отдел, цех и фирма). Понятието мениджмънт е по-широко, по-общо от управление, и означава ръководство и управление. Мениджмънта е съзнателно въздействие върху системата ,,управляван-управляващ“ обект (хора, отдели и ресурси) и осъществяване на управляваният стопански субект. В методическо отношение съществуват множество инструменти, които през годините приемат ранга на ,,класика“ и ,,запазена мярка“ на стратегическото планиране и стратегическото управление. Същевременно проблемите на тяхното използване провокират стремежа за непрестанното им усъвършенстване и търсенето на нови посоки за приложението им, както на теоретично, така и на практико-приложно равнище. Успешната дейност в организацията се определя от правилното стратегическо управление и рационално стратегическо планиране като съставна и неотменна негова част. Мениджмънта е процес на планиране, контролиране и мотивиране на работата на работниците, с цел постигане на целите на организацията. Организацията е група от хора, която кординира своята дейност за постигане на общи цели. Най-краткото управление е да има поне двама души, които се смятат за членове на групата, имат обща цел и желаят да я постигнат заедно. След планирането на дейността на предприятието, едновременно с организирането и ръководенето на всички планови дейности, ръководството трябва да изгради и система за ефективен контрол на изпълнението им. Контролът представлява съвкупност от управленски дейности, чрез които управляващите органи съпоставят фактически постигнатите резултати и предварително планираните, и при наличие на недопустими отклонения предприемат корекции в работата. Контролингът и контрола са подобно звучащи понятия, които имат съществени смислови и съдържателни различия, както и някои прилики. Коректното разграничаване на двете понятия би позволило тяхното поефективно прилагане в рамките на управленския процес. Контролингът представлява интегрирана система от управленски функции, обусловена от обвързаността между планирането, организирането, изпълнението, мотивирането, отчетността, анализа, контрола и регулирането. Той е управленска технология, която обхваща цялостно процеса на управление. Най-общо контролингът в организацията може да се представи като съвкупност от всички управленски задачи по координиране на планирането, контрола и информационното им осигуряване, възникнали и наложени от хода на работа във всяка конкретна организация. Основната му управленска мисия, без да е управленска функция, е да поддържа изпълнението на планираната стратегическа концепция в рамките на организация, чрез осигуряване изпълнението на поставените цели и активно координиране на многообразния информационен поток. Контролингът намира израз както в отчитането, съпоставката и преодоляването на тесните места, възникнали вследствие на планирани и фактически резултати, така и по отношение на дейността на всички управленски функции в организацията. Контролингът функционира в рамките на биполярния управленски модел, включващ стратегически и оперативен мениджмънт. На тази основа същността на контролинг концепцията може да се обобщи в две направления: 1. Подготвя базата за реализация и приема сигналите от активната обратна връзка „контрол-планиране”, като типизира контролната функция в рамките на оперативния мениджмънт, което обуславя оперативната принадлежност на контролинг концепцията в текущ план; 2. Всички констатации и варианти на решения, предложения за оптимизиране на моделите на поведение, съдействат за актуализиране на стратегическата планова концепция на организация и изразяват стратегическата принадлежност на контролинг концепцията. Тези две характеристики на контролинг концепцията я превръщат в иновативен и подпомагащ инструмент на съвременното корпоративно управление. Приносът на контролинг концепцията по отношение на иновацията и планирането се установява във връзка с приложението й при изготвянето на различни по характер прогнози, диагностики и управленски алтернативи. Контролът е процес, който осигурява достигане на целите, които организацията преследва. Процесът на контролиране се състои от: установяване на стандарти – определят се и се подчиняват на целите на организацията, обуславят се от две ключови характеристики времева рамка и критерий за измерване на постигнатото; отчитане (измерване) на фактически достигнатото състояние – обективно и точно установяване на реалното състояние, даващо възможност за съпоставка между обективните и нормираните показатели за ефективността на извършените действия; сравнение на фактическото състояние с планираното състояние; регистриране (определяне) на настъпилите отклонения – отклоненията се дефинират като съществени, благоприятни или опасни и се определят техните граници; предприемане на коригиращи действия, в случаите когато отчетените резултати съществено се разминават от предварително планираните; Контролът в организация трябва да отразява общите приоритети на организацията и да ги поддържа. Тази именно специфика на контрола му придава стратегически характер, а крайната му цел се свежда до събирането на информация, установяване на стандарти и разкриване на причините, които възпрепятстват достигането на поставените, пред организацията, стратегически цели. Контролът като основна управленска функция следва да бъде ефективен, което е възможно, ако са налице по-важни качествени характеристики засягащи контролният процес като точност, обективност, своевременност, изчерпателност, икономичност, краткост, комплексност, системност, мобилност, гъвкавост и други. Цели Целта на контролинга е производна от целта на предприятието, което по принцип преследва три основни групи цели: материални (производствени), стойностни (парични) социални (социално-екологични) Характерно за контролинга е това, че той е призван да съдейства за реализиране главно на стойностните цели на предприятието – оптимизиране на финансовия резултат, чрез максимизиране на печалбата и на цената на капитала при гарантирана ликвидност. Оттук следва, че главната му цел е формиране на целенасочен комплекс от мероприятия за достигане на тази главна цел. Целите на контролинга са директни и индиректни. Директните цели на контролинга се извеждат от целите на фирмата. Насочени са към координиране на цялостната дейност на фирмата за изпълнение на поставените цели. Различават се