Контрол и отмяна на решенията на органите на акционерното дружество ивайло Иванов Стайков

КОНТРОЛ И ОТМЯНА НА РЕШЕНИЯТА НА ОРГАНИТЕ НА АКЦИОНЕРНОТО ДРУЖЕСТВО

Контролът на акционерите е два вида – вътрешнодружествен и външен (съдебен). По реда на вътрешнодружествения контрол акционерите могат да искат отмяна на решение или действие на управителен орган пред ОС. По съдържание този контрол е по-широк от съдебния, защото акционерите могат да искат отмяна пред ОС както на незаконосъобразните или противоуставни решения или действия на управителните органи, така и на неправилни решения или действия, т.е. той е контрол за законосъобразност и за целесъобразност.

Този вид контрол не е изрично уреден в ТЗ, но неговата приложимост произтича от модела за управление на корпоративните юридически лица – равнопоставеност на органите за управление помежду си, като всеки един от тях действа в рамките на своята компетентност, и подчиненост на всички органи пред ОС, което е върховен орган за управление на дружеството.

СЪВЕТ: редът за осъществяване на вътрешнодружествения контрол трябва да се уреди изрично и подробно в устава на АД. Напр. може да се запише подобно правомощие като точка в клаузата, уреждаща компетентността на ОС: “По искане на всеки акционер ОС може да отменя решенията на СД (респ. на НС и УС), които противоречат на закона или устава, както и неправилните решения на тези органи”.

ОСОБЕНОСТ: Посоченият по-горе модел на взаимоотношения между органите в АД търпи известни изключения при АД с двустепенна система за управление, тъй като при решаването на определени въпроси от дейността на дружеството, УС е зависим от НС.

С последните промени в ТЗ (ДВ, бр. 58/2003 г.) се създадоха особени правила за сключването на някои сделки от името на АД и ролята на управителните органи в тази връзка. Изрично се дефинира като общо правило възможността уставът или НС, съответно СД, да определи кръга от сделки, които се извършват от УС само след предварително разрешение на НС, съответно с единодушие от СД, както и някои отчуждителни сделки със значителна част от дружественото имущество да могат да се извършват само с решение на ОС, а не просто по решение на оперативно управляващия орган, както беше по старата уредба.

По принцип АД като юридическо лице влиза в правоотношения и сключва сделки с трети лица чрез физическото лице, което го представлява. Измененията в законовата уредба създадоха законови ограничения в представителната власт и специален ред за нейното упражняване. Съгласно новата редакция на чл. 236, ал. 1 от ТЗ, уставът на дружеството може да предвиди определени сделки да се сключват от УС или упълномощен негов член след предварително разрешение на НС (при двустепенната система на управление), съответно по единодушно решение на СД (при едностепенната система на управление). Такива ограничения може да постави и НС в своя правилник за работата си (вж. чл. 242, ал. 3 от ТЗ), съответно СД в своите правила за работа (чл. 244, ал. 2 от ТЗ).

ВАЖНО: Само по решение на ОС на акционерите, прието по съответния законов и уставен ред, могат да се сключват следните отчуждителни сделки:

1. прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие;

2. разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен счетоводен отчет;

3. поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или към свързани лица, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен счетоводен отчет (чл. 236, ал. 2 от ТЗ). Уставът на дружеството може изрично да предвиди тези сделки да се извършват по единодушно решение на СД, съответно по решение на УС, но след предварителното разрешение на НС (чл. 236, ал. 3 от ТЗ).

Нормите са диспозитивни, но ако съществуват клаузи с такова съдържание в устава те са задължителни за спазване от управителните органи на АД. Уставното изискване за предварително разрешение на НС е условие за действителността на решението на УС във връзка със сключването на тези сделки и ако такова не е поискано, решението е порочно и може да се атакува пред ОС. Същото важи и за решение на СД, което не е прието с единодушие на всички негови членове. Но самата сделка, сключена в нарушение на горните правила, е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди (чл. 236, ал. 4 от ТЗ).
Външен (съдебен) контрол

