Красимир марков екстремална


Агресията като проява на мотивация за причиняване на вреда на друг човек



страница79/106
Дата03.01.2022
Размер238.19 Kb.
#113037
1   ...   75   76   77   78   79   80   81   82   ...   106
Кр. Марков Екстрем.Психология
Свързани:
Стр.Мендж, Кр. Марков Екстрем.Психология – Копие, Top 10 Tanks, Top 10 Tanks
Агресията като проява на мотивация за причиняване на вреда на друг човек. Както вече видяхме разглеждането на агресията като вроден инстинкт води до трудности в обяснението на някои аспекти на агресивното поведение. На практика по-разпространено се явява предположението, при което агресията се разглежда като подбуда, възникваща при лишаване на човека от някакви съществени за него неща, вещи, условия. Този подход дава възможността да се обясни агресията като произтичаща от отрицателна стимулация и нарастващото напрежение у организма, което се снема чрез агресивни действия. Една от теориите в този подход е теорията фрустрация – агресия разработена от Долард и др. и която най-общо гласи, че фрустрацията води до агресия в някаква форма или обратното, че агресията винаги е резултат на фрустрация.

Разбирането за фрустрация в психологията разгледахме в първа глава и сега няма да се спираме на него, само ще отбележим, че колкото и привлекателна да бъде тази идея за обяснение на агресивността, то не винаги фрустрираните хора прибягват към агресивно поведение спрямо останалите, което е потвърдено по-късно и от експериментални изследвания. Един от първите участвали в разработването на тази теория Милър, след резултатите от експериментите променя идеята като я формулира така, че фрустрацията поражда различни модели на поведение, а агресията е само едно от тях. Нещо повече, Долард и неговите колеги установили, че решаващо значение във взаимодействието подбуда-агресия има три фактора: първо – степента на очакваното удовлетворение от достигането на целта; второ – силата на препятствията, които се изправят пред човека по пътя към достигането на целта; трето – количеството последователни фрустрации. Третият фактор е навел Долард на мисълта, че натрупването на фрустрации ще води до агресивна реакция с по-голяма сила отколкото всяка фрустрация сама за себе си. Доразвивайки теорията Милър е въвел понятието пренесена агресия, обозначаващо тези случаи, при които хората проявяват агресия не по отношение на тези, които ги фрустрират, а към други хора като отново предполага, че тук действат три фактора: първо – силата на подбудите за агресия; второ – силата на факторите възпиращи това поведение; трето – стимулното сходство на потенциалната жертва с фрустриращия фактор. Но този модел също е подложен на критика като Зилмън счита, че първо моделът като цяло се строи на хипотезата, че подавянето на агресията се генерализира в по-малка степен отколкото подбудата към агресивно поведение и второ, самия израз стимулно сходство предизвиква определени съмнения, тъй като се базира по-скоро на смислови, а не на физически характеристики.

Най-значителни поправки и уточнения на теорията фрустрация-агресия внася Берковиц. Според него фрустрацията е само един от многото различни отрицателни стимули, които са способни само да провокират агресивна реакция като не довеждат направо до агресивно поведение, а по-скоро създават готовност за агресивни действия. Агресивно поведение възниква само тогава, когато присъстват определени средови стимули свързани с актуални или предшестващи фактори и провокиращи агресията. Друга значителна поправка на Берковиц се отнася до условията необходими за отслабване на агресивните подбуди. Той счита, че у силно фрустрираните лица агресивната подбуда може да отслабне само при условие, че е причинена вреда на фрустратора. При което ако това е невъзможно в крайна сметка ще се усили, а няма да се отслаби стремежът да се действа агресивно.

Както самата първоначална теория фрустрация-агресия, така и развитието й впоследствие разбират агресията като инстинктивна потребност, която може да бъде отслабена чрез агресивно поведение. Според Зилмън тази идея е неопределена и не издържа достатъчно критика, тъй като потребността е нещо, което трябва да се отчита, но не подлежи на измерване. Затова той счита, че е по-добре да се смята, че агресията се обуславя от възбуда, т.е. фактор, който може да бъде наблюдаван и измерван, тъй като става дума за дразнение в симпатиковата нервна система, което намира проява в телесните реакции (честота на пулса, повишаване на кръвното налягане, потоотделяне и т.н.). Според Зилмън възбудата произтичаща от един източник може да се пренася към възбудата от друг източник и по този начин да се намалява или усилва силата на емоционалната реакция. Основата на тази идея е, че възбудата не угасва веднага, а по-бавно и следователно последващата възбуда може да се натрупа към нея независимо, че е породена от потенциално независими реакции и преживявания.

Теориите разглеждащи агресията като подбуда и мотивация са достатъчно оптимистични дотолкова, доколкото разглеждат възможността агресията да бъде предотвратена ако се снеме агресивното влияние на външната среда. Проблемът е, че отрицателните условия в средата се срещат толкова често, че е нереално, че могат да бъдат отстранени.

1   ...   75   76   77   78   79   80   81   82   ...   106




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница