Вълновата теория има следните недостатъци:
явленията интерференция, дифракция и поляризация могат да се обяснят само ако се допусне, че светлинните вълни са напречни;
не предполага периодичност в разпространението на вълната, т.е сферичните вълни не следват една след друга на равни разстояния;
не се използва понятието дължина на вълната;
разглежда праволинейното разпространение на светлината, без да отчете явлението дифракция.
Развитие на вълновата теория – XIX век
- Нютон (XVII вeк) – наблюдава нютонови пръстени и предполага периодичност на светлинните процеси. Въвежда понятията за пристъп на леко отражение и леко преминаване;
- Юнг (1801 г.) – обяснява оцветяването на тънки пластинки, в следствие на интерференция на отражение;
- Френел (1815 г.) - допълва принципа на Хюйгенс с принципа за интерференция на Юнг. Обяснява не само праволинейното разпространение на светлината, но и разпространението на светлината при преминаването и покрай препятствие, т.е явлението дифракция;
- Френел и Араго – изучават поляризацията на светлината и интерференцията на поляризираната светлина. Допускат, че светлинната вълна е напречна;
- Фарадей (1846 г.) – открива въртенето на равнината на поляризация в магнитно поле;
- Максуел – теоретически доказва, че измененията на електромагнитното поле не са локализирани в пространството, а се разпространяват със скоростта на светлината във вакуум;
- Херц – (1888 г.) – потвърждава опитно това заключение.
Въз основа на натрупаните експериментални данни в областта на науката за светлината се установява, че между светлинните, електричните и магнитните явления съществува тясна връзка. Поради това през 70-те години на миналия век Максуел
създава електромагнитната теория за светлината.
| 
