Ефективността от функционирането на разгледаната подсистема обаче е ниска. Тук съществуват много проблеми:
системата не се познава от работодателите и заетите лица. Години продължава спорът кой е виновен за това- дали Агенцията по заетостта и техните поделения (бюрата по труда), които не извършват мащабна дейност за информиране на действащите преференции за запазване на заетостта или работодателите не проявяват интерес и компетентност по този въпрос;
утежнената бюрократична процедура, която работодателите трябва да преодолеят, за да получат полагащите им се суми за обучение;
ограничените ресурси за финансиране на разглежданото обучение. То става от бюджета, като средствата се лимитират за всяка година до изчерпването им.
Втората подсистема на обучението на безработните лица от Агенцията по заетостта започна да функционира още от първите години на преход. Регламентирана е от Закона за насърчаване на заетостта (6) и правилника за приложението му (14)
Обучението за придобиване на професионална квалификация на безработните лица се осъществява по:
професии, необходими за заемане на заявени свободни работни места (посочени по горе);
за задоволяване на бъдещи потребности на пазара на труда от квалифицирана работна сила. Вторият случай бе дискусионен, но се наложи, тъй като потребностите се променят много динамично. Те не винаги могат да се прогнозират от фирмите, особено от малките. Агенцията по заетостта е институцията, която трябва да изучава потребностите на националното стопанство от квалифицирана работна сила и да организира обучението на безработните, както и да дава информация на стопанските и социалните организации за развитието на пазара на квалифицираната работна сила.
При организирането на обучението от Агенцията по заетостта са възприети няколко принципа за:
Първо, избор от Агенцията по заетостта или бюрата по труда, чрез конкурс на най-подходящата обучаваща институция, по реда на Закона за обществените поръчки. Изборът трябва да се извършва въз основа на широк кръг от критерии за оценка на подадените оферти:
Второ, установяване на договорни отношения между субектите, участващи в организирането, финансирането и провеждането на обучението – бюра по труда, обучаващи организации, безработни и заети лица и работодатели.
Трето, осъществяване на контрол върху спазването на методическите изисквания и административните условия за организиране и финансиране на обучението.
Проблемът с обучението на безработните лица не е само в създаване на система за това, но и нейното реализиране. В годините на преход обучението на безработните винаги е изоставало от потребностите на икономическата и социалната сфера. Нещо повече – вече се оформя нарастващ дефицит от квалифицирана работна сила за страната, при наличието на армия от безработни лица. Но те в преобладаващата си част (60%) са без професия и квалификация. Курсовете, които се провеждат от бюрата по труда са предимно за повишаване на квалификацията. Незначителна част от тях са за придобиване на професия и квалификация. И така лицата без професия и квалификация непрекъснато нарастват. Всъщност броят на обучените безработни, заедно с обучените заети лица от Агенцията по заетостта (за 2005г), не надвишава 20хил. души. (10, 16)