следните форми на координиране: Координиране чрез самонагаждане; Координиране чрез персонални инструкции, нареждания, указания; Координиране чрез правила, програми и планове; Координиране чрез самонагаждане означава, че персоналът сам поддържа създадените чрез организацията пропорции и съотношения в системата; Основна директна цел на контролинга във фирмите е следене фактическото състояние на изпълнение на плановете в различните планови периоди (стратегически, тактически, оперативен план), анализиране на регистрираните отклонения от плановите данни и разработване на алтернативни варианти за възстановяване на планираните пропорции и съотношения. Оценката на алтернативните варианти и вземането на управленческите решения се осъществяват обаче от мениджърите. Ролята на контролинга е да подготви всичко и да онагледи процеса на координирането. Затова съществена директна цел на контролинга е разработката и доставката на необходимата на мениджърите информация за целите на координирането. Задачи Основните задачи на контролинга се заключават в информационно обезпечаване на ориентираните към резултат процеси на планиране, регулиране, контрол (мониторинг), в изпълнение на функциите на интеграция, системна организация и координация на всички дейности в предприятията. Специфичните задачи на контролинга са: ориентираните към резултат планово-контролни разчети, счетоводно отчитане като документиране на базата на вътрешна отчетна система и формиране на системи, методики и организационни структури на контролинга. Oсновната му задача е ориентираната към резултат функция на поддръжка на ръководството, създаваща възможност за осъществяване на ориентирано към резултат управление на предприятието. Oсобено внимание се обръща на ориентацията на контролинга към резултата от дейността, с отчитане обезпечаването на ликвидността. По този начин се извежда като основна задача набирането и обработката на информация в процеса на разработване, координация и контрол на изпълнението на плановете на предприятието. Контролингът има системообразуваща и системообвързваща задача. Първата се отнася до създаването на координационни предпоставки в управленската система и съдържа обучението на управленските подсистеми и съобразеното им с координацията формиране и насочване. Втората засяга удовлетворяването на конкретни координационни потребности. Ако те се проявяват често в еднаква форма могат да се прилагат технократични инструменти, но при рядко проявяващи се, слабо прогнозируеми и различни ситуационно обусловени координационни процеси, се действа чрез личностна координация. Задачите на контролинга обхващат всички дейности свързани с осъществяването на целите му. Те са част от контролинговата система. Тяхното диференциране става въз основа на критериите цел, функция и обект: Координационната задача на контролинга подпомага фирменото ръководство при осъществяването на непосредственото му задължение за координация и има два аспекта: Проектирането и внедряването на планова, контролна и информационно осигуряваща система (системообразуваща координация); Предприемане на постоянни диспозиции и съгласувания в рамките на съществуваща система, отстраняване на отклонения и смущения, постоянно гарантиране на нужното информационно осигуряване (системообвързваща координация ); Контролинговата информация обхваща цялата информация, която се събира или създава, обработва, съхранява и предава за възприемане на задачите на контролинга. Функции Основните функции на контролинга са: - аналитична и документираща функция, която включва преустройство на отчетността съгласно целите на контролинга (създаване на ориентирана към решения информационна система), привеждане на организационната структура в съответствие с контролинговата концепция – създаване на центрове на разходите (разходни места, профитцентрове и др.), формиране на контролни единици, съдържателно отчитане на разходите, анализ на ефективността на информационната система, специални изследвания – анализ на ефективността, инвестиционни разчети, фирмени сравнения и др. - планова, прогнозна, координираща и консултативна функция – наблюдение на външната обкръжаваща среда, консултиране при целеполагането – определяне на реални, на достижими и на стимулиращи цели, набелязване на пътищата за бъдещото развитие и за съставяне на ориентирани към успех планове, координация на плановете, ориентация към тесните места в производството и др. - нормираща, регулираща и направляваща функция – изготвяне на текущи отчети, констатиране на отклоненията и вземане на конкретни мерки, текущо наблюдение на изпълнението на плановите цели, изготвяне на анализи и др. - контролна и мотивираща функция – общи контролни задачи, изготвяне на нормативи и на стандарти, контрол на резултатите, установяване на отклоненията, на причините и на параметрите им, контрол на успеха (печалбата и ликвидността), контрол на планирането (съставянето на плановете и тяхното съгласуване), мотивиране на изпълнителите чрез плановете и др. Задачите на контролинга се реализират чрез неговите основни функции. Трябва да се има предвид, че разгледаните по-горе функции и задачи, както и свързаните с това инструменти, които контролингът използва, могат да се обособят и да се разграничат в две големи групи – от една страна, задачи, функции и инструменти под формата на съдействие при осъществяване на общото управление и от друга страна, собствени, присъщи на него задачи, и съответстващите им инструменти. Функцията на контролинга е мисловното обобщаване на задачите на контролинга с оглед на мисловна организационна единица. Тя се състои в това да координира планирането и контрола, както и информационното осигуряване. Под координация тук се разбира формирането на системи за планиране и контрол, както и на системи за информационно осигуряване (системообразуваща координация). По-нататък трябва да се поддържа работата на тези системи, особено при смущения (системообвързваща координация). Функцията на контролинга представлява съгласуването на използването на информацията (планиране и контрол), както и информационното осигуряване в рамките на управлението. Тази координация (вторична координация) дава възможност на ръководството да координира случващото се в предприятието (първична координация). Изтегляне 231.03 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2