Външният (съдебен) контрол на акционерите е по-тесен по съдържание в сравнение с вътрешнодружествения. Той е контрол само за законосъобразност и обхваща единствено решенията на ОС. Решенията и действията на останалите управленски органи не подлежат на съдебен контрол. Този извод не се разколебава от въвеждането в ТЗ на нов чл. 240а, съгласно който акционери, притежаващи поне 10 на сто от капитала на дружеството, могат да предявят съдебен иск за търсене на отговорност от членове на СД, съответно на НС и УС, за вреди, причинени на дружеството. Правото на осъдителен иск за вреди е проявна форма на т. нар. право на малцинството акционери и е насочено за защита на техните корпоративни права и интереси срещу незаконосъобразни и/или противоуставни действия на отделни членове на съветите на АД, а не срещу решения на последните като колективни органи.

Според чл. 74, ал. 1 от ТЗ всеки акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решение на ОС, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на устава на дружеството. Решенията на ОС са особен вид сделки, т. е. гражданскоправни по характер актове. Според Тълкувателно решение № 1 от 2002 г. на ОСГК на ВКС, за неуредените в чл. 74 от ТЗ въпроси относно тяхната недействителност, не следва да намери съответно приложение общият гражданскоправен режим на нищожност и унищожаемост на сделките по чл. 26-35 от ЗЗД. Решенията на ОС не могат да бъдат разглеждани като сделки по ЗЗД, сключвани между акционерите или между тях и управителните органи на АД, което положение изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. За решенията на ОС са приложими специфични критерии въведени от ТЗ. Недействителността на решенията може да бъде два вида: нищожност и отменяемост.

• 
  при нарушение на чл. 75, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ТЗ – решение на ОС взето в противоречие с влязло в сила решение на съда, с което е отменено предходно решение на ОС.
  
• 
  при нарушаване на чл. 197, ал. 3 от ТЗ - решение на ОС, с което при увеличаване на капитала със собствени средства на дружеството, разпределението на новите акции да бъде несъразмерно с участието на акционерите в капитала до увеличаването.
  
• 
  при нарушение на чл. 216 от ТЗ – когато решението на ОС за издаване на нови конвертируеми облигации не е одобрено от общото събрание на облигационерите, които са придобили право да превръщат облигациите си в акции.
  
• 
  невзето (негласувано) решение на ОС, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър, както и вписано решение без изобщо да е провеждано ОС.
  
• 
  решение на ОС, взето извън пределите на неговата и на другите органи на АД компетентност, определена от закона и устава.
  

Относно втората форма на недействителността - отменяемост, ТЗ урежда две общо формулирани отменителни основания:

• 
  противоречие на решението на ОС с повелителни разпоредби на закона и
  
• 
  противоречие с устава.
  

Съдът е длъжен да отмени решението при доказване на посочените две основания, но той не може да постанови друго решение на мястото на отмененото. Отмяната на решението на ОС от съда има обратно действие от момента на вземането му.

Отменяемостта може да се предяви само чрез конститутивен иск, с който се упражнява едно преобразуващо (потестативно) право. Целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството свързани с дейността му. Искът трябва да се предяви в кратки преклузивни срокове – 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от дена на ОС (чл. 74, ал. 2 от ТЗ). Право на отмяна има всеки акционер. То е от категорията на т. нар. неотменими права, поради което не може да бъде изключено или ограничено от устава. Правото на отмяна не зависи от изпълнението или неизпълнението на членски задължения на акционерите. То принадлежи и на акционерите без право на глас в ОС и дори на тези, които нямат личен интерес от отмяната.

ВАЖНО: Управителните органи на АД – СД, респ. НС и УС, или техни отделни членове, както и други лица – контрольор, ако е назначен такъв, експерт-счетоводител, както и други външни за дружеството лица нямат право на отмяна на решенията на ОС.

Облигационерите не са членове на АД и те или техните представители по чл. 209, ал. 2 от ТЗ не са активно легитимирани да предявят иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решение на ОС на акционерите. Иск по чл. 74 от ТЗ може да бъде предявен от облигационер, съгласно препращащата норма на чл. 214, ал. 5 от ТЗ, но само за отмяна на решение на ОС на облигационерите.

Съгласно чл. 74, ал. 3 от ТЗ всеки акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на ГПК в процесуалното качество на съищец. Той може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли. Тъй като решението на съда има действие по отношение на всички - на самото дружество и на отделните му членове, липсва правен интерес от привличането на други акционери като подпомагаща страна по реда на чл. 175 от ГПК.

Ответник по отменителния иск е АД като юридическо лице, а не останалите акционери. В процеса дружеството се представлява от своя представителен орган – СД или УС.

ОСОБЕНОСТ: Ако лицето, което участва в състава на този орган е ищец (напр. председателят на СД, който по устав представлява АД, предявява или се присъединява към иска в качеството си на акционер), ОС трябва да избере процесуален представител ad hoc.

Съдът може да потвърди или да отмени решението на ОС. Съдът не може да действа служебно (да отменя решение на ОС, без да е сезиран чрез иск), както и да изменя атакуваното решение или да постановява свое на негово място. Произнасянето на съда по пороци на решението на ОС, които не са релевирани с исковата молба е в противоречие с диспозитивното начало на гражданския процес. Ако съдът се произнесе извън предявеното основание, той излиза извън предмета на спора, с който е сезиран. По това съдебният контрол се различава от вътрешнодружествения, тъй като ОС на АД може и по своя инициатива и преценка да отмени решение или действие на друг орган за управление, а в определени в устава случаи и да приеме ново решение на мястото на отмененото, но без да се засяга изключителната компетентност на органа, чийто решение се отменя. Според чл. 75, ал. 1 от ТЗ, указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на ОС по тълкуването на закона или устава, са задължителни за ОС при повторно разглеждане от него на същия въпрос. Решението на съда има действие по отношение на всички - на самото АД и на всеки от акционерите му. Предявяването на иска не спира изпълнението на взетото решение. Съдът не е овластен да разпорежда спиране на изпълнението на решение на ОС, за което отговаря управителния орган на АД. Обезпечителните мерки “спиране на вписването”, “спиране на обнародване на вписано от регистърния съд обстоятелство” и “забрана за свикване и провеждане на ОС на акционерите” са недопустими при иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.

За да се предотврати загуба на обществено време и сили, ал. 2 на чл. 75 от ТЗ обявява за нищожни решения или действия на органи на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила отменително решение на съда. Всеки акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я прогласи. Нормата на чл. 75, ал. 2, изр. ІІ от ТЗ дава възможност за провеждане на самостоятелен установителен иск за прогласяване нищожност на решение на ОС и той не е ограничен със срок. Съединяването му с конститутивния иск по чл. 74 от ТЗ е допустимо в рамките на преклузивния 14-дневен срок.

ВАЖНО: Съдебният контрол на акционерите по чл. 74 и чл. 75 от ТЗ не трябва да се смесва с процесуалната възможност за защита на членството по чл. 71 от ТЗ. Съгласно този текст всеки член на дружеството (акционер) може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушение от дружествените органи. Понеже облигационерите не са членове на АД те не могат да предявят иск с правно основание чл. 71 от ТЗ. Правото им на информация по чл. 212, ал. 1, изр. ІІ от ТЗ може да бъде защитено чрез иск, по който ответник е АД, но искът, макар и съвпадащ с една от хипотезите на чл. 71 от ТЗ е конкретен и ограничава защитата само до това право. Искът по чл. 71 от ТЗ не е ограничен със срок. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от управителните органи на дружеството – СД, респ. УС и НС. Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на акционера от страна на органите на АД. Искът по чл. 71 от ТЗ е общ и може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. За разлика от него, искът по чл. 74 от ТЗ е специален и конститутивен. Предпоставка за предявяване на иска по чл. 71 от ТЗ е да се засегнати лични интереси (членствени права) на ищеца-акционер. Двата иска се различават помежду си и по обхвата на защитата, предпоставките, сроковете за предявяването им и други. Предвид обстоятелството, че предмет на исковете по чл. 71 и чл. 74 от ТЗ са решения на различни органи на АД е допустимо кумулативното им съединяванев един съдебен процес.

СЪВЕТ: Поради сложността на материята относно съдебния контрол върху решенията и действията на органите на АД и необходимостта от процесуално представителство, при възникването на конкретен казус е желателно да потърсите съдействието на адвокат!

Забележки:

1. Студията е съобразена с действащото българско законодателство и съдебна практика към 1 юли 2003 година.